М О Т И В И
към Присъда № 63 от 29.10.18 г.
по НЧХД № 613/18 г.
Частното обвинение срещу подс. Р.Д.Х. е по чл. 130, ал. 2
от НК за това, че на 28.05.2018 г. в местността „Д. Д.“ в землището на с. Т. общ. П. Б. е причинил на
тъжителя И.П.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание
без разстройство на здравето. С тъжбата се сочат и действия, представляващи
обида, но няма искане съдът да се произнесе по тях.
Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен.
Защитникът му – адв. Ш. – в с.з. пледира за постановяване
на оправдателна присъда.
Предявен е граждански иск от тъжителя срещу подсъдимия за
причинените му неимуществени вреди в размер на 6000 лв., който бе приет за
съвместно разглеждане, а тъжителят бе конституиран като граждански ищец в
процеса. С тъжбата се претендират и направените по делото разноски.
В с.з. повереникът на тъжителя – адв. Е. – поддържа
обвинението и гражданския иск.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени
средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
С Решение, в сила от 27.07.2016 г., по АНД № 416/16 г. на
РС Карлово подс. Х. бил осъден на глоба в размер на 1000 лв. при условията на
чл. 78а от НК за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Глобата не била заплатена от подсъдимия.
Подс. Х. отглеждал в съдружие с др. лице 800 дка малини
като притежавал и багер, тип трактор. Тъжителят бил багерист и когато имало
работа с багер с трети лица, подсъдимият предоставял багера на тъжителя срещу
част от сумата договорена с третите лица. Често обаче тъжителят не спазвал
уговорките си за парите и продължителността на работата, и освен това работил
за себе си без знанието на подсъдимия. Така натрупал към него задължения в
размер на 4000 лв. Двамата се уговорили с работа парите да бъдат възстановени
на подсъдимия. Междувременно подсъдимият поради лоши селскостопански години и
ниска изкупна цена на малините в ЕС задлъжнял и съдружникът му изплатил лизинга
за багера с уговорка подсъдимият да му ги върне. Така юридически багерът станал
собственост на съдружника, а тъжителят негов работник, но фактически подс. Х.
продължавал да сключва сделки за работа с него.
На 28.05.2018 г. тъжителят следвало да работи с багера в
местността „Д. Д.“ в землището
на с. Т., общ. П. Б. на блока с
малини, стопанисван от подсъдимия. Предния ден обаче с багера работило др. лице
и горивото му било на привършване. Сутринта тъжителят бил закаран на масива от
св. П. Д, където подс. Х. провеждал оперативка. Подсъдимият
поставил задача на тъжителя какво да прави с багера. Тъжителят се качил на
багера, но констатирал, че горивото няма да му стигне за деня. Тази негова
несъобразителност и провала на трудовия ден, както и неточността му към
подсъдимия, описана по-горе, подразнила последния и той се качил в кабината при
тъжителя и му нанесъл удари в с юмруци причинили му кръвонасядания в областта
на главата в дясната ѝ лицева половина в областта на двата горни клепача,
дясната скула по предната ѝ повърхност, дясната половина на носа и
дясната половина на горната устна с размер 8,5х8 см; в средната трета на лявата
странична повърхност на шията с размер 2х1,5 см и в средната трета на лявата
мишница по предно-външната повърхност с размер 1х0,8 см. Боят бил изненадващ за
тъжителя и след тези действия на подсъдимия той слязъл с багера при колата си и
посетил в Частна бърза помощ „Евромед“, където бил прегледан, а на следващия
ден сутринта бил закаран в 10.30 часа от св. И. П. за преглед
от съдебен лекар в УМБАЛ „Св. Георги ЕАД, гр. П.. Нараняванията причинили страдание на тъжителя и
възстановителен процес около две седмици.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите И. П., В.К., П. Д., експертното заключение на съдебномедицинска
експертиза № 217/18 г. и съдебномедицинско удостоверение № 568/18 г., които
отчасти кореспондират на обясненията на подс. Х. и показанията на свидетелите Й. Ш. и И. В.
В с.з. подсъдимият не отрича, че е имало пререкание с
тъжителя по повод липсата на гориво за багера, но отрича да му е нанасял удари.
В с.з. защитникът му възразява, че обвинението не е
доказано, тъй като доказателствата не са били убедителни. Касаело се за лични
негативни нагласи на св. Д. към подсъдимия
и за неточно водена медицинска документация.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия и не
приема възраженията на защитника.
Безспорно е, че показанията на свидетелите К., съпруга на
тъжителя и на П., са косвени, тъй като те посочват подсъдимия като извършител
на деянието по съобщение на тъжителя. Тези показания сами по себе си не могат
да обосноват осъждането на подсъдимия. Но от показанията на св. Д., който е пряк очевидец на инцидента се установява, че
подсъдимият е нанесъл удари с юмруци по тъжителя затова, че тъжителят не е
предвидил да зареди багера с нафта. Вярно е, че свидетелят установява лични причини
за влошени и неуредени отношения с подсъдимия, но това само по себе си не е
достатъчно да се направи извод, че показанията на св. Д. са недостоверни. Напротив, те се подкрепят от др.
обективни доказателства – от съдебномедицинското удостоверение и експертното
заключение на съдебномедицинската експертиза, според които нараняванията на
тъжителя могат да бъдат получени по начина, описани в тъжбата и отговарят да са
получени по време, описани в тъжбата. Макар справката на „Евромед“ да не дава
конкретна информация за състоянието на тъжителя, то безспорно е, че на
28.05.2018 г. той е посетил заведението, което се потвърждава и от св. К..
В хода на съдебното следствие не се събраха
доказателства, че нараняванията са били причинени от други лица или инцидент.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК забранява присъдата да се постановява на
предположения, което се отнася и до оправдателните присъди (Р 257-10-I, Р 12-90-ВК, Р 80-07-І (последното решение не е
публикувано в “Апис”, вж. Бюлетин ВКС бр. 10/07 г. стр. 5)).
От показанията на свидетелите Ш. и В. не могат да се
направят решаващи изводи за невиновността на подсъдимия, защото:
От показанията на св. Ш. се установява, че е бил на 30-40 метра от инцидента в
затворена стая, не е видял идването на тъжителя, а само, че са си приказвали с
подсъдимия и тръгването с багера, не е видял подс. Х. да се качва в кабината,
багерът бил голям и можело да не се вижда изобщо.
От показанията на св. В. се установява, че е чул да разговарят подсъдимия и
тъжителя на висок тон, но е вършил своята работа и изобщо не е гледал към тях –
нищо не бил видял, само чул високия тон.
Следователно съдът приема, че подс. Х. е автор на
деянието.
Имайки предвид установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подс. Х. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
чл. 130, ал. 2 от НК.
С нанасяне на удари по тялото на тъжителя подс. Х. е
осъществил изпълнителното деяние „причини“ от състава на престъплението.
От експертното заключение на съдебномедицинската
експертиза се установява, че нанесените наранявания са причинили страдание на
тъжителя, което е лека телесна повреда без разстройство на здравето по см. на
чл. 130, ал. 2 от НК.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода,
че същият е действал с пряк инцидентен (внезапен) умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Според Р 4-90-ВК няма умишлено престъпление без мотив. В
случая подсъдимият е бил раздразнен от несъобразителността на тъжителя да вземе
нафта, както и от предишните им взаимоотношения, което го е подбудило да му
нанесе побой. Тъй като не се установиха в с.з. противозаконни действия на
тъжителя, непосредствено преди нанесения му побой, съдът не намери уместно да
изследва дали подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение с оглед
прилагането на чл. 132, ал. 1, т. 4 от НК.
Имайки предвид изложените мотиви съдът намира, че подс. Х.
следва да бъде признат за виновен и наказан.
Осъждането му по АНД № 416/16 г. на РС Карлово с
прилагане на чл. 78а от НК, незаплащането на глобата по това дело и липсата на
изтекла абсолютна давност не дават възможност на съда да обсъди прилагането
отново на същата разпоредба.
При определяне вида и размера на наказанието, съобразно
чл. 54 от НК съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – необремененото
съдебно минало, добрите характеристични данни и причините (неуредиците между
тъжителя и подсъдимия) довели до инцидента, подробно посочени по-горе в
мотивите, довели до раздразнението на подсъдимия и обстоятелството, че
нараняванията според съдебномедицинската експертиза са отшумели за около две
седмици. Съществени доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не се
събраха.
Следователно на подс. Х. следва да се наложи наказание по
най-леката предвидена алтернатива в закона, а именно глоба, която в размер на
150 лв. би изпълнила целите на чл. 36 от НК.
Деянието на подсъдимия осъществява фактическия състав на
чл. 45 от НК, поради което предявеният граждански иск се явява основателен.
При определяне на размера му съдът взе предвид вида,
характера и броя на нараняванията, формата на вината (пряк инцидентен умисъл),
възрастта на пострадалия и краткия оздравителен процес около две седмици.
Следователно по справедливост следва да се определи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900 лв., а в останалата част до
6000 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото
разноски от тъжителя за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и 12 лв.
държавна такса за образуване на делото следва да му се заплатят от подсъдимия.
Подсъдимият следва да заплати на РС Казанлък направените по делото разноски за
вещото лице в размер на 190,95 лв.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,