№ 4445
гр. София, 29.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110131109 по описа за 2023 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответниците Е. А. Г. и
Юлиян А. Г., в качеството си на собственици на процесния имот, за
процесния период били клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
На 24.01.2023г. дружеството депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 18281 срещу Е. А. Г. и Юлиян
А. Г., но последвало възражение, поради което се води настоящия
установителен иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Е. А. Г. и Юлиян А. Г. в условията на разделност
при квоти както следва: за Е. А. Г. и Юлиян А. Г., да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3477,14 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2019 до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер
на 427,57 лева за периода от 15.09.2020г. до 9.01.2023г., както и 36,41 лева
главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от м.12.2019г. до
1
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и мораторна лихва за забава в размер на 6,07 лева за
периода от 31.01.2020г. до 9.01.2023г., като претендира разноски.
В конкретния случай отговорността на ответниците е в условията на
разделна отговорност, при квоти, както следва:
1/за Е. А. Г. – 1/2 от общото задължение – или сумата от 1738,57 лева –
главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
24.01.2023г. до окончателното изплащане на сумите, сумата от 213,78 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 09.01.2023г., 18,21 лева –
главница за дялово разпределение за периода м.12.2019г. – м.04.2022г., ведно
със законната лихва от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на сумите,
както и 3,04 лева – мораторна лихва за периода от 31.01.2020г.. до
09.01.2023г.,
2/за Юлиян А. Г. – 1/2 от общото задължение – или сумата от 1738,57
лева – главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
24.01.2023г. до окончателното изплащане на сумите, сумата от 213,78 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 09.01.2023г., 18,21 лева –
главница за дялово разпределение за периода м.12.2019г. – м.04.2022г., ведно
със законната лихва от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на сумите,
както и 3,04 лева – мораторна лихва за периода от 31.01.2020г.. до
09.01.2023г.,
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника Юлиян А.
Г., в който отговор заявява, че исковата молба е нередовна. Твърди, че
изложените в исковата молба обстоятелства не са достатъчни, за да бъдат
индивидуализирани процесните вземания.Твърди, че ищцовото дружество не
е посочило начина на формиране на твърдените задължения – количество
използвана топлинна енергия, относимата й цена, падежи на задълженията,
отделните компоненти, съставляващи главницата, както и начални дати на
изчисляване на съответните лихви.
Ответникът Юлиян А. Г. оспорва основателността на иска.Твърди, че
ищецът не е доказал по безспорен начин наличието на облигационно
2
правоотношение.Оспорва обстоятелството ответникът да е живял в процесния
апартамент в рамките на процесния период.Заявява, че от страна на ищцовото
дружество не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че
дружеството е изпълнило точно задълженията си по твърдения
договор.Поддържа, че при липса на информация за количеството използвана
ТЕ, логична последица е и невъзможността да се докаже, че претендираната
сума отговаря на обема на действително ползваната в жилището ТЕ.Твърди,
че исковете се явяват недоказани и поради невъзможността количеството ТЕ
да бъде определено законосъобразно.Заявява, че начислените количества ТЕ
са предполагаеми, а не реално отчетени.Оспорва в рамките на исковия период
да е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната
станция.Твърди, че дължимите суми за топлинна енергия, представляват
периодични плащания, който се погасяват с изтичането на кратката 3-
годишна давност.Прави възражение за изтекла погасителна давност без да
уточнява периодите и размера на сумите.
Ответникът Е. А. Г. оспорва допустимостта и основателността на
предявените искове.Заявява, че депозираната искова молба е недопустима в
едната си част, а в частта, в която е допустима, същата е неоснователна и
недоказана, поради което оспорва претенциите изцяло по основание и по
размер.
Твърди, че в хода на заповедното производство по реда на чл. 410 ГПК
е депозирано възражение, с което е оспорена само част от първоначалната
претенция на ищеца, като за другата част има изрично волеизявление за
признаване дължимостта на следните суми:
-1438,57 лева главница за топлинна енергия
-18,20 лева главница за услуга „дялово разпределение“
Поддържа, че към настоящия момент липсва правен интерес за ищеца да
търси защита за суми, които не са били спорни в хода на заповедното
производство.Заявява, че искът за разликата над 300 лева до пълният
претендиран размер от 1738,57 лева – главница за топлинна енергия, както и
искът за сумата от 18,21 лева – главница за услуга „дялово разпределение“ са
недопустими.
Ответникът оспорва да е собственик или носител на вещно право на
ползване за част или за целия процесен имот.Оспорва да отговаря за ½ част от
3
задължението, а само за част по-малка от посочената ½.Оспорва да е страна
по облигационно правоотношение въз основа на което да придобие
качеството „потребител на топлинна енергия“.По отношение на
претендираната лихва за забава върху главницата заявява, че ответникът
изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил.Твърди, че искът с правно основание чл. 84, ал. 2 се явява недоказан
и неоснователен.Поддържа, че приложените към исковата молба фактури за
процесния период са издавани на трето лице, неучастващо в настоящото
производство.Заявява, че ищецът трябва да докаже публикуване на
фактурите, чието плащане претендира за да се установи началната дата на
забавата както и приложимостта на общите условия и тяхното действие за
процесния период.Твърди, че по делото няма доказателства в тази насока,
поради което искът по чл. 84, ал. 2 е неоснователен.
Оспорва ищецът да е носител на материалното право за заплащане на
сумата, претендирана за предоставена услуга „дялово
разпределение“.Заявява, че при така наведени от ищеца твърдения, че дялово
разпределение е извършено от фирма за дялово разпределение, без да се
твърди, че това вземане принадлежи на ищеца, то следва да се приеме, че в
тази част ищецът е предявил чуждо право и исковата молба е недопустима.
Оспорва съдържанието на Договор от 30/09/2002г. между „Техем
Сървисис“ ЕООД и Етажна собственост на адрес гр. София, ж.к. Люлин, бл.
020, вх. А. Заявява, че по делото не се предоставят доказателства за
потвърждаване на сключения договор от страна на ответника.Поддържа, че
съгласно т.2.4 от Раздел 2 на договора, същия е сключен за срок от 2 години,
като липсва револвираща клауза, което означава, че не е валиден за исковия
процес.
Заявява, че в общите условия на ищцовото дружество няма предвидена
уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово
разпределение.Твърди, че след като тези суми нямат уговорен падеж, то
лихви се начисляват едва след покана от кредитора към длъжника.Оспорва
такава покана да е изпращана от страна на ищеца към ответника относно
заплащането на суми, претендирани за дялово разпределение.
Поддържа, че вземанията на ищцовото дружество представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.“в“ ЗЗД.Прави възражение за
4
изтекла погасителна давност.Моли съда да постанови Определение, с което да
върне част от исковата молба като недопустима,а по отношение на
допустимата за разглеждане част да постанови решение, с което да отхвърли
като неоснователни и недоказани предявените искове.Претендира и разноски.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Конституира трето лице на страната на ищеца – „Техем сървисис“
ЕООД.Да се уведоми.
УКАЗВА на ответната страна да уточни възражението за изтекла
давност по период и размер.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание. НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 31.05.2024, от 11:20 ч., за която дата и час да се
призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5