Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
01.02.2019
г.,
гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.
Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Г.С. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Бургас - ТИХА
СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1398 по описа за 2018 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 1, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба вх. № 6213 от 05.06.2018
г. по описа на Административен съд Бургас от Кавалер Н. – А.Ю.П.,***
– І-ва група, ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: Затвора - гр.Бургас, против ГД „ИН“ гр.София. В молбата е
направено искане да бъде осъдена ГД „ИН“ гр. София да му заплати обезщетение в
размер на 20 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, за
причинени неимуществени вреди в периода от 03.05.2018 год. до 31.05.2018 год.,
в резултат на действията на служителя в Затвора Бургас - психолог Ж.Я., за това
че в снети сведения, в хода на извършена проверка, приключила с Постановление
изх. № 2235/03.05.2018 год. по описа на Окръжна прокуратура Бургас, Я. „без да
има право“ го е клеветяла и обиждала, че „има психично личностно разстройство и
психопатия“. В резултат на нейните думи и квалификации, цитирани в прокурорския
акт, прочетен от много служители на затвора, на Кавалер Н. – А.Ю. Погосян са били причинени неимуществени вреди, във вид на
преживян срам и унижение, обида и накърнено име и достойнство, негативните
последици, от което продължават и понастоящем.
В съдебно заседание ищецът
Кавалер Н. – А.Ю.П.,***, редовно призован, се
явява лично и ангажира доказателства, вкл. и свидетелки показания. Моли да
се уважи иска и да му се присъди обезщетение.
Ответникът - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител - гл. юк. Тодор Ч. оспорва
исковата молба в писмен отговор. Ангажира
доказателства и претендира разноските – юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
счита, че искът е
неоснователен и недоказан, тъй като не се установява начина, по който
документа, в който са изписани посочените от психолога Я. обстоятелства, е
станал достояние, както на затворниците от затвора Бургас, така и на
служителите. Сочи, че твърденията, изложени в исковата молба са недоказани и
няма незаконосъобразно действие или бездействие на служителите на затвора
Бургас, поради което не са налице кумулативно посочените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки.
В
изпълнение на Разпореждане № 2765/15.06.2018 год. на съда, по делото е
постъпило писмо вх. № 6959/20.06.2018 год. по описа на Административен съд
Бургас, изпратено от Окръжна прокуратура Бургас, съдържащо цитирания от ищеца
Прокурорски акт – Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 03.05.2018 год. по пр. № 2235/2018 год. по описа на Окръжна прокуратура
Бургас.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
от фактическа страна намира следното:
Ищецът Кавалер Н.
– А.Ю.П.,***, считано от 03.12.2001 год.
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр. Бургас в изпълнение на
присъда „доживотен затвор без замяна“, вкл. и в исковия период от 03.05.2018 год. до 31.05.2018 год., при
първоначално определен „специален режим”, а от 06.08.2014 год. „строг режим”.
/л. 14/
По повод
постъпила жалба от ищеца, в която са били изложени твърдения за свободно
купуване и продаване на различни видове наркотици в Затвора гр. Бургас, в
Окръжна прокуратура гр. Бургас е била образувана преписка вх. № 2235/2018 год.
по описа на ОП- Бургас. В хода на извършената по преписката проверка са
изискани становища от служители при затвора Бургас, вкл. и от инспектор
психолог Ж.Я.. Анализирайки всички снети сведения, вкл. и твърденията на Я.,
относно здравословното състояние на Погосян и
подаваните от него жалби и молби, прокурорът при ОП - Бургас е заключил, че в
хода на извършената проверка не са събрани достатъчно данни за осъществено
престъпление по чл. 354а от НК /държане на наркотични вещества, с цел
разпространение/ и е отказал да образува досъдебно производство по преписка вх.
№ 2235/2018 год. по описа на ОП- Бургас. Препис от постановения прокурорски акт
– Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.05.2018
год. по пр. № 2235/2018 год. по описа на Окръжна прокуратура Бургас, е изпратен
и връчен на ищеца, като в акта изрично е посочено, че подлежи на обжалване пред
по-горестоящата прокуратура.
По искане на ищеца по делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите И.С.И. и Ч.Г.И..
От показанията на двамата свидетели се установява, че
в началото или средата на месец май се разпространил слух, че ищецът е
психически нестабилен, като това вероятно се дължало на факта, че психоложката
на Затвора е казала и написала становище, което служители и затворници са
прочели. И двамата свидетели не сочат конкретни факти относно начина на разпространяване
на този слух и не сочат да са видели лица, които да четат този документ, като
акцентират на последиците от слуха – чести обиди и подигравки, отправяни към
ищеца. Слухът стигнал дори до майката на Погосян, разпространен от съпроцесник на ищеца. В
хода на проведения му пред съда разпит, свид. И. е
заявил, че ищецът му е дал да прочете документа, в който е било отразено, че
психоложката е дала мнение пред прокуратурата, че Погосян
има личностно
разстройство, психопатия, но не е споделил прочетеното с друг. И двамата
свидетели са заявили, че те лично не са отправяли подигравки и обиди към ищеца.
Самият Погосян, чувствайки се обиден, унижен и
оклеветен е изпратил множество жалби, адресирани до Директора на Затвора гр.
Бургас и ГДИН, копие от които са приложени по делото, но след като същите не
предприели никакви действия, сезирал и Административен съд Бургас.
По
делото са приложени и Заповед № І-3605/3/15.08.2018 год. на главен директор на
ГДИН, справка от Ж.Я. и медицинска справка, ведно с експертиза относно ищеца.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
І. По допустимостта на исковата молба:
Съдът намира искът за допустим, съобразявайки
Определение № 10968/18.09.2018 год. по адм. дело №
10860/2018 год. по описа на Върховен административен съд, като компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - гр. Бургас. Искът е предявен от лице с правен интерес, като ищецът
претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода от 03.05.2018 год. до 31.05.2018 год., в
резултат на действията на служителя в Затвора Бургас - психолог Ж.Я., подчинена на ответника Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
ІІ. По основателността на иска:
Искова претенция е за обезщетение в размер на 20 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, за неимуществени вреди, причинени на
ищеца поради действия на служител на ответника - психолог Ж.Я., която в снети сведения, в хода на извършена проверка, приключила с
Постановление изх. № 2235/03.05.2018 год. по описа на Окръжна прокуратура Бургас,
„без да има право“ го е клеветяла и обиждала, че „има психично личностно
разстройство и психопатия“. В резултат на нейните думи и квалификации, цитирани
в прокурорския акт, прочетен от много служители на затвора, на Кавалер Н. – А.Ю.
Погосян са били причинени неимуществени вреди, във
вид на преживян срам и унижение, обида и накърнено име и достойнство,
негативните последици, от което продължават и понастоящем.
Така предявения иск, съдът намира за неоснователен.
Съгласно
чл.281, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3.
Според чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като съгласно ал.2
за нарушение на ал.1 се смята
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт. (1) При изпълнение на
предвидените в закона функции прокурорът може: 1. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016
г., в сила от 9.08.2016 г.) да изисква документи, сведения, обяснения,
експертни мнения и други материали, като определя срок за получаването им; а
съгласно чл. 146 от с.з. (1) При упражняване на надзор за законност върху
изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за
задържане прокурорът може да: 1. посещава без предварително разрешение на
администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на
другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се
задържат лицата; 2. разговаря насаме със задържаните или настанените; 3.
разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на
наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон; 4. нарежда
писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на
местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и
събития.
В конкретния случай, даването на
сведения от страна на служителя в Затвора Бургас – инспектор психолог Ж.Я., в
хода на извършена проверка по преписка пр. № 2235/2018 год., наблюдавана от
Окръжна прокуратура Бургас, не е административна дейност по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС, а е в изпълнение на разпоредбите на чл. 145 и чл. 146 от Закона
за съдебната власт, поради което не би могло да се приеме, че действията на Я.
са в нарушение
на чл. 3 от ЗИНЗС. Действията на Я., не могат да се приемат за увреждащи, т.е.
ищецът да е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, да се е стигнало до уронване на човешкото достойнство на
ищеца, до пораждане на чувство на страх, незащитеност или малоценност у него.
Действията по даване на сведения, не могат да се считат като неблагоприятни и
поставящи го в унизително състояние. По изложените съображения, съдът приема,
че не е изпълнена една от предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, тъй като не се установи да е допуснато нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Нещо повече, по делото не се установи и начина, по който изложеното в
прокурорския акт е станало достояние на служителите от затвора и лишените от
свобода, пребиваващи в него, както и дали конкретни служители на затвора Бургас
са разпространили тези слухове.
По изложените съображения предявеният иск следва да
бъде изцяло отхвърлен, тъй като е неоснователен.
ІІІ. По разноските.
Изходът от делото обуславя основателност на
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
осъждане на ищеца за разноски в производството – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Кавалер Н. – А.Ю.П.,*** – І-ва група, ЕГН: **********,
с адрес за призоваване: Затвора - гр.Бургас следва да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Мотивиран от
това, Административен съд - Бургас, осемнадесети
състав,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Кавалер Н. – А.Ю.П.,*** – І-ва
група, ЕГН: **********, с адрес за призоваване: Затвора - гр.Бургас против ГД
„ИН“ гр.София. В молбата е направено искане да бъде осъдена ГД „ИН“ гр. София
да му заплати обезщетение в размер на 20 000.00 лева за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, в периода от 03.05.2018 год. до
31.05.2018 год., в резултат на действията на служителя в Затвора Бургас -
психолог Ж.Я., за това че в снети сведения, в хода на извършена проверка,
приключила с Постановление изх. № 2235/03.05.2018 год. по описа на Окръжна
прокуратура Бургас, Я. „без да има право“ го е клеветяла и обиждала, че „има
психично личностно разстройство и психопатия“.
ОСЪЖДА Кавалер Н.
– А.Ю.П.,*** – І-ва група, ЕГН: **********, с адрес
за призоваване: Затвора - гр.Бургас, да заплати
на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: