№ 34287
гр. София, 18.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110142233 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 83 ГПК.
Ищцата А. Н. Н., с ЕГН: **********, чрез адв. Н. К., е направила искане да бъде
освободена от заплащането на държавна такса в размер на 50,00 лева за настоящото исково
производство като материално затруднено лице. Представя декларация по чл. 83, ал.2 ГПК в
оригинал.
По така направеното искане съдът намира следното:
Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК по водене на делото се събират държавни такси върху цената
на иска и разноски за производството. Съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК, такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят. Касае се обаче не за хипотеза, в която заплащането на
дължимата сума ще предизвика неудобство и известно затруднение, а за такова лично и
финансово-имуществено положение на лицето, което го поставя в реална невъзможност да
упражни ефективно правото си на иск и достъп до правосъдие, тъй като внасянето на
държавна такса е непосилно за него. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с
декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта
и други констатирА. обстоятелства.
В конкретния случай ищцата е декларира, че не получава доход от заплата или пенсия, не
притежава собствено недвижимо имущество и МПС, в добро здравословно състояние,
омъжена. Съпругът на ищцата получава доход от заплата в размер на 1077 лева на месец,
като двамата нямат непълнолетни деца, които издържат.
Дължимата държавна такса по делото е в размер на 50,00 лева. Следва да се има предвид,
че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК създава привилегия в полза на лицата, доказали
невъзможност, а не само затруднение за заплащане на дължимите такси и разноски. Ето
защо съдът намира, че дори и при неосвобождаване на ищцата от заплащане на такси и
разноски в производството, то правото й на достъп до съдебна защита не би било нарушено.
1
Това е така, тъй като същата е декларарила постоянен източник на средства за семейството -
месечна заплата на съпруга в размер на 1077 лева.
Ето защо, с оглед конкретните декларирА. обстоятелства и размера на дължимата
държавна такса по исковата молба, съдът намира, че в случая не са налице формалните
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което направеното
от ищцата искане в тази насока следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от А. Н. Н., с ЕГН: **********, чрез адв. Н. К.
искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва за администриране
на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2