Р Е Ш
Е Н И Е № 260050
26.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 18 август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при
секретаря ВАСИЛКА КЪЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№875 по описа на съда за 2020 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Излагат се твърдения, че на ищцовото дружество е извършена проверка от РЗОК
- Сливен и е съставен протокол за неоснователно получени суми в размер на 285
лева, които ответната страна поканила ищцовото дружество да възстанови.Тъй като
ищцовата страна не заплатила в срок сумата, от страна на ответника било
извършено прихващане с вземането по фактура №135/15.01.2019г. Излагат се
съображения за наличие на основание за възстановяване на удържаната сума, тъй
като същата е удържана без основание, с оглед постановено решение на ВАС, с
което е обявена нищожността на решение на надзорния съвет на НЗОК, като поради
това се сочи, че с обявяването на решението за нищожно е отпаднало и
основанието за плащане, поради което сумата в размер на 285 лева подлежи на
възстановяване. Сочи се, че се претендира законна лихва за забавено плащане от
датата на падежа до окончателното изплащане.
От съда се иска да постанови решение,
с което да осъди ответната страна да заплати сумата от 285 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане
задължението, както и сумата 31,75 лева, представляваща лихва за забавено
плащане на главницата за периода от 29.01.2019г. до датата на предявяване на
иска – 04.03.2020г. Претендират се и разноските по делото.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва нейната допустимост и основателност, като възражението за недопустимост
не се поддържа в съдебно заседание. Изложени са правни съображения, включително
и с позоваване на тълкувателна практика на ВАС и ВКС, като се твърди, че
съдебното решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя няма обратна
сила, поради това се иска отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощника на ищеца.
Прави се оттегляне на иска за мораторна лихва в размер на 31,75 лева.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който
поддържа становището за неоснователност на исковете и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните е сключен договор № 200177/13.02.2015г. за оказване на
първична извънболнична медицинска помощ и допълнително споразумение № 4 към
този договор, сключено на 12.05.2016г. Последното е било сключено на основание
чл.59, ал.3 ЗЗО във връзка с Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на надзорния
съвет на НЗОК.
От РЗОК-Сливен била извършена проверка на дейността на ищеца и съставен
протокол за неоснователно получени суми в размер на 285 лева, които ответната
страна поканила ищцовото дружество да възстанови. Тъй като ищцовата страна не
заплатила в срок сумата, от страна на ответника било извършено прихващане с
вземането по фактура №135/15.01.2019г..
Решението на надзорния съвет на НЗОК РД-НС-24-01/29.03.2016г., въз основа
на което е сключено допълнителното споразумение, извършена проверката и прихваната /удържана/ процесната сума от
ищеца е отменено като нищожно с решение № 1341/31.01.2019г., постановено по
адм.д.№ 8647/2018г. на ВАС на РБ и оставено в сила с окончателното решение №
333/10.01.2020г. на петчленен състав- ІІ колегия на ВАС РБ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими
и неоспорени.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е основателен.
По делото не е спорно между страните, че исковата
сума е прихваната /удържана/ в полза на ответника от вземания на ищеца.
Съобразявайки съдебната практика /напр.решение №183/2012г. по гр.д.№1524/2011г.
на ІV г.о. на ВКС и тълкувателно решение № 2/19.11.2014г. по т.д. №
2/2014г. на ОСГТК ВКС РБ , съдът намира, че в
случая следва да се приложи разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗНА, а именно да не
прилага обявеното за нищожно решението на НС на НЗОК, послужило
за прихващане на процесната сума, тъй като то е било нищожно изначало и не
представлява годно правно основание за получаване на процесната сума от ответника.
Поради това иска следва да се уважи изцяло, ведно с претендираната законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Акцесорната претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода преди завеждането на исковата молба е
оттеглена и производството е прекратено в тази част, поради което по този иск
не се дължи произнасяне.
По правилата на процеса на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно
уважения иск в размер на сумата 410 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална здравно
осигурителна каса , Булстат: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Кричим“ 1 ДА ЗАПЛАТИ на „Амбулатория
за първична извънболнична медицинска помощ д-р Венелина Велева“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Христо Ботев“ № 2-А на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата 285
/двеста осемдесет и пет/ лева, прихваната без основание, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 04.03.2020г. до окончателното изплащане, както и
сумата 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото. Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: