Решение по дело №1199/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260103
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия: Мариана Момчева
Дело: 20203230201199
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Добрич, 07.06.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1199 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л.Т.Л. ЕГН ********** срещу НП № 20 – 0851 - 001772 от 20.10.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 25.09.2020г. около 16.20 часа в гр. Д. по бул. „***“, в посока градски парк до сградата на СБА управлява лек автомобил „***, който е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено на основание Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на Районна прокуратура – гр. Добрич, ТО гр. Тервел от 14.10.2020г. по преписка № 2341/2020г. по описа на Районна прокуратура – гр. Добрич, вх. № 267/2020г. на ТО – гр. Тервел.

С Постановление от 14.10.2020г., Районна прокуратура – гр. Добрич, ТО Тервел е отказала да образува досъдебно производство против Л.Т.Л. за престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК, поради липса на престъпление от общ характер, като е прието, че той е осъществил административно нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на акта на 20.10.2020г. било издадено атакуваното Наказателно постановление. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Прието е, че с деянието е нарушен чл. 140 ал. 1 ЗДП. Наложени са визираните наказания на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, и показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН.

В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Установено бе, че при посочените в НП условия жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото същото е било с прекратена регистрация. Видно от представените справки собственик на лекия автомобил към датата на проверката е жалбодателя Л.Т.Л., който го е придобил на 11.01.2020г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175 ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

По делото безспорно се установи, че на 25.09.2020г., около 16.20 часа, в гр. Д., по бул. „***“, в посока градски парк, жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая са налице доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросния автомобил, при което като такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация.

Действително, по делото е приложено Заявление № 200851000972 и вносна бележка с дата 16.01.2020г., от която се установява, че на посочената дата жалбоподателят е подал документи за промяна на регистрацията на ППС, с рег. № Т 48 23 АК. По делото не са представени доказателства за наличие на отказ (мълчалив или изричен) да се регистрира МПС. От служител на КАТ е било установено, че двигателят няма номер, като било вписано номер на двигател – интервенция. На Л. било обяснено, че ще бъде назначена комисия, която да провери има ли интервенция по отношение номера на двигателя. На 22.01.2020г. Б.Т. – инспектор сектор ПКП при ОД на МВР – гр. Добрич е издал Разпореждане на Л. да не продава и да не извършва ремонт по лекия автомобил до приключване на проверката.

 С оглед установената фактическа обстановка безспорно се установява, че жалбоподателят е бил наясно със задължението си да регистрира закупения автомобил, но не го е изпълнил, с оглед на което регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП. Жалбоподателят е бил наясно, че тече проверка, по която следва да се произнесе комисия, и независимо от подаденото заявление на практика, не е настъпила промяна на регистрацията на въпросното МПС.

Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.

Незнанието на фактически обстоятелства не оправдава дееца. Това е така, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение различно от дължимото въведено в закон. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Съгласно чл. 7 ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи (такова изключение не е предвидено за нарушението по чл. 140 от ЗДвП), за разлика от противоположния подход за санкция по НК.

Ето защо, правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20 – 0851 - 001772 от 20.10.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на Л.Т.Л. ЕГН ********** за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/М. Момчева/