Р Е Ш
Е Н И Е-4
Гр.В.
17. 02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на десети
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател : С. С.
Членове :1.Г. Й.
2.Д. В.
при
секретаря .........................................................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело №12
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С
Решение №559/14.08.2020 г. по гр.д.№2664/2019 г. по описа на Районен
съд-В. е осъден ответникът „С.” АД с ЕИК.
със седалище и адрес на управление: гр. С. Т. ц. „Б.“ да заплати на Б.К.П. с
ЕГН ********** *** сумата от 1 800.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени вреди, стойността на пратка с товарителница 5 038 143 513 0 от
12.11.2018г, ведно със законната лихва от предявяване на иска в съда -
19.09.2019г. до окончателното плащане, както и разноските по делото в общ
размер от 532.00 лева.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е обжалвано от „С.“ад със седалище и адрес на
гр. С. Т. ц. „Б.“, представлявано от изпълнителния директор В. Х. М. чрез адв.
Т. В. К.,АК, гр. С. със съдебен адрес са призовки и съобщения: С..
Поддържа се ,че решаващият съд не е обсъдил
изложеното в отговора на исковата молба
и в писмената защита съображение за изтекъл преклузивен срок и липса на
процесуални предпоставки за предявяване на иска, а именно:
Отговорността на „С. АД в процесния случай била
договорна и се регламентирала от ЗПУ, ЗЗД /за неуредените хипотези/ и от Общите
условия на куриера /ОУ/, към които препраща ЗПУ. В случай на претенции за
неточно изпълнение на договорните задължения от страна на куриера, положителна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск в случая било
провеждане в шестмесечния срок по чл. 86, ал. 2 ЗПУ на рекламационно
производство от страна на ищеца. Този срок бил установен с императивна
разпоредба и бил преклузивен, поради което с изтичането му не се погасявало
само правото на иск, както е при давностните срокове, а и самото материално
право. Аргумент в тази насока била и разпоредбата на чл. 87, т. 7 ЗПУ, според
която „пощенските оператори не носят отговорност, когато подателите или
получателите на вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски
пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж и пощенски пратки
по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба, както и на пощенски
парични преводи не са предявили писмена рекламация в срока по чл. 86, ал. 2“. В
този смисъл били и Решение № 268 от 28.05.1997 г. на ВКС по гр. д. № 79/1997
г., Решение № 3334 от 22.04.2016 г. по гр. д. № 6573/2015 г. на Софийски
градски съд.
Сочи се ,че видно от представените по делото
доказателства ищецът бил поискал стопиране и връщане на процесната пратка по електронен
път (чрез имейл). Не били представени доказателства обаче ищецът да е подал
рекламация в законоустановения 6-месечен срок от приемане на пратката от
пощенския оператор. Целта на рекламацията, установена в чл. 86 от Закона за пощенските
услуги, била надлежно репариране на вредите, понесени от подателя на пратката.
В законоустановения срок изразена воля в този смисъл обаче от страна на ищеца
липсвала, поради което искът, по който се е произнесъл първоинстанционният съд,се
явявал недопустим. Това бил достатъчен
порок за отмяна на атакуваното решение.
На следващо място се сочи ,че в решението си съдът не
обсъждал изложените съображения, че ищецът по никакъв начин не е доказал какво
точно е изпратил. В хода на производството ищецът ангажирал експертно
заключение и свидетелски показания относно съдържанието на пратката, видът на
„техниката“ и нейната цена. От приетата по делото експертиза било видно, че
употребяван професионален обектив марка №NIKON модел NIKKORК 85 mm/1&1,4 G към месец
11.2018г. била 1800 лева, т.е приета
била цена на това, което ищецът твърди, но не доказал, че е изпратил. Съдът
кредитирал показанията на свидетелката, която живее с ищеца. Същите били
коректни, но безполезни -свидетелката казала, че не познава различни видове
обективи нито по номер, нито на външен вид, и че процесният обектив е бил качен
в сайт за продажби за 1700 /хиляда и седемстотин/ евро - почти двойно на
претенцията на ищеца. И въпреки това съдът приел, че е изпратен точно този
обектив и че състоянието му е отговаряло на цена 1 800 лева.
Поддържа се ,че в отговора на исковата молба и в писмената
защита било посочено , че независимо от доказания или недоказан размер на
претендираните вреди, отговорността на пощенския оператор за вреди, произтичащи
от доставка на куриерска пратка, се реализирала по реда на специалния закон ЗПУ
и съобразно него била ограничена до размерите, определени в ОУ на пощенския
оператор, които са 15 лв., респективно 100 лв. Това били обезщетения за
загубена, повредена или погинала пратка без заявена и заплатена допълнителна
услуга „Обявена стойност“. Същите не биха могли да са по-високи при правилно
доставена пратка.
Сочи се ,че съдът неправилно бил тълкувал съдържанието
на чл. 55.6. от ОУ. Този текст на ОУ следвало да бъде разгледан в контекста на
разпоредбата на чл. 6 ал. 6 от ЗПУ .Правото върху пощенската пратка принадлежало
на подателя до доставянето и на получателя. Смисълът на текста бил собственик на пратката
да може да получи обезщетение за нея - изпращачът бил собственик и като такъв
имал право да получи обезщетение за вреди, касаещи тази пратка, до връчването и
на получателя. При връчена увредена пратка правото преминавало към получателя.
Това право не означавало право на пренасочване и не предвиждало санкции за
куриера, когато технологично е невъзможно да бъде стопирана или пренасочена
дадена пратка. В кореспонденцията между страните било показано, че операторът
винаги полага необходимата грижа, за да даде инструкции и да поиска спиране и
връщане на пратката от партньорските служби в чужбина, ако е възможно. Подобно
задължение обаче и гаранции не се съдържали нито в закона, нито в ОУ на
оператора.
Твърди се ,че съдът намира колизия между ОУ и Тарифата
на куриера. Такава колизия нямало доколкото тарифата е неразделна част от ОУ,
съгласно чл. 11 от същите ОУ. И в този смисъл, предвиденото от Раздел „К. у. за
Е.“ към Тарифа на “С. АД: „Пратки, приети от куриер за транспорт, независимо
дали те все още се намират на територията на Република Б. или извън нея не
могат да бъдат пренасочени или стопирани”, не било в колизия с ОУ, а част от тях.
Предвид гореизложеното се иска да се отмени отмените атакуваното решение и да бъдат
присъдени разноски за двете инстанции.
Въззиваемият оспорва жалбата в с.з.чрез своя процесуален
представител.
Ответната
страна развива доводи относно неоснователността на жалбата.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за
установено следното :
Делото е образувано по искова молба на Б.К.П.
***, чрез адв.Л. И. против „С. АД – С. с която е предявен иск по чл. 79 от ЗЗД
във вр. с чл. 82 от ЗЗД във вр. с чл. 85, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗПУ.
Твърди се от ищеца, че в началото на м. ноември 2018г.
е обявил за продажба обектив за фотоапарат марка №NIKON модел NIKKORК 85
mm/1&1,4 G за сумата от 1800 лева. С него се свързало лице от В. което
заявило, че ще го купи и ще заплати сумата по банков път, а ищеца да го изпрати
по куриер.
Поддържа, че на 12.11.2018г. ищецът отишъл в офис на „С.“
в гр. В. и изпратил пратката на купувача до Кралство В. като заплатил сумата от
43.38 лева. За пратката му е предоставен касов бон и товарителница № 50381435130.
На 14.11.2018г. ищецът установил, че не е получил дължимата от купувача цена и
поради това подал до куриера - ответника по делото искане за връщане на
пратката. Въпреки проведената кореспонденция със служители на ответника,
пратката е била доставена на получателя на 19.11.2018г.
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 1800.00 лева, представляваща стойността
на обектива, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2018г. до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ответникът в законния срок, чрез упълномощен
процесуален представител е оспорил исковата претенция като неоснователна.
Направено е възражение, че ищецът не е предявил рекламации в срока по чл. 86,
ал. 2 от ЗПУ, който е преклузивен. Наведени са доводи, че за ответника липса
същинско задължение, скрепено със санкция за неизпълнение за спиране на
доставката и връщане на международна пратка след нейното приемане от подателя.
Въпреки това, пощенският оператор се е опитал да удовлетвори желанието на
ищеца, като последният е бил коректно информиран, че пратката не може да бъде
спряна, но могат да бъдат дадени инструкции за нейното връщане на международния
партньор, когато пратката достигне до депо в крайната дестинация. Гаранция или
обещание за спиране или връщане на пратката не са давани.
Направено и възражение, че ищецът по никакъв начин не
е доказал размера на претендираните вреди.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
назначена и приета е съдебно - стоковедска експертиза.
След
преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните Окръжен съд-В. намира за установено следното от фактическа
страна :
Не се спори от страните, че на 12.11.2018г. ищецът е
изпратил пратка до лице във В., чрез куриер - ответника по делото, както и че
на 14.11.2018г. чрез имейл е поискал от куриера пратката да бъде стопирана.
Същият ден ищецът е получил отговор, че пратката не може да бъде стопирана,
защото още на 13.11.2018г. е изпратена към В. Уведомен е, че куриера може да
подаде инструкции към депото във В. да бъде върната на подател когато пристигне
при тях, като за връщането на пратката ще се начисли такса в размер н 63.00
лева. На 15.11.2018г. ищецът е потвърдил желание за връщане на пратката и
същият е уведомен от ответника, че са подадени инструкции за връщане.
На 27.11.2018г. ищецът отново по имейл уведомил ответника, че въпреки подадените
инструкции пратката е получена от получателя и този факт е потвърден от
ответника.
По делото е представен препис на товарителница 5 038
143 513 0 от 12.11.2018г., от която е видно, че ищецът е изпратил до
чуждестранно лице пратка, като е записано „техника“ с тегло 2.7 кг.
Свидетелят Н. П. Н., която е във фактическо
съжителство с ищеца и е присъствала на изпращането на процесната пратка,
посочва че същата е била със съдържание - обектив. Ищецът публикувал същия за
продажба в сайт и там намерил купувач, където уговорката била обектива да бъде
продаден за 1700.00 евро. Свидетелката посочва, че на 12.11.2018 г. отишли в
офис на ответника в гр. В.. Обективът бил в пликче и опакован в кашон, даден от
куриера. Попитали служителите дали пратката може да бъде върната. Същите
отговорили, че може, но трябва изпращачът да плати доставката за връщане.
Свидетелката посочва също, че ищецът е искал на самата пратка да бъде посочена
марката и модела на обектива, но служителите казали, че се пише „техника“ и
така се изпраща, не са питали за стойността на пратката. Според свидетелката
обективът е бил марка Никон, използван, на 3 години. Според нея, този обектив в
момента струва 2 500.00 лева втора употреба.
Свидетелката Н. П. Н. потвърждава, че на втория или на
третия ден отишли да стопират пратката, водили са кореспонденция по имейл с
международен отдел на ответника. Обещали са, че пратката ще бъде върната, но на
седмия ден видели, че пратката е доставена до адрес на получателя.
Вещото лице по назначената съдебно-стоковедска
експертиза е дало заключение за пазарната стойност на употребяван професионален
обектив марка №NIKON модел NIKKORК 85 mm/1&1,4 G към м.11.2018г. по метода
на пазарните аналози, според което стойността е била 1800.00 лева.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и по същество не се оспорва
от страните нито пред първоинстанционния съд,нито пред въззивната инстанция .
При така
установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от
правна страна следното :
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните
по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Между страните е сключен договор за доставка с
товарителница номер 5 038 143 513 0 от 12.11.2018 г., по силата на който
ответникът се задължил да достави до адрес във В. предоставена му от ищеца
колетна пратка срещу възнаграждение в размер на 43.38 лева. Пратката е
предадена от ищеца на представител на ответното дружество на 12.11.2018 г. в
14.53 часа; уговорена е услуга "DPD ЕСОNОМY"; пратката е била с тегло от 2.7 кг.;
съдържанието на пратката е отбелязано като "tесnology",
като няма опис на съдържанието й, нито е посочена обявена стойност на пратката.
Два дни след приемане на пратката ищецът е поискал нейното стопиране и връщане
към подател, като е заявил, че ще поеме необходимите разходи за това.
В раздел VIII „ Права и задължения на потребителите“
т. 55.6 от ОУ на ответното дружество е посочено правото на потребителя, какъвто
се явява ищецът, да се разпорежда с пратката до момента на връчването й на
получателя в качеството на негов законен притежател и разпоредител, като всички
разходи по изпълнение на разпорежданията са за негова сметка. Именно от тази
предоставена му възможност се е възползвал ищецът да поиска
връщане на пратката. От приложената имейл кореспонденция, се установява, че
ищецът е направил искането своевременно преди доставяне на пратката до адрес на
получателя и същото е прието от ответника, като последният е уведомил ищеца, че
са подадени инструкции към международния партньор за връщане на пратката към
изходящ адрес. В имейл от 27.11.2018г. - 15 дни след изпращане на пратката и 12
дни след извършеното от ищеца разпореждане с пратката, ответникът уведомява
ищецът, че въпреки подадените инструкции, пратката е доставена на получателя.
Неоснователни са развитите от въззивника във въззивната жалба доводи относно това ,че
не било проведено рекламационно производство в шестмесечния срок по Чл.86 ал.2
от Закона за пощенските услуги .Действително посоченият срок е преклузивен и
погасява правото на подателя /потребителя /,но от доказателствата по делото
категорично се установява спазването на тази срок от страна на подателя.Рекламационното
производство е регламентирано в Глава 5 ,раздел III от Закона за защита на потребителите и е дефинирано в Чл. Чл. 122 от закона като
волеизявление на потребителя ,съдържащо твърдение за несъответствие на
услугата с договореното“. По силата на
Чл.86 ал.5 от Закона за пощенските услуги ако рекламацията е отхвърлена изцяло
или частично или е оставена без отговор в срока по ал. 3 /едномесечен срок от
подаване на рекламацията/, рекламантът може да предяви иск пред съда, без да е
необходимо да спазва преди това разпоредбата на ал. 4 /да отправи писмено искане пред Комисията за регулиране
на съобщенията/. Ищецът само няколко дена след изпращане на пратката е направил
запитване до куриера „защо след
проследяване на пратката във вашата система излиза,че клиентът е получил
същата.Искането ми и писмата ми са последно от 14.11.2018 г.,а вашето писмо
отговор е ,че е изпратена информация до международен партньор е 4 дни преди
пратката да е отишла на адреса на
товарителницата в А..Към датата на писмото ви-отговор до мен,пратката е била в
Г. или А..“Това запитване всъщност има характера на рекламация.През цялото
време куриерът е убеждавал подателя ,че може да стопира пратката ,докато накрая
е прекратил кореспонденцията ,което се явява оставяне на рекламацията без
отговор по смисъла на Чл.86 ал.5 от Закона за пощенските услуги .
Имуществените последици от неизпълнение на
задължението на куриера са уредени в Общите условия на дружеството,които са
приложими в отношенията между страните ,тъй като в съдържанието на
товарителницата изрично е посочено, че
изпращачът е запознат с общите условия на куриера и ги приема. Потребителят се
е възползвал от правото му, дадено в т.55.6. от ОУ да се разпорежда е пратката
преди доставянето й на получател. Пощенският оператор е приел изпълнение на
това разпореждане, но въпреки това пратката вместо да бъде върната на подателя,
е доставена на получателя,който не я е заплатил.
Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя
във въззивната жалба относно това ,че районният съд съдът неправилно бил
тълкувал съдържанието на чл. 55.6. от ОУ,който текст следвало да бъде разгледан в контекста на
разпоредбата на чл. 6 ал. 6 от ЗПУ ,според който правото върху пощенската
пратка принадлежало на подателя до доставянето и на получателя. Смисълът на текста според въззивника бил в
това собственикът на пратката да може да
получи обезщетение за нея - изпращачът бил собственик и като такъв имал право
да получи обезщетение за вреди, касаещи тази пратка, до връчването и на
получателя. Според въззивника това право не означавало право на пренасочване и не
предвиждало санкции за куриера, когато технологично е невъзможно да бъде
стопирана или пренасочена дадена пратка.
Според въззивния съд Чл.55.6 от ОУ следва да се
тълкува в смисъл,че подателят има право да пренасочва пратката от една
дестинация към друга ,както и да иска връщане на пратката обратно и пр.в
качеството си на неин собственик .При търсенето на общата воля на страните
съгласно Чл.20 ЗЗД е очевидно ,че под „разпореждане „ следва да се има предвид
промяна на дестинацията ,тъй като това касае задължението на куриера да достави
стоката .Без всякакво съмнение подателят може да прехвърли правото на
собственост върху пратката след изпращането и на трето лице ,но това по никакъв
начин не касае куриера ,следователно под „разпореждане“ не може да се разбира
разпореждане с правото на собственост върху пратката ,а промяна на нейната
дестинация.В тарифата на ответното дружество се сочи ,че приетите пратки за Е.
не могат да се пренасочват или стопират ,като очевидно е ,че това са разновидности
на общото понятие „разпореждане“ в Чл.55.6 от ОУ .
Въззивният съд не споделя доводите на въззивника за
приложимост на разпоредби в Тарифата на дружеството относно посоченото, че
пратки, приети от куриер за транспорт, независимо дали се намират все още на
територията на РБ. или извън нея, не могат да бъдат пренасочени или стопирани ,като
споделя извода на районния съд,че този текст е в противоречие с посочената
разпоредба - т.55.6 от ОУ, в която не са предвидени никакви ограничения на потребителя
да се разпорежда с пратката в зависимост от това дали същата е предназначена за
Б. или чужбина.Въззивният съд не споделя довода на въззивника ,развит в т.5 от
въззивната жалба относно това ,че предвиденото от Раздел „К. у. за Е.“ към
Тарифа на “С.” АД: „Пратки, приети от куриер за транспорт, независимо дали те
все още се намират на територията на Република Б. или извън нея не могат да
бъдат пренасочени или стопирани”, не било в колизия с ОУ, а част от тях.Очевидно е налице неравноправна клауза, тъй като т.55.6 от ОУ
декларира безусловното правото на изпращача да променя дестинацията на пратките
,а Тарифата категорично забранява подобна промяна.По силата на Чл. 4. т.1 и 4
от Закона за защита на потребителите преди потребителят да бъде обвързан от
договор или от предложение за сключване на договор търговецът е длъжен да
предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация относно основните характеристики на услугите и
условията за доставка.В конкретния
случай такава информация на практика не се дава ,тъй като на потребителя се
предоставят две клаузи ,които напълно изключват една друга .Разпоредбата на т.55.6
от ОУ е напълно безусловна и не сочи ,че от общите условия може да има
изключение в Тарифата .Т.11 от Общите условия е по същество заблуждаваща
потребителя клауза ,тъй като тя сочи ,че Тарифата индивидуализира по вид,цена
и специфични условия всички услуги
,докато всъщност тарифата анулира действието на някои от клаузите в Общите
условия.Клаузата е неравноправна по смисъла на Чл.143 от Закона за защита на
потребителите ,тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Следва да се отбележи също така ,че освен наличието на
неравноправни клаузи са налице и недобросъвестни действия на служители на
куриера.От показанията на свидетеля Н. П. Н.
и от разменената кореспонденция между страните /л.4-7 от делото/ е видно
,че ответното дружество ясно и категорично е заявило на ищеца ,че пратката може
да бъде пренасочена и върната след съответното заплащане.Тези волеизявления са
направени от оторизирани служители на ответното дружество и обвързват
последното независимо от съдържанието на Общите условия .
Пощенските оператори дължат обезщетение на
потребителите за загубени, ограбени и повредени пощенски пратки, а съгласно чл.
85, ал. 4 ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се включват в общите условия
на договорите с потребителите. Законовата делегация обаче не урежда нито начина
на определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на възстановяване
вреди.В раздел IX от ОУ на ответника се съдържат
разпоредби относно дължимото обезщетение при
повредена,унищожена или загубена пратка ,но не се съдържат изрични
разпоредби за последиците от неизпълнение на поетото от куриера задължение за
връщане на пратката на подател,поради което въззивната инстанция споделя извода
на районния съд ,че в случая следва да
намерят приложение общите разпоредби,
визирани в Закона за задълженията и договорите за неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответното дружество. Общото правило на чл. 82, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД за договорното неизпълнение предвижда обезщетението да обхваща претърпяната загуба ,
доколкото тя е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението.Ответникът се явява неизправна
страна, тъй като не ангажира доказателства да е положил усилия за стопиране на
пратката и връщането й при подателя въпреки че първоначално е заявил пред подателя
и след това в кореспонденцията си с него е продължавал да го убеждава,че
пратката ще бъде стопирана .
С оглед на горното Съдът не намира за основателни
развитите във въззивната жалба доводи относно това ,че размерът на
обезщетението следва да се определи по правилата на т.72.3 от ОУ в размер до
100 лв.,тъй като ,както се посочи по-горе тези правила касаят други хипотези
/унищожена,повредена или изгубена пратка /.С оглед на горното размерът на
причинените вреди следва да се определи с всички допустими от ГПК
доказателствени средства –в конкретния случай от показанията на свидетеля Н. Н. ,електронната кореспонденция на ищеца с ответника и от заключението
на приетата по делото съдебно-стоковедска експертиза.Следва да се отбележи ,че
ищецът ,видно от показанията на свидетеля Н. ,в изпълнение на т.56.3 от ОУ е
поискал да представи пълна и вярна информация за съдържанието на пратката ,като
посочи марката и модела на обектива ,но служител на куриера му отказал с мотива
,че трябва да се пише само „техника“.Такова поведение на служител на ответното
дружество може по аналогия с Чл.161 ГПК да се приеме като създаване на пречки
за събиране на доказателства и може да се обвърже с правните последици на този
законов текст.
С оглед на гореизложеното е правилен крайният извод на районния съд,че
поради неизпълнение на поетото по договора задължение от страна на ответното
дружество ищецът е претърпял вреда в
размер на стойността на пратката - обектив марка №NIKON модел NIKKORК 85
mm/1&1,4 G към датата на изпращането му - м. ноември 2018г. в размер на 1800.00 лева,поради което
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
С оглед изхода на делото въззивникът „С.” АД с ЕИК.със седалище и адрес на управление:
гр. С. Т. ц. „Б.“ следва да бъде осъден да заплати на Б.К.П. с ЕГН *********
сумата от 300 лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред Окръжен съд-В..
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №559/14.08.2020 г. по
гр.д.№2664/2019 г. по описа на Районен съд-В. .
ОСЪЖДА „СПИДИ”
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., Т. ц. „Б.“ да
заплати на Б.К.П. с ЕГН ********** *** сумата от 300 лв.разноски за адвокатско
възнаграждение пред Окръжен съд-В.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/