Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 30.05.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на втори
май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: ПАВЛИНА МАТУШЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от Т.Я.К., чрез
пълномощник юск. Д.В.А., против Й.Н.Б., ЕГН: ********** ***.
Предявен е установителен иск
с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. чл.422 ГПК - за признаване за установено
в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи ищеца следните суми:
1565.36 лева -главница; 177.87 лева -договорна лихва за периода от 28.01.2017г.
до 10.12.2017г.; 74.19 лв. - лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 29.01.2017г.
- датата на преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на
заявлението – 26.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми. за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 812/2018г. на ВлРС.
Ищецът твърди, че е подал Заявление
по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. Същата била връчена на Й.Н.Б. при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК,
в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, за ищеца възникнал
правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
нея.
Твърди също, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение били: подписан Договор за стоков кредит № 239196 от 03.01.2017г.
между „Банка ДСК“ ЕАД, като Кредитор и Й.Н.Б., като Кредитополучател, сключен
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора
за стоков кредит, кредитополучателят заявявал, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общите условия с оглед
вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е
запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката
прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С
подписването на Договора Кредитополучателят удостоверявал, че е получил и
приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от Договора.
Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето
лице правата си по договора за кредит.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от
името на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********
било: сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
29.9.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* и Приложение
№ 1.1 към него от 10.12.2017г., по силата на които вземането било прехвърлено в
полза на „АКПЗ” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Твърди
също, че съгласно Договора за стоков кредит № 239196 от 3.1.2017 г., Кредиторът
отпуснал на Кредитополучателя стоков кредит в размер на 1739.00 лева за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, както и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка. Сумата на
кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите се усвоявала
еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а
сумата предоставена за финансирането на застраховката, се усвоява еднократно,
безкасово по сметка, посочена от Застрахователите.
Кредитът следвало да бъде върнат на 36 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, 35 от които в размер на 65.53 лева, а остатъкът в размер на
56.17 лева се дължал с последната вноска съгласно уговорения между страните
Погасителен план, който бил приложен към настоящата искова молба. В чл. 6 от
процесния Договор за стоков кредит страните уговорили фиксиран лихвен процент,
който към датата на сключване на договора бил 21.01 % годишно или 0.0584 % на
ден. Видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение,
начислената и непогасена договорна лихва за периода от 28 януари 2017 г. до 10
декември 2017 г. била в размер на 177.87 лева. Съгласно чл. 12.1. от Общите
условия, които били неразделна част от Договора за стоков кредит, при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита ставал предсрочно изискуем. В настоящия случай предсрочната изискуемост
била обявена на 04 януари 2017 г.
Твърди още, че ответникът дължал на основание чл.12 от Общите условия и чл.86
от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,
която се начислявала за всеки ден забава, считано от 29.01.2017г. - датата на преустановяване
на вноските по кредита до 26.05.2018 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 74.19лв., както и
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска да се постанови Решение, с което да се
признае за установено, че по Договор за стоков кредит № 239196 от 03.01.2017г.
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1565.36 лева -главница; 177.87 лева
-договорна лихва за периода от 28.01.2017г. до 10.12.2017г.; 74.19 лева -лихва
за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 29.01.2017г.
- датата на преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на
заявлението – 26.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми.
Претендира и разноски за заповедното производство и за настоящото дело, включващи
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в
общ размер на 350,0 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е подал отговор писмен отговор. Поради
което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без
да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят
последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищецът, с писмена молба, подържа иска и иска уважаване на същия по
изложени в нея съображения, като прави и
изявление за постановяване на неприсъствено решение.
В
о.с.з. ответникът не се явява и не изпраща представител, не взема становище по
иска, не ангажира доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба с
приложенията към нея, е връчена на ответника на 19.02.2019г. по реда на
чл.46, ал.1 от ГПК, с указания да подаде
писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от
неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответникът не
се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото,
не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 812/2018г. на ВлРС,
с постановената по същото Заповед № 489/07.06.2018г., се установява да е
разпоредено Й.Н.Б., ЕГН ********** ***,
да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с
ЕИК ********* - гр. София, следните суми:
сумата от 1565.36 лева – главница
по договор за стоков кредит № 239196 от 03.01.2017г., сумата от 177.87 лева-
договорна лихва за периода от 28.01.2017г. до 10.12.2017г., сумата от 74.19
лева- мораторна лихва за периода от
29.01.2017г. до 26.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и 136.35
лева разноски, от които 36.35лв. държавна такса и 100лв. възнаграждение за
юрисконсулт.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 812/2018г. на ВлРС е връчена на длъжника Й.Б. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК поради което на заявителя е
указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено му на 05.12.2018г.,
възможността да предяви иск. Такъв е предявен от него на 08.01.2018г., изпратен по пощата с пощенско
клеймо от 04.01.2018г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства –копие на Договор за стоков кредит № 239196 от 03.01.17г. се установява,
че същият е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Й.Б. и по силата на договора „Банка
ДСК“ ЕАД е предоставил стоков кредит в размер на 1739.0 лева за закупуване на стока- мобилен телефон от Технополис България
ЕАД, а длъжникът Б. се е задължила да се издължи по кредита, като върне сумата
от общо 2349,72лв. /сборо от 1739лв.-главница и 610,72лв.договорна лихва/ за
срок от 36 месеца, считано от датата на неговото усвояване- 03.01.17г., на
месечни вноски, включващи главница и лихва – 35 вноски в размер на 65.53 лева
и последна вноска в размер на 56.17
лева, съгласно погасителен плана /представен с договора.
С Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения
от 29.09.2017г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД и Приложение 1.1 към
него от 10.12.17г., вземането произтичащо от договора е прехвърлено на ищеца.
Ответникът не е
ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори задължението си,
поради което следва да се приеме, че
налице валидно възникнало правоотношение по Договор № 239196 от 03.01.17г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Й.Б., в посочения
размер и че кредитор по вземането след Договора за цесия е ищецът- „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД.
Горните констатации налагат извода, че предявеният от ищеца установителен иск е не само допустим, но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива
са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което се установява
наличие на задължение на ответника Й.Н.Б. към ищеца за заплащане
на следните суми: 1565.36лв. – главница по договор за
стоков кредит № 239196 от 03.01.2017г., 177.87лв.- договорна лихва за периода
от 28.01.2017г. до 10.12.2017г., 74.19лв.- мораторна лихва за периода от 29.01.2017г. до
26.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 05.06.2018г., за заплащане на които суми е издадена
Заповед № 489/07.06.2018г. по ч.гр.д.№812/2018г. по описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски в размер на 113.65лв. за държавна такса, както и на такива за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК. Напълно
неоснователно е искането на ищеца да му бъдат присъдени разноски, определено от
него по чл.13 от НЗПП и отделно от тези по чл.25 от НЗПП. Единствения ред по който
има право на разноски за юриск.възнаграждение е този определен в чл.78, ал.8 от ГПК, препращащ към чл.37 от ЗПП въз основа на която и чл.25, ал.1 от НЗПП До колкото делото не е от правна и фактическа сложност , а
съгласно чл.25 от НЗПП, издадена по чл.37 от ЗПП, предвижда при проведени
производства възнаграждението съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП да е в размер от 100 до 300лв. Ето защо и съдът
намира, че дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да се определи в
размер на 100 лева, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора и
осъществената защита по него, като не следва да се уважи за претендираното такова в размер
на 350 лева. Общият размер на направените от ищеца
разноски в настоящото производство е 213.65 лв., която и сума ще се осъди
ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 812/2018г.
на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 136.35 лв., а искът се уважава изцяло, то и на ищеца ще
се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 136.35 лв., които
ответникът ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а и като не
неправил искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: София
ул. „Панайот Волов” № 29,
ет.3, ЧЕ Й.Н.Б., ЕГН: ********** *** му ДЪЛЖИ следните суми: СУМАТА от 1565.36
лева /хиляда петстотин шестдесет и пет лева и 36 ст./– главница по Договор за стоков кредит № 239196 от 03.01.2017г., СУМАТА от 177.87 лева /сто седемдесет и седем лева и
87ст./- договорна лихва за периода от 28.01.2017г. до 10.12.2017г., СУМАТА
от 74.19 лева /седемдесет и четири лева
и 19ст./- мораторна лихва за периода
от 29.01.2017г. до 26.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.06.2018г. до окончателното плащане, които суми е
разпоредено Й.Б. да заплати със
Заповед № 489/07.06.2018г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№812/2018г.
по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА Й.Н.Б., ЕГН: ********** ***,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски”
114, етаж Мецанин, Сумата от 136.35 лева / сто тридесет и шест лева и 35 ст./, представляваща
разноски, направени в заповедното производство, както и Сумата от 213.65 лева
/ двеста и тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща разноски направени в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
/Валентина Иванова/