Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III - В въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети
март през две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Симеонова ч. гр. д. № 12883 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, вр. с
чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 84006/17.08.2020
г. на „М.Г.Б.“ ЕООД представлявано от управителя Д.Т.против Протокол за
извършено разпределение/погасяване от 22.11.2019 г. по изп. д. № 20197900402000
по описа на ЧСИ Р.М.. Жалбоподателят сочи, че е уведомен за обжалвания протокол
на 21.07.2020 г. Твърди, че по изпълнителното дело били извършени множество нарушения
на ЗЧСИ и ГПК. Конкретно сочи, че дружеството никога не е уведомявано за нито
едно изпълнително действие, предприето и извършено от ЧСИ М.; не е редовно
връчена ПДИ; в нарушение на чл. 462 ГПК ЧСИ не е насрочила дата и час за
разпределение на постъпили по изпълнителното дело суми в размер на 15 000
лв.; за разпределението от 22.11.2019 г. законният представител на дружеството е
бил уведомен едва на 21.07.2020 г., когато протоколът е изпратен по електронна
поща на управителката в отговор на нейна молба; с молба с вх. № 9928/30.06.2020
г. уведомила ЧСИ, че изпълнителният лист в полза на „Т.“ ЕООД, по силата на
който е образувано процесното изпълнително дело е обезсилен с разпореждане от
25.06.2020 г. по гр. д.
№ 5891/2018 г. по описа на СРС; поискани са сведения по силата на какво са
изтеглени от банковата сметка на дружеството 15 000 лв. и защо не са
уведомени; в нарушение на чл. 458, 462, 463 и 464 ГПК във вр. чл. 191, ал. 3 ДОПК ЧСИ не е изпратил до НАП съобщение за извършеното разпределение с оглед
уреденото от законодателя право на държавата на привилегия; в нарушение на чл.
136, ал. 1, т. 2 ЗЗД с обжалвания протокол е разпределена по сметка на
взискателя, а не на държавата сума в размер на 13 613,30 лв.; неправилно в
обжалвания протокол ЧСИ си е начислило и разпределило такси за образуване на
изп. дело и пропорционална такса по т. 26 TTРЗЧСИ, доколкото такива такси не
са внесени от взискателя; в протокола липсва ясно и точно описание на
вземанията по чл. 136 ЗЗД; ЧСИ не разполага с привилегия да събира за себе си
такси и разноски приоритетно преди всички останали. Иска се отмяна на Протокол
за извършено разпределение от 22.11.2019 г. по изп. д. № 20197900402000 по
описа на ЧСИ Р.М..
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят
по изп. д. № 20197900402000 „Т.“ ЕООД, представляван от управителя, е изразил
становище за недопустимост на жалбата, тъй като съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК
длъжникът не разполага с процесуална легитимация да обжалва разпределението,
извършено от ЧСИ, а и жалбата е просрочена. Оспорва твърденията и доводите на
жалбоподателя, счита, че правилно и законосъобразно ЧСИ М. е превела по
банковата сметка на „Т.“ ЕООД сумата, която е обезпечена чрез налагането на запор
по банковата сметка на „М.Г.Б.“ ЕООД по друго дело, образувано пред ЧСИЗ.М..
Сочи, че вземанията на Държавата, дължими към НАП, не разполагат с привилегията
по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, а и независимо от това Държавата е
легитимирана да защитава правата си. Към момента на извършения паричен превод в
полза на взискателя изпълнителният лист, по повод на който е било образувано
изпълнителното дело по описа на ЧСИ Р.М., не е бил обезсилен, което е станало
едва на 25.06.2020 г.
В
мотиви от 19.11.2020 г., съдържащи се в съпроводително писмо с вх. №
281470/23.11.2020 г. ЧСИ Р.М. заявява, че поддържа мотивите си от 04.10.2020
г., съдържащи се в съпроводително писмо с вх. № 269357/07.10.2020 г. Изразява
становище за недопустимост на жалбата, тъй като от една страна не е насочена
срещу акт по изпълнителното дело, който да подлежи на обжалване, от друга –
защитава се чужд интерес – този на държавата и накрая жалбата е просрочена. Счита,
че жалбата е неоснователна, тъй като по образуваното изпълнително дело не е
започнало принудително изпълнение и не се следва изготвяне на разпределение,
понеже се касае за превод на заделена по обезпечение сума след представяне на
изпълнителен лист на основание чл. 459 ГПК. Твърди и че към момента разпределение
не може да се извърши, тъй като с Постановление от 24.09.2020 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК производството по изпълнителното дело е прекратено.
Поддържа, че задълженията към НАП, за които е уведомен ЧСИ към момента не са
дължими, тъй като са изплатени от длъжника.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително
дело № 20197900402000 по описа на ЧСИ Р.М. М. е
образувано по молба с вх. № 22130/28.10.2019 г. на „Т.“ ЕООД, подадена чрез
управителя И.К.И.въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.10.2019 г. по
гр. д. № 5891/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 57 с-в, с който „М.Г.Б.“
ЕООД е осъдено да заплати на „Т.“ ЕООД на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата
15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 513, 80 лв. – съдебни
разноски.
С молбата за образуване на изпълнителното
дело на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано да
се съберат вече запорираните суми по обезпечително дело № 20177340400982 по
описа на ЧСИЗ.М.. Приложена е обезпечителна заповед № 3400 от 07.09.2017 г.,
издадена по гр. д. № 2021/2017 г. по описа на Районен съд - Габрово и отговор
на „Ю.Б.“ АД от 17.11.2017 г., от който е видно, че сумата от 15 000 лв.,
представляваща главница по изпълнителното дело е запорирана и налична в
банката.
Със запорно съобщение с изх. №
37920/06.11.2019 г. е изискана запорираната сума и е наложен запор до цялото
задължение по делото, а именно до сумата от 7 764, 35 лв. Със съобщение с
изх. № 39795/22.11.2019 г. отново е поискана запорираната сума от 15 000
лв. и същата е преведена по сметка на ЧСИ на 22.11.2019 г.
Покана за доброволно изпълнение с изх. №
37918/06.11.2019 г. е връчена на длъжника на 14.11.2019 г., видно от
приложеното по делото разпореждане за връчване, по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.
По делото са наложени запори от 06.11.2019
г. върху сметките на длъжника в банки – „Ю.Б.“ АД, „Първа инвестиционна банка“
АД, „Банка ДСК“ ЕАД.
Видно от намиращото се на л. 23 от
изпълнителното дело, в отговор на изпратеното по реда на чл. 458 ГПК съобщение,
Национална агенция за приходите е уведомила съдебния изпълнител за наличието на
публични вземания в размер на 27,01 лв. /26,88 лв. – главница и 0,13 лв. -
лихва/, представляващи вноски за здравно осигуряване и в размер на 256 784,29
лв. – задължение по Ревизионен акт № Р-22221018006484-091-001/03.09.2019 г.,
като в справката е отбелязано, че актът е обжалван. По делото няма данни актът
да е отменен или задължението по него да е изпълнено.
По делото са наложени запори от 14.11.2019
г. върху банковите сметки на длъжника до размера на сумата от 267 162,78 лв.,
изчислена към 28.11.2019 г.
На 22.11.2019 г. по изп. дело е постъпила
сумата от 15 042,51 лв.
На 22.11.2019 г. ЧСИ е изготвил обжалвания
в настоящото производство Протокол за извършено погасяване, като с постъпилото
плащане са погасени суми за такси по изпълнителното дело в общ размер на 1 429,21
лв., както и разноски по гр. дело, главница, лихва върху вземането от 15 000
лв., както и законна лихва върху тази сума от 02.10.2017 г. до 22.11.2019 г., в
общ размер на 13 613,30 лв. Не са погасявани суми за публични държавни
вземания, а на 29.11.2019 г. сумата от 13 613, 30 лв. е преведена по
сметка на взискателя, което е отбелязано на гърба на изпълнителния лист.
С молба с вх. № 8937/15.06.2020 г. на
длъжника „М.Г.Б.“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Т., ЧСИ Р.М. е уведомена
за предприетите от страна на длъжника действия във връзка с обезсилването на
издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. №
20197900402000. С молба с вх. № 9928/30.06.2020 г. е приложено разпореждане №
132604/25.06.2020 г., постановено по гр. д. № 5891/2018 г., с което е обезсилен
издаденият изпълнителен лист. Поискано е да се преустанови извършването на
изпълнителни действия по делото, да се вдигнат наложените запори, както и да се
издаде удостоверение от ЧСИ за извършените по изпълнителното дело действия. На
20.07.2020 г. е подадена молба с вх. № 11230 от „М.Г.Б.“ ЕООД, представлявано
от управителя Д.Т., с която отново е поискано да се вдигнат наложените запори и
да се предостави на длъжника препис от протокола за разпределение на
постъпилите суми.
На 21.07.2020 г. ЧСИ Р.М. М. е изпратила
по електронна поща на управителя на длъжника копие от протокол за извършено
погасяване по изп. д. № 20197900402000, като на същата дата е получено
потвърждение за получаването на същия.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок /разпределението не е било предявено на длъжника по реда на
чл. 462 ГПК, поради което за него не е започнал да тече срок за обжалване/, от
процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.
462 и сл. ГПК на обжалване
действие на съдебния изпълнител – разпределение на получените от проведено
принудително изпълнение парични суми, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно задължителните на основание чл.
278, ал. 3 ГПК за настоящия съдебен състав мотиви в определение №
2021/29.07.2021 г. по ч. гр. д № 1072/2021 г. на Софийски апелативен съд, VI състав /с което е отменено
предходно определение на СГС, с което жалбата е оставена без разглеждане и
делото е върнато за произнасяне по същество/, наложеният запор не определя
обезпечения кредитор като привилегирован, а е само основание той да бъде
определен като присъединен взискател по право, който трябва да участва в
разпределението и припадащата му се сума се запазва по сметката на съдебния
изпълнител до представянето на изпълнителен лист. За това вземане той е
хирографарен кредитор и следва да получи удовлетворение по съразмерност. Следва
да се извърши разпределение, а дали са налице вземания на държавата с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД и дали следва да ѝ се заделят суми
по разпределението или не, е въпрос по основателност на жалбата. Към момента на
постъпване на сумата и изготвяне на разпределението изпълнителният лист не е
бил обезсилен, поради което съдът не обсъжда последващите действия по изпълнителното
дело.
На първо място, съдът намира за
неоснователни оплакванията, че ПДИ не е била връчена редовно на длъжника. Както
се посочи, същата е връчена по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, а освен това
управителят на дружеството – длъжник е бил уведомен лично по телефона за
образуваното изпълнително дело на 08.11.2019 г., видно от отбелязването в
разписка от 08.11.2019 г. /л. 12 от изп. дело/.
Оплакванията, че в нарушение на чл. 462 ГПК съдебният изпълнител не е насрочил дата и час за предявяване на разпределение
на постъпили по изпълнителното дело суми, на самостоятелно основание не води до
незаконосъобразност на поставения акт на съдебния изпълнител, тъй като
предявяването на разпределението има значение само за срока, в който може да
бъде обжалвано, и при неизпълнение на задължението по чл. 462 ГПК за длъжника
срок за обжалване не е започнал да тече.
Според чл.
463, ал. 1 ГПК окръжният съд
разглежда жалбата срещу разпределението по реда на чл.
278 ГПК. Същевременно, ал.
2 на чл. 278 ГПК предвижда, че
при отмяна на обжалвания акт съдът сам решава въпроса по делото, т. е. съдът в
производството по частни жалби действа като пълен въззив, а не само като
контролно - отменителна инстанция. Съдът служебно проверява законосъобразността
на разпределението, тъй като и правилата за привилегиите /чл.
136 ЗЗД/ са императивни. Това е така
и предвид естеството и предназначението на разпределението, предвиждащо
поредност на удовлетворяване на определени вземания от определена събрана сума,
поради което логически невъзможно е да се провери правилността само на част от
отредените суми без да се провери правилността на цялостното разпределение на
събраната сума съобразно чл.
136 ЗЗД. Жалбата срещу разпределението може да се основава
само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на
взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им
привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение
са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение.
Предпоставките
за извършване на разпределение
съгласно чл.
460 ГПК са: 1. По делото да е
събрана сума от ЧСИ; 2. Наличие на повече от един взискател; 3. Недостатъчност
на сумата за удовлетворяване вземанията на всички взискатели. Разпределението е
акт на съдебния изпълнител, с който той следва да определи подлежащите на удовлетворения вземания на взискателите,
да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите им, установен
в чл.
136 ЗЗД и други закони, да
подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания и вземанията на
хирографарните кредитори, и да разпредели подлежащите на разпределение суми –
първо в съответна последователност на привилегированите притезания, а ако
останат суми и на хирографарните притезания. В процесния случай в хода на изп.
дело е постъпило плащане в размер на сумата от 15 042,51 лв., която следва да
бъде разпределена от ЧСИ. Налице е и втората предпоставка за извършване на
разпределението, тъй като изпълнителното дело е образувано по молба на „Т.“ ЕООД, който
както се посочи е хирографарен кредитор, а впоследствие на основание чл. 458 ГПК по делото е
присъединен по право взискателят Национална агенция за приходите за дължимите
към нея публични вземания за данъци и здравно осигурителни вноски. Третата предпоставка също е налице, тъй
като сборът на вземанията
на взискателите към длъжника е по - голям от размера на събраната по изп. дело
сума.
Съгласно разпоредбата
на чл. 460 ГПК, ако събраната сума по изпълнителното дело е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, каквато и конкретната
хипотеза, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя
суми за изплащане на вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение,
а остатъкът се разпределя между другите вземания съразмерно. В нормата на чл. 136 ЗЗД законодателят
е регламентирал материята във връзка с привилегиите, като в ал. 1 на същата е
предвидено, че с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са
изброени, се ползват следните вземания: 1). вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и
чл. 135 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите,
които са ползват от тези разноски; 2). вземанията на държавата за данъци върху
определен имот – от стойността на този имот, както и вземанията, произтичащи от
концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори, 3).
вземания, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените или
ипотекирани имоти, 4). вземания, заради които се упражнява право на задържане –
от стойността на задържаните имоти, като ако това вземане произтича от разноски
за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди
вземанията по т. 3; 5). вземанията на работници и служители, произтичащи от
трудови отношения и вземания за издръжка и 6). вземания на държавата, освен
тези за глоби, като с оглед новелата на ал. 2 на чл. 136 ЗЗД – вземанията по т. 5 и т. 6 се удовлетворяват
предпочтително от цялото имущество на длъжника. Вземанията с еднакъв ред се
удовлетворяват съразмерно с оглед правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД,
а съгласно чл. 136, ал. 4 ЗЗД – освен присъдените лихви, правото на
предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на
принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.
В разпределението участват взискателите,
предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело преди
изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор,
който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело
или се е присъединил в последствие по реда на 456 от ГПК. Взискател е и този
кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право – чл. 458 и чл. 459 ГПК.
Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД и
особените закони. От сумата подлежаща за разпределение се удовлетворява притезанието,
което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума от нея се
удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на
сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общият размер на които
надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, се удовлетворяват
съразмерно, т. е. пропорционално на размера на вземанията.
Разноските по принудителното
изпълнение, включително таксата по чл. 26 ТТЗЧСИ са привилегировано вземане по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Според възприетото тълкуване в мотивите на ТР № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК на ВКС, т. 6 не всички разноски по изпълнителното дело се ползват с
право на предпочитателно удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т.
1 ЗЗД. В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяване на
изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането,
или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична
продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта
в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на
възложеното за събиране вземане и др.). Не се ползват с право на предпочтително удовлетворение: присъдените
разноски по осъдителен иск на взискателя срещу длъжника, разноските в
заповедното производство, както и разноските по издаването на изпълнителния
лист. Те се прихващат от сумата, която се полага на взискателя по
разпределението в удовлетворение на неговото вземане съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Предвид посочените разяснения, съдът приема, че ЧСИ правилно е прихванал от постъпилата сума
на първо място разноските по изпълнението в общ размер на 1429,21 лв. /които са
за прилагане на конкретния изпълнителен способ – за образуване на изп. дело,
налагане на запор, изпращане на покана, изготвяне на разпределение/, включващо
и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, а оплакванията, че ЧСИ не разполага с
привилегия да събира за себе си такси и разноски приоритетно преди всички
останали, са неоснователни. По делото няма данни
преди постановяване на обжалваното разпределение дължимите такси по
изпълнението да са били внесени от взискателя. На състава е служебно известно
образувано тълкувателно дело № 2 от 2021 г. на ОСГТК на ВКС по редица въпроси
във връзка с разпределението, сред които и дали незаплатените авансово разноски
се ползват с привилегия по чл. 136, т. 1, т. 1 ЗЗД. Доколкото към момента няма
постановено тълкувателно решение, то настоящият съдебен състав възприема
практиката, че начислените и незаплатени авансови такси се включват в т. 1 на
чл. 136, ал. 1 ЗЗД – разноски по изпълнението, с оглед разпоредбата на чл. 79,
ал. 2 ГПК, съгласно която когато таксите по изпълнението не са внесени от
взискателя, се събират от длъжника. Дължимата, но незаплатена от взискателя
сума следва да се разпредели в полза на ЧСИ и вземането за същата се ползва с
първа по ред привилегия, предвид, че са начислени с оглед конкретния
изпълнителен способ, от който произтича сумата, за която се извършва
разпределението. ЧСИ правилно е приспаднал от постъпилата сума разноските по
изпълнението при първа по ред привилегия.
В
случая обаче съдът приема, че ЧСИ е нарушил поредността на привилегиите по
отношение на взискателите. Видно от данните по делото НАП е присъединен по
право взискател за дължимите публични задължения, сред които за
здравноосигурителни вноски и данъци. Държавата е привилегирован
кредитор по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за сумата 256 784,29 лв. Обжалването
на ревизионния акт не спира изпълнението му, което означава, че е възможно
извършването на принудително изпълнение – чл. 127 ДОПК /при липса на доказателства
за спиране на изпълнението, отмяна на обжалвания ревизионен акт, или плащане на
сумите по него/. Поради това, вземанията на НАП следва да се удовлетворят преди
вземането на взискателя „Т.“ ЕООД, който е хирографарен кредитор. На основание
чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД остатъкът от постъпилата сума в размер на 13 613,30
лв. следва да се разпредели в полза на НАП за
погасяване на публични държавни вземания по ревизионен акт в общ размер на 256
784,29 лв., или за взискателя „Т.“ ЕООД не следва да бъде разпределяна сума,
при изчерпване по реда на привилегиите на внесената по изпълнителното дело
такава.
С
оглед на това обжалваното разпределение следва да се отмени, като въззивният
съд извърши ново разпределение съобразно изложените мотиви.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 84006/17.08.2020 г. на „М.Г.Б.“
ЕООД, представлявано от управителя Д.Т., Протокол за извършено погасяване от
22.11.2019 г. по изп. дело № 20197900402000 по описа на
ЧСИ Р.М.,
И
ПОСТАНОВЯВА сумата от 15 042,51 лв., постъпила по изпълнителното дело на 22.11.2019 г., да бъде разпределена,
както следва:
-
на ЧСИ
Р.М. сума в размер на 1429,21 лв. /от които 1153,21 лв. –такса по т. 26 ТТРЗЧСИ/ - вземания за разноски по принудителното
изпълнение;
-
на Национална агенция за приходите, гр. София сума в
размер на 13 613,30 лв.
– за погасяване на публични вземания.
Решението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.