Присъда по дело №93/2022 на Районен съд - Габрово

МОТИВИ: срещу подсъдимата Д.Л. М. от гр. Габрово е предявено обвинение по чл.
183 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на РП Габрово поддържа
обвинението.
Разпитана в хода на досъдебното производство подсъдимата дава обяснения, не взема
становище по вината.
Разпитана в хода на съдебното следствие подсъдимата дава обяснения, не се
признава за виновна.
Въз основа обясненията дадени от подсъдимата Д.М. хода на съдебното следствие,
съпоставени с показанията на свидетелите Б.И.З., Г.Е.А., Р.Е.К., Р.Г.Ц., Удостоверение за
изплатено възнаграждение,Удостоверение от НОИ, ТП Габрово, Разписка от 11.05.2022г.,
както и писмените материали съдържащи се в ДП № 238/2021г. по описа на РУ Полиция
Габрово, приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, както следва: Решение по гр.д. № 693/19г. на РС Габрово,
Протокол за предупреждение, 9 броя разписки, справка за съдимост, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, Справка от РС Габрово, ведно със съобщение
– л. 46 – 47, Справка от ИзиПей ведно с приложение – л. 60-61, два броя Разпореждане от
26.01.2020г., Справка от Началник на отдев РЦ 112 – Русе, Протокол за оглед на веществени
доказателства, препис и разпечатки, фотоалбум, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Д.М. и свидетелят Б.З. живели на семейни начала, като от
съжителството имат дете – Б.Б.З., родена на 16.02.2015г.
Със съдебно решение № 220 по гр. д. № 693 по описа за 2019г. на РС Габрово, влязло
в законна сила на 14.06.2019г., подсъдимата М. е осъдена да заплаща чрез св. Б.З., в
качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Б., ежемесечна
издръжка в размер на 150лв.
Въпреки постановеното съдебно решение, с което са уредени въпросите относно
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете и дължимата издръжка,
съжителството между свидетеля З. и подсъдимата М. не било прекратено.
След кратко отсъствие от страната през месец юни 2019г., подсъдимата М. се
завърнала в страната и продължила да живее в общия им дом, находящ се в гр. Габрово,
улица „*******” № 6 в общо домакинство със свидетеля З., като участвала в разходите
свързани с домакинството и полагала грижи за детето.
В продължилото съжителство отношенията между подсъдимата и свидетеля З. се
влошили и след скандал на 26.01.2020г., който станал повод за посещение на автопатрулен
екип в състава на който бил свидетелят Р.Ц., подсъдимата напуснала семейното жилище в
края на месец януари 2020г.
Въпреки съвместното съжителство подсъдимата е изплатила чрез Изи Пей издръжка
за месеците юни, юли, август, септември 2019г.
На 11.05.2022г. подсъдимата е изплатила чрез Изи Пей дължимата издръжка за
месеците февруари, март и април 2020г.

Подсъдимата дава обяснения, в които заявява, че през месец юни 2019г. отишла в
Испания при баща си. Преди това на 14.06.2019г. съдът одобрил споразумение, с което
детето останало да живее при бащата, а подсъдимата следвало да заплаща месечна издръжка
1

от 150 лева. До този момент съжителствали със свидетеля З.. В Испания нещата се
провалили, тъгувала за детето и се върнала в края на месец юни 2019г. отново в къщата им.
Скандалите продължили. Живели заедно със З. и детето до месец януари 2020г. Платила три
вноски, но адвоката й я посъветвал, че след като живее в къщата може да не плаща
издръжка.
Обясненията на подсъдимата сочещи на това, че съжителствала със свидетеля З. в
общо домакинство и е полагала грижи за детето и след влизане в сила на съдебното
решение намират подкрепа в показанията на изслушаните свидетели Г.А. и Р.К., както и
частично в показанията на свидетеля З.. В тази насока са и показанията на свидетеля Р.Ц.,
полицейски служител, посетил дома на подсъдимата и свидетеля З. по повод възникнал
семеен скандал и изготвил разпореждания по ЗМВР от 26.01.2020г.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че макар и отношенията между подсъдимата и свидетеля З. свързани с
упражняването на родителските права върху малолетно им дете и определяне на дължима
месечна издръжка за него да са били уредени с влязло в сила съдебно решение, двамата са
продължили да съжителстват заедно и да полагат общо грижи за детето и да осигуряват
средства за домакинството. Съжителството между тях е прекратено в края на месец януари
2020г., когато подсъдимата е напуснала общият им дом.
Действително формално по силата на съдебното рещение подсъдимата е дължала
ежемесечна издръжка за детето си, но поради факта, че е живяла в общо домакинство със
св. З. и детето им в периода месец август 2019г. до месец януари 2020г. включително и се е
грижила за домакинството и детето, то липсва основание да заплаща издръжка. Фактът на
съжителството и обща грижа за детето изключва умисъла за извършване на престъпление.
След напускане на подсъдимата на общото им жилище, детето е останало да живее
със своя баща. Подсъдимата е следвало да заплаща месечна издръжка за детето, чрез
свидетеля З..
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установи, че
подсъдимата не е изплатила своевременно дължимата издръжка за периода месец февруари,
март и април 2020г. Това е сторено впоследствие.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав
намира, че подсъдимата Д.М. е осъществила, както от обективна така и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК, като в периода месец февруари –
месец април 2020г. включително, след като е осъдена с Решение по гр.д. № 693/2019г. на РС
Габрово, влязло в сила на 14.06.2019г. да издържа своя низходяща – малолетното си дете
Б.Б.З., като й изплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лева месечно, чрез нейния баща
и законен представител Б.И.З., съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на
повече от две месечни вноски – три месечни вноски, общо в размер на 450 лева.
От субективна страна подсъдимата е действала при форма на вината пряк умисъл,
съзнавала е общественоопасните последици и пряко е целяла тяхното настъпване.
По време на съдебното следствие бе установено, че подсъдимата за месеците
февруари, март и април 2020г. е заплатила дължимата издръжка. Установено е, че
подсъдимата не се е възползвала до момента от привилегията на чл. 183 ал.3 от НК.
При обсъждане на всички обстоятелства по делото съдът счита, че е налице
основание за прилагането на цитираната вече разпоредба от НК, тъй като подсъдимата
добросъвестно, макар и след образуване на делото е изпълнила своето задължение за
внасяне на издръжка.
По делото липсват данни да са настъпили някакви вредни последици за детето от
това бездействие на подсъдимата, поради което подсъдимата Д.М. след като бе призната за
2

виновна, съдът не й наложи наказание на основание чл. 183 ал.3 от НК.
Съобразно изложените мотиви за липса на извършено престъпление от подсъдимата
Д.М. по отношение на издръжката за малолетното дете за периода месец от август 2019г. до
месец януари 2020г. включително, същата следва да бъде оправдана в тази част от
предявеното й обвинение.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимата Д.М. за НЕВИННА в това в
гр. Габрово, в периода месец август 2019г. до месец януари 2020г. включително, след като е
осъдена с Решение по гр.д. № 693/2019г. на РС Габрово, влязло в сила на 14.06.2019г. да
издържа своя низходяща – малолетното си дете Б.Б.З., като й изплаща ежемесечна издръжка
в размер на 150 лева месечно, чрез нейния баща и законен представител Б.И.З., съзнателно
да не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - шест
месечни вноски, общо в размер на 900 лева, и с това да е осъществила престъпление,
поради което я ОПРАВДАВА в тази част от предявеното й обвинение по чл. 183 ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимата Д.Л. М. да заплати направените по делото разноски в размер
на 13,80 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Подсъдимата следва да заплати направените от частният обвинител разноски в
досъдебното и съдебното производство.
По тези съображения, съдът осъжда подсъдимата Д.Л. М. да заплати на Б.И.З. от гр.
Габрово, ул. „*******” № 6, ЕГН **********, сума от 800 лева, представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Вещественото доказателство – 1 бр. СД, намиращ се на задната корица на ДП, след
влизане в сила на присъдата следва да остане към делото.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	35
Дата:	10 юни 2022 г.
Съдия:	Зорница Валентинова Петрова

Дело:	20224210200093
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 януари 2022 г.

Присъда по дело №93/2022 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите