РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№355/22.2.2023г.
гр. Пловдив,…..02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Гинка Лазарова, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 3257 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
ТД на Национална агенция за приходите - Пловдив, предявена чрез юрисконсулт Ш.,
против Решение № 2099 от 10.11.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено
по АНД №5164 по описа на същия съд за 2022г., с което е отменено Наказателно
постановление № 641512- F638781/15.06.2022г.
на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, с което на Х.Ж.Х., с
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 180, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, е
наложена глоба в размер на 1333, 33лв. за нарушение на чл. 180, ал.2 вр. с чл.
102, ал.3, т.1 вр. с чл. 86, ал. 1 и ал.2 и чл. 113, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, необоснован и неправилен.
Излага подробни съображения.
Претендира отмяната на съдебния акт на ПРС и потвърждаване
на Наказателно постановление № 641512- F638781/15.06.2022г. на Директора на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, с което на Х.Ж.Х. с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 180, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложена глоба в
размер на 1333, 33лв. за нарушение на чл. 180, ал.2 вр. с чл. 102, ал.3, т.1
вр. с чл. 86, ал. 1 и ал.2 и чл. 113, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба не се явява,
не изразява становище по касационните
оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна и същата следва да се отхвърли.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Районният съд, за да отмени НП №
641512-F638781/15.06.2022г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-Пловдив е приел, че правилно са определени нарушените норми от
административнонаказващия орган, но незаконосъобразно е изчислен размерът на
неначисления данък. Приел е, че за данъчната администрация е настъпила
хипотеза, съгласно която ДЗЛ следва да
начисли ДДС на основание чл. 102, ал. 3,
т.1 от ЗДДС. Посочено е, че ЗДДС с
императивна норма посочва реда, по който се начислява ДДС и това е редът по чл. 102,
ал. 5 от ЗДДС, съгласно който задълженията по ал. 3 и 4 се определят с
ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според ПРС е допуснат сериозен порок
на наказателното постановление и АУАН, поради незаконосъобразността на
процедурата по определяне на данъка, като съдът е в невъзможност да санира
липсата на производство по установяване на данъчни задължения с данъчно
ревизионен акт по ДОПК, тъй като не разполага с такива правомощия.
ПРС
е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Касационният
съд не споделя изводите на ПРС, поради следните съображения:
Административнонаказателното
производство не е поставено в зависимост от ревизионното производство по ДОПК,
като следва да се съобразят мотивите, изложени в Тълкувателно Решение №
1/07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., Наказателна колегия. Публичните
задължения са определени по основание, субект и размер в съответните специални
закони, т. е. те винаги са определяеми /ликвидни/ и с настъпването на датата на
падежа им, стават и изискуеми. А когато едно ликвидно и изискуемо публично
задължение не бъде изпълнено доброволно, то може да бъде събрано по
принудителен ред и основната функция на ревизионния акт е да послужи като
изпълнителен титул. В този смисъл с ревизионния акт само се констатира вече
възникналото по силата на закона задължение, поради което и не може да има
значението, което му е придал съдът.
В случая следва да се има предвид, че
законодателят е предвидил установен размер на административната санкция в
зависимост от размера на данъка върху добавената стойност, неначислен от
задълженото лице с установен специален минимум в разпоредбата на чл. 180, ал. 1
от ЗДДС, към която препраща и ал. 2 на същия текст. Съгласно чл. 102, ал. 3,
т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато
е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че
лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми
вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за
които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало
заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа
по приходите.
Приложимият в случая метод за определяне на
данъка е този посочен в разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, който е
съответен на посочения в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по
ставката на данъка, а когато при договаряне на доставката не е изрично
посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена – ал. 2. При това положение размерът на глобата, която в
случая е 1333.33лв. е съответна и като размер по формулата посочена в разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС /8000 х 20%/120/.
Относно съставянето на АУАН
касационният жалбоподател твърди, че действително изпращането на покана за
съставяне на АУАН по електронен път и на електронен адрес не е предвидено като
способ за редовно уведомяване в процедурата по ЗАНН, но това нарушение не може
да се приеме като достатъчно съществено, че да препятства правото на защита на
лицето.
Касационният съд намира тези възражения
за неоснователни, тъй като издаването на
акт за установяване на административно нарушение е част от процедурата по
налагане на административно наказание.
Според чл.40 ал.1 от ЗАНН актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението. Според ал.2 на същата норма, когато нарушителят е
известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие.
В случая административнонаказващият
орган е следвало да покани нарушителя и да състави АУАН в негово присъствие.
Поканата от 08.12.2021г. е изпратена
по електронен път, което се установи от Удостоверение за извършено връчване по
електронен път с дата 09.12.2021г.
С разпоредбата на чл. чл.29 ал.4
от ДОПК се определят правилата за електронните съобщения на приходната
администрация, но в административнонаказателното производство се прилагат
правилата на ЗАНН по силата на чл. 33 от ДОПК.
Според чл. 84 от ЗАНН (Изм. - ДВ, бр.
59 от 1998 г., бр. 39 от 2011 г.) доколкото в този закон няма особени правила
за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи
лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите
на Наказателно-процесуалния кодекс.
Правилата за връчване на съобщения
по чл.178 и чл.180 от НПК не предвиждат връчване на покана по електронен път.
При това положение касационните
оплаквания относно процедурата по
съставяне на АУАН са неоснователни.
Относно
твърдението, че е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН, касационният съд намира
изводите на ПРС за неправилни.
Процесуалният
закон разграничава понятията „откриване“ на нарушението/нарушителя и
„установяване“ на нарушението, като последното се извършва със съставянето на
АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни
данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно
когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то
действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна
сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези
факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна
страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно
наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на
административнонаказателната отговорност, които действия следват откриването на
нарушението и представляват част от дейността по установяването на нарушения и
налагането на административните санкции.
Установи
се от мотивите на Протокол № ********** от 17.09.2021г., че поканата за
представяне на документи и писмени
обяснения с изх. № 16269102388063 от
15.07.21г. е връчена на Х.Ж.Х. на 25.08.2021 г., като на 07.09.2021 г. Х. Х. е
представила в ТД на НАП документи и
писмени обяснения, изброени подробно в Протокола от 17.09.2021г. Следователно нарушителят е открит на дата по-ранна от датата
на издаване на Протокол за установяване факти и обстоятелства. Според
настоящата инстанция давностният 3- месечен срок за съставяне на АУАН е
изтекъл, като липсват основания да се приеме, че същият е започнал да тече едва
при съставянето на коментирания по-горе протокол на 17.09.2021 г.
Установените
съществени процесуални нарушения водят до извода, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че
оспореното решение на районния съд е
правилно като краен резултат и ще следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото претендираните от касационния жалбоподател разноски не
следва да се присъждат.
Воден
от горното и на основание чл.221 ал.2 пр.1 от АПК, Административен съд –
Пловдив, XXII състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2099 от
10.11.2022 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 5164 по описа на
същия съд за 2022 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.