Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
Гр. Разград, 16 март 2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ИВА РАНГЕЛОВА
разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №14 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №411/12.11.2020г., постановено
по АНД №306/2020г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърден Електронен
фиш (ЕФ) серия К № 2975270 на ОДМВР
Разград, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на И. Д. И., като собственик на МПС, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 600 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си и по
същество сочи, че това решение е неправилно, постановено при нарушение на
процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон, поради
което моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител,
заявява, че тя е неоснователна и недоказани и моли съда да я остави без
уважение.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на районния съд.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото
доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание
чл.218, ал.2 от АПК, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна
по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че срещу жалбоподателя е съставен ЕФ по реда и при
условията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. В него е посочено, че на 17.08.2019г.
в 16, 17 часа в гр. Разград, ул. „Търговищко шосе“, до Спортната база „Гнездо на орли“ е
отчетено с автоматизирано техническо средство (АТС) №TFR1-М 635 движението на лек автомобил „Фиат Мареа“ с
рег.№ *******, негова
собственост, със скорост от 94 км/ч, при допустимата за населени места от 50
км/ч. Към преписката административнонаказващият орган (АНО) е представил снимка,
установяваща извършеното нарушение; Справка относно собствеността на процесното
МПС; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол за проверка на
мобилната система за видеонаблюдение №1-35-1932-С-ИСИС/15.03.2019г.
на същото и Протокол за използване на АТСС.
С решението си районният съд е потвърдил оспорения ЕФ, като в мотивите си е
приел, че вмененото нарушение е установено по надлежен ред, при спазване на
правилата и нормите на ЗДвП и специалната Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532). Това
решение е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство.
Касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно и
допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие
с материалния закон.
При съставяне на процесния ЕФ са спазени относимите
процесуални правила и норми. Условията и редът за използване на АТСС са уредени
в цитираната вече Наредба
№8121з-532. Приложените писмени доказателства сочат, че полицейските служители
са изпълнили всички законови изисквания, регламентирани в чл.6 - чл.12 от Наредбата,
поради което неоснователни и недоказани са твърденията на жалбоподателя в тази
насока. Оплакването за допуснато нарушение на изискването на чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 е неотносимо към настоящия случай. Съгласно тази разпоредба при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът
се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. В чл.9, ал.1 от Наредба №8121з-532 е регламентирано,
че за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил
или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. В този
смисъл е и разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата, според която за измерване
на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети,
движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от
пътя. Анализът на тези норми сочи,
че разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 изисква изготвянето на
снимка на разположението на уреда, само когато АТСС са временно разположени на
участък от пътя. По делото не се спори, а това се установява и от приложения
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство, че процесното
нарушение е установено с техническо средство TFR1-M № 635, което е било монтирано
в служебен автомобил с рег. № РР 6642 АК, а не е било временно разположено на
пътя. Следователно не е следвало да се прави и снимка на уреда. С оглед на това
не е налице и противоречие с отразеното в Писмо изх.№330000-23286/01.09.2020г.,
в което е посочено, че няма налична дигитална снимка на поставеното АТСС от
17.08.2019г., тъй като с него не е осъществяван контрол на скоростта на участък от пътя.
Оспореният ЕФ е издаден от оправомощен орган, в кръга на неговата
материална и териториална компетентност и в установената форма, утвърдена със
Заповед №Із-305/04.02.2011г. на министъра на
МВР, съгласно изискването на чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП. В него ясно, точно и конкретно от
фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията и всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират административното
нарушение, вменено във вина на нарушителя. С оглед на това неоснователни са
възраженията на касатора в тази насока. В ЕФ и снимката към него достатъчно ясно
и конкретно е описано мястото, където е извършено нарушението с посочване на
административния адрес и географските координати. Събраните писмени и гласни
доказателства установяват по категоричен и безспорен начин възприетата от
наказващия орган и районния съд фактическа обстановка. Приложени са и
съответните законови разпоредби, които обуславят отговорността на жалбоподателя.
При спазване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП ЕФ е съставен срещу
собственика на МПС, който е разполагал с възможността в 14-дневен срок да
подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Това негово право
е изрично посочено в приложения ЕФ. Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност,
поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата отговорност. Определеното
наказание е в абсолютния размер,
предвиден в санкционната норма на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и с оглед забраната
на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва законова възможност то да бъде изменено
или намалено.
Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че жалбата е
неоснователна и недоказана. Предвид изхода на спора и на основание чл.63, ал.5
от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди дължимо юрисконсултско
възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 80 лева,
определен на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №411/12.11.2020г.,
постановено по АНД №306/2020г. по описа на Разградския районен съд.
ОСЪЖДА И. Д. И. от гр. Т. да заплати на ОДМВР-Разград сумата от 80 (осемдесет)
лева - дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/