№ 3412
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202844 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Т. М., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №11-01-873²°²³/23.01.2023г., издадено от САБ - Директор на Агенция за
държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 247, ал.1, вр. с чл. 261 ал. 2 от
Закона за обществени поръчки (обн.ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и
доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.), на жалбоподателя – А. Т. М., е наложена „Глоба” в размер на
10000,00 /десет хиляди/ лева, за нарушение на чл.2, ал. 2 от ЗОП (обн.ДВ, бр.13 от
16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.).
В депозираната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на
атакуваното постановление. От материалноправна страна се оспорва правилността на
извършената и обективирана в констативно-съобразителната част на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) от контролните
органи оценка за наличието на нарушение на нормата на чл.2, ал.2 от ЗОП. Като недоказано
се отчита твърдението, че А. М. е субект на административнонаказателна отговорност,
доколкото той не е притежавал качеството „възложител“. Подчертава се, че пропускът
допълнително да се разясни приложението на правилото на чл.171а от ЗУТ не осъществява
състав на административно нарушение, предвид обстоятелството, че в случай на
невъзможност участник в процедурата да представи изисканите от възложителя документи
по чл.171 от ЗОП, той можел да докаже своето икономическо и финансово състояние с
помощта на всеки друг документ, който възложителят приемел за подходящ, съгласно чл.62,
ал.2 от ЗОП. В тази връзка се възразява, че в обявление за обществена поръчка не е
възможно да се възпроизведе цялата приложима нормативна база. Жалбоподателят приема,
че не е съобразена и приложимостта към фактите на хипотезата на маловажен случай на
нарушение, регламентирана в нормата на чл.28 от ЗАНН. Наведени са доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения в процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП). Те се
1
съсредоточават върху неясна мотивировка на наказващия орган и актосъставителя, в какво
се изразява нарушението и несъответствие на въведените фактически параметри с
приложеното към тях материално правило, посочено като накърнено. Не ставало ясно дали
отговорността се ангажира за въвеждане на ограничително изискване или за одобряване на
обявление за обществена поръчка, в което вече било въведено такова. Обсъжда се и
несъответствие между разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП и ангажираната санкционна норма
на чл.247, ал.1 от ЗОП. Формулира молба за цялостната отмяна на обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. М., която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрк. Я Последната
пледира за неоснователност на депозираната жалба и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Министерство на младежта и спорта е юридическо лице на бюджетна издръжка, със
седалище гр.София и адрес: бул.“Васил Левски“ №75. Неговата организация, дейност,
структура, функции и численост на персонала се определят от Устройствен правилник (УП),
приет с ПМС №142 от 08.07.2013 г. (обн. ДВ, бр.62 от 12.07.2013 г., изм. и доп. ДВ, бр.46 от
19.05.2020 г.). Съгласно чл.3, ал.1 от УП, министърът на младежта и спорта разработва,
организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта
на младежта и спорта.
По силата на чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗОП и в съгласие с чл.4, т.35 от УП на Министерство
на младежта и спорта, министърът на младежта и спорта притежава и качеството на
публичен възложител на обществени поръчки, който следва да организира, провежда
процедури по специалния закон и сключва договорите с избрания участник. Според чл.6, т.4
от УП на министерството, министърът можел да възлага на главния секретар на
министерството свои правомощия на възложител на обществени поръчки.
Към 21.08.2020 г. длъжността министър на младежта и спорта била изпълнявана от
КрА. Кралев. В качеството си на публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал.
2, т. 4 от ЗОП, със своя Заповед №РД-09-334/26.05.2017 г., на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП,
той определил А. Т. М., главен секретар на Министерство на младежта и спорта, да
организира и възлага обществени поръчки в Министерството, да разписва всички
документи, произтичащи от възлагателния процес, в съответствие с разпоредбите на ЗОП и
ППЗОП, както и да сключва договори след проведените процедури по реда на ЗОП.
На 21.08.2020 г., с Решение изх. №РД-16-60/21.08.2020 г., изпратено и публикувано в
Регистър на обществените поръчки, част от платформата по чл.39а, ал.1 от Закона за
обществените поръчки, на 21.08.2020 г., с №D567391, А. Т. М., в качеството си на
оправомощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, открил процедура „Публично състезание“ по чл.
18, ал. 1, т. 12 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг за
изграждане на физкултурен салон по типов проект към Средно училище с изучаване на
чужди езици „Св. Климент Охридски“, гр. Благоевград“. Обектът на обществената поръчка
2
бил строителство по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗОП. Прогнозната й стойност била в размер на
716666,67 лв. без ДДС, поради което попадала в стойностния обхват на чл. 20, ал. 2, т. 1 от
ЗОП (ред. ДВ, бр.102 от 31.12.2019 г., в сила от 01.01.2020г.). С решението били одобрени
обявлението за оповестяване откриването на процедурата и документацията за участие.
В раздел II.1.4 от обявлението, било предоставено описание на предмета на
поръчката, както следва: „Цел на поръчката е да се изгради физкултурен салон по типов
проект към Средно училище с изучване на чужди езици „Св. Климент Охридски“, гр.
Благоевград, тъй като училището не разполага със салон и същевременно разполага с
подходящ терен за изграждането му. Разработен е инвестиционен проект в идейна фаза,
включващ следните части: „Архитектура“, „Конструкции“, „Електроинсталации“,
„Пожароизвестяване“, „Водоснабдяване и канализация“, ТОВК, „Енергийна
ефективност“, „Пожарна безопасност и защита на металната конструкция“. Така
формулиран, той бил свързан с реализирането на адаптация на проекта към прилежащия към
училището терен и изпълнение на всички строително- монтажни работи, включени в
инвестиционния проект и необходими за въвеждане на обекта в редовна експлоатация,
съгласно нормативните изисквания.
На 21.08.2020 г. решението за откриване на обществена поръчка, заедно с
обявлението за оповестяване и документацията за участие, били публикувани в Регистъра по
обществени поръчки (РОП) към Агенцията по обществени поръчки (АОП), в електронна
преписка, с УИН 01981-2020-0039.
В Раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа информация“, т.III.1.2
„Икономическо и финансово състояние“ на обявлението, с което е оповестено откриването
на процедурата за възлагане на обществената поръчка, било поставено изискване всеки
участник да има валидна застраховка „Професионална отговорност“ по чл.171 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), като лице, изпълняващо строителна дейност, за първа
група, минимум пета категория строежи. Не била предвидена възможност за участниците да
имат еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава
членка на Европейския съюз или в страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, по смисъла на чл.171а, ал.1 от ЗУТ.
Било пояснено изрично, че ще бъде отстранен от участие кандидат, който не отговаря
на поставените критерии за подбор.
Критерият за възлагане на обществената поръчка бил „оптимално съотношение
качество/цена“. Срокът, определен за получаване на оферти бил до 23:59 часа на 11.09.2020
г. и същият бил съобразен с нормативно определения 7-дневен срок от публикуване на
обявата, посочен в чл.188, ал.1 от ЗОП. Обявено било, че офертите ще бъдат отворени в
13:30 часа на 14.09.2020 г.
В оповестения срок за получаване на оферти - до 23:59 ч. на 11.09.2020 г., в платформата
постъпили пет оферти, както следва:
1. № OF102638/11.09.2020 г., 14:37 ч., от участника „Расатер - Юг“ООД;
2. № OF102634/11.09.2020 г., 16:32 ч., от участника „Пи Ем Пи Охридски”ДЗЗД;
1. № OF102280/11.09.2020 г., 17:21 ч., от участника ДЗЗД„Теоресурс – СКО Благоевград”;
2. № OF102564/11.09.2020 г., 17:34 ч., от участника „ММС-Никгео”ДЗЗД;
3. № OF104027/11.09.2020 г., 21:00 ч., от участника Обединение „Монолит – Спорт
СОУ“ДЗЗД.
Класирането на участниците в обществената поръчка било обявено с Решение № РД-16-
155/17.11.2020 г. на А. Т. М.. То било изпратено на участниците чрез платформата на
18.11.2020 г., като на същата дата било публикувано в Регистъра на обществените поръчки и
на профила на купувача на министерство на младежта и спорта.
На 01.12.2020 г. чрез платформата определеният изпълнител Обединение „Монолит –
3
Спорт СОУ“ДЗЗД изпратил съобщение, с което уведомил възложителя, че се отказва от
изпълнението на поръчката поради настъпили непредвидени обстоятелства.
Предвид получения отказ за изпълнение на поръчката от страна на спечелилия участник,
Решение № РД-16-180/02.12.2020 г. за класиране на участниците и определяне на
изпълнител било изменено с Решение № РД-16-155/17.11.2020 г. и като за изпълнител на
поръчката бил определен класираният на второ място участник ДЗЗД„Георесурс – СКО
Благоевград”.
На 02.12.2020 г. Решение № РД-16-180/02.12.2020 г. било връчено на участниците чрез
платформата и публикувано в Регистъра на обществените поръчки и на профила на
купувача на министерство на младежта и спорта.
На 11.12.2020 г. между министерство на младежта и спорта, представлявано от А. Т. М. и
ДЗЗД„Георесурс – СКО Благоевград”, представлявано от Марио Павлов - представляващ
ДЗЗД, бил сключен договор № 23-00-101/11.12.2020 г. с предмет: Извършване на строително-
монтажни работи /СМР/ на обект: „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по
типов проект към Средно училище с изучаване на чужди езици „Св. Климент Охридски”, гр.
Благоевград”, подробно описани в Техническата спецификация - Приложение № 1,
неразделна част от договора.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, за извършване на инженеринга възложителят се
задължавал да плати на изпълнителя обща цена в размер на 704 950, 00 лв. без ДДС, или
845 940, 00 лв. с ДДС, съгласно ценовото предложение на изпълнителя, като цената
включвала: 1. цена за адаптиране на проекта - 19 000 лв. без ДДС, или 22 800 лв. с ДДС и 2.
цена за изпълнение на СМР - 685 950,00 лв. без ДДС, или 823 140,00 лв. с ДДС.
На 21.12.2020 г. изпълнителят ДЗЗД„Теоресурс – СКО Благоевград” издал фактура №
********** на стойност 845 940,00 лв. с ДДС, по която бил отразен аванс в размер на 100 %
от стойността на договора с ДДС. Дължимата сума по фактурата била заплатена от
Министерство на младежта и спорта с бюджетно платежно нареждане № Е02592 на
29.12.2020 г.
Със Заповед №ФК-10-259/24.03.2023 г., изменена със заповеди №ФК-10-358/09.05.2023 г.
и № ФК-10-450/08.06.2023 г. директорът на Агенция „Държавна финансова инспекция“
възложил извършване на проверка за законосъобразност относно спазването на
нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово – стопанската и отчетната дейност,
както и нормативната уредба в областта на обществените поръчки във връзка с
финансирането, възлагането и изпълнението на дейности по договори, сред които и този,
сключен между Министерство на младежта и спорта и ДЗЗД „Георесурс-ско Благоевград“
под №23-00-101/11.12.2020 г. За участие в проверяващия екип със заповед №ФК-10-
259/24.03.2023 г. били определени служители на контролния орган, сред които и свид. Г. К. Т.
– „главен финансов инспектор“ дирекция “Инспекционна дейност“ към АДФИ.
В хода на контролната дейност органите проверили условията за провеждане на
процесната обществена поръчка, където в Раздел III „Правна, икономическа, финансова и
техническа информация“, т.1.2. „Икономическо и финансово състояние“ на обявлението за
поръчката, при определяне на критериите за подбор, включващи минимални изисквания за
икономическото и финансовото състояние на участниците в процедурата, било посочено
само конкретното изискване за валидна застраховка „Професионална отговорност“ по чл.171
от ЗУТ, като лице, изпълняващо строителна дейност, за първа група, минимум пета
категория строежи, с която кандидатите следвало да разполагат, без да се предвижда
изключението по чл.171а от ЗУТ.
Относно причините за така поставените от възложителя специфични критерии за
одобрение на участниците, контролните органи, с писмо № 07-00-60 от 27.04.2023 г.,
изискали обяснителна информация от инспектирания обект. В постъпилия писмен отговор с
4
№07-00-60 от 25.04.2023 г. по описа на АДФИ, било потвърдено, че е поставено изискване за
валидна застраховка „Професионална отговорност“ по чл.171 от ЗУТ, като не е предвидена
възможност участниците да имат еквивалентна такава за професионална отговорност или
гаранция в друга държава членка на ЕС или в страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство. Допълнено било, че в документацията по обществената
поръчка мотиви и основания за включване на изискването не са посочени.
От събраните в хода на проверката писмени документи, включително допълнително
изискани обяснения, свид. Т. констатирал неправилност на изискванията, заложени в
обществената поръчка, тъй като те необосновано ограничавали участието на лица в нея. Той
приел, че при определяне на критериите за подбор, възложителят не е включил изрично
възможността по чл.171а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която изискването за застраховка за
професионална отговорност на лицата по чл.171, ал.1 от ЗУТ да не се прилага за лице от
държава членка на ЕС или от друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, което се
установява на територията на Република България и е предоставило еквивалентна
застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава членка на ЕС или
в страна по Споразумението за ЕИП. Не се откривала и друга формулировка, която да
създаде яснота, че възложителят не пренебрегва установеното от ЗУТ правило на чл.171а,
ал.1. Поради това с включването от жалбоподателя само на изискването за застраховка по
чл.171 от ЗУТ необосновано било ограничено участието на други лица в процедурата за
възлагане на обществената поръчка. В контекста на тези разсъждения свид. Т. достигнал до
извод, че жалбоподателят е извършил нарушение на нормата на чл.2, ал.2 от ЗОП.
С оглед на констатираното нарушение на 31.07.2023 г. свид. Т. съставил срещу А. Т.
М., в качеството му на главен секретар на Министерство на младежта и спорта и определено
лице от публичен възложител по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за обществените поръчки
(обн. ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.),
акт за установяване на административно нарушение №11-01-873/31.07.2023 г., за извършено
на 21.08.2020 г. от въззивника административно нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП (обн. ДВ,
бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.). Същият
бил съставен в присъствието на двама свидетели и нарушителя. Документът бил подписан
от А. М..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу АУАН,
изложените в които аргументи са възпроизведени и в жалбата, инициирала настоящото
производство.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление
(НП) с № 11-01-873²°²³/23.01.2024 г., от Стефан Александров Балчев - Директор на АДФИ, с
което на основание чл. 247, ал.1, вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП (обн. ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в
сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.), при цялостно възпроизвеждане
на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 000,00 /десет хиляди/ лева, за нарушение по чл.2, ал.2 от
ЗОП (обн.ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.23 от
14.03.2020 г.).
Препис от същото е връчен на жалбоподателя на 30.01.2024 г. Жалбата срещу него е
постъпила на 12.02.2024 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетеля Т.; разписка за връчване на НП, възражение срещу АУАН, Заповед № ФК – 10–
259/24.03.2023 г., Заповед №ФК-10-450/08.06.2023 г. и Заповед № ФК – 10–358/09.05.2023 г.
на директора на АДФИ за възлагане на финансова инспекция, справка за длъжностните лица
при Министерство на младежта и спорта за периода 01.01.2020 г. – 24.03.2023 г., справка за
лицата по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП, представляващи Министерство на младежта и
5
спорта за периода 01.01.2020 г. – 24.03.2023 г., Заповед №РД-09-334/26.05.2017 г. на
министъра на младежта и спорта, решение по чл.22, ал.1 от ЗОП за откриване на процедура,
обявление за поръчка, документация, писмо от АДФИ, вх.№07-00-60/26/25.04.2023 г. по
описа на Министерство на младежта и спорта, писмен отговор от Министерство на
младежта и спорта изх.№07-00-60/29/27.04.2023 г., Решение №РД-16-155/17.11.2020 г. за
обявяване на класирането на участниците съгласно обявения критерий „оптимално
съотношение качество/цена“, Решение №РД-16-180/02.12.2020 г. за избор на изпълнител по
обществената поръчка, договор №23-00-101/11.12.2020 г., сключен между Министерство на
младежта и спорта и ДЗЗД „Георесурс – СКО Благоевград“, фактура
№**********/21.12.2020 г., бюджетно нареждане, писмен отговор от Министерство на
младежта и спорта, вх.№122353/12.04.2024 г. по описа на СРС, с приложния искания за
разяснения по обществена поръчка, писмен отговор от АДФИ, вх.№82462/12.03.2024 г.,
заповед №ЗМФ -454/21.06.2023 г. на министъра на финансите, пълномощни за процесуално
представителство, всички приети по реда на чл.283 от НПК.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля Т. /актосъставител/ се установява
редът, по който е извършена финансовата инспекция в Министерство на младежта и спорта,
изисканите и прегледани документи, респ. възприетото съдържание на рестриктивното
изискване към кандидатите за участие в процедурата - да имат валидна застраховка
„Професионална отговорност“ по чл.171 от Закона за устройство на територията ЗУТ), като
лице, изпълняващо строителна дейност, за първа група, минимум пета категория строежи,
без да е да е вписано изрично правилото на чл.171а, ал.1 от ЗУТ, въвеждащо изключение за
чуждестранните лица или друга формулировка, указваща, че то не се пренебрегва.
Свидетелят е категоричен, че се е водил по данните, изводими от изисканата и
представената от проверяваната институция документация. Подчертава, че в нея не е открил
обосновка за така заложените критерии. Пояснява и решението си, като дата на извършване
на нарушението да приеме момента, в който е публикувано решението за откриване на
обществената поръчка, ведно с утвърдената за участие документация и обявление.
Показанията на свид. Т. се отличават с конкретика, последователност и логичност,
което позволява върху тях да бъдат обосновани изводи по фактите, релевантни към състава
на предявеното на въззивника нарушение. Съдържащите се в тях доказателства
кореспондират и с писмените документи, подредени в досието на обществената поръчка,
проведена за нуждите на Министерство на младежта и спорта. Последните не разкриват
противоречия помежду си и позволяват да бъде проследена дейността на възложилия
поръчката орган и неговите решения. Ето защо съдът кредитира инкорпорираните по делото
гласни и писмени доказателствени средства без резерви, като липсата на противоречия
обезпредметява тяхното отделно обсъждане.
От приложените заповеди на директора на АДФИ се извежда материалната
компетентност на свид. Т. като участник в административнонаказателното производство,
респ. методиката, следвана от него при извършването на проверката.
Представените към адинистративната преписка копия на справки за длъжностни лица
в проверяваната институция, които са имали правомощие да я представляват и заповедта на
министъра на младежта и спорта за определяне на въззивника за организация и възлагане на
обществените поръчки, провежани в министерството, налагат като безспорен факт
притежаваното от А. М. към 21.08.2020 г. особено качество на длъжностно лице, по смисъла
на чл.7, ал.1 от ЗОП.
Приобщените копия на документи от досието на обществената поръчка позволяват да
се установят фактите, свързани с нейния предмет, конкретно предявените изисквания към
кандидатите и тяхната формулировка, респ. периода, в рамките на който е протекла
процедурата от момента на нейното откриване до заплащането на дължимите по сключения
договор суми.
6
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Разпоредбата на чл.261, ал.2 от ЗОП сочи като компетентни да издават наказателни
постановления за нарушения на нормите на нормативния акт министъра на финансите или
оправомощени от него длъжностни лица. Видно от заповед №ЗМФ-454/21.06.2023 г. на
министъра на финансите, директорът на АДФИ е надлежно упълномощен да изпълнява
правомощията на наказващ орган по смисъла на закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) по актове за нарушения на разпоредбите на Закона за обществените
поръчки (ЗОП).
Съгласно текста на чл.261, ал.1 от ЗОП актовете за установяване на нарушения по
този закон се съставят от длъжностни лица на АДФИ в срок 6 месеца от деня, в който
нарушителят е открит, но не по – късно от 3 години от извършване на нарушението. Тази
формулировка указва, че в конкретния случай компетентността на инспекторите към АДФИ
да инициират административнонаказателно производство произтича от закона, в съгласие с
нормата на чл.37, ал.1, б.”А” от ЗАНН. Свид. Т. е заемал длъжността „главен финансов
инспектор”, а видно от приобщените заповеди на директора на АДФИ, той е бил и
натоварен с конкретни правомощия в рамките на финансовата инспекция на дейността на
Министерство на младежта и спорта.
Съдът констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава
извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото
нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност. Очертани са дата, място и конкретни действия на
жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му деяние. Предложеното описание на
относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН
и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на
съответния състав от материална страна. В констативно- съобразителната част на АУАН и
НП изрично е обозначено, че в качеството си на определено от възложителя длъжностно
лице, като е одобрил обявлението за откриване на обществената поръчка, в което е било
включено ограничително условие за изискуемост на валидна застраховка „Професионална
отговорност“ по чл.171, ал.1 от ЗУТ, без да предвижда и възможност за представянето на
неин еквивалент, въззивникът е нарушил забраната за ограничаване на конкуренцията и
отдаване на необосновано предимство, регламентирана и като принцип в разпоредбата на
чл.2, ал.2 от ЗОП. Предложена словесно е достатъчна конкретика, за да се гарантира на
жалбоподателя възможността да се ориентира относно фактическите параметри на
очертаното с двата процесуални акта административно нарушение. Недвусмислена е волята
на наказващия орган, че насочва държавната принуда срещу лицето, което съобразно
изискванията на специалния закон е единствено оправомощено да определи критериите,
които се поставят като изискване за подбор на участниците в публичната процедура,
7
полагайки своята санкция чрез подписа си върху изготвената документация, подлежаща на
публикуване. Изводът се налага и при тълкуване на текста на чл.22, ал.2, вр.ал. от ЗОП,
съгласно който възложителят издава решение за откриване на процедурата, като със същото
одобрява обявлението, с което се оповестява откриване на процедурата, както и
документацията към обявлението. Този акт единствено материализира волята на
упълномощеното по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП длъжностно лице и ангажира неговото
произнасяне като възложител на обществената поръчка с всички произтичащи от това
последици. Още повече когато административнонаказателна отговорност не е предвидена за
служителите, които фактически подготвят проекта за обявление на обществената поръчка.
Постигната е и нужната кореспонденция между изведената фактология и
приложената правна квалификация на деянието по чл.2, ал.2 от ЗОП. Цитираната разпоредба
въвежда правило за поведение, установявайки забрана за ограничаване на конкуренцията
чрез включване на условия или изисквания в обществената поръчка, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в
обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността,
количеството или обема на обществената поръчка. Изискването към кандидатите само за
наличието на сключена застраховка „Професионална отговорност“ по чл.171 от ЗУП, без да
се предвижда възможност за представяне и на неин еквивалент по смисъла на чл.171а от
ЗУТ, пряко рефлектира върху възможността на отделни стопански субекти да се включат в
процедурата, поради което и накърнява установената забрана. Пореден довод в подкрепа на
становището, че чл.2, ал.2 от ЗОП следва да бъде приложен, се явява и санкционната
разпоредба на чл. 247, ал. 1 от ЗОП, която визира възможност за ангажиране на
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Въпреки това
и за прецизност съдът приема, че в конкретния случай в правната квалификация следва да
присъства и привръзка към разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗОП, въвеждаща че
„Възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само
критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на
възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са
съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато
обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от
обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и
сложността на съответната позиция.“ Това е така, доколкото в случаите, в които причина
за ограничаване на конкуренцията се явява включването на условие, предвидено в специална
разпоредба и пряко свързано с преценката на възможностите на оферентите, правилото на
чл.2, ал.2 от ЗОП следва да бъде приложено винаги във връзка със съответната разпоредба.
В конкретния случай изискването към кандидатите за сключена застраховка
"Професионална отговорност" или допустимостта да се представи еквивалентна такава или
гаранция, когато участникът е чуждестранно лице, е императивно и произтича от текстовете
на чл. 171 ЗУТ и чл.171а от ЗУТ, към които препраща чл.59, ал.2 от ЗОП. То е пряко
относимо към оценяването на възможностите на конкретния кандидат да изпълни
поръчката, в съответствие с нейните предмет, стойност, обем и сложност. В този смисъл и
прецизното въвеждане на правната квалификация налага разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от ЗОП
да се изпише в привръзка с тази на чл.59, ал. 2 ЗОП (в същия смисъл Р №3771/07.04.2023 г.
по адм. дело № 9679/2023 г., ВАС, VII отд., Р № 6552 от 20.06.2023 г., по адм. д. № 1432/2023
г., ВАС, VІІ отд., Р № 3097 от 23.03.2023 г., по адм. д. № 9681/2022 г., ВАС, VІІ отд., Р №
11972 от 21.12.2022 г., по адм. д. № 7557/2022 г., ВАС, VІІ отд., Р № 11679 от 28.11.2023 г., по
адм. дело № 5176/2023 г., ВАС, VIII отд.). Така констатираният пропуск не е съществен,
доколкото извършеното от актосъставителя и наказващия орган подборно описание на
обстоятелствата по нарушението, в което нееднократно се открива пояснение с препратка и
към разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗОП, ведно с нужната аргументация в тази насока,
обезпечава правото на защита на санкционираното лице в достатъчна степен. В този смисъл
8
и според настоящия съд той може да бъде преодолян посредством изменение на
наказателното постановление в частта на правната квалификация, на основание чл.63, ал.7,
т.1 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция констатира и друг несъществен пропуск на
наказващия орган, изразяващ се в неангажиране като привръзка към разпоредбата на чл.
247, ал. 1 от ЗОП и като част от основанието за налагане на санкцията на въззивника на
текста на чл.259 от ЗОП (ред. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.). Последният гласи, че: „В случаите
по чл. 7, ал. 1 и 2 наказанията по чл. 247 – 256г се налагат на лицето, на което е делегирано
правомощието по възлагане на обществени поръчки, съответно на лицето, което замества
възложителя в негово отсъствие.“. Тази непълнота също не обуславя допуснато
съществено процесуално нарушение, доколкото изложението на фактите по нарушението,
материализирано в АУАН и НП, неколкократно подчертава качеството на въззивника на
определено по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОП длъжностно лице, в което именно се ангажира и
неговата административнонаказателна отговорност. Същевременно параметрите на
санкцията са идентични и за двете категории лица. Отсъствието на изрична препратка към
разпоредбата на чл.259 от ЗОП може да бъде преодоляно посредством позоваването на съда
върху правомощието му, съгласно чл. 63 ал. 7 т. 1 ЗАНН, да измени наказателното
постановление, като приложи закон за същото наказуемо нарушение без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. При този подход следва да бъде приложена
санкцията по чл. 247 ал. 1 (в редакцията, пораждала действие към датата на деянието), вр.
чл. 259 ЗОП (в редакцията пораждала действие към датата на деянието) (в същия смисъл Р
№ 7094 от 21.11.2023 г., по адм. дело № 8514/2023 г., АССГ, IX-ти касационен състав, Р №
4525 от 06.07.2023 г. по адм. дело № 3537/2023 г., АССГ, XVIII-ти касационен състав и др.).
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че напълно са
удовлетворени изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
в предвидения от чл. 261, ал.1 ЗОП 6-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 3-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна,
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в ЗАНН и в
специалния закон, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл. 2, ал.2 от ЗОП /ред., ДВ, бр.13 от 16.02.2016 г., в
сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г./, като му е наложена „Глоба“ в размер
на 10000,00 десет хиляди/ лева.
А. Т. М. се явява субект на административнонаказателна отговорност по възприетата
от административните органи правна квалификация, в качеството си на възложител на
обществени поръчки.
Съгласно чл.5, ал.2, т.4 от ЗОП, публичен възложител на обществени поръчки се
явява министърът на младежта и спорта. Този пост в периода от 04.05.2017 г. до 12.05.2021 г.
е бил зает от КрА. Кирилов Кралев. За времето от 26.05.2017 г. до 21.04.2021 година А. Т. М.
е изпълнявал длъжността главен секретар на Министерство на младежта и спорта. По силата
на заповед № РД-09-334/26.05.2017 г. КрА. Кралев - министър на младежта и спорта,
определил А. Т. М. - главен секретар на Министерство на младежта и спорта, да организира
и възлага обществени поръчки, провеждани в министерството чрез приложимите процедури
9
по чл. 18, ал. 1 от ЗОП и чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица по
реда на Глава Двадесет и шеста от ЗОП, включително да организира предварителните
действия по подготовката на процедурите, да одобрява документациите, да назначава
комисии и утвърждава докладите от работата им, да подписва решенията и обявленията и
други документи, издавани в хода на процедурите, и да сключва договорите за възлагане на
обществени поръчки. Тази заповед е издадена в съгласие с разпоредбата на чл. 6 т. 4 от
Устройствения правилник на министерството на младежта и спорта, според която
министърът може да възложи на главния секретар свои правомощия на възложител на
обществени поръчки. Тя черпи своето основание и от текста на чл. 7 ал. 1 ЗОП (ЗОП,
обн.ДВ, бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.), според
който възложителят може да определи длъжностно лице, което да организира и/или да
възлага обществени поръчки. В тази хипотеза на делегиране на правомощия, съгласно чл.
259 ЗОП (ЗОП, обн.ДВ, бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр.23 от
14.03.2020 г.), наказанията по чл. 247 – 256 се налагат на определеното длъжностно лице. По
делото не е установено друго конкретно лице, на което със Заповед в периода 2021 г. – 2022г.
да е вменявано задължение за възлагане и провеждане на обществени поръчки в
институцията, към която е бил назначен на длъжност жалбоподателят. В този смисъл именно
М. се явява и адресат на правилото за поведение, ситуирано в чл.2, ал.2 от ЗОП.
Съгласно текста на чл. 2, ал.2 ЗОП „При възлагането на обществени поръчки
възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или
изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават
участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с
предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка“.
Според разпоредбата на чл.59, ал. 1, т.2 от ЗОП, възложителят взема решение какви
критерии за подбор по отношение на икономическото и финансовото състояние да определи
към кандидатите или участниците в обявената от него процедура за възлагане на обществена
поръчка. Нему е предоставено изключителното право сам да преценява своите потребности,
както и начина, по който те могат да бъдат задоволени в най-голяма степен, така че да са
съобразени принципите, залегнали в чл. 2 ЗОП. Документацията за участие се изготвя въз
основа на конкретните и специфични нужди на възложителя, като условията в нея са
обусловени от необходимостта в най-пълна степен да ги удовлетвори. Съгласно чл.59, ал.2 от
ЗОП, възложителите имат право да включват в решението, обявлението или документацията
само условия или изисквания, които са необходими за установяване на възможността им да
изпълнят поръчката. Те обаче задължително следва да са съобразени с „предмета,
стойността, обема и сложността на поръчката“. Според чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП,
възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установява, че
кандидатите разполагат със застраховка „Професионална отговорност“, когато такова
изискване произтича от нормативен акт. В случаите на строителство като предмет на
обществена поръчка това условие е изпълнено с разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗУТ,
съгласно която: “Проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част
"Конструктивна", консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен
надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други
участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия
или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им.“ Същевременно, текстът
на чл.171а, ал.1 от ЗУТ предвижда изключение от предходното правило, съгласно което:
„Изискването за застраховка за професионална отговорност на лицата по чл. 171, ал. 1 не
се прилага за лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се
установява на територията на Република България и е предоставило еквивалентна
застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава - членка на
Европейския съюз, или в страна по Споразумението за Европейското икономическо
10
пространство.“
При тълкуване на цитираните по- горе разпоредби се достига до извод, че
фактическият състав на процесното нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП изисква кумулативното
наличие на следните елементи: 1) да бъде включено в решението, обявлението или
документацията за обявяване на обществена поръчка условие или изискване; 2) това условие
или изискване да дава предимство на лице или това условие да ограничава участието на
лица в обществени поръчки; 3) това ограничаване да не е обосновано.
В конкретния случай в обявлението за обществената поръчка са включени условия по
отношение на критерия "икономическо и финансово състояние", т.е., налице е първият
елемент от фактическия състав по чл.2, ал.2 от ЗОП. В Раздел III „Правна, икономическа,
финансова и техническа информация“, т.III.1.2. от обявлението възложителят е заложил
следните минимални изисквания – всеки участник да има валидна застраховка
„Професионална отговорност“ по чл.171 от Закона за устройство на територията, като лице,
изпълняващо строителна дейност, за първа група, минимум пета категория строежи.
Идентично изискване се съдържа и в документацията за обществената поръчка, в раздел 3.5
"Изисквания за минимално ниво" т. 3.5.2. Не е включено обаче изключението, предписано по
чл.171а от ЗУТ, чиито адресати са лицата от държава - членка на Европейския съюз, или от
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
което се установява на територията на Република България и които са предоставили
еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава -
членка на Европейския съюз, или в страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство. Не се открива и друга формулировка, която да насочва, че това
правило се прилага в конкретната процедура.
Само по себе си поставянето на изисквания не противоречи на закона, доколкото не
тяхното предвиждане като факт, а съществените им характеристики са от значение при
преценката за наличието или липсата на дискриминационни условия. В този смисъл и
третото изискване по посочената като нарушена разпоредба на чл.2, ал.2 от ЗОП предписва
поставените изисквания да са обосновани. Следва да се подчертае, че няма пречка
поставените условия да ограничават участието на определени лица, стига обаче
възложителят да е изложил мотиви в степен, достатъчна да обясни нуждата от тях и
съобразяването им със спецификата на дейностите, включени в предмета на поръчката.
Логиката на закона е, в зависимост от вида на обществената поръчка да се поставят такива
условия към кандидатите, които могат да гарантират избирането на най-подходящ сред тях,
без неоправдано да ограничават участието в степен, несъответстваща на целения позитивен
правен резултат.
В конкретиката на казуса, правилно административнонаказващият орган е приел, че с
изискването за представяне на доказателства за валидна застраховка „Професионална
отговорност“ по чл.171, ал.1 от ЗУТ, без да включи предписанието на чл. 171а, ал. 1 ЗУТ,
жалбоподателят е допуснал нарушение на забраната по чл.2, ал.2 от ЗОП да се ограничава
конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано
предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените
поръчки. Трайна и последователна е практиката на Върховен административен съд, че двете
разпоредби разкриват аналогична юридическа сила, предвид идентичността на нормативния
акт, в който се съдържат, и категорично императивния им характер. Съотношението
помежду им, с оглед техните характеристики на задължително правило за поведение и
изключение от неговото приложение, предполагат предвиждането и на двете разпоредби или
поне препратки към всяка от тях, като възможни алтернативи сред критериите за подбор на
оферентите. Налага се извод, че правилното приложение на закона предполага при
въвеждане на изискване за застраховка за професионална отговорност задължително да се
предвижда и предписанието за еквивалент. Отсъствието на изрично упоменаване на двете
11
правила, уредени в ЗУТ, би повлияло демотивиращо на потенциалните чуждестранни
кандидати за участие в процедурата, доколкото те съобразяват своето участие с посоченото
в обявлението и документацията към обществената поръчка (в същия смисъл Р № 9965 от
19.10.2023 г., по адм. дело № 2926/2023 г., ВАС, VII о., Р № 8213 от 28.07.2023 г. по адм. дело
№ 4140/2023 г., ВАС, VII о., Р № 8042 от 21.07.2023 г. по адм. дело № 3357/2023 г. ВАС, VII
о., Р № 3080 от 23.03.2023 г. по адм. дело № 1075/2023 г. ВАС, VII о., Р № 9592 от 28.10.2022
г. по адм. дело № 6490/2022 г. ВАС, VII о., Р № 7778 от 25.08.2022 г. по адм. дело №
1272/2022 г. ВАС, VII о.Р № 9185/16.08.2021 г., по адм. дело № 4558/2021 г., ВАС, VII о., Р №
8800/06.07.2020 г., по адм. дело № 10931/2019 г., ВАС, VII о., Р№ 4130/13.04.2020 г., по адм.
дело № 9765/2019 г., ВАС, VII о., Р №13380/09.10.2019 г., по адм. дело № 3742/2019 г., ВАС,
VII о., Р №14160/20.11.2018 г., по адм. дело № 7165/2018 г., ВАС, VII о. и др.)
По изложените съображения съдът намира, че е нарушена забраната на чл. 2, ал. 2
ЗОП, вр.чл.59, ал.2 ЗОП да се ограничава конкуренцията чрез включване на условия или
изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието
на стопански субекти в обществените поръчки. Подходът, приложеният от възложилия
обществената поръчка орган, не само ограничава участието на трети лица, но и поставя
въпросът за прозрачността при избора на изпълнител. Следва да се допълни, че конкретно
формулираните изисквания, не съответстват и на правилото за тяхната обосновка. В
поясненията, предоставени на одитния екип жалбоподателят е вписал, че в документацията
по визираната обществена поръчка не се съдържат основанията, които са продиктували
изричното посочване единствено на изискуемата съгласно чл.171 от ЗУТ застраховка.
Подобно лаконично обобщение в никакъв случай не може да претендира за убедителна
обосновка на рестриктивно условие в процедура по възлагане на обществена поръчка.
Принципно е вярно твърдението, че в рамките на оперативната самостоятелност на
възложителя е определянето на критерии за подбор, с оглед постигане и задоволяване на
конкретно поставените от негова страна цели и интереси, при спазване на относимото за
това законодателство. Позовавайки се върху своята дискреция обаче той може да преследва
икономически най-изгодни предложения и най-целесъобразното изразходване на
предвидените публични средства само ако не нарушава принципите на конкуренция, чрез
въвеждане на ограничителни условия.
Този съд не възприема и възражението на жалбоподателя, че деянието е недоказано.
В случая категорично се установява, че балансът между претенциите на възложителя и
възможностите на оферентите е накърнен, доколкото е въведено ограничение при
определяне на икономическото и финансовото състояние, което трябва да притежават
участниците, без то да е съобразено със предмета и сложността на обществената поръчка.
Обстоятелството, че други участници в процедурата не са отстранени поради неизпълнение
на това условие, не са търсени разяснения, не са постъпвали жалби срещу решението за
откриване на процедурата, не налагат противни изводи. Тези факти биха могли евентуално
да се обсъждат при преценка индивидуализацията на наложеното наказание.
От субективна страна нарушението е извършено при непредпазлива форма на вината
небрежност, тъй като в качеството си на възложител по смисъла на ЗОП, М. е бил длъжен и
е могъл да възприеме обективните елементи от състава на нарушението, но не го е сторил.
Предвид формалния му характер, извършването му не е обвързано с настъпването на
противоправен резултат.
Процесният случай не разкрива характеристиките на маловажен и като такъв не
обуславя приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Безспорно визираният нормативен регламент е
относим към неизпълнението на задълженията на всички физически лица и за формалните
нарушения, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото
дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
12
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при
които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Принципно вярно е, че за
наличието на съставомерност по чл. 2, ал. 2, вр.чл.59, ал.2 ЗОП не се изисква настъпването
на допълнителни вредни последици, но макар и формално по своята конструкция
неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива формална по степен
обществена опасност. В тази връзка следва да се посочи, че стойността на обществената
поръчка е значителна, което самостоятелно завишава опасността на проявата. Сред
заложените от законодателя принципи за възлагане на обществени поръчки в чл. 2, ал. 1 на
ЗОП са прозрачността и свободната и лоялна конкуренция. Като е поставил необосновано
ограничително за други участници в процедурата изискване, жалбоподателят е препятствал
постигането на изброените цели на закона, а такова поведение е укоримо от правна гледна
точка и не може да бъде толерирано чрез приемането му за маловажно за целите на
генералната превенция. Отсъствието на други участници, които да са обжалвали
процедурата или да са търсили разяснение поради заложени дискриминационни условия,
също не придава изражение на нарушението, отличаващо го от обикновените прояви от този
вид и не обосновава приложението на чл.28 от ЗАНН. Подобен резултат може да се дължи
именно на предявяването на ограничаващи конкуренцията условия. Статутът на държавна
институция на Министерство на младежта и спорта не предоставя привилегията да не бъдат
съобразявани разпоредбите на ЗОП, тъй като това ще доведе до конфронтация и с принципа
за равнопоставеност между възложителите при изпълнението на договорите за обществени
поръчки. Не на последно място, нарушени са норми, които косвено имат отношение към
защитата на финансовите интереси на ЕС и общностните принципи за непрозрачност на
обществените поръчки в рамките на ЕС.
По отношение на наложената “глоба” в размер на 10000,00 /десет хиляди/ лева,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от
законодателя санкция в разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ЗОП (ЗОП, обн.ДВ, бр.13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.) е предвидено, че
възложител, който наруши забраната на чл. 2, ал. 2 ЗОП, се наказва с глоба в размер 2 на сто
от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000,00 лв. Касае се
за абсолютно определен размер. В конкретния случай, стойността на сключения договор с
включен ДДС възлиза на 845940,00 лева. При съответно процентно изчисление, съобразно
въведения в санкционната разпоредба алгоритъм, се установява, че 2% от посочената
стойност се равняват на 16918,80 лева. Доколкото този размер е по-висок от максималния
праг, предвиден в санкцията на чл.247, ал.1 от ЗОП, то и определеният размер на глобата от
10000,00 (десет хиляди) лева съответства на законовия регламент. В тази връзка съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския
предел за наказание глоба (имуществена санкция б.м.)…”.
Не се разкрива основание за приложение на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН,
доколкото с изменението на чл.247, ал.1 от ЗОП в сила от 22.12.2023 г., е предвиден по-
висок размер на глобата - 2 % от стойността на сключения договор с ДДС, но не повече от 20
000 лева. Неприемлво е тълкуването и за отпадане основанието за ангажиране
отговорността на жалбоподателя, предвид измененията в разпоредбата на чл. 259 ЗОП
(редакция в сила от 22.12.2023 г.). С новата регламентация е уредено, че субект на
отговорността се явява лицето, на което са „делегирани“ правомощията на възложител на
обществени поръчки. В случая обаче не се разкрива смислова разлика между делегиране на
правомощия и определяне на длъжностно лице, което да организира и възлага обществени
поръчки съобразно предходната редакция на чл.7, ал.1 от ЗОП, доколкото те се свързват с
един и същи фактически състав (ТР № 4 от 22.04.2004г. на ВАС, по тълк. д.№ТР-4.2002 г.).
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
13
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
поради допуснати съществени процесуални нарушения. Ето защо, така издаденото
наказателно постановление следва да се измени единствено във връзка с прецизиране на
правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на А. М..
С оглед изхода на делото, съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
препраща към реда, установен в чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс АПК). В
конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за
въззиваемата страна – Директора на АДФИ на Република България. Той е представляван от
юрисконсулт в производството, претендиращ в изявлението си и юрисконсултско
възнаграждение. С оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери
приложение разпоредбата на чл.63д, ал.5, вр.ал.4 от ЗАНН. Съгласно същата съдът определя
размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Нормата, към която е извършено препращането, в ал.1 предвижда:
„Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.” Такъв
подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната помощ, в чл.27е от
която е определен относително размер на възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност
по процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и предвид че
производството не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, съдът намира
за справедлив размер на разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащ на 80,00
лева. Тази сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя А. Т. М. по сметка на АДФИ.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №11-01-873²°²³/23.01.2024 г., издадено от
Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 247 ал.
1 от ЗОП (обн.ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.23 от
14.03.2020 г.) на А. Т. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 10 000, 00 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 2 ал. 2 ЗОП (обн.ДВ, бр.13 от
16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.), В ЧАСТТА
относно основанието за налагане на наказание на жалбоподателя, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА същото от такова по чл. 247 ал. 1 ЗОП (обн.ДВ, бр.13 от 16.02.2016г.,
в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.) в такова по чл. 247 ал. 1, вр. чл.
259 от ЗОП (в редакцията на ЗОП, обн.ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм.
и доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.), както и В ЧАСТТА относно нарушената
материалноправна разпоредба, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА същата от такава по чл. 2 ал. 2
от ЗОП (обн.ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.23 от
14.03.2020 г.), в такава по чл. 2 ал. 2, вр. чл. 59 ал. 2 от ЗОП (в редакцията на ЗОП, обн.ДВ,
бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.23 от 14.03.2020 г.).
ОСЪЖДА А. Т. М., ЕГН **********, да заплати сумата от 80,00 /осемдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение по сметка на Агенция „Държавна финансова инспекция“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15