Решение по дело №1488/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261380
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Стилияна Красимирова Григорова
Дело: 20211100501488
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 01.03.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

РАЙНА МАРТИНОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Григорова ч.гр.д. № 1488 по описа на съда за 2021 г., констатира следното:

 

 

Производството е образувано е по подадена от Б.М.Н. – Ф. жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.д. № 20209200400632 по описа на ЧСИ рег. № 920 на Камарата на ЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че изп.д. № 20209200400632 е било образувано от взискателя „Е.С.Е.И.“ ЛЛС – П.Р.въз основа на обезпечителна заповед от 12.11.2020 г., издадена от Висшия съд, Търговски и имуществени съдилища на Англия и Уелс. Излага, че не били налице условията за пряко изпълнение на обезпечителната заповед по реда на Регламент № 1215/2012 и поради липса на годен изпълнителен титул, изпълнителното производство подлежало на прекратяване. Това Б.Н. – Ф. поискала от ЧСИ, рег. № 920 с молба от 13.01.2021 г., но до 21.01.2021 г. - датата на подаване на жалбата, съдебният изпълнител не се произнесъл.

Жалбоподателят се позовава на чл. 2, б. „а“ от Регламент 1215/2012 (Регламента), според който „съдебно решение“ включва временни, включително обезпечителни мерки, с изключение на мярка, която е постановена от компетентен по съществото на делото съд без призоваване на ответника, освен ако решението, съдържащо мярката, е връчено на ответника преди изпълнението. Производството пред английския съд било проведено без участие на ответниците и това било посочено в самата обезпечителна заповед и в приложение № 1 по чл. 53 от Регламента. Решението (обезпечителната заповед) била постановена в отсъствие на длъжниците и липсвали доказателства за предварително връчване на документа.

Молителят следвало да представи на органа по изпълнението, в РБ – съдебния изпълнител, доказателство за връчването на съдебното решение, когато мярката е разпоредена без ответникът да е бил призован да се яви. Тъй като обезпечителната заповед е била издадена без участието на Б.Н. – Ф. и не й е била връчена преди образуване на изпълнителното дело, неправилно съдебният изпълнител образувал, съответно отказал да прекрати изпълнителното производство.

Жалбоподателят заявява и липса на правосубектност на взискателя „Е.С.Е.И.“ ЛЛС – П.Р..

С допълнителна жалба от 29.01.2021 г. Б.Н. – Ф. сочи, че на 25.01.2021 г. съдебен изпълнител рег. № 920 постановил изричен отказ да прекрати изпълнителното производство. Поддържа твърденията си за липса на форма и изпълняемост на обезпечителната заповед.

Ответникът по жалбата „Е.С.Е.И.“ ЛЛС – П.Р.я оспорва като недопустима, съответно неоснователна. Счита, че жалбоподателят не сочи конкретно основание сред изброените в чл. 433, ал. 1 от ГПК, водещо до прекратяване на изпълнителното дело. Относно неоснователността на жалбата, ответникът сочи, че в случая е налице хипотезата на чл. 43, § 3 от Регламента. Изискването за предварително връчване не следвало да се прилага. Според съображение 33 на Регламента предварителното съобщаване не следвало да възпрепятства признаването и изпълнението на обезпечителни мерки съгласно националното законодателство. Българският процесуален закон предвиждал съобщаване на акта за допускане на обезпечителни мерки след налагането им.

Представя доказателства за правосубектността си, като сочи и електронна страница на регистъра на дружествата, учредени в П.Р..

В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство. Представената от взискателя обезпечителна заповед подлежала на изпълнение чрез налагане на обезпечителните мерки, след което следвало да бъде връчена на длъжника и това бил приложимият процесуален ред съгласно националното законодателство – чл. 396 от ГПК.

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изп.д. № 20209200400632 е образувано по молба на „Е.С.Е.И.“ ЛЛС – П.Р., към която е приложена обезпечителна заповед от 12.11.2020 г., издадена от Висшия съд, Търговски и имуществени съдилища на Англия и Уелс. Длъжници по заповедта са осем физически и юридически лица, сред които Б.М.Н. – Ф.. Към заповедта е приложено удостоверение по чл. 53 от Регламент 1215/2012.

Не се спори, че обезпечителната заповед е издадена преди да бъде постановено съдебно решение по съществото на спора. Безспорно е и че длъжниците не са уведомявани за постановяване на заповедта и че тя е издадена в тяхно отсъствие.

Сезираният с искането за издаване на обезпечителната заповед съд е приел, че е компетентен по съществото на спора и съответно – да издаде обезпечителна заповед.

Регламентираният в чл. 43 от Регламента ред за изпълнение на заповедта не се прилага. На първо място, това следва от определението на „съдебно решение“ в чл. 2, б. „а“ от Регламента. Изрично е изключената обезпечителната мярка, постановена без призоваване на ответника, освен ако решението, съдържащо мярката, е връчено на ответника преди изпълнението.

На следващо място, чл. 43 е посветен на същинското изпълнение на задължение, установено с влязло в сила изпълнително основание.

Доколкото подлежащ на изпълнение акт липсва, не е налице нито една от хипотезите на Регламента, позволяващи предприемане на изпълнение в тесния смисъл на думата.

В случая е налице съдебен акт, по силата на който е предприето налагане на обезпечителни мерки. Това се извършва по реда, предвиден в законодателството на държавата по изпълнението. Това „изпълнение“ обаче не е за събиране на вземане, което да е установено с ползващо се с изпълнителна сила съдебно решение. Поради това към този акт не са поставени завишените изисквания, на които трябва да отговарят изпълнителните основания – съдебни решения, автентични актове или съдебни спогодби.

В случая съдът е процедирал съобразно нормата на чл. 400 от ГПК – наложил е обезпечителен, а не изпълнителен запор, като на длъжника Б.М.Н. – Ф. е изпратено съобщение, а не призовка за доброволно изпълнение.

До влизане в сила на съдебен акт, ползващ се с изпълнителна сила, изпълнение върху дяловете на длъжника Б.Н. – Ф. не може да бъде проведено, а и такова не е предприето от съдебния изпълнител. Целта на обезпечителната мярка е до постановяване на решение по съществото на спора да се предотвратят разпоредителни действия с дружествените дялове в посочените в съобщението от 21.12.2020 г. търговски дружества.

По така изложените съображения подадената от Б.М.Н. – Ф. жалба следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 00429/21.01.2021 г., допълнена с жалба вх. № 00617/29.01.2021 г. на Б.М.Н. - Ф. срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.д. № 20209200400632 по описа на ЧСИ рег. № 920 на Камарата на ЧСИ.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:         1.                2.