№ 693
гр. П*** , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220101244 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от СВ. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С***, ул. „С***“ № ***, чрез адв. В.С., срещу Прокуратурата на
Република Б***, гр. С***, бул. „В***“ № ***, в която ищцата твърди, че по досъдебно
производство № 1/2020 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Пазарджик, пр.
преписка № 86/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, е била привлечена в
качеството на обвиняема за престъпление по чл.313, ал.1 от НК на 18.05.2020 г., за това, че
на *** г. в писмена декларация пред Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пазарджик е
потвърдила неистинността на обстоятелства, свързани със свидетелство за управление на
МПС. Сочи, че свидетелството й за управление на МПС било откраднато в Г***, а не иззето
за извършени нарушения, поради което не е извършила вмененото й престъпление. Било
внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на ищцата за
извършеното по реда на чл. 78а от НК, като било образувано НАХД № 899/2020 г. по описа
на Районен съд - Пазарджик, по което с решение от 08.02.2021 г. съдът признал ищцата за
невиновна и я оправдал по предявеното й обвинение. Решението на наказателния съд влязло
в сила на 23.02.2021 г.
От незаконното обвинение ищцата претърпяла неимуществени вреди. Изпитвала
притеснения и възмущение от обстоятелството, че й е повдигнато обвинение, защото
считала, че е невинна. В продължение на десет месеца била подложена на стрес и принудена
на търпи обидно отношение от това, че е несправедливо обвинена в извършване на
престъпление. Звъняла до Г***, дори ходила там, за да изясни обстоятелствата относно
отнетото й свидетелство за управление на МПС. Неимуществените вреди ищцата оценява на
1
1000 лева и претендира заплащането им от ответника Прокуратурата на Република Б***.
Ищцата претендира заплащането на обезщетение и за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени възнаграждения за адвокат - 300 лева по договор за правна защита и съдействие в
хода на досъдебно производство № 1/2020 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура -
Пазарджик и 300 лева по договор за правна защита и съдействие в хода на съдебното
производство НАХД № 899/2020 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, или общо 600
лева, които сторила, поради незаконното обвинение. Претендира и законната лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 08.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията.
Ищцата моли съда да уважи предявените искове за осъждане на ответника да й
заплати претендираните обезщетения за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземанията. Формулира доказателствени искания. Претендира
разноски.
В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
адвокат С., иска от съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез
прокурор Р.П. - прокурор в Районна прокуратура гр. Пазарджик, в който оспорва исковата
претенция по основание и размер.
Поддържа неоснователност и недоказаност на претенциите за заплащане на
обезщетение за имуществени и неуимуществени вреди за обвинението, за което е
постановена оправдателна присъда по НАХД № 899/2020 г. по описа на Районен съд -
Пазарджик, тъй като от една страна Прокуратурата на Република Б*** не следва да отговаря
за „допусната техническа грешка“ в официален документ на Министерството на външните
работи на Република Б***, който е препратен в Прокуратурата на Република Б*** от
съответните служители на Министерството на вътрешните работи на Република Б***,
каквито са служителите в ГДНП - Главна дирекция „Национална полиция“ и Дирекция
„МОС“ към МВР, а от друга страна, защото досъдебното производство приключило в
изключително разумен срок - само за един месец и 6 дни, а не както сочи ищцата за десет
месеца. Изтъква, че след промяната в НПК наказателните производства не се образуват
срещу конкретни лица, т.е. досъдебно производство № 1/2020 г. по описа на ОСО при
Окръжна прокуратура - Пазарджик не е образувано срещу ищцата С.К.. С постановление на
разследващия следовател от 18.05.2020 г. ищцата е привлечена в качеството на обвиняема за
извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК като обвинението й е предявено в
присъствието на защитник. С Постановление на Районна прокуратура - Пазарджик от
24.06.2020 г. е предложено на Районен съд - Пазарджик да образува производство по чл.375
от НПК и да освободи ищцата С.К. от наказателна отговорност с прилагане на
административнонаказателна такава по реда на чл.78а от НК. Следователно действията на
2
Прокуратурата срещу ищцата са от момента на привличането й в качеството на обвиняема -
18.05.2020 г. до внасяне на постановлението в Районен съд - Пазарджик с предложение по
реда на чл.78а от НК - 24.06.2020 г., като същите са продължили един месец и 6 дни. Твърди,
че в писмото на Генералното консулство, с което е изпратено българското СУМПС №
*********, била допусната техническа грешка, като неправилно било записано, че
свидетелството било отнето, а не върнато. Сочи, че Прокуратурата на Република Б***
осъществява взаимодействие със съответните служби към Министерството на външните
работи на Република Б***, но не притежава оперативна самостоятелност да проверява
постъпили от съответните служби, в случая „Консулски отношения“ към Министерството
на външните работи на Република Б***, официални документи. Поради това ответникът не
следва да отговаря за действията на длъжностните лица от състава на органите на
изпълнителната власт - Министерството на външните работи на Република Б*** и
Министерството на вътрешните работи на Република Б***. Сочи, че ищцата не е ангажирала
доказателства за претърпени от нея неимуществени вреди, които да са в пряка и
непосредствена причинна връзка с повдигнатото обвинение. Претендираните от ищцата
неимуществени вреди са недоказани, а претенцията силно завишена с оглед критерия по
чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
престъплението, за което е повдигнато обвинение на ищцата не е тежко по смисъла на чл.93,
т. 7 от НК, поради което и претендираните имуществени вреди в общ размер на 600 лв. за
заплатен адвокатски хонорар са завишени. Адвокатският хонорар трябва да бъде съответен
на правната защита, необходима на лицето с оглед на повдигнатото му обвинение. Разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението,
а в случая в наказателното производство не са представени оригиналите на договорите за
правна помощ, удостоверяващи направените разходи за адвокатско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание ответникът, чрез прокурор Б*** П***, иска от съда
да отхвърли исковата претенция. Депозира в предоставения от съда срок писмени бележки.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното към настоящото дело АНД № 899/2020 г., по описа на РС
Пазарджик, съдържащо в себе си и досъдебно производство № 1/2020 г. по описа на ОСлО
при ОП Пазарджик се установява, че последното е образувано с постановление от 13.01.2020
г. на прокурор при РП Пазарджик, за това, че на *** г., в гр. П***, в писмена декларация до
КАТ ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик, която по силата на чл.17, ал.1 от ПИБЛД се подава
пред орган на властта за удостоверяване истинността на обстоятелствата по загубването,
открадването, повреждането или унищожаването на документ за самоличност, е била
потвърдена неистина, а именно, че свидетелството за управление на МПС на името на СВ.
В. К. от гр. С***, ЕГН ********** е откраднато в чужбина, в гр. М*** на *** г. –
престъпление по чл.313 от НК.
3
С постановление от 18.05.2020 г., ищцата С.К. е привлечена като обвиняем за
извършено престъпление от общ характер за това, че на *** г., в гр. П*** е потвърдила
неистина в писмена декларация до сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик от *** г.,
изискваща се по силата на чл.17, ал.1 от ПИБЛД, която е дала пред орган на власт – Р***
М*** С*** – системен оператор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, за
удостоверяване истинността на обстоятелствата по загубването, открадването, повреждането
или унищожаването на документ за самоличност, а именно, че на *** г. в Г*** и е
откраднато СУМПС, издадено на нейно име и контролен талон – престъпление по чл.313,
ал.1 от НК, за което се предвижда наказания лишаване от свобода до три години или с глоба
от сто до триста лева, като на тази дата К. е разпита в качеството на обвиняем. С
постановлението за привличане в качеството на обвиняем на К. е определена МНО
„Подписка“.
При извършването на горепосочените процесуално-следствени действия ищцата е
представлявана от адвокат В.С. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен. Видно от
приложения на л. 75 и л. 87 от цитираното дело договори за правна защита и съдействие,
страните аа уговорили възнаграждение в общ размер на 350 лева за оказване на защита по
ДП № 1/2020 г. по описа на ОСлС при ОП Пазарджик, в които е отразено, че същото е
заплатено.
С постановление за освобождаване от наказателната отговорност с налагане на
административно наказания на основание чл.375 от НПК по ДП № 1/2020 г. по описа на
ОСлС при ОП Пазарджик, пр.пр. № 86/2020 г. на РП Пазарджик ищцата е предадена на съд,
по което е образувано АНД № 899/2020 г., по описа на РС Пазарджик, по което ищцата
отново се е представлявала от адвокат В.С.. Видно от приложения на л.13 от цитираното
дело договор за правна защита и съдействие, страните по същото са уговорили
възнаграждение в размер на 300 лева за оказване защита по АНД № 899/2020 г, по описа на
РС Пазарджик, което е отразено да е заплатено.
В рамките на съдебното производство пред РС Пазарджик са проведени 4 съдебни
заседание, като за първото съдебно заседание ищцата не е била редовно призована, поради
което делото се е отложило. В следващите две съдебни заседания не се явявала, като се
явила на последно заседание. Във всяко съдебно заседание се е явявал пълномощникът й
В.С..
С Решение № 260036/08.02.2021 г. ищцата е призната за невиновна и е оправдана по
повдигнатото обвинение, за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Видно от представеното в досъдебното производство свидетелство за съдимост,
ищцата не е осъждана, има добри характеристични данни, няма регистрирани
противообществени прояви.
За доказване на търпените от ищцата имуществени вреди, страната е ангажирала
писмени доказателства /приложени по приобщеното АНД и досъдебно производство към
4
него/ – договори за правна защита и съдействие, от които се установява, че във връзка с
процесуалното представителство от страна на адвокат С., ищцата му е заплатила сумата в
общ размер на 650 лева.
За доказване на претърпените неимуществени вреди ищцата е ангажирала гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля И*** К*** /съпруг/.
От показанията на свидетеля, които съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК
се изяснява, че е бил запознат с образуваното дело срещу съпругата му, както и неговия
предмет. Споделя, че ищцата много лошо е преживяла делото, имала притеснения, налагало
се да ходи в Г*** във връзка с книжката й. Сочи, че съпругата му е била задържана на
границата, като не може да посочи за какъв период, тъй като се намирал в Англия, след
което е била пусната. Посочва, че във връзка с делото съпругата му е направила разноски
600 лева, като изяснява, че първите 300 лева са дадени от съпругата му, а другите 300 лева
от свидетелят, като уточнява, че били семейни пари. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката като логични, последователни и подкрепящи се от останалите събрани по
делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на
Република Б*** вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република Б*** за
извършено от него престъпление; 2) наказателното производство да е било прекратено
поради неизвършване на деянието от обвиняемия или съдът да е оправдал подсъдимия с
влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3)
подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените вреди
да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица от повдигнатото незаконно
обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения
вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение
е обективна, като тя не е предоставена от виновното поведение на съответно длъжностно
лице при прокуратурата.
Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички
имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка от увреждането
при осъществяване на фактическите състави на чл.1 и 2 от Закона, които се определят от
5
съда по "справедливост", като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Като основание на заявената претенция за
обезщетение ищцата сочи хипотезата на правната норма на чл.2, ал.1, т.3 предл.1 ЗОДОВ, а
именно, че прокуратурата отговаря за вреди при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано. В случая предпоставките за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата са налице-ищцата е била обвинена в извършване на престъпление по чл.313,
ал.1 от НК и в крайна сметка е била оправдана с влязло в сила Решение по АНД № 899/2020
г. по описа на РС Пазарджик на 24.02.2021 г..
В този случай на обезвреда подлежат обичайните неимуществени вреди от незаконно
наказателно преследване, не е необходимо същите да бъдат описани подробно в исковата
молба, като в тези случаи не са нужни формални, външни доказателства за установяването
на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат на наказателното
преследване, а когато се претендират вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни специфични обстоятелства, ищецът е този, който следва да ги посочи в исковата
молба и безспорно да ги докаже. Като обичайни неимуществени вреди съдебната практика е
квалифицирала нравствените, емоционалните и психически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като нормално състояние на
нещата практиката приема, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за извършването на което в последствие било
оправдано, изпитва неудобства, чувство на унизеност, притеснение и несигурност,
изпитване на неприятни чувства, усещания и преживявания, доколкото са накърнени
моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. Затова в
тези случаи размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за
да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване на пострадалия (решение № 165
от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/ 2015 г., ІІІ г. о.; решение № 480 от 23.04.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 85/2012 г., ІV г. о.).
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост при отчитане
на броя на деянията, за които наказателното преследване е водено, тежестта на наказанието
предвидено за тях, като някои от релевантните за определяне размера на обезщетението
обстоятелства са продължителността на наказателното преследване (разследването в
досъдебната фаза), личността на увредения, включително притежавания от него авторитет в
бизнеса и в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, всички
негативни отражения в резултат на воденото наказателно производство, включително върху
душевното и здравословно състояние на лицето извън неизбежно следващите се по човешка
презумпция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и
достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионален живот
(Решение № 192 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2011, ІІІ г. о.).
6
Съдебната практика приема за нормално обстоятелството наказателното преследване
да се е отразило негативно на психиката и на личния живот на пострадалия. Фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че обвиняемият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство и е безспорно, че за периода на
наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното
обвинение - то ограничава възможностите му да води обичайния си начин на живот и му се
отразява емоционално негативно (решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
27382009 г., ІІІ г. о., докладчик съдията М. И.). Съдебната практика еднозначно приема, че
за определянето на обичайните вреди е приложим общовалидния обществен критерий за
справедливост, отразяващ общите схващания за даден етап от общественото развитие като
по-тежките по характер и степен на увреждания се обезщетяват с по-големи по размер
обезщетения. Посочено е, че неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не
само отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по своя
характер лишаване от блага и ценности към които всяка една личност се стреми.
Справедливостта като законов критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
същество, така и конкретните факти, свързани със стойността, която те са имали за
личността на увредения, като причинените вреди се определят в съответствие с конкретно
установените факти и че е налице връзка между стандарта на живот в страната и
претърпените вреди, респективно размера на обезщетението (решение № 55 от 11.03.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1107/ 2012 г., ІV г. о., докладчик съдията Д. Х.).
Безспорно воденото срещу ищцата наказателно производство в периода от 18.05.2020
г. до влизане в сила на оправдателното решение – 24.02.2021 г. се е отразило на психиката й,
доколкото поддържаното обвинение в извършване на престъпление неминуемо води до
изживяване на негативни емоции и както свидетелят К*** установяват, че ищцата много
лошо е преживяла делото, имала притеснения. Вярно, че свидетеля К*** е съпруг на ищцата,
но за съда не е налице основание да не даде вяра на изнесеното от него, доколкото именно
най-близките хора имат най-преки и ежедневни наблюдения за преживявания на близките
им и настъпващата с тях промяна във връзка с тези преживявания. Изложеното формира
извода на съда за претърпени от ищцата неимуществени вреди от преживяното, които вреди
стоят в причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата на Република Б***.
Причинната връзка между незаконното повдигнато на ищцата обвинение в
извършено умишлено престъпление от общ характер, което тя не е извършила и
претърпените от нея негативни психоемоционални изживявания е безспорно и категорично
установена. По делото не се установява какъвто и да било друг факт с правно значение,
който изначално и основно да е допринесъл за всички установени по делото и изживени от
К. негативни емоции, различни от незаконните действия, осъществени и реализирани от
Прокуратурата на РБ в хода на образуваното и проведено досъдебно производство срещу
ищцата, приключило с оправдателно решение. Комплексът от преживени негативни
преживявания, болки и психострадания се установява при съвкупната преценка на
7
свидетелските показания на свидетели, който е непосредствен очевидец на преживяното от
ищцата.
В настоящия казус, за да определи справедливия размер на дължимото но ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, заради повдигнато от прокуратурата обвинение,
поддържано в хода на съдебното фаза на производство, за извършването на което е била
оправдана, съдът взема предвид на първо място, че за обвинението по чл.313, ал.1 от НК се
предвижда наказания лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лев.
Към момента на повдигане на обвинението на ищцата на 18.05.2020 г същата е била с чисто
съдебно минало, без прояви нарушаващи обществения ред. Участвала е в проведените в
хода на ДП процесуално-следствени действия – предявявано й обвинение и е разпитвана в
качеството на обвиняем, взета й е МНО „Подписка“. По образуваното АНД № 899/2020 г. са
проведени 4 съдебни заседание, като за първото съдебно заседание ищцата не е била
редовно призована, поради което делото се е отложило. В следващите две съдебни заседания
не се е явила, като се е явила на последно заседание лично. В хода на съдебното следствие
не са разпитвани и е постановено решение, с което е призната за невиновна и марката за
неотклонение "Подписка" е била отменена. Отчитайки доказаните по делото негативни
изживявания и техния интензитет, без те да са довели до негативи извън присъщите такива и
те да са рефлектирали негативно върху здравословното й състояние, продължителността на
наказателното производство – около 9 месеца, наложената за периода от 18.05.2020 г. до
08.02.2021 г. мярка за неотклонение „Подписка“, която макар и най-лека е въздействала в
правната й сфера ограничавайки възможността й за свободно предвижване с оглед
необходимостта да се иска разрешение за упражняване на това право, тежестта на
неоснователно повдигнатото обвинение; броя на извършените процесуални действия с
участието на ищцата, личността на последната, която вече е била поставяна в ситуация на
несигурност по отношение на съдбата й, с оглед предвиденото в НК наказание за
престъплението по чл.313, ал.1 от НК, причиненото и неудобство от задържането й за
връчване на призовката съдът намира, че парично обезщетение в размер на 1000 лева като
способ за преодоляване на вредните последици от незаконните действия на държавните
органи би било адекватно. Посочената сума представлява в някакъв смисъл еквивалент на
преживените от ищцата неимуществени вреди и би могла да бъде присъдена като
обезщетение за тях определено при условията на чл.52 ЗЗД по справедливост. Във връзка с
горното претенцията следва да бъде уважена в цялост.
Съдът не споделя възражението на ответната страна, че действията й срещу ищцата
са продължили един месец и шест дни, т.е. от момента на привличането й в качеството на
обвиняема до внасянето на предложението за освобождаване от наказателна отговорност в
съда, тъй като от 18.05.2020 г. до 08.02.2020 г., ищцата е имала качеството обвиняем –
първоначално по досъдебното производство, а след това и в съдебното производство.
Причината, поради която е имала това качеството е именно, че й е повдигнато обвинение от
държавното обвинение.
8
По отношение на твърдението, че в писмото на Генералното консулство, с което е
изпратено българското СУМПС № *********, била допусната техническа грешка, като
неправилно било записано, че свидетелството било отнето, а не върнато и Прокуратурата на
Република Б*** осъществявала само взаимодействие със съответните служби към
Министерството на външните работи на Република Б***, но не притежавала оперативна
самостоятелност да проверява постъпили от съответните служби, в случая „Консулски
отношения“ към Министерството на външните работи на Република Б***, официални
документи, поради което не следва да отговаря за действията на длъжностните лица от
състава на органите на изпълнителната власт - Министерството на външните работи на
Република Б*** и Министерството на вътрешните работи на Република Б*** съдът не може
да го сподели.
Изрично в разпоредбата на НПК е предвидено, че всички действия по разследването
се извършват под ръководството и надзора на прокурора. В такъв смисъл, след като ищцата
е заявила при разпита си като обвиняема, че портмонето й е било откраднато в гр. Д***, ФР
Г***, като в него е било и СУМПС, то разследващите органи е следвало да положат
максимални усилия, за да извършат проверка на заявеното от нея и по този начин да бъде
изяснена обективната истина по делото и то на досъдебното производство, а не да бъде
образувано и съдебно, в което ищцата да бъде призната за невиновна. При допълнително
събиране на доказателства от разследващите органи, каквото е имало в съдебното
производство, е щяло допусната грешка в изпратеното писмо Генералното консулство да
бъде установена на един много по-ранен етап и по този начин да не настъпят
неимуществените вреди за ищцата.
Според заявеното в исковата молба, че се претендира законна лихва от депозирането
на исковата молба, като законова последица от уважаването на главното вземане, също
следва да се уважи.
Относно претенцията за имуществени вреди:
Тъй като в НПК не е предвидена процесуална възможност оправданото лице да
упражни в това производство претенцията за разноски, направени във връзка с незаконното
обвинение, то те представляват за ищеца имуществена вреда по смисъла на чл.4 ЗОДОВ и
подлежат на обезвреда от ответника. В настоящия случай от коментираните по-горе
договори за правна защита и съдействие, разписки, неоспорени от ответната страна, съдът
намира за установено, че ищцата е реализирала разходи в общ размер на 650 лева за
адвокатско възнаграждение за осъществената защита по воденото срещу нея наказателно
производство. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за неоснователно, тъй като
заплатено възнаграждение е съответно на положения от адвоката труд, отчитайки
действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на съдебните заседания и
извършените процесуално-следствени действия с участието на ищцата е нейния защитник.
По изложените съображения претенцията следва да бъде уважена в цялост. В този смисъл
9
съдът не споделя заявеното от ответната страна в писмените бележки, че сумата от триста
лева, която от показанията на свидетеля се установява, че е заплатена от него, не следва да
се присъжда, тъй като тези средства имали личен характер. Не е спорно по делото, че
ищцата и свидетелят са съпрузи. Поради тази причина, дори и част от претендираните
имуществени вреди да са заплатени не лично от ищцата, а от нейния съпруг, то съдът счита,
че това не води до отхвърляне на претенцията за имуществени вреди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищцата искане, ответникът следва да
бъде осъден да й заплати сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение и заплатена държавна такса в размер на 10 лева.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал. 1 от ГПК разноските по делото
следва да се възложат в тежест на ответника, включително адвокатско възнаграждение,
дължимо на пълномощника на ищеца на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА в размер,
определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед цената на иска, което съдът определи в
размер на 342 лева. По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б***, представлявана от Главния Прокурор,
И*** Г***, с адрес: гр. С***, бул.”В***” №***- Съдебна палата, да заплати на СВ. В. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С***, ул. „С***“ № ***, сумата от 1000 лева /хиляда лева/
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на деяние
по чл.313, ал.1 от НК, по което С.К. е оправдана с влязло в сила на 24.02.2021 г. Решение №
260036/08.02.2021 г. по НАХД № 899/2020 г. по описа на РС Пазарджик, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.04.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 600 лева /шестстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство в хода на
досъдебното и съдебно производство.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б***, представлявана от Главния Прокурор,
И*** Г***, с адрес: гр. С***, бул.”В***” №***- Съдебна палата, да заплати на СВ. В. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С***, ул. „С***“ № ***, сумата от 10 лева /десет лева/,
представляваща сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б***, представлявана от Главния Прокурор,
И*** Г***, с адрес: гр. С***, бул.”В***” №***- Съдебна палата да заплати на адвокат В.С.
С. от Адвокатска колегия Пазарджик, адвокатско възнаграждение в размер на 342 лева, на
основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА в размер
10
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11