Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...01.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена
Янакиева,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 687 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 от
ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.4 от ГПК).
Приет е за разглеждане установителен иск,
предявен по реда на чл. 694 ал. 3 т.1
ТЗ от „ВЪРШЕЦ
МИЛК“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк
Красно село, ул. Пчела №3А ет.47 ап.43, представлявано от управител Г. Г., чрез
адв. В. и адв. Г., служ. адрес *** студио 1 срещу Л.Т., гражданин на Румъния, с персонален номер 1870108375202,
действащ чрез пълномощник адв. С.В.И. – ВАК със служебен адрес *** и „МАНГЛЕ
ИНВЕСТМЪНТ“ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна жк Чайка, бл. 23, вх. А, партер, представлявано от
управители А.М.К. и С.Х.Р.М., при участие на Г.П.С. назначена за постоянен синдик на длъжника „МАНГЛЕ
ИНВЕСТМЪНТ“ООД - обявен в несъстоятелност с решение №154/28.02.2018г по т.д. №
848/2016г на ВОС, със служебен адрес гр. Варна ул. Опълченска №23 ет.1 ап. 3, за отричане на съществуване на прието
необезпечено вземане, включено в списък на приети вземания с ред по чл. 722
ал.1 т. 8 ТЗ, както следва: за връщане на сума от 35 547.21лв, предявена като левова равностойност на 18 175
евро, представляваща дадена от купувач авансова вноска за платена покупна
цена по прекратен от синдика на
несъстоятелен търговец неизпълнен от длъжника предварителен договор от
05.03.2007г за продажба на имот в строителство, ведно със законната лихва върху
тази сума от 07.09.2018г до окончателно изплащане на дълга.
Ищецът, чието възражение срещу приетото от
синдика вземане на конкуриращ го кредитор е било отхвърлено по реда на чл. 690 ТЗ оспорва твърденията относно пораждане
на правото на предявилия вземане кредитор след отпадането на действието на
сключения чрез управителите на несъстоятелния длъжник писмен договор, според
който дружеството е следвало да продаде след построяване в срок от 18
месеца апартамент № 5, находящ се в
сектор 2, вх. С ет.2 на бъдеща сграда в УПИ ХII-948 в гр. Обзор срещу заплащане
на цена от 60 600 евро, платима на вноски, от които
първата е била дължима в деня на сключване на договора и съответно от цената
били внесени 18175евро по банкова сметка ***. Оспорва се и правото на купувача
по този договор да иска довършване на сделката до уведомяването му от синдика
на 11.06.2018г за откритото производство по несъстоятелност, както и правото на
синдика с изявление от 31.08.2018г да
прекрати този договор, тъй като купувачът е бездействал след сключване на
договора и въпреки забавата на продавача не е предприел никакви действия до
изтичане на общ срок на погасителната давност за всички права срещу
неизправната страна- както за разваляне на неизпълнен от продавача договор,
така и за имуществени права за търсене на изискуема парична претенция,
възникнала от неизпълнение, евентуално от прекратяване на договора.
Ищецът твърди и че срокът за предявяване на
вземанията за събиране в производство по несъстоятелност е бил пропуснат, както
и че молбата, подадена от името на
кредитора не е била редовна, не е била
подписана от него или от редовно упълномощен представител.
С доводи за недоказано възникване на вземането,
евентуално за погасяването му по давност, ищецът претендира за пълното отричане
на правото на конкурента да получи удовлетворение в производството по
несъстоятелност.
По същество пълномощникът адв. Г. поддържа
възражението за погасяване на правата по давност, като в допълнително писмено
становище се позовава и на новоустановен факт относно процесуалното
представителство на ответника Т. от адвокат, който е довереник и на синдика.
Като счита, че този факт има значение не само за надлежно представляване на
ответника, но и при оценка на действията на синдика по същество, моли съда
служебно да изясни този въпрос преди постановяване на решението. Евентуално
пледира за уважаване на иска поради основателно възражение за давност, като
сочи, че при наличие на изтекла давност от датата на сключване на
предварителния договор за обект, чието изпълнение изобщо не е започвало, формалното
изявление на синдика не може да възстанови погасените вече права в ущърб на
останалите кредитори на длъжника.
Ответникът
Л.Т., чрез упълномощен адвокат Св. И., оспорва претенцията като обосновава
своевременната си защита след уведомяването му като кредитор с права в
производство по несъстоятелност водено в държава-членка, различна от
постоянното му местопребиваване. Позовава се на пораждането на правото му да
получи останалата без основание авансова вноска едва при прекратяване на неизпълнения договор след
отправяне на искане до синдика по
специалния ред на чл. 644 ал.3 ТЗ. По същество процесуалния представител
бланкетно пледира за отхвърляне на претенцията.
Несъстоятелният длъжник „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД – в несъстоятелност, действащ чрез законен
представител, не е упражнил право на защита в настоящия процес.
Синдикът
на несъстоятелното дружество Г.С. счита оспорването за неоснователно, като
признава в становището си пред съда по несъстоятелността и поддържа в
настоящото производство твърдение за наличие на спорния писмен договор в
търговската документация и счетоводно отразяване на заплатени суми и неплатени
задължения по този договор в счетоводните регистри, както и за извършените действия по уведомяването на известен кредитор
с местожителство в друга държава-членка и прекратяването на заварения при
откриване на производството по несъстоятелност неизпълнен от длъжника
предварителен договор. По същество бланкетно поддържа същите доводи.
Ищецът и ответникът Т. са формулирали претенции за
присъждане на разноски съответно в искова молба и в отговора по иска, но в
откритото заседание изрично са заявили че не поддържат тези свои искания и не
са представили списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за тях.
Предварителните въпроси, допустимостта на
предявените искове и реда за разглеждане на делото са били разрешени в нарочно
определение № 260636/2.10.2020г.(л.80), съобщено на страните. Съдът е отчел
като положителна процесуална предпоставка интересът на кредитор, легитимиращ се
като частен правоприемник на лице с прието вземане, да оспори право на
конкурент, предявил право за удовлетворение в същия ред от активите, формиращи
маса на несъстоятелност, което е било признато от синдика при приемане на
вземането в съставените списъци, съгласно чл.686, ал.1 ТЗ. Интересът от настоящото установяване е породен
след като съдът по несъстоятелността е
отказал да уважи възражението на цесионера с доводи за неубедително оспорване.
По-подробно изложение на твърденията и правната
квалификация на процесуалните действия на страните, включително и зачетеното
предварително оспорване в производството по чл. 692 ТЗ и изключената част от
бланкетно посочени доводи за несъществуване
на дълга, обосновани с неконкретизирани правни квалификации са изложени в устен
доклад в заседанието на 10.12.2020г(л.105), чрез препращане към одобрен начален
проект (л.82).
Допълнителното позоваване на новооткрит факт в
писменото становище на ищеца е неоснователно. На първо място, посоченото
обстоятелство не може да се счита за новонастъпил факт, тъй като ищецът сочи
съставено от синдика пълномощно, за което твърди, че е било оповестено в деня
на провеждане на последното по делото заседание, чрез депозиране по партидата
на несъстоятелния търговец в търговския регистър на заявление по висящо
производство по регистрация на документ. Същото пълномощно обаче, по аналогичен
начин е било посочено още при регистриране на заявление Заявление Г1
20181115170357 и ако ищецът е разполагал с достъп до партидата(за да узнае
съдържание на приложено към заявление доказателство) е можел още след 15.11.2018г. да се позове на
овластяването на адв. Св. И. с права да представлява синдика на несъстоятелно
предприятие в регистърно производство по оповестяване на изготвени от синдика
списъци и счетоводна документация за годишно приключване на дейността на
длъжника. Респективно този факт не е нов
и е следвало да се заяви в хода на размяна на книжата или поне до обявяване на
устния доклад на 10.12.2020г.
Отделно от това, само по себе си обстоятелството
по това упълномощаване не поражда посочената от ищеца пречка за движение на
производството, за която съдът следи служебно и следва да докладва дори и
страните да не са се позовали. Адвокат И. е бил упълномощен изрично от
ответника Т. с права за процесуално
представителство, като документът издаден от страната не е датиран, но е бил
представен като приложение към молбата, адресирана до синдика от името на това
лице на 17.08.2018г. Пълномощното, издадено от синдика на двама адвокати, един
от които е адв. И. също не е датирано, но е регистрирано като приложение към
заявлението в търговския регистър няколко месеца по-късно, по повод обявяване
на списъците на вземания, съставени от синдика. При предходното регистърно
производство по заявление Г2 20180718153151 синдикът не е ползвал представител.
Налага се извод, че упълномощаването на адвоката от кредитора предшества
упълномощаването от синдика. Съответно, дори и ако се приеме, че защитата на
синдика в регистърно производство и в същинското производство по
несъстоятелност, където синдикът осъществява основните си функции по
установяване на правата на кредиторите са идентично „дело” по смисъла на чл. 43
ал. 3 ЗАдв, то пречката би възникнала за упражняване на представителство от
името на синдика, а не от името на лицето, което първо е получило консултацията
и изпълнението на възложената на адв. И. адвокатска услуга. В настоящото дело
обаче, както и в предварителните действия по очертаване на спора по реда на чл.
690 ТЗ синдикът е действал само лично и не е ползвал услуги нито на адв. И.,
нито на колежката му адв. Николова, осъществила фактически действията в
регистърното производство, за които двамата адвокати са били общо упълномощени.
В заключение съдът не намира основание за
възобновяване на съдебното дирене по новопосочения в писмената защита на ищеца
факт, нито за отстраняване на порок при упражняването на представителната власт
на адвоката на ответника Т..
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
При предявяването на вземането си с молба, регистрирана от съда по
несъстоятелността на 07.09.18г, кредиторът Л.Т., действал чрез пълномощник адв.
И. е представил препис от писмен договор от 05.03.2007г, в който е отразено
постигнато съглашение между румънския гражданин като „първа страна” купувач и
дружеството „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ”ООД като „втора страна” продавач за покупко-продажба на недвижим имот, чието
построяване е следвало да се извърши от продавача, собственик на терена в
съответствие с одобрени строителни книжа. Документът е съставен на два езика,
като носи по два идентично изобразени подписа в десен и ляв долен ъгъл на всяка
страница, които съвпадат по външен вид с подписите под финалните изявления.
Съдът констатира, че подписът, върху който е нанесен печата на дружеството
съвпада с този в дясна страна и в българския текст е положен под обозначение
„купувач” което обаче е посочено като място за подпис на втората страна, докато
подписа в лявата страна съответства на тези, нанесени в български текст за
„продавач”, като първа страна, но в румънски текст за „купувач” като втора
страна.
Като съобрази, че волята на дружеството е
следвало да бъда изявена от лица, които също са чужденци, въпреки клаузата за
предимство на българския текст, съдът приема при разрешаването на
противоречието по отношение на качеството на страните, полагали подписи за
удостоверяване на писменото съглашение да предпочете обозначението на страната
в румънския текст, тъй като несъмнено румънския гражданин е възприел на този
език своето качество на купувач. Това тълкуване налага извод, че при съставяне на документа грешката в
поредността на полагането на подписите във финалната страница, където първата
страна е била нанесена като втора, не е била установена от авторите и това е довело до погрешното полагане в
български текст на подпечатания подпис за представителя на дружеството за
„купувач”, вместо за втора страна „продавач”, така, както са били подредени
страните в заглавната част.
Автентичността на този документ не е
опровергана, поради което съдът възприема изявленията на дружеството – продавач
и физическото лице – купувач като достоверно отразяване на личното им общо
съгласие за съдържането на договорките помежду им. Волята на дружеството е
посочена като изявена от един от законните представители, които са разполагали
с право да задължават дружеството заедно или поотделно и към този момент, всеки
от управителите Камачо или Морено, посочени като представляващи в преамбюла на
договора са били вписани в търговския регистър и са разполагали с
представителна власт.
В сключения между страните договор, дружеството
е поело задължение да построи сграда в срок от 18 месеца по одобрени строителни
книжа, като след завършването й в и удостоверяване на годност за експлоатация
този срок, продажбата е следвало да се сключи окончателно в нотариална форма за
да се прехвърли собственост върху новоизграден апартамент № 5, находящ се в
сектор 2, вх. С ет.2 на бъдещата сграда в УПИ ХII-948 в гр. Обзор. Насрещната
страна – купувач се е задължила да авансира строителството и придобиването на
собствеността, като заплати цената на имота, договорена в размер на 60 000
евро, на три вноски с падежи преди окончателното прехвърляне. Първата от
вноските е фиксирана на 30 %(като в нея е включен приспадащ се вече получен
първоначален депозит) и е следвало да се
внесе до 5 работни дни от сключване на договора в остатъчен размер от
14 580 евро. Втората вноска от 20 %
или 12120 евро е била дължима в срок от 5 месеца след започване на
строителството, а последната вноска от 50% е следвало да се заплати след
приключване на строежа, удостоверен с акт 15 и преди окончателната нотариална
сделка.
Представена е вносна бележка от 05.03.2007, в
която банка е удостоверила, че е приела по сметка на своя клиент вносителя Л.Т.
сума от 18 175 евро, предназначена за валутен превод. Данни за заверяване на
сметка на дружеството продавач липсват, но в счетоводството на предприятието е
бил отчетен получен аванс от това лице в размер на 29 566 лв, като в
аналитичната сметка на това лице липсват обороти в периода 31.12.2013 –
31.12.2015г, когато салдата са били констатирани в доклад на одитор, назначен
от ръководството на вече несъстоятелното предприятие. Постъпление в същия
размер е установено и от синдика на търговеца при проверка на предоставените му
търговски книги, като в производството по установяване на неплатежоспособност
на продавача (видно от постановеното решение № 57/18.01.2017г по т.д. 848/16г
на ВОС) е било установено редовно водене на счетоводните записи до 2015г,
съответни и на периодично декларирани за данъчни цели и оповестявани в
търговския регистър документи и липса на дейност през 2016г. Съдът констатира и
оповестена по партидата на дружеството – продавач и на искова молба от 25.11.2014г, в която управител на дружеството
е признал, че предприятието не е в състояние да изпълнява текущите си
задължения, тъй като не е успял да спази срокове за строителство на недвижимите
имоти, финансирано със заеми и авансови плащания на купувачи по предварителни
договори. Производството по т.д. 1987/14г на ВОС, образувано по тази искова
молба, към която като доказателство е приложен и предварителния договор с
купувача Т., е било прекратено поради откриване на производство по
несъстоятелност по молба на кредитор, основана на същите факти.
С писмо, изпратено с обратна разписка рег.№
RI267625247BG, назначеният синдик на несъстоятелното дружество е отправил
покана за предявяване на вземания до купувача Т., за когото е установено
счетоводно отразяване на авансово плащане(л.63). Писмото е насочено към адреса,
посочен в предварителния договор, като видно от върната на изпращача
разписка(л.103), пратката е била връчена лично на адресата на 11.06.18г. С тази
покана синдикът е разяснил правата н по Регламент ЕО 1346/2000
на кредитора, пребиваващ в друга
държава-членка, като е оповестил и краен тримесечен срок за допълнително предявяване на претенции срещу несъстоятелния длъжник,
предвиден в националното законодателство на съда по несъстоятелността.
В рамките на този срок, упълномощен от Т.
адвокат, овластен да го представлява производство по несъстоятелност на този
длъжник и при защитата на доверителя в други, съпътстващи производства, включително
и при участие в събрания на кредиторите и изрично при предявяване на вземанията
му като кредитор в несъстоятелността, е поискал с молба, връчена на синдика на
17.08.2018г., според удостоверено с подпис лично изявление, да заяви дали действието на предварителния договор, сключен с
несъстоятелния търговец ще бъде съхранено. С изявление изх.№ 43/31.08.2018г
синдикът е прекратил неизпълнения от несъстоятелния длъжник договор, като е
посочил, че дейността на предприятието е прекратена и то не
е в състояние да изпълни уговорките.
Писменото искане за приемане на вземането на
кредитора Т. е било регистрирано от съда по несъстоятелността с вх.№
25716/07.09.18г, като депозирано от същия адвокат. Претенцията за връщането на
авансовата вноска за планираната покупка на бъдещия имот е била обоснована с
отпадането на действието на предварителния договор.
При така
установените факти, съдът намира претенцията на ищеца за основателна по
следните правни съображения:
На първо място съдът преценява, че сделката между ответниците е валидно
сключена, тъй като съвпадащата воля на насрещните страни е надлежно изявена и
удостоверена в изискуемата писмена форма, а предметът на организационния
договор е напълно възможен, тъй като е уговорен като бъдеща вещ, чието
възникване е обусловено от строителство, съобразено с одобрени строителни
книжа, удостоверяващи съответствие с императивни законови изисквания. Оспорването
на представителната власт на изявилите воля за страните лица е необосновано,
тъй като купувачът е действал лично, а за
продавача воля е изявил законен
представител. Отделно от това съдът отчита, че липсата на представителна
власт(до какъвто правен резултат би довел факта на подписване на документа от
лица, различни от посочените в него автори) на положилите подписи лица се
санира от последващите действия на страните, недвусмислено и категорично
потвърждаващи волята си за това договаряне. Такива са изявленията на купувача
за изискване на становище на синдика относно действието на този договор и
счетоводното му отразяване в книжата и счетоводството на продавача още преди
откриването на производство по несъстоятелност. Така че, което и лице да е било автор на
писменото изявление, това няма значение за валидността на изрично потвърдения от
договарящите се страни предварителен
договор.
На второ място съдът констатира, че срокът за
предявяване на вземането на ответника Т. е спазен, тъй като специалните правила
на чл. 40 от Регламент (ЕО) №1346/2000 на СЕС(приложим в производства по
несъстоятелност, открити преди 26.6.2017 г.) изключват общата норма на чл. 685 ТЗ, свързваща началото на срока за това процесуално действие с оповестяването
на решението за откриване на производството в регистъра на държавата на съда по
несъстоятелността. Тъй като към този момент кредиторите, пребиваващи в други
държави-членки нямат достъп до този регистър, равното им третиране с
„националните” кредитори на този длъжник налага допълнителна защита. Без
предприемане на известяването им от специализиран орган, натоварен да установи
вземанията, упражняването на права на известните в предприятието кредитори би
било значително затруднено. Затова и съдът намира за съответно на целта на общностния регламент (според пар. 22
от преамбюла) тълкуване, което гарантира възможност на чуждестранния кредитор
да реализира права в същите срокове, които националния закон предвижда за
останалите кредитори. В случая чл. 688 ал. 1 ТЗ допуска кредиторите да предявят
своите претенции в допълнителен двумесечен срок, след изтичане на стандартния
един месец. Това налага за чуждестранните кредитори да се отчете също краен тримесечен
срок от уведомяването им с нарочния формуляр от синдика. Този срок е бил обявен
в поканата, връчена на ответника Т. и съответно предприетите от негово име
действия в този срок са своевременни. Неоснователно е и оспорването на
формалното съответствие на писмената молба със специалните изисквания (чл. 41 от Регламент (ЕО) №1346/2000). Предявяването съдържа описание
на претенцията за връщане на сума в конкретен размер, дадена на вече отпаднало
основание, като това отпадане ясно е свързано с изявлението на синдика като
дата на възникване на вземането и към него са приложени документите, посочени
от кредитора като доказателства. Това съдържание е напълно достатъчно за
индивидуализация на претенцията по размер и основание. Неоснователно е и
оспорването на овластяването на пълномощника, извършил процесуалното действие
от името на кредитора. Пълномощното на адв. И. е изрично и несъмнено удостоверява
лична воля на упълномощителя за възлагане на именно на действията по защита на
всички права на това лице в производството по несъстоятелност. Затова и
подписването на молбата за предявяване от такъв пълномощник покрива изцяло
формалните изисквания на закона.
Възражението за погасяване на неупражнени в срок права в производство по
несъстоятелност (чл. 739, ал. 1 ТЗ) е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за погасяване на правата на кредитора по
давност. На първо място съдът не възприема доводите на защитата и синдика срещу
правото на конкуриращия кредитор да се позове на това възражение. Целта на
предявяването на претенцията в производство по несъстоятелност е легитимацията
на носителя на материалното право с право на принудително удовлетворяване от
масата в универсалното производство по осребряване на активите на длъжника.
Затова защитата на конкурентите не може да изключва позоваване на основание,
което макар и да не засяга материалното право, съхранено във вид на естествено
задължение, изключва именно принудителното събиране на дълга от конкретно установено имущество. Същевременно липсата на достатъчно активи, които да могат да
покрият всички задължения(установена като предпоставка за откриване на
производство по несъстоятелност на търговец) е достатъчно основание за да се
признае право на конкурентите да се позоват на изтеклата погасителна давност в
свой интерес(в този смисъл има установена практика по сходна хипотеза за
публични вземания, напр. Определение № 230 от 15.04.2019 г. на ВКС по т. д. №
2476/2018 г., II т. о., ТК). Възражението за изтекла давност не е строго лично,
тъй като упражняването му не е свързано с неотменими права или свободи на
личността. Напротив, целта на императивно уреденото основание за погасяване на
правото на принудително изпълнение на продължително бездействащ кредитор, е да се премахне риска за гражданския оборот, който се поражда от причинена от
това бездействие несигурност както за длъжника( който би бил принуден да
съхранява статукво на своето имущество неоправдано дълго време) така и за
третите лица, взаимодействащи добросъвестно с този длъжник (чиито очаквания за платежоспособност на съконтрахент се обосновават с оповестени
претенции на конкуренти). Аргумент в тази насока може да се извлече и от
тълкувателната практика на съдилищата относно възражение за придобивна давност,
гарантирано на кредитор, търсещ принудително удовлетворение(ТР ОСГК 4/12 на
ВКС), като интересът му е предпочетен пред личната преценка на длъжника.
Аналогично правото на защита на кредитор следва да се предпочете при тълкуване
на правната уредба пред възможността на длъжника да съхрани погасено по давност
задължение, още повече че доброволното му изпълнение, което законът принципно
допуска по етични съображения (чл. 118 ЗЗД), след откриване на
производство по несъстоятелност вече би било в разрез с целите на това
производство и установените в него правила за изплащане само на установените
вземания на кредиторите на масата.
На второ място, за да отчете давността, съдът
преценява момента на възникване на вземането за връщане на авансово платена
цена по планирана продажба. В общия случай кондикционно притезание на страната,
престирала цена преди възникване на основанието за получаването ѝ от
продавача по окончателен договор,
се поражда от осуетяването на възможността планирания договор да бъде сключен(
хипотеза на неосъществено основание по чл. 55 ал.1 ЗЗД, разяснена в т. 7 от
ПП1/79 ВС). В процесния казус обаче самият организационен договор съдържа
модалитет, тъй като предметът на планираната окончателна сделка не е
съществувал при договарянето, а е следвало да бъде „произведен“ в хода на
инвестиционната дейност на предприемач – инвеститор на строителния обект в
собствения му незастроен имот. Съответно,
за да се осъществи авансираната продажба, първо е следвало да се сбъдне
условието за обособяване на бъдещата вещ като обект на прехвърленото право на
собственост, а за това страните са уговорили 18 месечен срок, съответен на
обичайно необходимо технологично време за строителство на сграда от професионален
инвеститор. В договора страните не са уговорили изрично началото на този срок,
поради което следва да се приложи
диспозитивна норма на чл. 69 ал.1 ЗЗД и поетото задължение за строителство се
отчита като незабавно изискуемо. В тази връзка съдът възприема и обозначението
на бъдещата вещ като обект от вече проектирана сграда и оповестеното от
продавача одобряване на архитектурните проекти
в т. 1.1 и 1.2 от договора. В подкрепа на този извод са и данните в оповестяваните
от търговеца годишни финансови отчети за 2007 – 2009г (съвпадащи с уговорения
период на строителството) дружеството е осчетоводило освен непроменлива
балансова стойност на терена като ДМА (1752х.лв), така и нарастваща стойност на
незавършеното производство, съответно 141 х.лв за 2007г и 611 х.лв за 2008г.
Явно е, че продавачът е отчитал начало на инвестиционния процес, дори и той да
се е изразил само в направени финансови
разходи по строителството на бъдещата сграда. При това положение съдът приема,
че крайният срок, уговорен в полза
на продавача по предварителния договор за изработването на продаваното жилище, е следвало да изтече на 05.09.2009г. От тази
дата купувачът е можел да търси и сключването на окончателната сделка или да се
освободи от договора, ако интересът му е отпаднал(чл. 79 и чл. 87 ЗЗД). И двете
форми на защита представляват потестативни права и могат да бъдат упражнени
само със съответно адресирано изявление на изправна страна, какъвто в случая е
бил само ответникът Т., който е заплатил първата вноска, а падежи на следващите
не са били настъпили. Няма спор, че тази
страна не е отправила каквото и да е изявление в рамките на петте години от
възникване на тези потестативни права и съответно към 05.09.2014г. те повече не
можело да се упражнят като форма на принудителна намеса в правната сфера на
неизправния длъжник (по арг. от чл. 87 ал. 5 ЗЗД). До този момент обаче
основанието за авансовото плащане е съществувало, тъй като страните са били
обвързани от действащ предварителен договор. Дори и да се приеме, че с възражението
за давност конкуриращия кредитор лишава длъжника, респективно и синдика от
правото да съхрани действието на уговорките за продажбата занапред, то не може
да заличи с обратна сила наличното до изтичане на давността основание. Затова
като най-ранен момент на възникване на
правото на реституция на авансовата престация, останала неоправдана след
осуетяването на планираната продажба може да се приеме именно изсрочването по
давност на правата на купувача по организационната сделка. До момента на
предявяване на дълга на 07.09.2018г. обаче не са изтекли 5 години, изискуеми
според общото правило на чл. 110 ЗЗД за погасяване на парично задължение. В
случая съдът прилага общата давност, тъй като вземането за връщането на аванс
по неосъществима сделка не може да се приравни на компенсация за липсващ
позитивен интерес на кредитор по неизпълнен договор, за които случаи само е
уредена по-кратка давност( чл. 111 б. „б“ и „ в“ ЗЗД). Тъй като молбата за
предявяване на вземането за удовлетворяване в производство по несъстоятелност едновременно прекъсва и спира давността (чл. 685а ал. 1 ТЗ) понастоящем паричното задължение за връщане
на аванса не е погасено.
Съдът в заключение намира, че претенцията на
купувача по неосъществения договор за покупка на недвижим имот е възникнала на
твърдяното основание, макар и при отчитане на правни последици от фактите по
преюдициалните отношения, различни от очертаните от предявилия вземането
кредитор. По отношение на размера, съдът възприема в съвкупност данните за
внесената сума за валутен превод в размер на 18175 евро (точно покриваща
уговорените 30 % от цената) и осчетоводените в предприятието постъпили чрез
банков превод само 29565.63лв, съответни по фиксиран курс на БНБ на 15116.67евро. Получаването на разликата от
3058.33 евро не е доказано, поради което и претенцията на оспорващия конкурент
следва да се уважи само в този размер(съответен на горница над 29565.63лв до 35
547.21лв), а за сумата, призната като фактически получена и доказано
осчетоводена от несъстоятелния търговец вземането на ответника Т. е установено
и искът за отричането му следва да се отхвърли.
При този изход от делото разноските следва да се разпределят между насрещните страни
съразмерно на основателността на частите от претенцията на ищеца. Въпреки, че насрещните страни са оттеглили
претенциите си за компенсация за понесените разноски за водене на процеса,
съдът следва да разпредели отговорност за дължимите такси, възлизащи на
355.47лв(чл. 694 ал. 7 ТЗ). Като оспорващ кредитор ищецът може да бъде освободен
само от начално авансиране на държавна такса, но и не и от понасянето й поради
неоснователност на претенциите, поради което тази страна следва да заплати в
полза на съда част от 295.66лв. Остатъкът от 59.81лв следва да се възложи на
кредитора, причинил спора с конкурента при предявяване на необоснован размер на
вземането си.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че прието необезпечено вземане на
кредитора Л.Т., включено в списък на приети вземания с ред по чл. 722 ал.1 т. 8 ТЗ НЕ СЪЩЕСТВУВА за горница над 29
565.63лв до 35 547.21лв, претендирана като левова равностойност на
недоказана разлика от 3058.33 евро над получена от несъстоятелния длъжник сума,
дадена от купувач като авансова вноска
за платена покупна цена по прекратен предварителен договор от 05.03.2007г за
продажба на имот в строителство, ведно със законната лихва върху тази сума от
07.09.2018г до окончателно изплащане на дълга, по иска, предявен по реда на чл.
694 ал. 3 т.1 ТЗ от „ВЪРШЕЦ
МИЛК“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк
Красно село, ул. Пчела №3А ет.47 ап.43, представлявано от управител Г. Г., чрез
адв. В. и адв. Г., служ. адрес *** студио 1 срещу Л.Т., гражданин на Румъния, с
персонален номер 1870108375202, действащ чрез пълномощник адв. С.В.И. – ВАК със
служебен адрес *** и „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна жк Чайка, бл. 23, вх. А, партер,
представлявано от управители А.М.К. и С.Х.Р.М., при участие на Г.П.С. назначена
за постоянен синдик на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД - обявен в
несъстоятелност с решение №154/28.02.2018г по т.д. № 848/2016г на ВОС, със
служебен адрес гр. Варна ул. Опълченска №23 ет.1 ап. 3.
ОСЪЖДА Л.Т., персонален
номер 1870108375202, гражданин на Румъния, с адрес Stefan cel Mare 20, bloc A7,
sc.A, et.2, apartment nr.7, Husi-jud. Vaslui, Romania, със съдебен адрес ***, чрез адв. Св. И. – ВАК,
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна кооперативна
банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***, сумата от 59.81лв (петдесет и девет лева и осемдесет
и една стотинки) представляваща дължима по делото държавна такса по
основателната част от претенция на оспорващия кредитор на основание чл. 694 ал.
7 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявен от „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, ЕИК ********* иск по реда на чл. 694
ал. 3 т.1 ТЗ за отричане на съществуването на прието необезпечено вземане на
кредитора Л.Т., включено в списък на приети вземания с ред по чл. 722 ал.1 т. 8 ТЗ до размер на сума от 29 565.63лв,
представляваща левова равностойност на получена от несъстоятелния длъжник
МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* авансова вноска за платена покупна цена по
неосъществена покупка, уговорена в неизпълнен предварителен договор от
05.03.2007г за продажба на имот в строителство, ведно със законната лихва върху
тази сума от 07.09.2018г до окончателно изплащане на дълга.
ОСЪЖДА „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Красно село, ул.
Пчела №3А ет.47 ап.43, представлявано от управител Г. Г., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
гр. Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***,
сумата от 295.66лв (двеста деветдесет и
пет лева и шестдесет и шест стотинки) представляваща дължима по делото държавна
такса по неоснователната част от претенция на оспорващия кредитор на основание
чл. 694 ал. 7 ТЗ.
УКАЗВА на осъдените страни, че следва да
представят доказателства за заплащане на присъдените разходи, като при
пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза на
бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще
бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн.
чл. 109 от ПАС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
връчване на преписа чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от
Наредба №7.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235
ал.5 ГПК.
След влизане в сила препис да се изпрати на съда
по несъстоятелността за отразяване в книга по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: