Решение по дело №711/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на П. Я. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], срещу ОД на МВР – Варна, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 3500лв. (три хиляди и петстотин) за претърпени неимуществени вреди в периода от 19.08.2022г. до 15.04.2024г. в следствие на отменено Наказателно постановление № 22-0436-000541/25.11.2022г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. В исковата молба подробно са изложени фактите относно извършената на 19.08.2023г. проверка на ищеца и на личния му автомобил марка Шкода с рег. № [рег. номер], при която срещу водача е съставен АУАН, а по-късно е издадено НП № 22-0436-000541/25.11.2022г., с което за нарушение на чл. 70, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)и на основание чл. 185 от същия закон му е наложена глоба в размер на 20лв. Ищецът твърди, че той и съпругата му, която по време на проверката също била с него в автомобила, се почувствали притеснени и унизени от грубото отношение на проверяващия полицай М. М. Н.. Особено ги смутили и притеснили твърденията му, че за допуснатото нарушение предстои да се издаде акт, с който на водача да бъде отнето правото да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. Притеснението им било породено от факта, че превозното средство им е особено необходимо, тъй като и двамата са инвалиди и го използват предимно да се придвижват до здравните заведения, където получават медицински услуги поради напредналата си възраст и тежкото си здравословно състояние. Грубо било отношението на полицейските служители и в полицейското управление, където ищецът отишъл, за да получи съставения срещу него АУАН. Това го накарало да се почувства още по-потиснат и унизен. Според ищеца, с тези действия е потъпкано човешкото му достойнство и неговия авторитет, особено като се има предвид, че той самият преди да се пенсионира е бил дългогодишен служител на министерството на вътрешните работи. Неприятните психоемоционални изживявания на ищеца П. продължили за дълъг период от време, което описва подробно. Въз основа на изложеното до съда е отправен петитум исковата молба да се уважи като основателна и доказана, с оглед на което на ищеца П. Я. П. да се присъди обезщетение в размер на 3500лв. за претърпени неимуществени вреди - последица от отмененото по съдебен ред НП № 22-0436-000541/25.11.2022г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна. Претендира присъждане на разноски.В съдебно заседание ищецът П. Я. П. не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който при даване ход по същество на делото поддържа исковата претенция в цялост, в т.ч. и искането за разноски.

Ответникът в настоящото исково производство – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна се представлява от процесуален представител, който при даване ход по същество на делото настоява исковата молба да се остави без уважение като неоснователна и недоказана. Сочи, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства, които да доказват основателността на исковата претенция. Алтернативно, в случай, че съдът приеме иска на П. П. за основателен, моли да се постанови решение, с което размерът на присъденото обезщетение да бъде намален, тъй като претендираната от ищеца сума е прекомерна. Моли за ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 19.08.2023г. ищецът П. Я. П., заедно със съпругата си, се движели с техния семеен автомобил марка Шкода с рег. № [рег. номер], като превозното средство се управлявало лично от ищеца. Водачът бил спрян за проверка в бус-лентата близо до паметника на VIII-ми Приморски полк. По време на проверката полицейският служител М. М. Н. се държал грубо с водача, казал му, че в нарушение на закона управлява автомобила без да е включил светлините (фаровете), и това е основание да бъде санкциониран по административен ред като му се забрани да управлява автомобила си за срок от половин година. Това сериозно обезпокоило ищеца М. П. и съпругата му, тъй като и двамата са инвалиди с различна степен на инвалидност (той със 74% инвалидност, а тя със 100% инвалидност), с оглед на което превозното средство им е необходимо, за да се придвижват предимно до здравните заведения, където получават медицинска грижа поради напредналата си възраст и тежкото си здравословно състояние. Грубо се отнесли с ищеца и в полицейското управление, където той отишъл, за да получи съставения срещу него АУАН. Полицейският служител настоявал П. да подпише акта бързо без да му даде възможност да го прегледа внимателно. Въпреки това той успял да хвърли бегъл поглед върху акта, при което установил, че от негово име в графата за възражения с удебелен шрифт вече има вписан текст, че няма възражения срещу акта. Това го накарало да се почувства още по-потиснат и унизен. Твърди, че с тези действия е потъпкано човешкото му достойнство и неговия авторитет предвид обстоятелството, че той самият, преди да се пенсионира, е бил дългогодишен служител на министерството на вътрешните работи. Въз основа на съставения на 19.08.2023г. АУАН началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна издал НП № 22-0436-000541/25.11.2022г. С него за извършено нарушение на чл. 70, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 185 от същия закон на П.Я. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева.

Наказателното постановление е оспорено в срок пред Районен съд – Варна, по повод на което е образувано н.а.х.д. № 2023110201197 по описа на същия съд за 2023година. Производството е приключило с решение № 941 от 22.06.2023 г., с което съдът е отменил оспореното НП като незаконосъобразно. Решението на въззивната инстанция не е оспорено от АНО по касационен ред и решението е влязло в законна сила.

Независимо от успешния резултат от съдебното оспорване ищецът П. П. продължавал да се чувства травмиран от грубото отношение на полицейския служител М.М. Н. спрямо него при проверката от 19.08.2023г., както и след това – в полицейското управление, където му бил връчен АУАН. У ищеца се появил постоянен страх да не бъде спрян отново за проверка, при която да му кажат, че отново на е неизправен водач и на това основание отново да бъде санкциониран. У ищеца започнало да се затвърждава убеждението, че полицията във Варна не се грижи да въвежда ред в трафика на автомобили в града, а се е превърнал в репресивен орган спрямо водачите на МПС във Варна. Твърди, без да уточнява кога точно, че съпругата му е починала.

За установяване на релевантните по спора факти, пред съда е разпитан свидетелят И. К. М.. В съдебно заседание пред съда същият заявява, че от 20 години познава ищеца П. Я. П. тъй като са семейни приятели. Потвърждава, че П. и съпругата му са били освидетелствани като инвалиди без да дава повече подробности. Твърди, че след като бил спрян от полицейските служители за проверка на 19.08.2023г. забелязал съществена промяна в поведението на своя приятел – бил притеснен, не знаел как ще могат да се придвижват с жена си, ако го лишат от възможност да управлява автомобила си. Дори говорил със свидетеля И. М., че ако действително му бъде наложена такава санкция, вероятно ще го търси за помощ в случай на нужда от транспорт. После съпругата на П. П. починала. След тази проверка на пътя ищецът непрекъснато се чувствал притеснен когато шофира – щом влезел в колата и запалел двигателя веднага слагал колан, проверявал дали фаровете са включени. Загубил доверие в органите на КАТ, въпреки че самият той е работил дълги години в структурите на вътрешното министерство.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Пред административния съд са допустими искове за обезщетение на вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от същия закон, Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Анализът на цитираната правна уредба обосновава извод, че, за да подлежат на разглеждане от съда, искове като разглеждания, следва да са основани на твърдения за причинени вреди – имуществени или неимуществени, или пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях. Когато се претендират вреди от административен акт, който не е нищожен, той следва предварително да е отменен по някой от регламентираните в АПК способи. Съгласно нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. Отклонение от този принцип е въведено с чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт, какъвто настоящият случай не е. Следователно, отмяната на акта е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на иска по чл. 204, ал. 1 АПК и условие за произнасяне по основателността му във всяка от останалите хипотези.

Ищецът П. Я. П. притежава нужната правна легитимация - физическо лице по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, имащо право и интерес от водене на настоящото производство.

Искът е предявен срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, в чиято структура се намира органът, издал отмененото НП № 22-0436-000541/25.11.2022г. Самият ответник е ЮЛ по смисъла на чл.205 от АПК във връзка с чл.2, ал.2 от ЗМВР. Именно ОД на МВР-Варна е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди в качеството на юридическо лице, в чиято структура се намира издателя на незаконосъобразния акт, от който се претендира, че са причинени вредите.

Според правната теория и съществуващата съдебна практика, която е непротиворечива в този смисъл, за да е основателен искът, е необходимо да бъде установено по категоричен начин кумулативно (едновременно) наличие на три материални предпоставки: 1/ настъпила вреда в правната сфера на ищеца-имуществена или неимуществена, която включва реално причинени вреди и пропуснати ползи; 2/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност; 3/ пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Казано с други думи, отговорността на държавата и общините за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на горните три елемента от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да било от посочените елементи не може да се реализира отговорността на ответника. Ето защо наличието на незаконосъобразен акт, действие, респ. бездействие не е достатъчно за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона, а в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма.

В разглеждания спор е налице една от изискуемите предпоставки – посоченото в исковата молба наказателно постановление № 22-0436-000541/25.11.2022г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна е отменено с Решение № 941 от 22.06.2023г., постановено от ВРС по н.а.х.д. № 20233110201197 по описа на съда за 2023 година.

Спорен момент в настоящото производство е дали ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди от отменения административен акт (НП), те пряка и непосредствена последица ли са от отменения акт и при положителен отговор- в какъв размер следва да се присъди адекватно на вредите обезщетение. Под „вреда” следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществени права и защитени от правото блага на увредения. В правната действителност „вредите” се делят на различни видове с оглед различни класификации. Те могат да бъдат морални /неимуществени/ и/или материални /имуществени/. Както вече се посочи, в настоящия казус се претендира обезщетение само за претърпени неимуществени вреди. Моралните /неимуществени/ вреди не засягат имуществото на увреденото лице, а накърняват неговите чисто лични, научни, естетични или морални разбирания (схващания).

В доктрината съществуват разнообразни виждания относно същността и обхвата на неимуществените вреди, но положението, че те се отнасят до емоционалния живот на пострадалия/ищеца и включват физическите и моралните страдания, предизвикани от действията на други лица, не се поставя под съмнение. По дефиниция неимуществените вреди обхващат последиците от засягане както на блага, които са предмет на субективни права (право на чест, на име, върху духовния интегритет), така и върху блага, които не са предмет на права. Освен това в резултат на неблагоприятното засягане при незаконосъобразна административна дейност, физическите лица могат да претърпят и един друг вид вреди, които се определят също като неимуществени - страх, стрес, страдания, болки, неудобства, мъка, чувство за непълноценност и т.н., които се явяват последици от едно сравнително интензивно засягане на психо-емоционалната сфера на увреденото лице. Следователно неимуществените вреди също са две групи: първата група са вредите, които са последица от неблагоприятното засягане на личните, неимуществени права, а втората група са вредите, които са последица от неблагоприятното засягане на психо-емоционалната сфера на увреденото лице. Логически неприятните вътрешни изживявания на ищеца са несъпоставими с имуществени блага. Въпреки това, законодателят, изхождайки от принципите на житейска целесъобразност и справедливост, е допуснал имуществено възмездяване на вреди от неимуществен характер.

Настоящият състав на съда счита, че в настоящото производство ищецът не се е справил с лежащата върху него доказателствена тежест и не е успял да докаже съществуването на другите две материални предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – настъпили неимуществени вреди в неговата правна сфера, която да е в причинноследствена връзка с отмененото наказателно постановление.

Както вече се посочи по-горе в мотивите, с наказателното постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на П. Я. П. за извършено нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, за което на основание чл. 185 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева. От събраните доказателства е видно, че в отмененото наказателно постановление липсва диспозитив за отнемане свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на ищеца за определен срок или друго подобно административно наказание, каквито са били основните притеснения на ищеца, според доводите, изложени от него в исковата молба. Казано с други думи, изложените в исковата молба доводи на ищеца, че се стресирал прекомерно от евентуалната възможност той и жена му да не могат да ползват семейния си автомобил, не кореспондират с наложената глоба в размер на 20 лева. В допълнение следва да се посочи, че такъв размер на глобата не е в състояние да причини твърдените от П. неимуществени вреди – нито като вид, нито като интензитет на въздействие, които да обезвреда по реда на ЗОДОВ и в размер от 3500лв.

Дори и съдът да приеме, че в правната сфера на П. П. действително са настъпили твърдените притеснение, страх, унижение и др., то не може да се обоснове извод, че тези субективни усещания на ищеца са породени от именно от отмененото наказателно постановление. Доказателствата по делото мотивират настоящата инстанция да приеме, че източник на тези психоемоционални състояния може да е грубото отношение на полицейския служител М.М. Н. към ищеца по време на проверката от 19.08.2023г., за което се споменава в исковата молба, но същността на иска, с който е сезирана настоящата инстанция, не е за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на полицейския служител – проверяващ и актосъставител. Производства като разглежданото, са строго формални, поради което съдът е обвързан от петитума на исковата молба така, както той е формулиран от ищеца. С оглед на това въпросът дали е налице уронващо достойнството на ищеца поведение от служителя на ОД на МВР – Варна, което да е източник на твърдените неимуществени вреди, не е предмет на настоящото исково производство.

В допълнение към вече изложеното следва да се добави и това, че в периода от съставяне на АУАН, въз основа на който по-късно е издадено отмененото НП, до сезиране на съда с исковата молба за ищеца е настъпило и друго травматично събитие с голям интензитет – загубата на неговата съпруга, което се потвърждава и от разпитания свидетел И. К. М.. Ето защо не може да се приеме за безспорно доказано, че неприятните вътрешни изживявания на ищеца като страх, потиснатост, тревожност и др., са резултат не от друго, а именно от отмененото НП.

С оглед този изход на спора и своевременното заявяване на претенцията, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, което според настоящия съдебен състав следва да бъде определено в размер на 100 лева, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, настоящият състав на Административен съд - Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на П. Я. П.,[ЕГН], от гр. Варна, [улица], срещу ОД на МВР – Варна, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 3500лв. (три хиляди и петстотин) за претърпени неимуществени вреди в периода от 19.08.2022г. до 15.04.2024 година.

ОСЪЖДА П. Я. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 100лв. (сто), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.