№ 133
гр. Разград, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20233330102240 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на съсобствени имоти.
Делото е във втора фаза, в производство по извършване на делбата.
С влязло в сила на 30.07.2024 г. Решение № 409/06.07.2024 г. е допусната
съдебна делба между страните на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с площ 666 (шестстотин шестдесет и шест) квадратни метра, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 m), за който по одобрените със Заповед № РД-18-
37/10.03.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение от
15.11.2023 г. кадастрална карта и кадастрални регистри на град Разград,
община Разград, област Разград, е отреден имот с идентификатор №
61710.502.383 (шестдесет и една хиляди и седемстотин и десет, точка,
петстотин и две, точка, триста осемдесет и три), стар идентификатор: няма,
номер на предходен план: кв. 9, с административен адрес: град Разград, ***
(двадесет и две), община Разград, област Разград, при граници: имоти с
идентификатори: № 61710.502.382, № 61710.502.7123, № 61710.502.385 и №
61710.502.384, заедно с построените в него: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ -
СГРАДА е идентификатор № 61710.502.383.1 (шестдесет и една хиляди и
седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, триста осемдесет три,
точка, едно), с предназначение на обекта: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, със застроена площ 86 (осемдесет и шест) квадратни метра; 2.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - СГРАДА с идентификатор № 61710.502.383.2
(шестдесет и една хиляди и седемстотин и десет, точка, петстотин и две,
точка, триста осемдесет и три, точка, две), с предназначение на обекта:
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 20 (двадесет)
квадратни метра; 3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - СГРАДА с идентификатор
№ 61710.502.383.3 (шестдесет и една хиляди и седемстотин и десет, точка,
петстотин и две, точка, триста осемдесет и три, точка, три), с предназначение
1
на обекта: ГАРАЖ, със застроена площ 24 (двадесет и четири) квадратни
метра, ПРИ РАВНА ПРАВА, а именно по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите.
Съдът е допуснал по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК искане за възлагане
процесният имот в дял на ищцата.
Съдът е допуснал разглеждане искане по сметки по реда на чл. 346 ГПК,
направено от ищцата Н. В. С. срещу ответниците Н. В. Х. И Н. В.КОВА М.,
съгласно посоченото в писмена молба на пълномощника и, за извършени през
периода 1991 г. – 2010 г. в имота подробно описани в молбата СМР-та със
съгласие и знание на ответниците, чрез които стойността на имота се уВ.чила
със 60 000 лв., като дела на ответниците се равнява на 40 000 лв., а именно:
ограждане на двора с мрежа – 65 м. и бетонни колове – 30 бр. на стойност: за
положения труд сумата от 100,00 лв., а за материали сума в размер на 360,00
лв.; поставена външна желязна врата на стойност 100,00 лв. за материали;
изкопана шахта/канализация - 4 м., със заплатена сума за положения труд
150,00 лв., а за материали - в размер на 200,00 лв.; изграден мръсен канал за
баня и тоалетна - 6 м., за труд – 50,00 лв., а за материали – 50,00 лв.; направен
основен ремонт на покрива (смяна на цигли и греди), като за труд ищцата
заплатила сумата 6 000,00 лв., а за материали - 1 500,00 лв. построен метален
гараж с канал 24 кв.м., като за труд заплатила 500,00 лв., а за материали — 6
000,00 лв.; построени антре с баня и тоалетна, за труд заплатила сумата
3500,00 лв., а за материали - 1500,00 лв.; остъклена кухня, като за труд
заплатила сумата 500,00 лв., а за материали - 1500,00 лв.; изградила метален
кокошарник - 6 кв.м., като за труд заплатила 100,00 лв., а за материали – 350,00
лв.; изградила метален свинарник - 5 кв.м., за труд заплатила 200,00 лв., а за
материали – 1300,00 лв. прекарана водопроводна тръба – 40 м., като за труд
заплатила 150,00 лв., а за материали – 800,00 лв.; изградени излети бетонова
площадка и бетонова пътека пред къщата и в двора с площ около 150 кв.м.
като за положения труд заплатила сумата от 200,00 лв., а за материали - сума в
размер на 400,00 лв. подменени в бечовата стая прозорец с ПВЦ - бял цвят -
1,30 м на 1,50 м. и заплатила 250,0 лв., а в старата къща от 20 кв.м. били
подменени 2 бр. прозорци, 2 бр. врати с ПВЦ и нова метална външна врата, за
което били заплатени от ищцата 800,00 лв. След приемането на заключението,
по искане на страната е направено изменение на иска за подобренията, който
да се счита за предявен за сумата 21208 лв., т.е. за всеки ответник да бъде
заплатена, а именно от Н. В. Х. и Н. В. М. - суми в размер на 10604 лв.
съобразно техните дялове.
От фактическа страна:
Свид. С.П. сочи, че живее в имот на същата улица, нейната къща и
процения имот били разположени един срещу друг. В къщата живеели ищцата
със съпруга си. Тя ги заварила в тази къща, когато дошла да живее в Разград
през 1976 г. По това време в къщата живеели и родителите на ищцата. Първо
починал бащата на ищцата, а после – нейната майка. По същото време ищцата
и съпруга и живеели в процесния имот. Изобщо ищцата не е живеела в друг
имот освен процесния. От всички наследници, само тя е живяла постоянно в
имота. Ищцата обяснила на свидетелката, че има две сестри, но свидетелката
никога не ги е виждала, не ги познава, тъй като не са се завръщали в България.
Свидетелката е влизала в имота и сочи, че има изградени две стаи в новата
част, а старата представяла съборена бечова стая. Когато починала майката на
ищцата, последната и съпругът и започнали да правят ремонт. В началото
външната ограда била изградена от дъски, а после поставили стоманени
2
колчета и мрежа, подменили външната врата на имота с желязна, изградили
метален гараж, излели бетонова пътека в двора с площадка след 1990 г.
Повечето СМР били извършени през 90-те години. Ищцата обяснила на
свидетелката, че разговаря със сестрите и те са в течение , че тя извършва
ремонти в имота. Освен това след смъртта на своите родители, ищцата
направила ремонт на покрива – подменили тачките и керемидите. Ищцата и
съпругът отглеждали животни, поради което изградили свинарник и
кокошарник. Обработвали дворната част от имота. Изкопали и шахта,
прекарали от другата улица вода. Изградили остъклено антре, баня и тоалетна,
подменили дограмата с ПВЦ дограма в кухнята. На старата част от къщата
също подменили дограмата. Според свидетелката ищцата няма друг жилищен
имот. Според нея извършените ремонти били наложителни, защото покрива
бил протекъл, дъските на оградата били изгнили, дограмата също трябвало да
се подмени.
Свид. Д.П. сочи, че познава ищцата от 1982 г., когато заживяла в града.
Познавала също майка и, съпругът и, децата. Живеели на една улица, къщата
им била зад имота на свидетелката. Не познавала сестрите и. Дълго време
свидетелката мислила, че бабата е майка на съпруга на ищцата. Свидетелката
сочи още, че от 1982 г. ищцата живее в процесния имот, не знае да има друго
жилище. Известно и било също, че ищцата и съпругът и са направили
ремонти в имота. Първо подменили гаража с метален, после изградили нова
ограда, направили ремонт на покрива. Всички ремонти били извършени след
1990 г., след смъртта на майката на ищцата. Според свидетелката ищцата и
съпругът и са финансирали сами тези ремонти, правейки ги самостоятелно
или чрез майстори. След това излели бетон пред къщата. Правили ремонт и
на постройките. Подменили дограмата на старата къща, на вратите и
прозорците. Направили отстъкляване, изградили шахта. Направили баня и
тоалетна. Иищцата и съпругът и изградили специални постройки, в които
отглеждали кокошки и свине. Копали от другата улица, за да прекарат
водопровод. Според свидетелката всички ремонти били наложителни, тъй
като постройките били стари. Не е виждала сестрите на ищцата. Не знае те да
са се противопоставяли на направените от ищцата промени в имота.
Според представеното удостоверение ищцата не е собственик или
съсобственик на друго жилище освен процесното.
Според заключението по назначената съдебно-техническа и оценъчна
експертиза допуснатият до делба недвижим имот не е реално поделяем
съобразно правата на страните и техническите правила и норми на ЗУТ. Не
може да се състави проект за разделяне на имота. Пазарната стойност на
процесния имот е в размер на 136 800 (сто тридесет и шест хиляди и
осемстотин) лв. Паричната стойност на всеки от трите дяла е в размер на 45
600 (четиридесет и пет хиляди и шестстотин) лв. за всеки от съделителите.
Ремонтните работи, претендирани от ищцата Н. В. С., се сочат като
извършени. Вещото лице подчертава, че периода не може да се определи без
да се представят документи. Пазарната им стойност към днешна дата е 51
533,73 лв. (петдесет и една хиляди петстотин тридесет и три лева седемдесет и
три стотинки). Всички направени разноски са необходими и полезни и да
допринесли за запазването на имота и създаване на необходими битови
удобства за обитателите. Извършените подобрения са уВ.чили пазарната
стойност на имота с 45,71% или 31 812,09 лв. (тридесет и една хиляди
осемстотин и дванадесет лева и девет стотинки). Цената на подобренията към
3
датата, към която се твърди, че са извършени и пазарната стойност на имота
към датата на извършване на подобренията са посочени в Приложение № 3
към експертизата. Поради различната стойност на парите във времето и
деноминацията на лева през 1999 г. не може да се посочи обща сума в пари, а е
посочен брой минимални работни заплати към периода на извършването им.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.П. и Д.П..
Заключението по неоспорената от страните експертиза съдът кредитира като
обективно и компетентно.
По делото е разпитан като свидетел съпругът на ищцата, който сочи, че
ищцата е платила на съделителка 6000 лева за дела и. Според представен
банков документ, а именно нареждане-разписка по сметка на ответницата Н.
Н. Х., ищцата Н. В. С. прехвърлила на 20.08.2021 г. сумата от 5610,62 лева. Не
се сочи основание.
На първо място, представения банков документ не касае настоящото
производство, няма искания по сметки, а дори да имаше – подобно искане би
било недопустимо, доколкото исканията по сметки представляват осъдителни
искове.
По изложените причини съдът счита, че показанията на свид. С. и
банковия документ, следва да бъдат изключени от доказателствата по делото,
както и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Законът предвижда четири способа за извършване на делбата: възлагане
на някого от съделителите, жребие, възлагане по чл. 353 ГПК и изнасяне на
публична продан, в случай че делбеното имущество е неподеляемо.
Посочените начини за извършване на делбата се прилагат в зависимост от
естеството на имотите, които се делят. Водещ обаче е принципа, че всеки от
съделителите следва да получи имущество в натура, ако това е възможно
съобразно правата и естеството на имотите. В чл. 349, ал. 2 ГПК са уредени
четири материални предпоставки (три положителни и един отрицателен
юридически факт), при наличието на които възниква потестативното право на
съделителя да иска възлагането на имот, като заплати на останалите
съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата
вещ, предмет на делбата (или дяловете им да се уравнят с имот): 1) делбената
недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) тя да е
служила за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за
задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ
и § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят
самостоятелни обекти на правото на собственост при спазване изискванията
на чл. 203 от ЗУТ; 3) съделителят-сънаследник да е живял в жилището на
наследодателя при откриване на наследството и 4) той да не притежава друго
жилище. В този смисъл са мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение №
1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС. Според т. 8 от ТР, при
възникнала съсобственост в резултат на повече от един юридически факт,
възлагането е недопустимо и делбата следва да се извърши чрез публична
продан. С оглед т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. посочените
материални предпоставки следва да са налице към момента на приключването
на устните състезания.
Във всички случаи претендиращият съделителител Н. В. С. се явява
4
законен наследник – дъщеря на наследодателите, със свидетелските показания
бе доказано и обстоятелството, че е живяла в процесния имот заедно с
наследодателите преди смъртта им при отриване на наследството и е
продължила да живее в същия имот и след това, включително и към
настоящия момент. Според събраните доказателства ищцата няма друго
жилище.
Кумулативното наличие на обсъдените горе условия по отношение на
делбения имот и съделителя Н. В. С., обосновава и извода за основателност на
претенцията и за възлагане на процесния имот в неин дял, поради което следва
да бъде уважена.
При обсъжданато възлагане в дял на имота на един сънаследник,
паричното уравняване на дяловете на останалите сънаследници следва да
стане, като жилищният имот се оценява съобразно пазарната му цена към
момента на извършване на делбата, доказана в производството в размера от
136 800 (сто тридесет и шест хиляди и осемстотин) лв. според обсъденото по-
горе заключение на съдебно-техническата и оценъчна експертиза. Ето защо на
основание чл. 349, ал. 5 вр. с ал. 2 ГПК съдът следва да осъди съделителката
Н. В. С. да заплати на останалите двама съделители за уравнение на дяловете
им сума в размер на 45600 лева за всеки един от тях (съответна на дела им от
1/3 ид. ч. от делбения имот за всеки един от съделителите), заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано
от влизането в сила на решението за възлагане до окончателното и изплащане,
платими в шестмесечен срок от влизане на решението в сила. Съделителят, на
който ще бъде възложен неподеляемия жилищен имот по посочения горе ред,
ще стане собственик на имота, само ако плати в срок на всеки от останалите
съделители сумата, определена от съда като равностойност на техния дял,
заедно с полагащата се законна лихва. Неплащането води до обезсилване по
право на решението за възлагане с проитчащите от това последици по чл. 349,
ал. 6 ГПК.
Според задължителното тълкуване, дадено в Постановление на Пленума
на Върховния съд № 6/1974 г. и Тълкувателно решение № 85 от 1968 г. в
неотменената с постановлението част, касаеща отношенията между
съсобственици, когато съсобственик или част от съсобствениците извърши
подобрения в съсобствен имот, се провежда разграничение между различните
хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или подобрения
в общия имот. В този смисъл задължение на съда е да определи характера на
претендираните от ищеца строителни работи, да определи в качеството на
владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и дали
те са били извършени със знанието и без противопоставянето на другия
съсобственици, или без негово знание, или въпреки противопоставянето им. В
зависимост от това съдът е длъжен да даде и правилната правна квалификация
на предявения иск и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази
правна квалификация сума. Съдебната практика последователно и
непротиворечиво приема, че когато съсобственик ползва цялата вещ, той е
владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици,
освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на
частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и
своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено.
Затова действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които
могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ
5
от един от съсобствениците, за което той може да иска припадащата се част от
разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, не може да
се приеме като достатъчно за установяване на владение върху техните части.
Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на
правото по чл. 31 ЗС, също не може да се възприеме като достатъчно, за да се
квалифицира като владение за себе си на частите на останалите.
В настоящия случай съдът приема, че всички ремонти и подобрения в
имота са извършени от ищцата в качеството и на владелец на своята част и
държател на частта на ответниците.
Когато ликвидацията на отношенията по повод извършени подобрения в
съсобствен имот става по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, заинтересованите
отговарят само до размера на обогатяването, т.е. прилага се принципът на
неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду
направените от подобрителя разноски и уВ.чената стойност на имота. В ТР №
85/1968 г. на ОГГК на ВС е прието, че когато съсобственикът извършва
подобрения в общия имот без да промени намерението, с което държи частите
на останалите съсобственици и без да има тяхното съгласие за подобренията,
отношенията по повод тези подобрения ще се уредят по правилата за водене
на чужда работа без пълномощие. Това принципно разрешение не е отменено
с ППВС № 6/1974 г., в което само е акцентирано върху друга хипотеза - на
извършени подобрения от съсобственик, който е завладял частите на
останалите съсобственици - прието е, че в тези случаи се присъжда уВ.чената
стойност на имота. В Решение № 1072 от 14.11.2008 г. по гр. дело № 4295/07
г. на IV ГО на ВКС, е уточнено, че когато подобренията в общия имот са
извършени от съсобственик при условията на чл. 61 от ЗЗД, те се оценяват
съобразно направените разходи за тях. Единствено при квалифициране на
претенцията за подобрения по чл. 72 или чл. 74, ал. 2 ЗС се присъжда
уВ.чената стойност на имота. С Решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр. дело №
570/85 г. на II ГО на ВС е прието, че когато отношенията по повод
извършените подобрения се уреждат по правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, се
присъжда по-малката сума между направените разходи и уВ.чената стойност
на имота. Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без
съгласието, но без изричното противопоставяне на останалите съсобственици
и без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята
идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици,
отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този
случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес (например за да
осигури годно за обитаване за себе си жилище), другите съсобственици
отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само
до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се
ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и
уВ.чената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Когато
съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието, но без
изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без този
съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална
част от имота и държател на частите на останалите съсобственици,
отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този
случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес (например за да
осигури годно за обитаване за себе си жилище), другите съсобственици
6
отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само
до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се
ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и
уВ.чената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Когато
съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието, но без
изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без този
съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална
част от имота и държател на частите на останалите съсобственици,
отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този
случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес (например за да
осигури годно за обитаване за себе си жилище), другите съсобственици
отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само
до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се
ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и
уВ.чената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот.
Съдът приема съобразно събраните доказателства, че по-голямата част
от направените разходи за строително-ремонтни работи са полезни разноски,
обективно те са повишили полезността на имота и неговата стойност. Това са
направените СМР за ограждане на двора с мрежа (ръчен изкоп за основа,
кофраж за основи, армировка, бетон за основи на оградата, доставка и монтаж
на ст. бетонни стълбчета, доставка и монтаж на поцинкована мрежа); външна
желязна врата (доставка и монтаж); изграждане на шахта/ канализация (ръчен
изкоп за канализационни тръби и септични ями, обратно засипване на изкоп,
кофраж на стоманобетонови плочи, армировка на стоманобетонови плочи,
бетон за стоманобетонови плочи, доставка и монтаж на PVC тръби ф50,
доставка и монтаж на PVC тръби ф110); канализация за баня и тоалетна
(ръчен изкоп за канализационни тръби и септични ями, обратно засипване на
изкоп, кофраж на стоманобетонови плочи, армировка на стоманобетонови
плочи, бетон за стоманобетонови плочи, доставка и монтаж на PVC тръби
ф50, доставка и монтаж на PVC тръби ф110); основен ремонт на покрива
(демонтаж на покривната конструкция, включително изнасяне на материали,
покривна конструкция от бичен иглолистен материал, покриване с глинени
керемиди, включително капаци, мушама и летви, обшивка с поцинкована
ламарина); метален гараж с канал (изкоп ръчен за основи на канал, кофраж на
основи и канал, армировка за основи, канал и настилка, бетон за основи, канал
и настилка, доставка и монтаж на метална конструкция за гараж, блажна боя
по стоманени повърхности); антре с баня и тоалетна (изкоп ръчен за основи,
кофраж за основи, армировка за основи, бетон за основи, тухлена зидария над
120 мм от единични тухли на варов разтвор, вътрешна варова мазилка по
тухлени стени, външна гладка вароциментова мазилка, настилка за теракотни
плочи, фаянсова облицовка на стени, покривна конструкция от бичен
иглолистен материал, покриване с етернитови плоскости, доставка и монтаж
на бойлер, доставка и монтаж на водопровод от поцинковани тръби, доставка
и монтаж на тоалетна мивка, доставка и монтаж на смесителна батерия за
мивка; доставка и монтаж на душ батерия, доставка и монтаж на тоалетно
седало, доставка и монтаж на подов сифон); остъкляване на кухня (доставка и
монтаж на метална конструкция за остъкляване на кухня, доставка и монтаж
на поцинкована ламарина, блажна боя по стоманени повърхности,
остъкляване на прозорци и врата на кухнята); прекарване на водопроводна
тръба (ръчен изкоп за външни водопроводни тръби, обратно засипване на
7
изкоп, доставка и полагане на поцинковани водопроводни тръби в изкоп);
бетонова площадка и бетонова пътека пред къщата (тънък изкоп, кофраж,
армировка, бетон); подмяна на прозорец с ПВЦ (изваждане на прозорец от
зид, доставка и монтаж на PVC прозорец, вътрешна варова мазилка по рамки
около врати ипрозорци); подмяна на дограма в старата къща (изваждане на
прозорци и врати от зид, доставка и монтаж на дървени врати, доставка и
монтаж на дървени прозорци, доставка и монтаж на метална врата, вътрешна
варова мазилка по рамки около врати и прозорци). За посочените по-горе
работи има направено искане по чл. 346 ГПК, според неоспореното
заключение те са извършени, а според събраните гласни доказателства – това е
станало през периода 1990 г. – 2000 г. Съдът приема, че те са необходими и
полезни разноски, повишили полезността на имота и неговата стойност.
Извършените строителни и ремонтни дейности представляват полезни
разноски (подобрения), тъй като уВ.чават стойността на имота, а направата им
не е била необходима за поддържането и запазването му.
Не така стоят нещата с искането по сметки, касаещо изградени метален
кокошарник и метален свинарник. Същите съдът прецени, че не могат да
повишат полезността на имота или неговата стойност, доколкото съгласно чл.
4 от Наредба № 32 за определяне обема на животновъдната дейност и местата
за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община
Разград, имотът попада в Първи градски район – А, в който има абсолютна
забрана за отглеждането на селскостопански животни.
Доколкото събраните доказателства не сочат ответниците да са се
съгласили с извършването на тези дейности, то съобразно чл. 61, ал. 2 ЗЗД
отношенията следва да се уредят според правилата за водене на чужда работа
без пълномощия, като се присъди обезщетение равно на по-малката сума
измежду направените разноски и уВ.чената стойност на имота, доколкото
подобренията са извършени и в собствен интерес. Според заключението, като
се изключи стойността, касаеща изградените метален кокошарник и метален
свинарник (обсъдени по-горе от съда), по-малката сума е тази, с която се
уВ.чава пазарната стойност, а именно с 39,01 % или с 27 100,21 лева. Тя е по-
малката сума между направените разходи и обогатяването (уВ.чената
стойност на имота). Следователно ответниците дължат общо 18 066,81 лева,
съобразно своята част всяка дължи на ищцата по 9 033,40 лева, като в
останалата част до претендирания размер от 21208,00 лева или по 10 604,00
лева от всяка от тях, претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
На основание чл. 355, изречение второ във вр. с чл. 71 ГПК и чл. 8 от
действащата Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд - Разград държавна такса в размер на 4 % върху стойността на
дела си, съобразно доказаната пазарна цена на делбения имот (сто тридесет и
шест хиляди и осемстотин) лв., ведно с постройките в него, която държавна
такса, изчислена за всеки от съделителите, съобразно правата им върху имота
възлиза за всяка от съделителките с права по 1/3 ид.ч. върху имота и при
стойност на дела и в размер на 45 600 лева – дължима държавна такса в размер
на 1 824,00 лева.
На основание чл. 355, изречение второ във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 1 от тарифата, всяка от ответниците дължи заплащане по сметка на съда на
сумата от 361,34 лева, представляваща държавна такса по иска по чл. 346
8
ГПК, а ищцата дължи останалата част в размер на 125,64 лева.
По отношение на разноските ищцата претендира заплащане от
ответниците съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК. Страните дължат
разноски съобразно дяловете им. Съдът приема, че по претенцията по чл. 346
ГПК за възнаграждение на вещото лице следва да определи сумата от 600 лева
от общата внесена сума в размер на 1200 лева. По отношение на адвокатското
възнаграждение на ищцата: за защита по претенцията по сметки определя
150,00 лева, а 350,00 лева - за претенцията по чл. 349 ГПК, останалата част –
за защита в първа фаза. По отношение на възнаграждението за особен
представител – за защита в първата фаза са внесени 750 лева, а за втора –
същата сума, като съдът определя от внесения депозит за втора фаза – сумата
от 450,00 лева за защита по претенцията по сметки, а останалата част – за
претенцията по чл. 349 ГПК.
В този смисъл ответниците и съобразно уважената част и правилата на
чл. 355 ГПК дължат заплащане на ищцата на общо 2042,64 лева, или всяка от
ответниците дължи заплащане на ищцата на сумата от 1021,32 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, в РЕАЛЕН ДЯЛ на Н. В.
С. с ЕГН-*** процесният делбен имот, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ
666 (шестстотин шестдесет и шест) квадратни метра, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 m), за който по одобрените със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение от 15.11.2023 г.
кадастрална карта и кадастрални регистри на град Разград, община Разград,
област Разград, е отреден имот с идентификатор № 61710.502.383 (шестдесет
и една хиляди и седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, триста
осемдесет и три), стар идентификатор: няма, номер на предходен план: кв. 9, с
административен адрес: град Разград, *** (двадесет и две), община Разград,
област Разград, при граници: имоти с идентификатори: № 61710.502.382, №
61710.502.7123, № 61710.502.385 и № 61710.502.384, заедно с построените в
него: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - СГРАДА е идентификатор №
61710.502.383.1 (шестдесет и една хиляди и седемстотин и десет, точка,
петстотин и две, точка, триста осемдесет три, точка, едно), с предназначение
на обекта: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 86
(осемдесет и шест) квадратни метра; 2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ -
СГРАДА с идентификатор № 61710.502.383.2 (шестдесет и една хиляди и
седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, триста осемдесет и три,
точка, две), с предназначение на обекта: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, със застроена площ 20 (двадесет) квадратни метра; 3.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - СГРАДА с идентификатор № 61710.502.383.3
(шестдесет и една хиляди и седемстотин и десет, точка, петстотин и две,
точка, триста осемдесет и три, точка, три), с предназначение на обекта:
ГАРАЖ, със застроена площ 24 (двадесет и четири) квадратни метра, с
пазарна стойност на имота в размер на 136 800 (сто тридесет и шест хиляди и
осемстотин) лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал. 5 вр. с ал. 2 от ГПК Н. В. С. с ЕГН-
9
*** ДА ЗАПЛАТИ на съделителката Н. В. Х. с ЕГН-**********, сумата от
45600,00 (четиридесет и пет хиляди и шестстотин) лева, явяващи се
ПАРИЧНО УРАВНЕНИЕ на дела и върху възложения имот, платими в
шестмесечен срок от влизане на настоящото решение в сила, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума,
считано от същата дата до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал. 5 вр. с ал. 2 от ГПК Н. В. С. с ЕГН-
*** ДА ЗАПЛАТИ на съделителката Н. В. М. с ЕГН-**********, сумата от
45600,00 (четиридесет и пет хиляди и шестстотин) лева, явяващи се
ПАРИЧНО УРАВНЕНИЕ на дела и върху възложения имот, платими в
шестмесечен срок от влизане на настоящото решение в сила, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума,
считано от същата дата до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 61, ал. 2
ЗЗД съделителката Н. В. Х. с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на
съделителката Н. В. С. с ЕГН-***, сумата от 9 033,40 лв. (девет хиляди
тридесет и три лева и 40 стотинки) във връзка с извършени в делбения имот
подобрения (полезни разноски) през периода 1990 г. – 2000 г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията до предявения размер от 10 604,00 лева като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 61, ал. 2
ЗЗД съделителката Н. В. М. с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на
съделителката Н. В. С. с ЕГН-***, сумата от 9 033,40 лв. (девет хиляди
тридесет и три лева и 40 стотинки) във връзка с извършени в делбения имот
подобрения (полезни разноски) през периода 1990 г. – 2000 г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията до предявения размер от 10 604,00 лева като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 във вр. с чл. 71 ГПК във вр. с чл. 8 и чл.
78, ал. 1 вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград държавна такса съобразно
правата им върху имота и държавна такса по иска по чл. 346 ГПК, както
следва: за Н. В. Х. с ЕГН-********** в размер общо на 2185,34 лв., за Н. В. М.
с ЕГН-********** в размер общо на 2185,34 лв., за Н. В. С. с ЕГН-*** в
размер общо на 1949,64 лв.
УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 6 ГПК на Н. В. С. с ЕГН-***, че става
собственик на възложения имот след като изплати в указания от закона срок
определеното парично уравнение заедно със законната лихва, както и ако
уравнението на дяловете на другите съделителите не бъде изплатено в
шестмесечния срок, решението се обезсилва по право и имота се изнася на
публична продан.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК съделителката Н.
В. Х. с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на съделителката Н. В. С. с ЕГН-***,
сумата от 1021,32 лв. за деловодни разноски, направени в хода на
производството, като отхвърля като неоснователна претенцията за заплащане
на разноски до предявения размер.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК съделителката Н.
В. М. с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на съделителката Н. В. С. с ЕГН-***,
сумата от 1021,32 лв. за деловодни разноски, направени в хода на
10
производството, като отхвърля като неоснователна претенцията за заплащане
на разноски до предявения размер.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
11