Решение по дело №175/2020 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 30.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в  публично заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                                                

 

при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора  КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 175 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 260000 от 17.08.2020 г., постановено по АНД № 64/2020 г., Луковитският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 11-1586 от 04.02.2020 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на Н.М.В., ЕГН: **********,***, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 37 от ЗРА, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата – 1бр. въдица, дълга 5 м., синя на цвят с марка SKIMANO 2500 FB, като законосъобразно.

Недоволен от така постановеното решение е останал Н.В.М., ЕГН: **********,***, който чрез адв. Л.П. от ЛАК, съдебен адрес: ***, е подал касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът сочи, че в АУАН и НП са допуснати грешки при изписването на имената и адреса му, което представлява съществено процесуално нарушение и което неправилно е интерпретирано от РС, като техническа грешка. Касаторът сочи, че с горното му е нарушено правото на защита. Касаторът сочи, че в НП неправилно е посочена административнонаказателна разпоредба, както и неяснота при изписване на съставомерните признаци на административното нарушение. Допълнително касаторът моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като сочи, че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП. Касаторът претендира и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв. П., който поддържа касационната жалба, както и искането за присъждане на разноски .

          Ответникът по касационната жалба – отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - се представлява от юрк. И.П., който намира касационната жалба за неоснователна, а ожалваното решение за законосъобразно. Сочи, че РС правилно е приел, че е допусната техническа грешка при изписването на името на наказаното лице, като няма спор, че е налице пълна идентичност на наказаното лице с касатора. Сочи се, че наказаният е подписал АУАН без възражения, като не е подал и възражения в 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства и правилно е достигнал до извод за съставомерност на административното нарушение, неговата правилна правна квалификация, а също и липсата на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Луковитският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 11-1586 от 04.02.2020 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на Н.М.В., ЕГН: **********,***, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 37 от ЗРА, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата – 1бр. въдица, дълга 5 м., синя на цвят с марка SKIMANO 2500 FB.

Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на административното нарушение.

С касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП, като доводите на касатора за неказаносъобраност на НП са били релевирани и пред РС, на които първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, както поради липса на допуснати процесуални нарушения, така и поради съставомерност на административното нарушение, въз основа на събраните пред РС писмени и гласни доказателства, които противно на твърдението на касатора, са обсъдени в мотивите на решението на РС, като са изложени и мотиви защо РС кредитира едни свидетелски показания и не кредитира други.

В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Приетата от РС фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като правилно РС е анализирал всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност. Районният съд не е кредитирал частично показанията на свидетеля И.П., като е изложил мотиви, че същият свидетел е бил по същото време и място заедно с наказаното лице на риболов, като правилно е констатирал, че единственото противоречие на показанията на този свидетел на жалбоподателя с показанията на двамата свидетели – контролни органи – св. Т.Т. и св. С.Ш. се състои в това дали в момента на проверката въдицата на жалоподателя е била закачена, или е била във водите на реката.

В допълнение касационната инстанция намира, че горното обстоятелство е незначително, предвид безспорно установената от РС фактическа обстановка, която се изразява в следното:

На 04.01.2020 г. била предприета проверка от органите на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ гр.Ловеч, на сектор гр. Плевен в района на река Искър в с. Карлуково. Проверката била извършена от свидетелите Т.Д.Т. и С.Ц.Ш. по повод получен на 04.01.2020 г. сигнал на тел. 112, в който имало данни, че в района на реката под моста в близост до Държавна психиатрична болница - Карлуково се осъществява риболов с куки тройки, чрез косене, което не е позволено от закона. Около 14.30 часа на посочената дата двамата служители на ИАРА – свидетелите Т.Д.Т. и С.Ц.Ш. - пристигнали в района на моста на река Искър и около 5 минути двамата наблюдавали с бинокъл от разстояние около 50-60 метра как касаторът Н.В. осъществява риболов, извършвайки специфични резки движения, като хвърля въдицата и придърпва. Този начин на улов на риба, чрез косене/търмъчене е забранен, а и през зимния период рибата е събрана на едно място, групира се на пасажи, което прави този риболов опасен за рибата. Двамата служители ИАРА решили да извършат проверка на жалбоподателя/касатор и се отправили към мястото, където той се намира, представили му се и го накарали го да издърпа въдицата, която била потопена във водата. Свидетелите-очевидци Т. и Ш. установили, че на въдицата има закачена кука - тройка и плувка, но нямало поставена стръв. При проверката установили, че жалбоподателят носи приспособление за съхраняване на уловена риба /живарник/, но нямал улов. При проверката изискали от нарушителя риболовен билет и личната му карта, при което установили, че той има редовен риболовен билет. На място на жалбоподателя бил съставен АУАН за описаното вече административно нарушение, който бил предявен, като жалбоподателят се запознал с него, подписал същия без възражения, а след това срещу подпис му бил връчен екземпляр от акта.

В АУАН жалбоподателят не вписал никакви възражения и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не депозирал писмени възражения срещу констатациите в АУАН. В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл. 37 от ЗРА.

Правилно РС е достигнал до извод за съставомерност на административното нарушение, както и за неговата правилна правна квалификация, поради което и в тази част касационната инстанция следва да препрати към мотивите на РС съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Относно възражението на касатора, че в АУАН и НП е вписано погрешно бащиното му име на мястото на фамилното и обратното, касационната инстанция намира, че допуснатото процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН следва да се преценява за всеки конкретен случай.

 Няма спор, че в процесния случай в АУАН и НП е допусната техническа грешка, като са разменени бащиното и фамилното име на наказаното лице. Горното няма как да е нарушило правото на защита на наказаното лице, което е подписало акта без възражения, нито е възпрепятствало правото на подаване на жалба по реда на чл. 59 от ЗАНН, като няма спор, че жалбата по чл. 59 от ЗАНН е подадена в преклузивния 7-дн. срок.

Отделно съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР - Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име.

Съгласно чл. 11, ал.1 от ЗГР - Единният граждански номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл. 3, ал. 2. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.

Няма спор, че както в АУАН, така и в НП е посочен коректно ЕГН на наказаното лице, посочено е и името на наказаното лице, с допуснатата техническа грешка - погрешно изписване на бащиното му име на мястото на фамилното и обратното.

По тези съображения касационната инстанция споделя мотивите на РС, че соченото погрешно изписване на бащиното име на мястото на фамилното и обратното на наказаното лице, не е достатъчно съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на наказателното постановление само на това формално основание.

 Отделен е въпросът за принудителното събиране на сумата на глобата, но същите обстоятелства не са относими при преценката на законосъобразността на настоящото наказателно постановление.

Допълнително касационната инстанция споделя и мотивите на РС за липса на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая, като следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Следва да се посочи, че касаторът не релевира конкретни нарушения на РС по смисъла на касационните основания на чл. 348 от НПК, към които препраща нормата на чл. 63 от ЗАНН, поради което и касационната инстанция не дължи по-подробни мотиви.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.

От страна на ответника по касация се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени само за настоящата инстанция.

За прецизност следва да се посочи, че разноски за юрисконсултско възнаграждение са претендирани и пред Луковитския районен съд в писмено становище на л. 43-46 от делото на РС, но районният съд е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските в полза на ответника, а настоящото производство е касационно такова по повод подадена жалба от страна на наказаното лице, поради което в настоящото производство няма как да се коригира този пропуск на РС.

Ето защо следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника по касация сумата от 80 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разноските на ответника по касация са своевременно заявени  от юрк. П. в с.з. на 03.11.2020 г. и доказани. Ответникът по касация претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, който е 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, поради което и същите разноски в същия размер следва да бъдат присъдени на ответника.

С оглед правомощията на касационната инстанция  по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че  решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260000 от 17.08.2020 г., постановено по АНД № 64/2020 г. на Луковитския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Н.В.М., ЕГН: **********,***, да заплати на Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: