РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „В” въззивен състав, в публичното заседание на 08.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр.
дело № 7766 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.”
ЕАД срещу Решение № 47089 от 20.02.2020 г., постановено по гр. дело № 75781/2017
г. по описа на СРС, І ГО, 171 състав, с което са отхвърлени предявените от „Т.С.”
ЕАД срещу Ю.И.Л. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парични задължения, удостоверени в
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 48938/2017 г.
на СРС, 38 състав, за сумата от 940,22 лв., представляваща цена за доставената
топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30. 04.2016 г. за имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******с абонатен номер 297444, ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от 19.07.2017 г. до окончателното
й изплащане и за сумата от 175,76 лв., представляваща законна мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода от 09.08.2013
г. до 06.07.2017 г., както и за сумата 61,09 лева-цена на услуга „дялово
разпределение“ за периода и 15,38 лихва
върху нея, като е осъден и за разноски.
С жалбата се оспорват
изводите на СРС, че въззиваемия ответник не е
потребител на ТЕ. Посочва, че няма спор между страните, че ответника е собственик
на имота и през процесния период сградата е била топлофицирана
и съответно ответника е потребител най-малко за енергия от сградната
инсталация, като е без значение дали реално е ползвал ТЕ.
Посочва, че недоказването
колко точно е потребената енергия има отношение към
размера на иска и не следва да води отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК.
Счита за доказано от СТЕ и
СЧЕ, че ползваната енергия в сградата е разпределена точно и съгласно нормативната
уредба от лицето по чл. 139б ЗЕ и че няма значение факта, че ответника е
прерязал и премахнал тръбите и отоплителните тела в жилището си.
Иска се отмяна на решението
и уважаване на исковете.
За съдебно заседание страните
са депозирали писмени молби с характер на писмени защити, като всяка страна поддържа
становището си по същество, изразено до момента в делото и претендират разноски
по делото, като въззивника прави възражение по чл.
78, ал. 5 за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на въззиваемия и че такъв не е платен реално.
Третото лице помагач на въззивника „Термокоплект“ ООД не
е подало отговор на въззивната жалба, не се явява техен
процесуален представител в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума
на искането за съдебна защита и по допустими искове. Действително по делото има
данни, че е бил предявен насрещен отрицателен установителен
иск (насрещна искова молба 5003151/09.01.2018г.), от която е видно, че част от
периода въведен с нея (01.05.2013г.-30.04.2014г) съвпада с периода на
първоначалния иск. Тази насрещна искова молба обаче е отде;лена
за образуване в самостоятелно производство и няма данни дали е образувано дело
по нея и дали има влязло в сила решение или друг краен акт. Като се има
предвид, че тя е била недопустима за този период (предявена е далеч след срока
за възражение по чл. 4141 ГПК в който срок би била допустима) и предвид липсата
на данни по нея да има влязло в сила решение СГС намира, че производството и съответно решението по първоначалните
искове предмет и на настоящият процес за този период са допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните
съображения:
Не се оспорва от въвзиваемия ответник и от събраните по делото писмени
доказателства – списък на живущи в сградата-подписан от въззиваемия
ответник; Удостоверение от ГИС – София; Договор между ТЛП-„Т.“ООД и етажната
собственост на адреса-подписан от ответника като упълномощено лице; Протокол от
ОС на ЕС от 30.10.2001г.-подписан от въззиваемия Л.,
Списък на собствениците на апартаменти от 1998г. подписан от ответника,
включително и от отговора на исковата молба по делото, както и от приложените
към настоящото дело предходни съдебни дела между същите страни и за същият
имот, но за различни периоди се установява, че въззиваемия
е собственик на процесния имот, който се намира в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорът се концентрира в
наличие или липса на облигационно отношение между страните и в реалното
доставяне и потребление на ТЕ от ответника въззиваем
с оглед на неговите възражения, че в имота няма сградна
инсталация и е невъзможно физически да ползва ТЕ, тъй като е изрязал тръбите на
инсталацията и е премахнал всички отоплителни по смисъла на закона тела и не
може да потребява енергия и от сградна
инсталация. Твърди да е извършил горните действия при действието на отменения
ЗЕЕЕ, който е позволявал това. Твърди да му е прекратен договора за дялово
разпределение с ТЛП писмено от дружеството и да са премахнати всички уреди.
Според СГС за процесния период между страните е
съществувало действително правоотношение по договор за продажба на
топлоенергия, като този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите
– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно пък чл. 153, ал. 1
ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, като по силата на
определителната правна норма, регламентирана § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действаща
през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
По отношение на спорния за
страните въпрос, касаещ реалната доставка, съответно стойността
на доставената топлинна енергия следва да се отбележи, че от основното и
допълнително заключения на вещото лице по изслушаната СТЕ и от изявленията му
при изслушването им, които настоящият състав на съда намира за компетентни и
обективно дадени и кредитира с доверие, както и от кредитираните от съда
писмени доказателства (присъда на наказателен съд и обвинителен акт), се
установява безспорно обстоятелството, че през 2009 г. ищецът е отрязал
вертикалните щрангове на топлоподаващата
мрежа в обитавания от него апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.
Касае се за четири щранга в
помещенията кухня, стая, спалня и дневна.
Според допълнителното и
основното заключение на вещото лице по СТЕ не може с точност да се установи
кога е премахнат и петият последен щранг в банята, заедно с отоплителното тяло лира.
Вещото лице посочва в СТЕ,
че е извършвало оглед на този имот по повод на друго дело през 2018г и в имота
тогава НЕ Е ИМАЛО тръби и лира. Същевременно в основната СТЕ е посочено на база
предоставени от ТЛП документи-изравнителна сметка, че в банята за сезон
2015-2016г. няма лира. При изслушването на В.Л. това е потвърдено от в.л.
При това положение
горепосочените доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност налагат
обоснован извод, че за процесния период ответникът Л.
обективно не е могъл да потреби топлинна енергия за отопление отдадена от отоплителни
тела в четири от помещенията на своя имот, а именно кухня, стая, спалня и
дневна.
По отношение на инсталацията
в банята и лирата там СГС в настоящият си състав приема, че до м.05.2015г. те
са били налични и работещи. В тежест на ответника е да установи, че са липсвали
през целия период, защото той черпи изгодни за себе си последици от доказването
на тяхната липса-обективната невъзможност за потребление и оттам за недължимост на суми за отопление от това тяло. Категорични
доказателства, че щранга в банята и лирата там са премахнати има само за
отоплителния сезон 2015-2016г. (СТЕ, която посочва, че по данни от
изравнителната сметка за този сезон там няма лира и писмо от ТЛП „Т.“ООД до
ответника на л. 123 от делото на СРС-неоспорвано от ищеца и ТЛП). Базирайки се
на основното заключение на вещото лице СГС приема че за периода 01.05.2013г. до
30.04.2015г. се дължи цена на ТЕ за отопление от лирата в банята. Доколкото
вещото лице е завило в експертизата и при изслушването му, че са му
предоставени документи за отчет и изравнителни сметки и носи наказателна
отговорност за верността на заключението, то следва да се кредитира в тази му
част, още повече, че експертизата е оспорена само в частта за начислен служебен
разход поради неосигурен достъп, но веднага след това е заявено, че такъв не е
бил реализиран-тоест признато е, че не даден достъп за отчет ( за сезон
2013-2014г.), което подкрепя заключението на СТЕ, базирано в тази си част на
дадените от ТЛП на вещото лице отчети с отбелязване за неосигурен достъп за
този период.
Следва да се има предвид и
че част от сумата за сезон 2015-2016г. представлява ТЕ за БГВ, а ответника в
нито един момент в хода на делото не е оспорвал дължимостта
на този компонент (уреден изрично в ЗЕ) от ТЕ. За този период се дължи и сума
за сградна инсталация.
Неоснователни са
възраженията за недължимост на суми за сградна инсталация.
Независимо от изрязване на
тръбите в имота на ответника според СГС. Щом като в сградата има инсталация, то
се дължи и сумата за сградна инсталация за съответния
период (2013-2016г.), изчислена пропорционално на отопляем обем на имота. Вещото
лице при изслушване на основната СТЕ е посочило, че от 16 апартамента във този
вход 12 имат инсталация и получават топлинна енергия и не може да се говори за
липса на сградна инсталация. Енергията от тази инсталация
обективно влиза в сградата и съгласно чл. 142 от ЗЕ връзка с чл. 143 от Зе
подлежи на разпределяне между всички потребители (собственици или ползватели)
пропорционално на пълния отопляем обем на всеки имот. Това означава, че дори да
премахне тръбите, минаващи през неговия апартамент то
собственика продължава да дължи суми за енергията, която се отдава в цялата
сграда от останалата част от инсталациите. Не напразно в закона чл. 142, ал. 2 не
се говори за енергия отдадена от сградната инсталация
в конкретен имот, а за енергия отдадена в сградната
инсталация на сградата. Както е посочено и в Решение на Съда на ЕС от
05.12.2019г. по съединени дела C-708/17 и C-725/17
г., използването на този метод (чрез пропорция с отопляемия обем) е напълно
допустимо с оглед спецификата на отношенията в етажната собственост и факта, че
отделните имоти не са енергийно независими (между тях има топлообмен)
и не може с точност да се изчислява, колко енергия се отдава от сградната инсталация в конкретен имот, а по въпроса има и
решение на Конституционния съд на РБ по КД 15/2009г.: „…Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната
инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период, а
не от потребеното количество топлинна енергия в различните
имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна
собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези,
чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си
или са затворили термостатните им вентили..“.
СТЕ констатира, че е спазена нормативната уредба. Обявяването на наредбата за топлоснабдяването приета 2007г. за нищожна с решения на ВАС
(след приключване на процесния период) има действие занапред и тя се прилага за
периода до постановяване на съответните решения, заедно с установената в нея
методика за отчитане и разпределение на ТЕ по компоненти.
Неправилен е извода на СРС, че за сумата за сградна инсталация няма претенция в заявлението и в
исковата молба и за нея не е била издавана заповед за изпълнение.
Претенциите са за топлинна
енергия, а неразделна част от нея по закон е енергията отдадена от сградна инсталация. Не е необходимо тя да бъде изрично
конкретизирана като количество и стойност като отделно перо в заявлението и в
исковата молба. ЗЕ изрично я урежда като
неделима част от ТЕ чрез разпоредбите на чл. 140“а“, чл. 141 и чл. 142.
По иска за лихва за забава върху главницата за
потребена ТЕ: съгласно ОУ на ищеца в
сила от 2008г. (приложими за сезон 2013-2014г.) ТЕ се заплащана по няколко
начина - на 10 равни вноски и една
изравнителна или по реална месечна консумация или по прогнозна месечна консумация
и една изравнителна. В случая няма твърдения за плащане на равни месечни вноски
(за което се изисква и писмена молба до ищеца според ОУ), а от договора между
ЕС и ТЛП е видно, че отчитането е веднъж годишно, при което следва извод и за
плащане на вноски по прогнозна консумация, както е и правено според СТЕ и СЧЕ.
В тези случаи месечните суми са дължими в срок до 30 дни от изтичане на периода
за който се отнасят, след което се изпада в забава и се дължат лихви за забава
върху всяка месечна сума от деня на забавата до плащането. В случая тези ОУ са
приложими за месечните плащания, касаещи периода 01.05.2013-30.04.2014г.
Тук следва да се обсъди направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност. В случая тя е три години и следователно месечни
главници се дължат само за периода от три години преди датата на заявлението по
чл. 410 ГПК или за периода от 14.07.2014г. до края на исковия период за
главници м.04.2016г.
Главниците с изискуемост,
настъпила преди 14.07.2014г. са погасени по давност, а това са всички месечни
главници от м.05.2013г. до м.05.2014г. вкл., защото тяхната изискуемост
настъпва преди 14.07.2014г.
С погасяване по давност на главното вземане се
погасяват и вземанията за лихви върху
него и следователно лихви не се дължат върху месечните главници за посочените
месеци.
В заключение иска за цена на ТЕ е основателен за
сумата от 630,38 лева - сбора от
сумите за отопление (лира и сградна инсталация) за
периода 2014-2015г. и сумата за БГВ и сградна инсталация за сезон 2015-2016г., посочени в
основната СТЕ в таблица 1, на стр. 6. За тази сума решението в тази част следва
да се отмени, а иска да се уважи. В останалата част по иска за главница за ТЕ
до предявения размер от 940,22 лева или за сумата от 309,84 лева и за периодите
01.05.2013г.- 30.04.2014г. решението за отхвърляне следва да се потвърди.
Исковете за лихви са изцяло неоснователни. Както се посочи по-горе месечните вземания за
главници са погасени по давност за целия сезон 2013-2014г. и върху тях лихва не
се дължи на основание чл. 119 ЗЗД.
Според мнозинството от настоящият
състав за периода м.05.2014г.-30.04.2016г. не се дължи лихва върху месечните суми
преди датата на заявлението по чл. 410 ГПК поради липса на покана и поради
нищожност на клаузата от ОУ от 2014г. (в сила от м.03.2014г.), която урежда
начало на срок за плащане от датата на публикацията на сметките на интернет
страницата на дружеството. Мнозинството на съдебния
състав на СГС намира, че по отношение на главните вземания представляващи стойността
на дължимата се топлинна енергия от м. 05. 2014 г. до м. 04. 2016 г. вкл.,
ответника не е изпаднал в забава относно плащането им, поради нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2
от приложимите за този период от време Общи условия от 2014 г., на основание чл. 146, ал. 1,
пр. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни
клаузи – противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от
нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП
и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца -
търговец и тези на потребителя /купувач/ – ответник по делото. С клаузата на
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2014 г. е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по чл.
32, ал. 1 от същите/ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а с клаузата на чл. 33, ал. 2 – падежът за изпълнение
на задължението за плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на изравнителните
сметки /по чл. 32, ал. 2 от ОУ/ – отново в 30-дневен срок след публикуването им
на интернет страницата на продавача "Т. С. " ЕАД. Така обвързаното
настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално
техническо средство от страна на потребителя /компютър, таблет,
смартфон и пр. /, което да му дава възможност за
достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително
и самата възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно
икономически положение спрямо търговеца. Потребителят не може да бъде
задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване
с такива технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни
парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може да
изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с
тези вложения. От друга страна, от потребителя не може да се изисква да извършва
постоянни справки в един неопределен период от време за това кога точно топлопреносното дружество ще публикува в интернет
страницата си дължимите се месечни сметки, за да може да съобрази едностранно
определените по този начин от "Т.С."
ЕАД падежи за изпълнение. С оглед гореизложеното мнозинството на настоящия
състав приема, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2014
г. противоречат на императивната материалноправна
норма на чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
за чието приложение съдът следи служебно съгласно разясненията, дадени в т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и на основание чл. 146, ал. 1,
пр. 1 ЗЗП – са нищожни. Предвид това обстоятелство за вземането на ищцовото дружество за дължимата се стойност на топлинната
енергия от м. 05. 2014 г. до м. 04. 2016 г. вкл., което попада в приложното
поле на Общите условия от 2014 г., ответника не е изпаднал в забава, тъй като
липсва договорен срок за изпълнение между страните, а по делото не е
представена и покана за изпълнение на това задължение в съответствие с изискването
на нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По отношение претендираната
от ищеца сума от 61,09 лв. за такси за дялово разпределение СРС не е изложил
никакви мотиви.
СГС в настоящият си състав
намира, че предвид клаузите на ОУ действали за периода и договора между ищеца и
ТЛП цената на тази услуга се дължи от потребителите на топлопреносното
предприятие, което я заплаща на лицето по чл. 139б, а именно ТЛП „Т.“ООД в
случая. За тази конструкция на плащане няма законова забрана въпреки, че
поначало това е вземане на ТЛП. Това следва и по аргумент от чл. 139в, ал. 3,
т. 4 от ЗЕ, който предвижда цената на тази услуга да се договаря между топлопреносното предприятие и лицето извършващо услугата.
Искът за цена на услугата дялово разпределение обаче
за периода 01.05.2013-30.04.2014г. е погасен по давност. Тези вземания имат всички характеристики на
периодични такива за една и съща услуга през едни и същи периоди. В ОУ на ищеца
няма срок за плащане на тази сума, поради което давност тече от възникване на
вземането. От СЧЕ – основна се установя, че от претендираната
обща сума 14,28 лева са фактурирани в м.06.2013г. и за тях е изтекла 3 годишната
давност. Същото се отнася за същата сума фактурирана с фактура през м.06.2014г.
или от целия размер на иска от 61,09 лева погасени по давност са 28,56 лева.
Искът е основателен за 32,53 лева- фактурираните суми за периода м.05.2015г. до
м.04.2016
Лихвата върху тези суми обаче не се дължи, поради липсата на срок за плащане и липсата на
покана.
Предвид горното искът за
цена на услугата „дялово разпределение“ е основателен до размер от 32,53 лева
за периода 01.05.2015г.-30.04.2016г. и решението ще следва да се отмени в тази
част и да се потвърди за отхвърлянето на разликата, както и за отхвърлянето на
искът за лихва върху цената на тази услуга.
При този изход на спора пред въззивната
инстанция в полза на въззивника се дължат част от
разноските-съответни на уважената
част от жалбата. Направените разноски са за държавна такса от 50,00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, определено от СГС на 100,00 лева. Уважени са 54 % от интереса по жалбата, и на същият процент
от разноските има право въззивника или на сумата от 81,00
лева за въззивна инстанция.
За първа инстанция ищецът
има право на разноски в размер на 54 % от сторените такива. Претендирал е 725,00
лева, като СГС приема, че юрисконсултското
възнаграждение не е прекомерно. От тези 725,00 лева съобразно крайния изход от
делото ищецът има право на 391,50 лева.
Ответника има право на
разноски за въззивното дело в размер на 46 % от сторените такива (350,00 лева
за адвокат) или на сумата от 161,00 лева
За първа инстанция има право
на същата сума, доколкото е правил разноски само за адвокат в същият размер,
поради което решението с което са му присъдени разноски над този размер следва
да се отмени.
За заповедното дело ищецът
има право на разноски в размер на 54 % от сторените, които са 25,00 лева
държавна такса и 50,00, определено от СГС юрисконсултско възнаграждение. Или
дължимите му разноски са 40,50 лева.
Ответника няма право на
разноски за заповедното дело. Видно е, че възражението по чл. 414 ГПК е
собственоръчно написано и подписано от Ю.Л. и следователно представения
по-късно от самото възражение договор за правна помощ в който е записано, че се
уговаря изготвяне и депозиране на възражение е антидатиран,
фиктивен и е съставен единствено с цел кумулиране на
допълнителен приход при отхвърляне на иска.
С
оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал.
1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 47089 от 20.02.2020 г., постановено по гр.
дело № 75781/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 171 състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен до размера от 638,30 лева искът за
главница-цена на ползвана топлинна енергия за периода 01.06.2014г. –
30.04.2016г. за имот в гр. София, ж.к. „*******с абонатен номер 297444 , КАКТО И В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
иск за установяване на задължение за цена на услуга „дялово разпределение“ до
размер от 32,53 лева за периода 01.05.2015-30.04.2016г., предявени от „Т.С.”
ЕАД срещу Ю.И.Л., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 48938/2017 г. на СРС, 38 състав,, както и в частта по разноските, с която в полза на Ю.Л. са присъдени разноски над размера от 161,00 лева КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Ю.И.Л., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******със седалище
и адрес ***23Б сумата от 638,30 лева
главница-цена на ползвана топлинна енергия за периода 01.06.2014г. –
30.04.2016г. за имот в гр. София, ж.к. „*******с абонатен номер 297444, както и сумата от 32,53 лева- цена на
услуга „дялово разпределение“ за периода 01.05.2015-30.04.2016г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 48938/2017 г.
на СРС, 38 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ю.И.Л.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******сумата от 391,50 лева лв.,
представляваща разноски за производството пред СРС и сумата от 81,00 лева за въззивна инстанция и сумата от 40,50 лева разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******да заплати на Ю.И.Л., ЕГН ********** сумата от 161,00 лв.,
представляваща разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
/о.м/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Д. Ковачев
по отношение част от мотивите по
в.гр.д. 7766/2020г. на СГС,
IV „В“ с-в
Не споделям становището на мнозинството от състава, че
е нищожна клаузата на чл. 33, ал.
1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца от
2014 г., в сила от
12.03.2014 г., според която
купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30 – дневен срок от датата
на публикуването им на интернет
страницата на купувача, тъй като
поставяла потребителя в значително неравностойно положение спрямо търговеца, като задължава потребителя да закупи крайно
техническо устройство и да поддържа договори
с други доставчици (на интернет услуги).
За потребителя остават открити множество други възможности да научи, че
съответните месечни сметки са издадени
и да узнае точно колко е задължението
му за съответния
месец. Това може да стане
чрез посещение на каса, чрез
телефонно обаждане на поддържания за целта от
ищеца национален телефонен номер, както и чрез справка
по абонатен номер или ЕГН при
различни оператори на платежни услуги
(посредници), с които е ноторно че ищецът
има договори, като например „Изи пей“ и др.
С оглед на продължителността на срока за плащане
е достатъчно само едно посещение месечно от потребителя
за да научи
дали е изготвена сметката и да плати
в срок.
Следва да се изхожда
и от характера на задълженията-парични и следователно „носими“, при което именно
потребителя следва да положи известни
усилия за да разбере колко
е задължението му и какъв е крайния срок за плащане,
още повече, че той знае,
че всеки месец има такова
плащане.
Това обаче не се
отразява на крайния резултат по делото, защото
при тази редакция на общите
условия, за да се постави
клиентът на топлинна енергия за битови нужди
в забава, е необходимо установяване момента на публикуване на месечните дължими
суми на интернет
страницата на ищеца. Същото важи
и за сумите за услугата дялово
разпределение. В хода на производството доказателства в тази насока не са
ангажирани, поради което искът за
заплащане на мораторна лихва се явява неоснователен,
какъвто е крайния извод на СГС.
С-я Д. Ковачев