Решение по дело №7511/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4710
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 29 септември 2020 г.)
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20191100507511
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта

      Р     Е     Ш    Е     Н     И     Е      №……    

          Гр. София, 04.08.2020 г.

 

 

       В      И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV „Д” състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в следния състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                          ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                             Мл. съдия : Светослав Спасенов

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 7511 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

          

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Т.Б.“ АД, чрез представителя му, срещу решение № 84687/04.04.2019 г. на СРС,  69 с - в, по гр. д. № 29491/2018 г., с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - признато е за незаконно и е отменено уволнението на Ж.П.Д., ЕГН ********** извършено със Заповед № 70/14.03.2018 г. на изпълнителния директор на „Т.Б.“ АД, ЕИК *******и той е възстановен на длъжността „специалист сигурност“, а ответникът „Т.Б.“ АД, ЕИК *******е осъден да му заплати сумата от 10 189, 02 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 15.03.2018 г. до 15.09.2018г., ведно със законната лихва от 10.05.2018 г. (подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, както и разноски в производството.

Въззивникът - ответник счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа , че СРС не е разпределил доказателствената тежест с доклада по делото и е пропуснал да се произнесе по направеното оспорване на ответника, че съкращаване в щата е допустимо и при т. н. „трансформация“ на длъжности, когато се премахват едни и се въвеждат други изисквания за длъжностите, с оглед характера на работата. Излага съображения, че първоинстанционният съд е пропуснал да даде точни указания на ответника за подлежащите на доказване факти. Сочи още, че съдът е следвало да установи обстоятелствата, дали при реалното съкращаване на щата е налице трансформация на длъжности, като укаже на ответника, че в негова тежест е да установи същественото различие между трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност и тази, за която се твърди, че е сходна с нея. Неоснователно съдът не е разгледал въпроса дали в случая е налице трансформация на длъжности. Според ищеца съкращаване в щата е налице и при разкриване на нови щатни бройки, за които са предвидени нови по своята характеристика трудови функции, при т. н. трансформация на длъжности и такава е налице в процесния случай. Преценката за идентичност се извършва с оглед естеството на работата и не може да се изведе само от свидетелските показания. Ако в новооткритата длъжност наред с досегашните трудови функции се съдържат и нови по своята характеристика и налице реално съкращаване на щата. Оспорва се като неправилен извода на СРС, че е налице идентичност между функциите на изпълняваната от ищеца длъжност „специалист сигурност“ и новооткритата длъжност „оператор сигурност“. Поддържа се, че са налице съществени разлики между двете длъжности. Освен това работодателят не е имал задължение да извършва подбор по чл. 329 КТ към момента на прекратяването, понеже съкратената длъжност на ищеца - „специалист сигурност“ е била единствена по щата. Освен това уволнението е извършено от компетентен орган и е налице реално съкращаване на длъжността. Съдът не е отчел факта, че работодателят е предприел съкращаване не само на длъжността на ищеца, но и на целия отдел „Корпоративна сигурност“ заради оптимизирането на работния процес. Оспорва се и иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа с доводи, че не са доказани предпоставките за заплащането му. Не се установява, че ищецът е останал без работа за целия 6 месечен срок, като единствено се установява, че се е регистрирал в бюрото по труда на 15.03.2018 г. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на СРС и се отхвърлят обективно съединените искове. Претендира разноски за юрисконултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение за  настоящото производство.

Въззиваемата страна - ищецът Ж.П.Д., чрез представителя си, е подал отговор на жалбата в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорва същата като необоснована и неоснователна. Излага съображения, че решението е законосъобразно постановено, при правилна преценка на събраните доказателства. Съдът е изяснил релевантните за спора факти  въз основа на събраните пред него доказателства и обосновано и правилно е уважил исковете. СРС е направил сравнение на длъжностните характеристики за двете длъжности и основателно е приел, че е налице припокриването им, макар формално те да се намират в различни отдели и направления. Основните функции и на двете длъжности са свързани с осигуряване спазването на вътрешните правила и защита от неправомерни действия на трите лица, чрез наблюдение на монтирани технически средства и обезпечаването им. Двете длъжности са изпълнителски. Преценката на идентичността на длъжностите е направена с оглед естеството на възложената работа. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля К., който е имал пряко и непосредствено впечатление от естеството на работата. От показанията му се установява, че двамата служители са имали еднакви задължения и отговорности, като функциите на длъжността „оператор сигурност“ изцяло се припокриват с трудовите функции на съкратената длъжност „специалист сигурност“. Моли да се потвърди изцяло решението на СРС. Претендира разноски, съобразно представен списък.

Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :  

СРС се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му – в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Решението е валидно и допустимо постановено. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

В допълнение към изложеното от СРС и във връзка с доводите на двете страни във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

По иска с правно основание чл.  344, ал. 1, т. 1 от КТ :

По делото не е спорно и от доказателствата представени пред СРС се установява, че страните са били обвързани от безсрочен трудов договор, по който ищецът е заемал длъжността „специалист сигурност“, в отдел „Сигурност“, направление „Склад, сигурност и транспорт“ при ответното дружество. Правоотношението е прекратено със Заповед № 70/14.03.2018г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - съкращаване в щата, връчена на ищеца срещу подпис на 14.03.2018 г.

По същество понятието „съкращаване в щата“ като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се свързва с намаляване на отделни бройки определени за щатни длъжности или с общо намаляване на работните места по щата, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. За да е законно, съкращението трябва да е реално и да е извършено от органа, който има право да прави промени в щата.

Съгласно трайната практика на съдилищата по този въпрос, в тежест на работодателя е да докаже, че е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение с работника на това основание, както и че има реално съкращение в щата и съответната длъжност като трудова функция действително е съкратена или е съществено променена, и че промяната в щата е извършена по законоустановения ред, включително и извършването на подбор, когато същият е задължителен. При упражняване на правото си на прекратяване, работодателят е длъжен да спази всички императивни норми на КТ в това число и чл. 329 КТ. Съдът следи служебно за спазване на императивните правни норми в трудовото законодателство, дори да не е направен изрично довод за това.

Във връзка с възраженията на ответника във въззивната жалба свързани с доклада по делото и указаната от СРС доказателствена тежест на страните в производството, настоящият състав намира следното :

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 81 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 114/2012 г., ГК, ІV ГО на ВКС, „в бързото производство в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание по чл. 312, ал. 1 ГПК дава указания на страните. По направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, а уредената в чл. 313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените указания“.

В случая в доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК СРС е разпределил доказателствената тежест, като е указал изрично на ответника, че в негова тежест е да установи законосъобразността на извършеното уволнение на посоченото в заповедта основание - т. е., че е налице реално „съкращаване в щата“, както и че е извършен подбор по чл. 329 КТ в случай, че той е задължителен, като се посочени и предпоставките за това. Във връзка с възраженията на ответника следва да се съобрази, че съдът няма процесуално задължение да указва на ответника с какви точно доказателствени средства да докаже законосъобразното извършване на уволнението или да му указва изрично да установява, че е налице съществено различие между трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност и тази, за която се е твърдяло, че е сходна с нея. При условие, че ищеца оспорва приложеното от ответника основание за прекратяване на договора, изцяло в тежест на ответника, по общите правила на доказване по чл. 154, ал. 1 ГПК, е да установи – пълно и главно, положителният факт, че основанието е действително приложено и е реализирано реално съкращаване на трудовата функция преди издаване на заповедта за прекратяване на договора. Ответникът в това производство, което се развива по реда на чл. 310 и сл. ГПК, е длъжен в отговора на исковата молба или в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да изчерпи всичките си доказателствени искания във връзка с оспорване законността на уволнението, което е въведено от ищеца в исковата молба. В противен случай, съгласно преклузиите уредени в чл. 313 ГПК, и двете страни (в частност и ответника) губят възможността да направят тези искания по – късно в производството.

В исковата молба основното оспорване на ищцата е било, че не е налице реално премахване на трудовата й функция, а от там – реално съкращаване на щата за длъжността й именно поради създаване на нова длъжност с идентични трудови функции. Тези твърдения са изложени от СРС в доклада по делото. Съдът е изпратил препис от определението с доклада на ответника, който в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК е взел становище по доклада и разпределението на доказателствената тежест и не е имал възражения нито по доклада, нито по разпределение тежестта на доказване. Такива възражения ответникът не е направил и в първото по делото заседание пред СРС. 

След преценка на извършените от СРС процесуални действия, настоящият състав намира, че той не е допуснал процесуални нарушения при разпределяне на тежестта на доказване и ответникът е следвало своевременно да ангажира доказателства за реалното съкращение длъжността на ищеца.

В процесния случай, в подкрепа на тезата си, че е извършено реално премахване (съкращаване) на функциите на ищеца, ответникът е представил  щатно разписание от 01.01.2018 г., както и такова в сила от 01.03.2018 г. От първото щатно разписание е видно, че в направление „Администрация и развитие“, отдел „Корпоративна сигурност" при ответното дружество са предвидени две длъжности: „ръководител отдел „Корпоративна сигурност" - 1 щатна бройка и „специалист сигурност" - 1 щатна бройка.

Със Заповед № 18-0022/27.02.2018 г. работодателят е взел решение да бъдат извършени промени в щатното разписание на предприятието, считано от 01.03.2018 г. и е одобрил ново щатно разписание, според което в направление „Администрация и развитите", отдел „Корпоративна сигурност" е премахната единствената щатна бройка за длъжността „специалист сигурност", но е разкрит един нов щат за длъжност „оператор сигурност" в направление „Финанси и одит", отдел „Вътрешен одит". Щатното разписание е одобрено от законния представител на ответното дружество.

Следователно в случая се установява, че с новото щатно разписание е извършено съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността изпълнявана от ищеца - „специалист сигурност" в направление „Администрация и развитите“, отдел „Корпоративна сигурност“. Предвид обстоятелството, че е съкратена единствена  щатна бройка, работодателят не е имал задължение да извършва подбор в съответствие с критериите на чл. 329 КТ. Законосъобразността на извършването на подбора би имало значение единствено в хипотеза на реално премахване на трудовата функция на служителя и при условие, че подбора е бил задължителен за работодателя (когато трудовата функция не е била единствена), каквато не е настоящата хипотеза. 

Основният според въпрос между страните е бил дали е доказано реално премахване на трудовата функция за изпълняваната от ищеца длъжност при реализиране на т. н. трансформация на длъжности. По този въпрос и в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав приема следното :

Съгласно многобройната практика на ВКС, обективирана в решение № 275/04.06.2012 г. по гр. д. № 1369/2010 г., ІV ГО, решение № 61/15.02.2012 г. по гр. д. № 1037/2011 г., ІV ГО, решение № 19/18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г., ІV ГО, решение № 498/13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г., IV ГО, решение № 189/24.07.2013 г. по гр. д.. № 919/2012 г., ІV ГО, решение № 34/16.02.2015 г. по гр. д. № 5826/2014 г., ІV ГО и др., реално съкращаване на щата в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност и в случай на едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т. е. при запазване или дори при увеличаване общия брой на работниците. Реално е и съкращаването на щата когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите й функции - когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в едно при премахване на щатни бройки.

Следователно основанието за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ ще е налице и в случаите на т. нар.трансформиране на длъжности, когато при закриване на определена длъжност и създаване на нова, в трудовите функции на новата длъжност освен част от трудовите функции на закритата длъжност, са включени и съществено нови по своята характеристика трудови функции.

Когато се преценява реалността на съкращаването, идентичността на трудовите функции се преценя с оглед естеството на възложената работа. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното й място в структурата на работодателя, от предмета на дейност и организацията на предприятието.

В случая, при постановяване на атакуваното решение СРС е отчел обстоятелството, че от съпоставката на приетите пред него длъжностни характеристики за длъжността „специалист сигурност“ - по съкратения щат и новоразкритата по щат длъжност „оператор сигурност“ се установява, че трудовите функции на двете длъжности се припокриват изцяло, макар формално административно длъжностите да са поставени в различни отдели и направления при ответното дружество.

Основните задължения и на двете длъжности са свързани с осигуряване спазване на вътрешните правила и защита от неправомерни действия на трети лица чрез наблюдаване на монтираните технически средства и обезпечаването им. И при двете длъжности е налице задължение да се осигури работата на охранителната техника, да се преглежда фирмена документация в магазините, да се организира защита на стоките и правилно функциониране на камерите за наблюдение, да се осъществява политика по охрана и сигурност на дружеството, да се обобщават сигнали за нарушения и злоупотреби в работата на магазинната мрежа, като се информират преките ръководители и  т. н.

Обстоятелството, че е налице реално припокриване на функциите на двете длъжности се установява и от показанията на разпитания пред СРС свидетел на ищеца - Р.И.К., който в периода от месец март 2017 г. до месец май 2018 г. вкл. е изпълнявал длъжността „ръководител“ отдел „Корпоративна сигурност“ и е бил началник на ищеца.

Основателно показанията на свидетеля са кредитирани от СРС, доколкото са последователни, резултат са от преки впечатления от извършваната работа и на двете длъжности и кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства. Освен това не са представени други писмени или гласни доказателства, които да ги разколебават.

Свидетелят е бил ръководител на лицата заемащи длъжността „специалист сигурност“ по длъжностното разписание от 01.01.2018 г. и длъжността „оператор сигурност" по длъжностното разписание от 01.03.2018 г. Според него длъжността на ищеца е предполагала обслужване  и техническата обезпеченост по сигурността – видео наблюдение, записи, монтиране на камери, защита на стоките – технически средства за защита на стоките против кражба, техническа обезпеченост на СОТ и сигнализация. След прекратяване на договора с ищеца, на работа е назначен друг служител, който на практика е изпълнявал същите трудови функции. Било е променено само наименованието на длъжността и е работил в отдела на свидетеля, бил му е подчинен.

С оглед изложеното в съвкупност обосновано СРС е направил извод, че  с утвърждаване на новото щатно разписание от 01.03.2018 г. трудовата функция, изпълнявана от ищеца не е била реално премахната, а е продължила да се изпълнява от служителя, заемащ новоразкритата длъжност „оператор сигурност“. При това не може да се споделя възражението на ответника, че става въпрос за т. н. трансформация на длъжности, при която само част от трудовите функции са преминали в новата длъжност при реално съкращаване на досега съществуващата.

Като съобрази направените до момента изводи настоящият въззивен състав споделя изводите на СРС, че работодателят не е упражнил законосъобразно потестативното си право да прекрати трудовия договор на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Искът за отмяна на уволнението е основателен и законосъобразно е бил уважен от СРС.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ : Уважаването на иска е обусловено от признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна. От изложеното до момента и доколкото уволнението е признато за незаконно, искът за възстановяване на служителя на предишната длъжност също е основателен, както приема СРС в съответствие с материалния закон.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ :

Правото на обезщетение за оставане без работа възниква отново при  отмяна на заповедта за уволнение и оставане без работа за срок от 6 месеца след уволнението. Понеже заповедта е незаконосъобразна и ще бъде отменена, искът за заплащане на обезщетение също е основателен.

Ищецът е установил предпоставките за заплащането на това обезщетение - оставане без работа през определен период и размер на последно БТВ. Пред СРС е установено, че след прекратяване на трудовия договор с ответника ищецът се е вписал в бюрото по труда – съгласно регистрационна карта № 20034690 от 15.03.2018 г. от Дирекция „Бюро по труда" към Агенция по заетостта.

Безспорно е и от приетия фиш за заплата за месец февруари 2018 г. се установява, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е през месец февруари 2018 г. и е в размер на 1 698, 17 лв., поради което искът по чл. 225, ал. 1 КТ е изцяло основателен и законосъобразно е бил уважен.

Доколкото крайните, решаващи изводи на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, оспореното решение следва да се потвърди - като постановено в правилно приложение на материалния и процесуален закон. Този извод се отнася и да частта по присъдените в полза на ищеца разноски пред тази инстанция.

По разноските пред СГС : настоящият състав намира, че с оглед изхода от спора, въззиваемата страна – ищец има право на разноски в производството, съгласно доказателствата за направени разноски. Ищецът претендира 1 400 лв. реално заплатен адвокатски хонорар за въззивната инстанция. Ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението по смисъла на чл. 78, ал 5 ГПК.

Във връзка с възражението съдът съобрази, че предмет на делото е трудов спор, по обективно съединени искове с квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконност на извършено уволнение, възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от НМРАВ, (след постановяване на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС) когато исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са предявени при условията на обективно съединяване, минималното адвокатско възнаграждение е в размер общо на една минимална работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ – 22.05.2019 г. Следователно, минималното възнаграждение в полза на ищеца с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е общо в размер на минималната работна заплата за страната за периода - 560 лв. За иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ възнаграждението съобразно размера му, би било 836 лв. Или общият размер на минималното възнаграждение е 1 396 лв.

Като съобрази фактическата и правна сложност на спора, както и извършените от представителя на ответника процесуални действия и размера на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от НМРАВ, въззивният състав намира, че адвокатско  възнаграждение в размер на 1 400 лв. не е прекомерно и не следва да се намалява.           

Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

                       

                                                               Р   Е  Ш  И  :

                         

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 84687/04.04.2019 г. на СРС,  69 с - в, по гр. д. № 29491/2018 г.

 

ОСЪЖДАТ.Б." АД, ЕИК ********, с адрес ***. ******* да заплати на Ж.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер на 1 400 лв. адвокатски хонорар за въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщенията до страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1 .                        

 

 

 

 

 

  2.