№ 157
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000127 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба на ЮЛ. ИЛ. ЕМ., чрез назначения от съда особен представител адв.
Ж.Ч. от АК – гр. Разград, срещу решение № 29/17.12.2021г., постановено по т.
д. № 28/2021г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е признато за
установено, че въззивницата дължи на „Юробанк България“ АД, при
условията на солидарност с „Логис Транс“ ЕООД и “Логис“ ЕООД, сумата от
57 243.43 евро, представляваща главница по Договор за предоставяне на
инвестиционен кредит № 100-2160/15.09.2017г., изменен с Допълнително
споразумение № 1 от 30.05.2018г., Допълнително споразумение № 2 от
05.02.2019г., Допълнително споразумение № 3 от 17.05.2019г., Допълнително
споразумение № 4 от 04.09.2019г. и Допълнително споразумение № 5 от
11.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.11.2020г. до окончателното й изплащане, за което са издадени заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1824/2020г.,
по описа на Районен съд – Разград.
Поддържайки доводи за недопустимост, незаконосъобразност и
необоснованост на решението особеният представител моли за неговото
обезсилване, в условие на евентуалност за неговата отмяна и постановяване
1
на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Намира за неясни обстоятелствата
за постановяване на решение по предявения иск само по отношение на
ответницата, като един от солидарните длъжници. Твърди се, че съдът е
следвало да съобрази факта на издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителния лист срещу трима солидарни длъжници. Релевират се
аргументи, че гражданското производство е продължение на заповедното,
което от своя страна води до невъзможност за разкъсване на връзката между
двете и продължаване на производството с други страни. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е дал отговор на въпроса от кога е настъпила
предсрочната изискуемост на целия дълг.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от назначен от
съда процесуален представител на легитимирано лице, насочена е срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Юробанк България“
АД, чрез юрк. Г.Ч.. Въззиваемото дружество намира изложените във
въззивната жалба оплаквания са неоснователни и моли за потвърждаване на
обжалваното решение, с присъждане на разноски за въззивна инстанция.
Инвокират се подробни доводи и съображения в подкрепа правилността на
първоинстанционното решение.
В проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция не
се явяват представители на страните. Подадени са молби преди датата на
заседанието, с които жалбата и отговорът се поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Разградският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специален
положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД
във вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предявен по реда на чл. 422 ГПК от „Юробанк
България”АД срещу ЮЛ. ИЛ. ЕМ. за установяване съществуващо на парично
задължение на ответницата като солидарен длъжник към банката, в размер на
57 243.43 евро, представляващо незаплатена главница по Договор за
предоставяне на инвестиционен кредит № 100-2160/15.09.2017г., изменен с
Допълнителни споразумения № 1 от 30.05.2018г.; № 2 от 05.02.2019г., № 3 от
17.05.2019г., № 4 от 04.09.2019г. и № 5 от 11.05.2020г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.11.2020г. до окончателно погасяване на
2
задължението. За процесното главно парично вземане, както и за акцесорни
вземания за възнаградителна и мораторана лихва, за които не е предявен иск
по реда на чл. 422 ГПК, е била издадена Заповед № 3171/11.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч. гр. д. № 1824/2020г. по описа на Разградски районен съд срещу три
солидарно задължени лица по процесния договор за кредит, а именно срещу
търговското дружество кредитополучател - „Логис Транс“ ЕООД,
ответницата ЮЛ. ИЛ. ЕМ. и другия съдлъжник- „Логис“ ЕООД,
представлявано от ЮЛ. ИЛ. ЕМ..
Обжалваното решение, с което искът е уважен изцяло, е валидно като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащи реквизитите по чл.
236 ГПК. Същото е допустимо, тъй като се установява наличието на всички
предвидени от закона предпоставки, включително и особените такива по чл.
422 ГПК и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск.
Не се потвърждава от данните по делото основателността на
твърдението във въззивната жалба, че с исковата молба, по която е
образувано т. д. № 28/2021г. по описа на Окръжен съд - Разград, са били
предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК не само срещу
физическото лице - съдлъжник, а и срещу останалите две лица, срещу което е
издадена заповед за изпълнение - кредитополучателя „Логис Транс“ ЕООД и
другия съдлъжник- „Логис“ ЕООД, представлявано от ЮЛ. ИЛ. ЕМ.. В
адресната част на исковата молба другите задължени лица по заповедта за
изпълнение не са посочени като ответници, а в петитума присъстват като
такива, които са солидарно задължени, заедно с ответницата, относно
погасяването на задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
След изпълнение на указания на съда за отстраняването нередовности на
исковата молба, по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК, банката – ищец изрично
уточнява, че искът е насочен само срещу задълженото по заповедта за
изпълнение физическо лице, тъй като „Логис Транс“ ЕООД и „Логис“ ЕООД
не са възразили срещу заповедта за изпълнение.
Обстоятелството, че искът е предявен само срещу едно от задължените
лица по заповедта за изпълнение няма отношение към допустимостта на
3
постановеното решение по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. Обратното,
ако искът беше предявен и разгледан срещу двете търговски дружества, по
отношение на които заповедта за изпълнение е влязла в сила в резултат на
неподаването на възражения по чл. 414 ГПК, то в тази част решението би
било недопустимо, поради липса на правен интерес.
Съгласно т. 5 в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК е налице само по отношение на длъжник,
оспорил вземането чрез възражение. По отношение на останалите длъжници,
които не са подали възражение, заповедта на общо основание влиза в сила /
чл. 416, предл. 1 ГПК/. Заповедният съд дава указания за предявяване на иск
за установяване на вземането по реда на чл. 415 ГПК по отношение на
подалия възражението длъжник, като по отношение на неподалия възражение
заповедта влиза в сила.“
В резултат на изменението на чл. 415 ГПК, Обн. ДВ, бр. 86 от 2017г.,
доп.– ДВ, бр. 100 от 2019г., правен интерес за предявяване на специалния
установителен иск по чл. 422 ГПК, освен при подаване на възражение по чл.
414 ГПК, е налице и в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК - когато заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и
връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място
или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези
данни в съобщението.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на ответницата при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че тя не живее на
адреса, заповедният съд правилно е дал указания на ищеца за предявяване на
иск за установяване съществуване на вземането си само срещу длъжника –
физическо лице. Исковата молба е подадена в законоустановения срок по чл.
422, ал. 1 ГПК.
Предвид конкретните оплаквания в жалба и становището на насрещната
страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните не
спорят по съществена част от посочените от ищеца факти и обстоятелства,
съставляващи фактическо основание на предявения иск. Възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие със
4
събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по
съответните правила на ГПК. Установено е по безспорен начин, че с Договор
за предоставяне на инвестиционен кредит № 100-2160/15.09.2017г. ищецът
„Юробанк България”АД– гр. София е предоставил на кредитополучателя
"Логис Транс" ЕООД, инвестиционен кредит в размер на 230 000 евро,
целево, за погасяване на задължения към НАП, както и че кредитът е усвоен.
Солидарна отговорност на ответницата за изпълнението на всички
задължения на кредитополучателя към банката е уговорена изрично в
процесния договор / стр. 13 и 14 от документа/. В периода от 30.05.2018г. до
11.05.2020г. са сключени пет допълнителни споразумения между страните. С
Допълнителни споразумения № 2, № 4 и № 5 е постигнато съгласие за
промени на срока и начина на погасяване на кредита. По силата на
последното Допълнително споразумение № 5 от 11.05.2020г., сключено
между банката и трите солидарно задължени лица, кредитополучателят се е
задължил да погаси текущия остатък по главницата в размер на 57 243.47
евро, на 24 месечни вноска, от които първата в размер на 900 евро, последната
– 243.47 евро, и останалите 22 вноски в размер на 2 550евро, с падежи по
погасителен план в периода от 21.09.2020г. до 21.08.2022г.
За установяване на релевантните по спора факти, за които се изискват
специални знания, окръжният съд е допуснал съдебно - счетоводна
експертиза , заключението по която се преценява като обективно и
компетентно извършено и се кредитира изцяло. Въз основа на заключението,
преценено в съвкупност с останалите събрани доказателства, съставът на
въззивния съд приема, че както към датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК, така и към момента на изготвяне на експертизата, непогасеното
парично задължение за главница по процесния договор за кредит възлиза на
сумата 57 243.47 евро. Същият размер е посочен и потвърден с подписи на
всички задължени лица като дължима, непогасена главница по кредита, в
Допълнително споразумение № 5 от 11.05.2020г.
Единственото оплакване във въззивната жалба по отношение на
фактическите изводи на съда, възприети въз основа заключението на
назначената съдебно – счетоводна експертиза, са относно размера на
падежиралите непогасени задължения по погасителния план съгласно
Допълнително споразумение № 5 от 11.05.2020г. към датата на обявяването
на кредита за предсрочно изискуем, като се твърди, че не е била платена само
5
една вноска от 2 550 евро. Оплакването е неоснователно, тъй като от
събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че с наличните
суми по разплащателната сметка, от която се е обслужвал кредита, е погасено
последно задължение за главница от 8 лв. на 30.04.2020г., т. е. преди
сключването на Допълнително споразумение № 5 от 11.05.2020г.
Следователно, към датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем
– 03.11.2020г., не са платени първа и втора месечни вноски за главница
съответно в размер на 900 евро и 2550 евро, с падежи 21.09.2020г. и
21.10.2020г.
Хипотезата на чл. 3.7, буква „а“, т. 1 от договора за кредит, даваща
право на банката да трансформира цялото вземане в предсрочно изискуемо в
случай, че кредитополучателят не е осигурил по разплащателната сметка
средства за погасяване на която и да е дължима по договора сума, е
осъществена още в деня на падежа на първата непогасена вноска –
21.09.2020г.
С нотариална покана per. № 7919 от 12.10.2020., том 2, акт № 180 на
нотариус Роска Иванова с per. № 378 на НК, връчена лично на 26.10.2020г.,
ответницата е уведомена, в качеството й на солидарен длъжник по Договор за
предоставяне на инвестиционен кредит № 100-2160/15.09.2017г., за
непогасените задължения на кредитополучателя, същата е поканена в срок от
пет работни дни от получаване на нотариалната покана да погаси доброволно
падежиралите задължения в пълния им размер, ведно с начислените до датата
на плащането лихви по договора, с предупреждение, че при неизпълнение
банката обявява цялата сума по договора за изцяло предсрочно и незабавно
изискуема от първия ден след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
При съобразяване на датата на връчване и обстоятелството, че плащания по
кредита не са осъществени, срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на
02.11.2020г., следователно цялата сума по кредита е предсрочно изискуема от
03.11.2020г.
Въз основа на така приетата установеност за факти и обстоятелства,
съставът на ВнАпС намира, че е доказано по безспорен начин възникването и
съществуване на изискуемо и ликвидно парично задължение за сумата
57 243.43 евро на ответницата ЮЛ. ИЛ. ЕМ. към ищеца „Юробанк
България”АД– гр. София, по Договор за предоставяне на инвестиционен
6
кредит № 100-2160/15.09.2017г., изменен с Допълнителни споразумения № 1
от 30.05.2018г.; № 2 от 05.02.2019г., № 3 от 17.05.2019г., № 4 от 04.09.2019г.
и № 5 от 11.05.2020г., по който ответницата е съдлъжник, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.11.2020г. до окончателно погасяване на
задължението, за които задължения е издадена Заповед № 3171/11.11.2020г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ч. гр. д. № 1824/2020г. по описа на Разградски районен съд.
Съществуването на паричното задължение за главница, заявено от
банката - кредитор в заповедното производство, е потвърдено изцяло, по вид
и размер на вземанията, от заключението на съдебно – счетоводна експертиза
и от събраните писмени доказателства. Проведено е успешно доказване и по
отношение на уговорените в договора за кредит и допълнителните
споразумения обективни факти, на които е основано упражненото
потестативно право за обявяване на кредита за изцяло изискуем преди
изтичане на договорения в полза на длъжника срок. Банката е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало
до ответницата / както и до останалите солидарно задължени лица/ чрез
редовно връчване на нотариална покана преди подаване на заявлението по чл.
417 ГПК. Следователно, в хода на процеса са доказани елементите от
фактическия състав, необходим за пораждане вземането на банка - заявител
да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в
полза на длъжника срок, съгласно задължителните указания по тълкуването
на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете съдебни инстанции
по съществото на спора обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, предвид направеното искане, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК,
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество
сумата 1 170 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
особен представител в размер на 3769.17 лв. и юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лв., определено съгласно
чл. 37 от ЗПрП във вр. чл. 25 от Наредба за правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК въззивницата
7
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за настоящото
производство в размер на 2 239.17 лв., която не е събрана авансово поради
подаване на въззивната жалба от особен представител.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/17.12.2021г., постановено по т. д. №
28/2021г. по описа на Разградски окръжен съд.
ОСЪЖДА ЮЛ. ИЛ. ЕМ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Дулово, ул. Александър Стамболийски № 15, ет. 5, ап. 21, настоящ адрес: гр.
Разград, ул. „Росица“ № 31, да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н Витоша,
„Околовръстен път“ № 260, сумата 4 069.17 лв. (четири хиляди и шестдесет и
девет лева и седемнадесет ст.), представляваща направени съдебно –
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА ЮЛ. ИЛ. ЕМ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Дулово, ул. Александър Стамболийски № 15, ет. 5, ап. 21, настоящ адрес: гр.
Разград, ул. Росица № 31, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , държавна такса по
въззивна жалба вх. № 201/20.01.2022г. в размер на 2 239.17 лв. ( две хиляди
двеста тридесет и девет лева и седемнадесет ст.), на основание чл. 78, ал. 6
във вр. чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8