РЕШЕНИЕ
№ 27/16.05.2019г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд гражданско отделение
На 17 април 2019г.
В публично съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ СЪБИНА ХРИСТОВА
АЛБЕНА ЗЪБОВА
Като разгледа докладваното от съдия Христова в.гр. дело № 70 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивните жалби на П. Х. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: * и адрес за призоваване *, чрез адв. Ц. ,и П. на Република България, гр. С., ул. В. № * против решението по гр. д. № 275/18 г. на ОС С. , с което в полза на първия е присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв. за понесени неимуществени вреди от водено наказателно дело по което с влязла в сила присъда е бил оправдан на основание чл. 2, ал.1 , т.3 ЗОДОВ и 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди понесени от разглеждане на делото извън разумния срок на основание чл. 2б ЗОДОВ, като в останалата част до предявения размер исковете са отхвърлени.
П. на РБ обжалва решението в осъдителната част, а ищецът в отхвърлителната исковете част.
Въззивникът-ищец изразява недоволство от анализа на доказателствата и твърди ,че това е причина за подценяване на степента на увреждането и по двата иска.
Въззивникът ответник пред настоящата инстанция изразява недоволство от изводите на съда относно размера на присъденото обезщетение и не поддържа останалите въззивни осплаквания.
В съдебно заседание страните не правят доказателствени искания.
Бургаски апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и становищата на страните приема от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното решение състав на окръжния съд гр. С. е определил по иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на основание чл. 52 ЗЗД обезщетение от 10 000 лв., затова че Г. е бил признат за невинен по повдигнати от ответника обвинения, като отхвърлил иска с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в останалата част до предявения размер от 100 000лв. Съдът е приел за установено, че вследствие на незаконното обвинение, ищецът е понесъл вредни последици, като понасяне на неудобство от водените процесуално-следствени действия с негово участие, без да са прераснали в трайни здравословни или психични увреди, нанесена е била вреда на доброто му име като гражданин и като работник. По иска с правно основание чл. 2бЗОДОВ съдът намерил основание за ангажиране на отговорността на ответника поради прекомерна продължителност на проицводството и присъдил обезщетение от 5 000лв. за негативните изживявания на ищеца свързани с продължителността на делото.
От материалите по приложеното наказателно дело се установява следното:
С влязла в сила присъда Г. е признат за невинен по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 220,ал.1 НК.
Съдът при определяне на степента на увреждането е съобразил тежестта на повдигнатите и поддържани първоначално по-тежки обвинения, прекратяването на производството по отношнеие на престъпление по чл. 202,ал.2,т.1 НК вр. Чл. 26, ал.1 НК, сравнително ниската степен на наказателна принуда с оглед наложената мерка за неотклонение и това че П. е поддържала обвинението през целия период, като е протистирала оправдателната присъда след първата инстанция.
С постановление от 03.04.2008г. е образувано досъдебно производство № 90ИП/2008г. по описа на ОД на МВР С. , пр.пр. № 805/2008г. по описа на РП С. , срещу неизвестен извършител за това, че през периода 2003-2007г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице присвоил чужди пари -сума с неустановен размер, поверени му да ги пази и управлява, собственост на кооперация „Стефка Ч. , гр. С. по чл.201, ал.1 от НКС постановление от 20.03.2009г., П. Х. Г. е привлечен като обвиняем за три престъпления: по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК; по чл.220, ал.1 от НК и по чл.201, ал. 1, вр.чл.26, ал. 1 от НК.
Постановлението е предявено на обвиняемия на 26.03.2009г. Определена му е мярка за неотклонение „подписка“.
Внесен е обвинителен акт в съда, който първоначално прекратява производството и връща делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Внесен е повторно обвинителен акт и е образувано НОХД № 196/2010г. по описа на Районен съд - гр. С.. Присъдата по това дело е била отменена и делото върнато на органите на досъдебното производство. С постановление от 14.06.2012г. прокурор при РП С. е прекратил частично досъдебното производство, водено срещу обвиняемия П. Г. за извършено престъпление по чл.201, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.202 от НК. Производството е останало да се води само за престъпление по чл.220, ал.1 от НК. На 04.07.2012г. РП С. е внесла в РС С. обвинителен акт против П. Г. , ведно с досъдебно производство № 90 ИП/2008г. по описа на ОД на МВР С. Обвинението е за престъпление по чл.220, ал.1 от НК.
На 04.07.2012г. е образувано НОХД № 949/2012г. по описа на РС С. , по което с присъда ищецът е оправдан. След обжалване делото е върнато на РС С. за ново разглеждане от друг състав, който с присъда № 169/23.06.2014г. съдът е признал подсъдимия П. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.220, ал.1 от НК, която присъда след потвърждаване от ОС- С. е влязла в сила на 05.11.2014г.
През цялото производство ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“.
Общата продължителност на наказателното производство спрямо ищеца е 6 години и 7 месеца - от привличането в качеството на обвиняем до влизане в сила на присъдата, с която е признат за невинен.
От разпитаните по делото свидетели, които са лица от кръга на неговите познати – колеги, се установява, че по време на процеса ищецът е търпял вреди от воденото разследване. Настъпили промени в поведението му- станал свит, откъснал се от средата си, тежко понасял мисълта, че обвинението руши доверието на колегите му в неговата почтеност. Последователно е изключен от различни органи на сдружения и фондации, с които работил по проекти финансирани с обществени средства, за което свидетелстват разпитаните по делото свидетели. Към момента на привличането му като обвиняем по наказателното производство – 20.03.2009г., ищецът е работил в длъжност „Председател на организация с нестопанска цел“ в „Асоциация за развитие на туризма и занаятите Българско възраждане“. До 2011г. е бил и член на съвета на директорите на „Б“ АД Б. Преди привличането му като обвиняем – на 01.12.2008г., трудовото му правоотношение със СНЦ „В“ е било прекратено по взаимно съгласие на страните.
От съвкупната преценка на събраните гласни доказателства следва извод, че в резултат на незаконното обвинение ищецът е претърпял вреди в личностната сфера, в професионалния авторитет и гражданската си репутация.
При тези обстоятелства окръжният съд е определил общо обезщетение в размер на 10 000 лв., което се атакува по размер и от двете страни.
По въззивната жалба на ищеца.
Оплакванията свързани с неправилност на решението са: не е отчетена тежестта на повдигнатото обвинение, не е съобразено лишаването на ищеца при такива обвинения да работи според образованието и квалификацията си и обстоятелството, че при отсъствие на доказателства за виновно поведение спрямо ищеца многократно са осъществяване множество процесуални действия.
Несъмнено при определяне на размера на обезщетението съдът е длъжен да отграничи чрез посочване на конкретните обстоятелства характера и тежестта на нарушението. В случая е повдигнато обвинение за тежко престъпление, предвиждащо лишаване от свобода от 1 до 6 години, което е било предшествано от обвинение за още по- тежко престъпление, за което е последвало прекратяване на наказателното преследване. Несъмнено тежестта на обвиненията е в пряка връзка със силата на негативните изживявания- тревога, обща несигурност, трайно постоянно безпокойство, срам, откъсване от нормалната среда, заради случилото се и пр. В този смисъл съдът възприема наличието на увреждане на личната сфера чрез причиняване на стрес, страх и несигурност, които са продължили през времетраенето на наказателния процес общо 6 години и 7м. Доказано е увреждане и на професионалната сфера от изявата на личността – загуба на работа, изискваща чисто съдебно минало, създаване на пречки пред намиране на друга подходяща. Това също са обстоятелства, които накърняват достойнството на човека, неоправдано снижават личната му оценка за място в обществото. Достигането до ограничен кръг от лица от професионалната среда на ищеца на сведения за воденото разследване засяга доброто му име, като данните по делото сочат, че той се е срамувал и е чувствал неудобство и сред най-близките. Чувството, че си невинен и въпреки това си обект на наказателно преследване смущава дълбоко увереността на личността в справедливостта .
Всички тези вредни последици настоящият съд намира, че биха били справедливо обезщетение от присъдената сума, но няма основание за нейното увеличаване, доколкото по-високо обезщетение предполага по- тежки вреди, за каквото не са представени доказателства. Независимо от тежестта на обвинението спрямо ищеца не са взети по-тежки мерки за неотклонение като задържане или домашен арест. За разликата над присъдената сума до предявения размер от 100 000лв. искът е неоснователен. Присъденият размер съответства на действително понесените негативни изживявания на ищеца, съобразен е с общите условия в страната за периода на увреждането. Въпреки оплакването и конкретно цитираните актове от съдебната практика, случаят не разкрива белезите на съответните казуси, при които са присъдени по- високи парични обезщетения, защото въпреки продължителността на разследването прокуратурата е прекратила наказателното производство по по-тежкото обвинение, като по този начин е намалял интензитета на наказателното преследване, не са прилагани мерки за процесуална принуда, ограничаващи свободата и движението на ищеца и неговото материално състояние, не са възникнали трайни вредни последици за здравето, не са налице допълнителни увреждания вследствие на широко медийно разгласяване.
Не са доказани по делото при условията на пълно главно доказване претендираните имуществени вреди в размер на 89 516лв.
Прекратяването на трудовите правоотношения, така както е доказано по делото не е в пряка причинна връзка с воденото наказателно дело, прокуратурата не е поискала отстраняване на ищеца от заеманите от него длъжности. Действително свидетелите сочат, че за избирането му в проекти това обстоятелство е оказвало значение, но също така сочат и че тези дейности са с непостоянен характер и без очакван и предвидим финансов резултат. Работата, която е извършвал ищеца е била по срочен договор, прекратен поради изтичане на срока , по безсрочен договор, прекратен по взаимно съгласие, бил е член на СД на акционерно дружество до м. 07.2011г., без данни за причините поради които е изключен. За размера на имуществените вреди, представляващи пропуснати ползи от възнаграждение, което ищецът би получил за целия период на наказателния процес от съществено значение е на първо място единствената причина за преустановяване на дохода, да е воденото наказателно производство – отстраняване от длъжност по искане на прокурора в наказателно производство или уволнение, поради наличие на висящо наказателно дело. Едва при такива данни е налице изискуемата от закона причинно следствена връзка между настъпилите негативни финансови резултати и наказателното производство, което обосновава отговорността на ответника за тяхното обезщетяване. Влиянието на информацията за водено срещу ищеца наказателно производство върху неговата професионална реализация е от значение при определяне на неимуществените вреди и в този аспект то е обсъдено.
По въззивната жалба на ищеца и ответника по отношение на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ.
В понятието "неимуществени вреди" според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и общ дискомфорт в определен период от време. Според разбирането, че критерият за справедливост, възприет в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, в случая има основание за присъждане на обезщетение в определения размер от 5 000лв. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост след преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Конкретният паричен еквивалент според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда. От значение е продължителността на наказателното преследване по обвинението. Съгласно т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и т. 11 от ТР № 3/2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост при отчитане броя на деянията, за които е повдигнато обвинението. В случая независимо от тежестта на обвинението и продължителността на производството деянието е едно и не са били взети мерки за процесуална принуда, които да ограничат свободата на ищеца и по този начин да се увеличи размера на вредите.
Със заявление рег. № РС-15-167/30.05.2015г. ищецът е предявил претенция до инспектората към ВСС, свързана с прекомерна продължителност на производството. Била извършана проверка и съставен констативен протокол от 03.07.2015г., с който било констатирано забава на разглеждането на делото в досъдебното производство. В съдебната фаза е констатирано забавяне с месец и половина при изготвяне на въззивното решение и при извършването на отводи от СлРС, което не е повлияло съществено на продължителността на съдебната фаза. На ищеца е било предложено споразумение от Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетение в размер на 1 100лв., с което той не се е съгласил и което обосновава допустимостта на иска.
Неоснователно е оплакването
на ответника, че неправилно е определена продължителността на процеса, както и
че съдът не е приел, че е воден в рамките на разумен срок. Общата
продължителност на наказателния процес изцяло се дължи на активността на
ответника да повдига и поддържа обвинението, макар и в рамките на периода да е
последвало прекратяване на производството по по-тежкото обвинение. Преценено
времето, необходимо на ответника да извърши процесуалните действия, довели до
окончателния съдебен акт не съответства на разбирането за разумен срок,
независимо от тежестта на обвинението. В случая има значение и обстоятелството,
че ищецът не е създавал пречки пред развитието на процеса. По отношение на
обвинение спрямо един обвиняем за едно престъпление по чл. 220, ал.1 НК делото
е било връщано два пъти на прокурора, няколкократно е продължаван срока на
разследване, провеждани са над 20 съдебни заседания за събиране на допълнителни
доказателства провеждани са множество разпити на ищеца в различно качество, протестирани са постановените оправдателни присъди.
Продължителността от 6г. и
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи, съвпадащи с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 71 от 19.12.18г. по гр.д. №275 /18г. на СлОС.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.