№ 21169
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря к**
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110107132 по описа за 2024 година
**“ ЕАД е предявило срещу С. Н. Д. положителни установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 229,03 лв. –
главница за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по Договор №
**0/11.12.2021 г. със системен партиден № ** за периода 20.07.2022 г. – 03.02.2023 г., 824,34
лв. – главница за неплатени суми за устройство по Договор за продажба на изплащане от
17.04.2022 г. за периода 20.06.2022 г. – 03.02.2023 г., 107,88 лв. – мораторна лихва върху
главниците за периода 10.08.2022 г. – 01.11.2023 г., 259,99 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор № **0/11.12.2021 г. със системен партиден № **, ведно със
законната лихва от 02.11.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 60466/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили Договор за използване на електронни
съобщителни услуги № **0/11.12.2021 г. със системен партиден № **, както и Договор за
продажба на изплащане от 17.04.2022 г., по силата на който ответницата е закупила
устройство на изплащане – телевизор, с първоначална месечна вноска в размер на 24,98 лв.
и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план. Излага, че към Договор
за използване на електронни съобщителни услуги № **0/11.12.2021 г. са сключени
съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги: на 17.04.2022 г. е
подписан Анекс за услуга +359*********, с който се продължават условията по Тарифен план
Unlimited 32,99 за срок от нови 24 месеца, както и Приложение № 1 за услуга 201003472142
с план **+ CS April 2022 2y за срок от 24 месеца. Твърди, че е изпълнило задълженията си
по сключените договори, но ответницата не е заплатила задълженията си в сроковете
съгласно договора и общите условия, вследствие на което е натрупала просрочени
1
задължения за неплатени месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги и месечни вноски за устройството на изплащане. В тази връзка на 18.12.2022 г.
ищецът предсрочно е прекратил Договор за използване на електронни съобщителни услуги
№ **0/11.12.2021 г. със системен партиден № ** поради неплащане, продължило повече от
124 дена съгласно общите условия, вследствие на което е начислена неустойка в размер на
259,99 лв. Издадена е фактура № *********/19.01.2023 г., в която били начислени
оставащите неплатени месечни вноски за устройството на изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като не е подписвала
процесните договори, както и приложенията към тях. Твърди, че не е получавала процесното
устройство, посочено в договора за продажба на изплащане и приложенията към него.
Релевира възражение за изтекла тригодишна давност по отношение предявените вземания.
Счита, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за неустойка, тъй като същият не е
отправил писмено предизвестие до ответницата, с което да я уведоми, че прекратява
договора, респ. да предостави подходящ срок за изпълнение. Твърди, че клаузата за
неустойка е нищожна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, както и че не е индивидуално
уговорена, а представлява едностранна клауза, водеща до неравновесие в правата на
страните по договора. Излага, че неустойката противоречи на добрите нрави, излизайки
извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Посочва, че
клаузата за неустойка е нищожна и на основание чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В случай
че се установи дължимост на неустойката, както и нейната валидност, сочи, че размерът е
прекомерен и следва да бъде редуциран. Твърди, че мораторна лихва върху неустойка не
следва да се начислява, тъй като по този начин неудовлетвореният кредитор се възмездява
два пъти за едно и също нещо.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За установяване на обстоятелството, че между страните са налице валидни
облигационни правоотношения, са представени Договор № **0/11.12.2021 г. за доставяне на
ел. съобщителни услуги, Анекс към договора от 17.04.2022 г., Допълнение към Анекса от
17.04.2022 г., Приложение № 1 към договора от 17.04.2022 г., Допълнение към Приложение
№ 1 към договора от 11.12.2021 г., Приложение № 3 към договора – Ценоразпис от
11.12.2021 г., Договор за продажба на изплащане от № **0/17.04.2022 г., Приложение № 1
към договора – Погасителен план, Гаранционна карта, Приемо-предавателен протокол от
17.04.2022 г., по силата на който ответницата е получила Телевизор Samsung UE-43AU7172,
Информация за цени на допълнителни услуги, предлагани от **, Общи условия за
взаимоотношенията между **“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на **“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
Ищцовото дружество е издало следните фактури за такси на името на ответницата: от
2
19.12.2022 г. за сумата от 65,05 лева с включен ДДС за период на фактуриране 16.11.2022 г. –
15.12.2022 г., включваща 28,40 лева без ДДС – мобилна услуга и 4,99 лева без ДДС –
телевизия; от 19.01.2023 г. за сумата от 674,46 лева – задължение за стоки на изплащане/на
лизинг; от 20.07.2022 г. за сумата от 66,04 лева - включен ДДС за период на фактуриране
16.06.2022 г. – 15.07.2022 г., включваща 29,23 лева без ДДС – мобилна услуга и 4,99 лева без
ДДС – телевизия и 24,98 лева - задължение за стоки на изплащане/на лизинг; от 22.08.2022 г.
за сумата от 159,60 лева - включен ДДС за период на фактуриране 16.07.2022 г. – 15.08.2022
г., включваща 28,45 лева без ДДС – мобилна услуга и 7,90 лева без ДДС – телевизия, 90 лева
– задължения към трети страни и 24,98 лева - задължение за стоки на изплащане/на лизинг;
от 19.09.2022 г. за сумата от 65,05 лева - включен ДДС за период на фактуриране 16.086.2022
г. – 15.09.2022 г., включваща 28,40 лева без ДДС – мобилна услуга и 4,99 лева без ДДС –
телевизия и 24,98 лева - задължение за стоки на изплащане/на лизинг; от 19.10.2022 г. за
сумата от 86,61 лева - включен ДДС за период на фактуриране 16.09.2022 г. – 15.10.2022 г.,
включваща 28,40 лева без ДДС – мобилна услуга и 4,99 лева без ДДС – телевизия и 24,98
лева - задължение за стоки на изплащане/на лизинг; от 18.11.2022 г. за сумата от 65,05 лева -
включен ДДС за период на фактуриране 16.10.2022 г. – 15.11.2022 г., включваща 28,40 лева
без ДДС – мобилна услуга и 4,99 лева без ДДС – телевизия и 24,98 лева - задължение за
стоки на изплащане/на лизинг. Издадени са сметки от 18.12.2022 г. на стойност 24,96 лева за
начислена неустойка – месечни такси, на стойност 53,89 лева за начислена неустойка –
отстъпки от цена на услуги, на стойност 97,47 лева за начислена неустойка – месечни такси
и на стойност 83,67 лева за начислена неустойка – отстъпки от цена на услуги.
Съгласно уговореното в т. 17.4 от договора в случай че в рамките на последния месец
таксуващ период от срока на ползване абонатът не уведоми писмено оператора, че желае
договорът да бъде прекратен по отношение на услугата с изтичане на уговорения срок или
желае да продължи ползването на услугата за нов срок при определени условия, ползването
на услугата продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено
по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки.
По силата на чл. 26.4. от ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми. С разпоредбата
на чл. 26.5. от ОУ ищецът предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата
за плащането на посочената в нея сума. Съгласно чл. 5.5 от договора с неговото подписване
абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите към договора ОУ.
От представените писмени доказателства по делото се налага извод, че се доказва
съществуването на облигационни отношения между страните. По силата на сключените
договори ищецът се е задължил да предоставя на клиента при определени ценови условия
услуги.
За установяване на количеството на доставените услуги по делото са представени
фактури, в които са посочени ползваните услуги. Истинността на тези частни документи не
е оспорена, нито изрично е заявено, че ответникът не е бил абонат на ищеца за процесните
3
периоди от време и не е ползвал изобщо услугите на този оператор, респективно не е
дължала плащане на сумите по тези фактури или ако ги е дължал, те са в друг размер, а не в
посочения от ищеца. Доводи, че абонатът се е възползвал от правото си да оспори
процесните фактури пред оператора, удостоверяващи неговите задължения по процесните
договори и евентуално същите да са отменени изцяло или да е редуцирано по размер
задължението му в резултат на оспорването, няма заявени от ответника. Издадените фактури
действително представляват частни свидетелстващи документи, които се ползват с
материална доказателствена сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе
си факти. В случая издателят на фактурите е ищецът - доставчик на далекосъобщителни
услуги. Вярно е, че в процесните фактури се удостоверяват изгодни за издателя факти, които
обаче следва да бъдат признати за достоверни, доколкото освен че не са оспорени от
насрещната страна, изложените в тях обстоятелства не са опровергани по никакъв начин.
Предвид липсата на каквото и да било оспорване не се налага страната, която е представила
фактурите, независимо че са изготвени от нея ведно с приложенията, допълнително да
доказва обстоятелствата по тях, доколкото същите се приемат от насрещната страна при
липса на изрично заявено оспорване истинността на тези документи. Нещо повече -
ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е изправна страна по
договора, които да опровергават тези частни свидетелстващи документи. Процесните
фактури са относими към представения договор за далекосъобщителни услуги - в същите са
посочени наименованието на абоната и неговия потребителски номер, което е напълно
достатъчно за индивидуализацията на абоната и за задълженията, за които се издава
фактурата.
Обстоятелството, че по процесните договори са представени услуги не се оспорва от
ответницата. Съдът констатира, че съобразно фактурираните цени ищецът е предоставил на
ответницата електронни съобщителни услуги на стойност 205,53 лева и е фактурирал
неплатени суми за устройство на стойност 799,36 лева, до които размери следва да се уважат
предявените главни искове.
Съгласно чл. 27.1. от ОУ в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната
във фактурата сума в срока за плащане, абонатът дължи лихва в размер на 10% годишно за
всеки ден закъснение. Определен на основание чл. 162 ГПК размерът на този иск е 102,91
лева.
Ответницата с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Престациите се обединяват от общия правопораждащ
факт – облигацията между страните по договори за мобилни услуги и лизинг и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото,
който се конкретизира в издаваните от ищеца фактури. Поради горните характеристики на
вземанията на мобилните оператори за цена на мобилни услуги и при зачитане на ТР № 3 от
4
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат
определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка
тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 02.11.2023 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена за доставени мобилни услуги е непогасено за месечните вноски
с падеж след 02.11.2020 г. Услугите се претендират за периода 20.06.2022 г. – 03.02.2023 г.,
поради което и възражението за погасяване по давност на вземанията е неоснователно.
По делото не се установява договорите да са прекратили действието си предсрочно с
изявление от страна на ищеца. Не са представени доказателства за упражняване на правото
на оператора да прекрати едностранно договорите, както е предвидено в чл. 27.2 и чл. 54.1
от ОУ. Не се установява възникналото в полза на ищеца потестативно право да прекрати
облигационната връзка да е упражнено по надлежния ред и договорите следва да се считат
прекратени с изтичане на уговорения срок, а не преди срока с нарочно изявление, поради
което в патромониума на ищеца не е възникнало вземане за неустойка за невърнати
устройства. Вън от горното в представените по делото сметки, в които са начислени
неустойки, не е посочено основанието за начисляването на тези неустойки. Тези сметки
нямат характер на счетоводни документи /фактури/ и сами по себе си не са годни да
установят твърдяното предсрочното прекратяване на договора, както и причината за това.
Отделно ответницата е навела възражение за нищожност на неустоечните клаузи
поради противоречието им с добрите нрави. Следва да се посочи, че начисляването на
неустойка за предсрочно прекратяване на договора ще доведе до неоснователно обогатяване
в полза на доставчика на мобилни услуги, доколкото ищцовото дружество ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, далеч надхвърлящ престацията по
сключените договори, което несъмнено нарушава принципа на справедливост. Несъмнено
целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта нищожна. В случая не е допустимо намаляване на
претендираната неустойка и частично уважаване на претенцията, доколкото същата не е
прекомерна по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а нищожна, като преценката за
недействителността на клаузата се извършва към момента на сключване на договора и в тази
връзка съобразяването на настъпила промяна в облигационните отношения на ищеца с
абонатите след възникване на претендираното неустоечно задължение е недопустимо, респ.
неотносимо към решаването на настоящия правен спор. С оглед изложеното претенцията за
неустойка следва да бъде отхвърлена и на това основание.
Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход от спора разноски се дължат и на двете страни. На ищеца се следват
5
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете, като същият
е сторил разноски в размер на 56,84 лева - държавни такси в исковото и заповедното
производство, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева, от които следва да му бъдат присъдени 83,27
лева. На ответницата се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно
отхвърлената част от исковете, като същата е сторила разноски в размер на 850 лева –
адвокатски възнаграждения в исковото и заповедното производство. Ищецът е направил
възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ определеното
адвокатско възнаграждение от 450 лева за исковото производство не е прекомерно. За
заповедното производство следва да се определи съобразно чл. 6, ал. 1, т. 2 НМРАВ в размер
на 200 лева. Съразмерно с отхвърлената част от предявените искове следва да се бъдат
присъдени 165,40 лева. Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в размер
на 148,04 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от **“ ЕАД, ЕИК ** срещу С. Н. Д.,
ЕГН **********, искове по реда на чл. 422 ГПК, че С. Н. Д. дължи на **“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 205,53 лв. – главница за неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги по Договор № **0/11.12.2021 г. със системен
партиден № ** за периода 20.07.2022 г. – 03.02.2023 г., ведно със законната лихва от
02.11.2023 г. до окончателното плащане, 799,36 лв. – главница за неплатени суми за
устройство по Договор за продажба на изплащане от 17.04.2022 г. за периода 20.06.2022 г. –
03.02.2023 г., ведно със законната лихва от 02.11.2023 г. до окончателното плащане и 102,91
лв. – мораторна лихва върху главниците за периода 10.08.2022 г. – 01.11.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 60466/2023 г.
на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата 205,53 лева до пълния
претендиран размер от 229,03 лв., над сумата 799,36 лева до пълния претендиран размер от
824,34 лева, над сумата 102,91 лева до пълния претендиран размер от 107,88 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от **“ ЕАД, ЕИК ** срещу С. Н. Д., ЕГН **********, иск
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
дължимостта на сумата от 259,99 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор №
**0/11.12.2021 г. със системен партиден № **.
ОСЪЖДА С. Н. Д., ЕГН **********, да заплати на **“ ЕАД, ЕИК ** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 148,04 лева – разноски в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7