Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 09.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 10.03.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Теодора
Вутева, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 656
по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 58/27.04.2020г.,
постановено по гр.дело № 1155 по описа РС- гр.
С.за 2019 г., е осъдена Агенция „П. и.“ с ЕИК *** да
заплати на ЗД „Е.“ АД с ЕИК *** на основание чл. 410, ал. 1, т 2 от КЗ сумата
333,25 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на исковата молба (03.06.2019г.) до окончателното й изплащане.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Агенция „П. и.“ срещу
горното решение.
Жалбоподателят счита
решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и постановено
при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при неизяснена
фактическа обстановка. Твърди, че протоколът за процесното ПТП не отговаря на
изискванията на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 183 от ГПК, поради което следва да бъде
изключен от доказателствата по делото. В него не бил описан механизмът на ПТП,
нито пътната обстановка. Изтъква, че протоколът е създаден тридесет минути след
настъпване на ПТП и има обвързваща доказателствена сила само относно
обстоятелствата, осъществени от или в присъствието на съставилото го длъжностно
лице. Прави извод, че той няма такава сила за механизма на ПТП, нито за
неописаното в него препятствие на пътното платно. Намира, че това препятствие е
такова по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Нямало и достоверен снимков
материал. В протокола не била посочена скоростта на движение на автомобила,
нито дали в ПТП са участвали и други МПС. Оспорва представените от застрахователя
частни свидетелстващи документи и изразява съмнение, че процесното ПТП е
настъпило при описаните в тях обстоятелства. Оспорва възприетата от САТЕ
скорост на движение на автомобила, като изтъква, че такава не е посочена в
материалите по делото, поради което не може да се изключи възможността за
съпричиняване на вредата в резултат от несъобразена скорост. Прави извод, че
експертното заключение не доказва несъмнена причинно- следствена връзка между
посоченото препятствие (дупка) на пътя и настъпилите увреждания по автомобила.
Нямало и данни, че автомобилът се е движил с включени къси светлини. Оспорва
наличието на валиден застрахователен договор между ищеца и увреденото лице.
Изтъква, че не било доказано, че към момента на ПТП водачът на МПС не е бил под
въздействието на алкохол или упойващи вещества, откъдето прави извод, че е
възможно да е налице обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя.
Като друго такова възможно обстоятелство сочи хипотезата на причиняване на
вредата от умишлени действия, за която също не били събрани доказателства. Не
били събрани доказателства и за възможността, щетата да е причинена от
използване на МПС не по предназначение, или в резултат от участие в състезание,
тренировка и др. Счита, че застрахованият не бил съдействал на застрахователя
съгласно изискванията на Раздел V от застрахователния договор. Навежда довод,
че е възможно, щетите да са причинени от обективни свойства на вещта, което би
обусловило отговорност на собственика на вещта по чл. 50 от ЗЗД. Прави извод,
че механизмът на ПТП, както и причинно- следствената връзка между него и
вредите, са противоречиви и недоказани. Не било доказано, че единствена причина
ПТП и щетите е дупка на пътното платно, нито че за жалбоподателя е възникнала
отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което отхвърля предявения срещу него иск. При условията на
евентуалност, моли съда да се произнесе с оглед хипотезата на съпричиняване. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е подаден отговор, с който въззиваемият
оспорва жалбата. Намира за доказан механизма на процесното ПТП, както и
причинната връзка между него и настъпилите увреждания. Позовава се на
заключението по САТЕ, че водачът на автомобила не е имал възможност да
предотврати настъпването на застрахователното събитие. Подчертава, че е поискал
разпит на водача на МПС Н. за изясняване на фактическите твърдения от исковата
молба, но първоинстанционният съд не се бил произнесъл по това доказателствено
искане. Счита, че протоколът за ПТП има материална доказателствена сила за
релевантните по делото обстоятелства – наличието и разположението на
необезопасена дупка на пътя. Намира за доказано и сключването на валиден
застрахователен договор, с оглед установеното заплащане на застрахователната
премия. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски. Прави доказателствено искане за
разпит на водача на увредения автомобил – М.Н..
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се представлява. От процесуалния
му представител е постъпила молба, с която е изразено становище за даване ход на
делото в негово отсъствие и се възпроизвеждат доводите и исканията от
въззивната жалба.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият се представлява
от юрк. А., която поддържа отговора на въззивната жалба и моли съда да остави
въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана
в обжалваното решение и е относима към процесния казус (с изключение на
пасажите, касаещи ПТП на АМ „Т.“), поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция е разпитан свидетелят М.Н.
– водач на увредения автомобил, който заявява, че е участвал в ПТП
по време на тъмната част на денонощието, около 18:30 - 19 часа, на няколко
километра от С.в посока Д.. Според свидетеля, пътната настилка била мокра и в
много тежко състояние. Имало насрещен трафик, като автомобилите били с включени
светлини. Свидетелят сочи, че за около 30 минути пет - шест автомобила
претърпели същата авария (спукани гуми и счупени джанти) на същото място, като
били спрели през двадесет метра. По отношение на дупката, в която попаднал
автомобила, твърди, че е дълбока около 10 - 15 см., доста голяма, с дължина
около 50 - 60 см. и широчина не по- малка от 30 - 40 см., и се намирала в
посоката на движение на автомобила, в дясната част на пътната лента.
Заобикалянето й било невъзможно поради насрещния трафик, което изключвало
възможността за навлизане в насрещното платно. Инцидентът станал непосредствено
след разминаването му с друг автомобил. При това той почти не забелязал
дупката, тъй като пътят бил мокър, а тя - пълна с вода. Едва след спирането на
автомобила свидетелят видял, колко е голяма. Твърди, че същата не била
обезопасена или сигнализирана.Според свидетеля, целият пътен участък бил
известен с лошото си състояние към момента на ПТП и не позволявал движение с
висока скорост. Предполага, че се е движил с скорост около 60 - 70 км/ч. Като
увреждания по автомобила сочи, че две гуми били спукани, а една джанта - деформирана.
Контролните органи съставили протокол, но не и акт за нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на районния съд и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи,
следва да се отбележи, че, действително, протоколът за ПТП няма качеството на
официален свидетелстващ документ по отношение на механизма на ПТП, но
последният се установява не само от обстоятелствата, описани в този протокол, а
и от показанията на св. Н., разпитан в хода на въззивното производство. От
съвместния анализ на тези доказателства се налага извод, че процесното ПТП е
настъпило на 30.12.2017г. около 18:30ч. на път II-62 на км. 74 +500 в посока на движение от гр. С.към гр. Д.,
и представлява попадане на автомобила в необозначена и необезопасена дупка, в
резултат от което се спукали двете му десни гуми, а джантите били деформирани.
Същевременно, няма пречка, протоколът да
бъде ценен като официален свидетелстващ документ относно извършените от и пред
съставилото го длъжностно лице действия. В случая такива са действията по
констатиране на процесното препятствие (дупка на пътя), неговото разположение
върху пътното платно спрямо посоката на движение на автомобила (съгласно
схемата), както и липсата на обозначаване и обезопасяване на препятствието.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, основан на разпоредбата на чл. 183 от ГПК, доколкото по делото
не се установява да е бил изискан оригинала на протокола и той да не е бил
представен.
Не се открива претендираното от
жалбоподателя противоречие между протокола за ПТП и исковата молба в частта за
щетите, тъй като в исковата молба такива не са посочени изчерпателно, а тя
препраща към протокола за оглед от 03.01.2017г., в който са описани щети, почти
изцяло съответстващи на показанията на св. Н. и на посоченото в протокола за
ПТП (подбити предна и дясна джанти, скъсани предна дясна и задна дясна гума). Що
се отнася до увреждането на подкалника, обяснимо е, тази щета да не е била
забелязана в момента на съставянето на протокола, тъй като това е станало през
тъмната част от денонощието а и тя не е била основна, но това не я изключва, а
нейното наличие е достоверно, с оглед механизма на ПТП и вида на останалите
увреждания.
Що се отнася до вида на препятствието на пътното платно, то се
установява непротиворечиво от протокола за ПТП и от показанията на свидетеля,
като последните доказват и конкретните му размери. При тези данни и оглед
заключението по петата задача към САТЕ, съдът намира, че видът на препятствието
и неговите характеристики по естеството си са годни да предизвикат процесните
уврежания и обосновават извод за наличие на причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и нанесените щети. Във връзка с това не следва да се сподели
довода на жалбоподателя, че експертното заключение не доказвало несъмнена
причинно- следствена връзка между посоченото препятствие (дупка) на пътя и
настъпилите увреждания по автомобила. Наистина, заключението в този смисъл,
само по себе си не е абсолютно доказателство за горното обстоятелство,
доколкото то се основава на редица предпоставки, които също следва да бъдат
доказани. От друга страна, обаче, съдебната практика (напр. Решение № 226 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК) приема, че „пълно
доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига
косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава
връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт“.
В процесния случай такава доказателствена съвкупност е налице (протокол за ПТП,
показания на водача на увреденото МПС, заключение по САТЕ), поради което причинно-
следствената връзка следва да се счита за доказана.
Неоснователно жалбоподателят прави
изводи от факта, че по делото нямало достоверен снимков материал. Действително,
препятствието не е заснето по надлежния ред, но това не изключва възможността
за доказването му с други средства.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, доколкото няма нормативно или логическо основание да се приеме,
че голяма пълна с вода дупка на пътя е препятствие, което водачите на МПС са
длъжни да предвиждат във всеки един момент от движението си по пътищата от
републиканската пътна мрежа.
Следва да бъде споделен
доводът на жалбоподателя, че представените от застрахователя документи имат
характера на частни свидетелстващи такива и поради това, сами по себе си, не
доказват с пълно доказване механизма на процесното ПТП, нито последиците от
него. Това, обаче, не изключва възможността, горните обстоятелства да бъдат
доказани по друг начин, както в случая – от протокола за ПТП и показанията на
св. Н..
Обективно вярно е
изтъкнатото от жалбоподателя, че в протокола за ПТП и в останалите материали по
делото не била посочена скоростта на движение на автомобила към момента на
инцидента, което прави резонно оспорването на възприетата от САТЕ скорост. Това
оспорване има значение във връзка с довода на жалбоподателя за съпричиняване на
вредата в резултат от движение на автомобила с несъобразена скорост. Настоящият
съдебен състав намира този довод за неоснователен поради следните съображения.
На първо място, видно от показанията на св. Н., пътят е бил в толкова лошо
състояние, че не е позволявал движение с висока скорост. Поради това първоначално
посочената от него и възприета от вещото лице скорост от около 75 км./ч.
изглежда разумна и достоверна. При такава скорост, обаче, съгласно
заключението, водачът не е имал обективна възможност да възприеме своевременно препятствието
и да реагира адекватно за преодоляването му дори при сух асфалт. На второ
място, ако да се приеме за достоверна посочената от св. Н. по- ниска скорост
при неговия разпит пред въззивния съд (60-70 км./ч.), която обуславя по- къса
опасна зона (служебно изчислена на 46,41м.), попадаща в обхвата на осветената
зона, следва да се има предвид, че използваната от вещото лице формула е при
предположение за суха асфалтова настилка (л. 82 от първоинстанционното дело). От
показанията на св. Н., обаче, се установява, че процесното ПТП е настъпило на
мокър път, което води до увеличаване на опасната зона. Следователно, и в този
случай опасната зона попада на границата на осветената зона или извън нея,
което прави обективно невъзможно избягването на препятствието. Поради това
съдът намира, че настъпването на ПТП не се дължи на движение на автомобила с
несъобразена скорост. В подкрепа на този извод е и фактът, че спрямо водача Н.
не е било взето административно отношение и не му е съставян акт за нарушение, видно
от неговите показания и от протокола за ПТП.
Неоснователен е и доводът на
жалбоподателя за липса на валиден застрахователен договор между собственика на
увредения автомобил и ищеца в настоящото производство. Видно от представения на
л. 73-74 от първоинстанционното дело екземпляр от този договор, последният е
двустранно подписан, а и застрахователната премия е заплатена (л. 75) поради
което възражението на жалбоподателя в обратен смисъл е неоснователно.
Напълно неоснователно
жалбоподателят черпи аргументи от факта, че по делото не било доказано, а
районният съд не бил обсъдил възможността, към момента на ПТП водачът на МПС да
(не) е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, или вредата да (не)
е била причинена от умишлени действия, или поради неполагане на грижата на
добрия стопанин, или да (не) е била причинена в резултат от използване на МПС
не по предназначение напр. при участие в състезание, тренировка и др. Всички
тези съображения са били наведени от жалбоподателя в качеството му на ответник
в първоинстанционното производство, и, доколкото се основават на положителни
факти, те е следвало да бъдат доказани именно от него (арг. от чл. 154, ал. 1
от ГПК). В този смисъл са изричните указания, дадени от първоинстанционния съд
с доклада на делото в открито съдебно заседание на 22.01.2020г. (л. 10 от
първоинстанционното дело). След като не са били доказани от него,
жалбоподателят няма основание да се позовава на тяхната неустановеност в
подкрепа на застъпваната от него теза за евентуално наличие на изключен от застраховката
риск.
По аналогични съображения,
съдът не споделя и довода за евентуална възможност, щетите да са причинени от
обективни свойства на вещта, което би обусловило отговорност на собственика на
вещта по чл. 50 от ЗЗД, и, съответно, би изключило отговорността на
жалбоподателя. Както правилно е посочено в обжалваното решение, отговорността
на последния произтича от разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на път от републиканската пътна
мрежа.
На последно място,
неоснователен и наведеният във въззивната жалба довод, че застрахованият не бил
съдействал на застрахователя съгласно изискванията на Раздел V от
застрахователния договор (в действителност – от Общите условия). Настоящият
съдебен състав намира, че искането за завеждане на претенция и декларацията към
него (л. 6-7 от първоинстанционното дело) изпълняват тези изисквания, доколкото
в тях са посочени всички изискуеми реквизити – името на застрахования,
индивидуализиращи белези на МПС, дата, място и час на настъпване на
застрахователното събитие, както и описание на обстановката при настъпването
му.
По така изложените
съображения, съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от нея във въззивното
производство разноски. Такива се установяват в размер на 30 лв. - депозит за
разпит на свидетел, и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.
78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 58/27.04.2020г., постановено по гр.дело №
1155 по описа РС- гр. С.за 2019 г.
ОСЪЖДА Агенция „П. и.“ с ЕИК *** да заплати
на ЗД „Е.“ АД с ЕИК *** сумата 130 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.