РЕШЕНИЕ
№ 340
гр.
Русе, 20.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе,
в публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СПАС СПАСОВ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с
участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ
като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
КАН дело № 352 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.А.А., чрез пълномощника адв. С.С., против Решение № 561/29.07.2022
г., постановено по АНД № 582/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
НП № 21-1085-002015/20.08.2021г ,издадено от началник група към ОДМВР-Русе , с
което на жалбоподателя на основание чл.174 ал.3 ЗДвП е наложено кумулативно
адм. Наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е незаконосъобразно и необосновано, тъй като при постановяването му е нарушен
материалния закон и процесуалния закон. Доводите на касационния жалбоподател
са, че съдът е възприел безкритично заключението по назначената СМЕ, без да са
били извършвани изследвания за установяване на дихателен обем и капацитет на
белите дробове, като не са изследвани и настройките на техническото средство и
неговата годност. Според касатора са неправилни изводите на районния съд по
отношение на нарушението, тъй като за първи път в НП били възведени и двете форми
на изп.дение, а жалбоподателят е нямало как да се яви за медицинско изследване,
тъй като нямал валиден документ за самоличност извън иззетото СУМПС
Иска се отмяната на въззивното решение и решаване
на делото по същество, чрез отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба чрез
процесуалния си представител гл.юрисконсулт Г. Д., в депозирано възражение на
касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност и иска
отхвърлянето й и оставяне в сила на решението на РРС. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на евентуално
претендирано от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като
сочи, че решението на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр.второ от АПК вр. чл. 63в
от ЗАНН.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че на
17.06.2021г. около 16.00ч., жалбоподателят като водач на МПС е бил спрян за
проверка, като отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техн.средство Алкотест
Дрегер с фабр.№ ARBB-0100- отказал да бъде
извършено качествено изследване, поради и което му било издадено и талон за
медицинско изследване, като не се спори, че не е изпълнил даденото предписания.
За да отговори на всички възражения на
процесуалния представител на жалбоподателя е назначена СМЕ досежно обективната
му възможност с оглед на здравословното му състояние да даде качествена проба с
техническо средство или да изпълни предписанията за медицинско изследване.
На база заключението на СМЕ и разясненията
по него от в.л., което не е оспорено, въззивният съд е отхвърлил възраженията
,че наличието на едно счупено ребро вляво и остър бронхит / непотвърдена
диагноза от образни изследвания/ е създало обективна невъзможност от тестване
за употреба на алкохол с техн.средство
При тези установени от въззивната инстанция
факти, съдът стигнал до извод, че при издаване на НП не са допуснати нарушения
и е мотивирал извод за материална
законосъобразност и обоснованост на издаденото НП
Съдът, противно на твърденията на
касационния жалбоподател, е обсъдил възраженията на наказаното лице и ги е
отхвърлил като неоснователни, излагайки мотиви въз основа, на които достига до
съответните правни изводи.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло
изводите на Русенския районен съд, изложени в решението, предмет на
касационната проверка, като намира развитите касационни възражения за
неоснователни.
Правилно районният съд е установил, че в
хода на развилото се административнонаказателно производство, приключило с издаване
на процесното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения. По
безспорен и категоричен начин са установени обстоятелствата по извършеното
административно нарушение. Всъщност спор по основния правнорелевантен факт на отказ
от проверка с техн.средство за употреба на алкохол, респ.некачествена и
невалидна проба не е формиран. Ако жалбоподателят е бил тестван за употреба на
алкохол с техн.средство тогава биха били релеватнти доводите дали е минал
последваща проверка. От анализираните гласни доказателства е видно, че касатора
не е дал качествена проба с издишвания от него въздух. Обективно с оглед на СМЕ
не е била налична пречка това да бъде сторено, с оглед на изискваните митимален
обем и време на вдухване, като естествено би му причинило болка, но не и такава
по интензитет като при спирометрично изследване на капацитета на белите дробове.
В тази връзка е неотносимо възражението на касатора ,че не са му били
извършвани изследвания за установяване на дихателен обем и капацитет на белите
дробове, тъй като заключението на СМЕ е обосновано на база представена
медицинска документация и изискванията на инструкцията за боравене с
техн.средство
За съставомерността на нарушението по чл.174
ал.3 ЗДвП е достатъчно наличието на една от формите на изп.деяние, която се и
установява. Факт е и неизпълнението на предписанието за медицинско изследване
на кръвта за употреба на алкохол. Обстоятелството , че на 30.05.2021г. л.к на
касатора е била унищожена поради изтекъл срок, предполага връщането й и
издаването на нова такава, като са ирелевантни, а и недоказани причините за
неяваването му в УМБАЛ Канев за медицинско изследване.
С оглед гореизложеното решението на РРС е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора ответникът има право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 и ал.
5 от ЗАНН, което съдът определя в размер на 100 лв. съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 561/29.07.2022
г., постановено по АНД № 582/2022 г. по описа на Районен съд – Русе
ОСЪЖДА
Д.А.А. ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Русе сумата от 100,00 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: