Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 1488 по описа на съда за 2021 г., констатира
следното:
Производството е образувано
е по подадена от Б.М.Н. – Ф. жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да
прекрати производството по изп.д. № 20209200400632 по описа на ЧСИ рег. № 920
на Камарата на ЧСИ.
Жалбоподателят твърди,
че изп.д. № 20209200400632 е било образувано от взискателя „Е.С.Е.И.“ ЛЛС – П.Р.въз
основа на обезпечителна заповед от 12.11.2020 г., издадена от Висшия съд,
Търговски и имуществени съдилища на Англия и Уелс. Излага, че не били налице
условията за пряко изпълнение на обезпечителната заповед по реда на Регламент №
1215/2012 и поради липса на годен изпълнителен титул, изпълнителното производство
подлежало на прекратяване. Това Б.Н. – Ф. поискала от ЧСИ, рег. № 920 с молба
от 13.01.2021 г., но до 21.01.2021 г. - датата на подаване на жалбата,
съдебният изпълнител не се произнесъл.
Жалбоподателят се
позовава на чл. 2, б. „а“ от Регламент 1215/2012 (Регламента), според който
„съдебно решение“ включва временни, включително обезпечителни мерки, с
изключение на мярка, която е постановена от компетентен по съществото на делото
съд без призоваване на ответника, освен ако решението, съдържащо мярката, е
връчено на ответника преди изпълнението. Производството пред английския съд
било проведено без участие на ответниците и това било посочено в самата
обезпечителна заповед и в приложение № 1 по чл. 53 от Регламента. Решението
(обезпечителната заповед) била постановена в отсъствие на длъжниците и липсвали
доказателства за предварително връчване на документа.
Молителят
следвало да представи на органа по изпълнението, в РБ – съдебния изпълнител,
доказателство за връчването на съдебното решение, когато мярката е разпоредена
без ответникът да е бил призован да се яви. Тъй като обезпечителната заповед е
била издадена без участието на Б.Н. – Ф. и не й е била връчена преди образуване
на изпълнителното дело, неправилно съдебният изпълнител образувал, съответно
отказал да прекрати изпълнителното производство.
Жалбоподателят
заявява и липса на правосубектност на взискателя „Е.С.Е.И.“ ЛЛС – П.Р..
С допълнителна
жалба от 29.01.2021 г. Б.Н. – Ф. сочи, че на 25.01.2021 г. съдебен изпълнител
рег. № 920 постановил изричен отказ да прекрати изпълнителното производство.
Поддържа твърденията си за липса на форма и изпълняемост на обезпечителната
заповед.
Ответникът по
жалбата „Е.С.Е.И.“ ЛЛС – П.Р.я оспорва като недопустима, съответно
неоснователна. Счита, че жалбоподателят не сочи конкретно основание сред
изброените в чл. 433, ал. 1 от ГПК, водещо до прекратяване на изпълнителното
дело. Относно неоснователността на жалбата, ответникът сочи, че в случая е
налице хипотезата на чл. 43, § 3 от Регламента. Изискването за предварително
връчване не следвало да се прилага. Според съображение 33 на Регламента
предварителното съобщаване не следвало да възпрепятства признаването и
изпълнението на обезпечителни мерки съгласно националното законодателство.
Българският процесуален закон предвиждал съобщаване на акта за допускане на
обезпечителни мерки след налагането им.
Представя
доказателства за правосубектността си, като сочи и електронна страница на регистъра
на дружествата, учредени в П.Р..
В депозираните по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че не са
налице основания за прекратяване на изпълнителното производство. Представената
от взискателя обезпечителна заповед подлежала на изпълнение чрез налагане на
обезпечителните мерки, след което следвало да бъде връчена на длъжника и това
бил приложимият процесуален ред съгласно националното законодателство – чл. 396
от ГПК.
Софийски градски
съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в
изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и
срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се
прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Изп.д. № 20209200400632
е образувано по молба на „Е.С.Е.И.“ ЛЛС – П.Р., към която е приложена обезпечителна
заповед от 12.11.2020 г., издадена от Висшия съд, Търговски и имуществени
съдилища на Англия и Уелс. Длъжници по заповедта са осем физически и юридически
лица, сред които Б.М.Н. – Ф.. Към заповедта е приложено удостоверение по чл. 53
от Регламент 1215/2012.
Не се спори, че
обезпечителната заповед е издадена преди да бъде постановено съдебно решение по
съществото на спора. Безспорно е и че длъжниците не са уведомявани за
постановяване на заповедта и че тя е издадена в тяхно отсъствие.
Сезираният с
искането за издаване на обезпечителната заповед съд е приел, че е компетентен
по съществото на спора и съответно – да издаде обезпечителна заповед.
Регламентираният
в чл. 43 от Регламента ред за изпълнение на заповедта не се прилага. На първо
място, това следва от определението на „съдебно решение“ в чл. 2, б. „а“ от
Регламента. Изрично е изключената обезпечителната мярка, постановена без
призоваване на ответника, освен ако решението, съдържащо мярката, е връчено на
ответника преди изпълнението.
На следващо
място, чл. 43 е посветен на същинското изпълнение на задължение, установено с
влязло в сила изпълнително основание.
Доколкото
подлежащ на изпълнение акт липсва, не е налице нито една от хипотезите на
Регламента, позволяващи предприемане на изпълнение в тесния смисъл на думата.
В случая е налице
съдебен акт, по силата на който е предприето налагане на обезпечителни
мерки. Това се извършва по реда, предвиден в законодателството на държавата по
изпълнението. Това „изпълнение“ обаче не е за събиране на вземане, което да е
установено с ползващо се с изпълнителна сила съдебно решение. Поради това към
този акт не са поставени завишените изисквания, на които трябва да отговарят
изпълнителните основания – съдебни решения, автентични актове или съдебни
спогодби.
В случая съдът е
процедирал съобразно нормата на чл. 400 от ГПК – наложил е обезпечителен,
а не изпълнителен запор, като на длъжника Б.М.Н. – Ф. е изпратено съобщение, а
не призовка за доброволно изпълнение.
До влизане в сила
на съдебен акт, ползващ се с изпълнителна сила, изпълнение върху дяловете на
длъжника Б.Н. – Ф. не може да бъде проведено, а и такова не е предприето от
съдебния изпълнител. Целта на обезпечителната мярка е до постановяване на
решение по съществото на спора да се предотвратят разпоредителни действия с
дружествените дялове в посочените в съобщението от 21.12.2020 г. търговски
дружества.
По така
изложените съображения подадената от Б.М.Н. – Ф. жалба следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба вх. № 00429/21.01.2021 г., допълнена с жалба вх. № 00617/29.01.2021 г. на
Б.М.Н. - Ф. срещу отказ
на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.д. № 20209200400632 по
описа на ЧСИ рег. № 920 на Камарата на ЧСИ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.