№ 593
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Цветомила Данова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100605524 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 15.06.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 7381/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7-ми състав, подсъдимата Й. С. Г. – Л.
е призната за виновна в това, че на 09.06.2020 г. в 15:42 часа в гр. София, кв. *******,
не изпълнила заповед за защита от домашно насилие, издадена въз основа на решение
№ 488573, постановено по гр. д. № 52666/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
III Гражданско отделение, 92-ри състав, изразяваща се в задължение да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на К. Х. Л., като осъществила акт на
насилие спрямо нея – замерила К. Л. и я ударила с парче гипсокартон в горната част
на дясната седалищна област, причинявайки й болка и страдание, поради което и на
основание чл. 296, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна
отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
(хиляда) лева, платима по сметка на СРС.
С присъдата подс. Й. Г. – Л. е призната за невиновна и е оправдавана по тази
част от обвинението за престъпление чл. 296, ал. 1 от НК, съгласно която на 09.06.2020
г. около 16:00 часа в гр. София, кв. ******* не изпълнила заповед за защита от
домашно насилие, издадена въз основа на решение № 488573 по гр. д. № 52666/2018 г.,
постановено по описа на СРС, III ГО, 92-ри състав, изразяваща се в задължение да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. Х. Л., като
осъществила акт на насилие спрямо нея – показала й средния си пръст и прекарала
показалеца си през гърлото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Й. Г. – Л. е осъдена да заплати
направените по делото разноски в общ размер 320,81 (триста и двадесет лева и
1
осемдесет и една стотинки) лева, от които 200,81 (двеста лева и осемдесет и една
стотинки) лева по сметка на СДВР за разноски от досъдебното производство и 120 (сто
и двадесет) лева по сметка на СРС за разноски от съдебното производство, както и по
5 (пет) лева за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подс. Й. Г. – Л. чрез защитника й, с която се иска отмяна на съдебния акт в
осъдителната му част и признаване на подсъдимата за невиновна по повдигнатото й
обвинение.
В хода на въззивното съдебно следствие по делото е извършен оглед на
приложената по делото флаш памет „Robats“ с помощта на системен администратор
към отдел „Информационно обслужване и технологии“ и е разпитано вещото лице Д.
Н., изготвило съдебномедицинска експертиза по писмени данни.
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура
счита първоинстанционната присъда за правилна, поради което прави искане за
нейното потвърждаване.
Защитникът на подс. Й. Г. – Л. пледира за отмяна на атакувания съдебен акт в
осъдителната част и постановяване на нов, с който подсъдимата да бъде оправдана по
повдигнатото й обвинение. Счита, че обвинителната теза не се доказва от събраните
по делото доказателства. Поддържа, че на приобщените по делото видеозаписи от
камери не се вижда св. К. Л. да преминава през зоната, в която се твърди да е паднал
предмет, с който да е била ударена. Също така излага конкретни съображения, че от
събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на съдебномедицинската
експертиза и от разпита на изготвилото го вещо лице, не се установява предметът,
който се твърди да е предизвикал инкриминираното травматично увреждане на св. К.
Л., да е бил хвърлен от височина. Посочва, че единствената медицинска документация
по делото е съдебномедицинското удостоверение, издадено 24 часа след получаване на
травмата.
В своя защита подс. Й. Г. – Л. посочва, че св. К. Л. е в добра физическа
кондиция, въпреки напредналата си възраст. Посочва, че синът на св. К. Л. – св. Х.Л., е
работел в институт по вирусология и има сериозни контакти в медицинските среди.
Обръща внимание на обстоятелството, че на К. Л. не е извършен медицински преглед
същия ден, когато се твърди да е получила травматичните си увреждания. Излага
доводи, че по делото липсват свидетели – очевидци на твърдяното от обвинението
нападение, като обръща внимание на показанията на свидетелите К. Л. и Х.Л., че не са
възприели лично процесния удар. Също така посочва, че на приложения по делото
видеозапис не се наблюдава К. Л. да преминава под прозореца.
В последната си дума подс. Й. Г. – Л. моли да бъде оправдана, като казва, че не
е извършила това, в което е обвинена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимата Й. С. Г. – Л. е родена на ******* г. в гр. Велико Търново,
българка, български гражданин, омъжена, със средно специално образование.
2
Подсъдимата е осъждана както следва:
- с присъда от 18.02.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 1017/2018 г. по описа на
СРС, влязла в сила на 05.11.2020 г., за извършени на 20.12.2017 г. престъпления по чл.
130, ал. 2 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК спрямо К. Х. Л., като на основание чл. 23, ал.
1 от НК й е определено едно общо най-тежко административно наказание глоба в
размер на 1000 (хиляда) лева;
- с присъда от 22.10.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 2536/2019 г. по описа на
СРС, влязла в законна сила на 28.02.2021 г., за извършено на 05.02.2019 г.
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК спрямо Х.А. Л., като й наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
В две отделни къщи, намиращи се на адрес: гр. София, кв. *******, живеели
семейство Ленкови, като споделяли общ двор. На първия етаж в едната къща живеели
св. Х.Л. и неговата дъщеря – св. К. Л., а вторият етаж, който имал отделен вход откъм
ул. „11-та“, бил обитаван от подс. Й. Г. – Л., съпруга й – св. И.Л. и сина им – св. К.Л.. В
другата къща живеела св. К. Л. – майка на свидетелите И. и Х.Л.и.
Отношенията между подс. Й. Г. – Л. и нейния съпруг, от една страна, и
семейството на св. Х.Л. и св. К. Л., от друга страна, били силно влошени. Двете страни
многократно са сезирали полицейските органи и съда с оплаквания за упражнено
домашно насилие спрямо тях от страна на другите.
С решение № 488573/14.09.2018 г., постановено по гр. дело № 52666/2018 г. по
описа на СРС, III ГО, 92 с-в, влязло в сила на 26.10.2018 г., била издадена заповед за
защита от домашно насилие във връзка с подадена молба от св. К. Л. срещу подс. Й. Г.
– Л. по повод поредния възникнал на 16.07.2018 г. конфликт и проява на акт на
домашно насилие. Съгласно решението подс. Й. Г. – Л. била задължена на осн. чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
св. К. Л., като изрично е посочено, че неизпълнението на заповедта за защита
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. На 21.09.2018 г. св. П.А. – младши
полицейски инспектор при 05 РУ – СДВР, връчил лично на подс. Й. Г. – Л. препис от
решението. Също така изготвил и връчил на подсъдимата протокол за
предупреждение, издаден на основание чл. 65 от ЗМВР.
На 09.06.2020 г. около 15:00 св. К. Л. се намирала заедно със своя син св. Х.Л. в
общия двор на къщите. Св. Х.Л. бил донесъл плик с череши и разговарял с майка си.
По същото време подс. Й. Г. – Л. започнала да изтръсква дрехи през прозореца на
втория етаж на къщата и да полива с шише с вода перваза. Св. И.Л. се намирал вътре в
дома им, където осъществявал ремонтни дейности по окабеляване. Около 15:40 часа
св. Х.Л. тръгнал да се прибира към своя вход, но забравил плика с черешите, които
възнамерявал да занесе на дъщеря си – св. К. Л.. Св. К. Л. видяла това и тръгнала след
св. Х.Л. да му занесе забравения плик. Докато св. К. Л. минавала по пътека,
непосредствено под прозореца, на който се намирала подсъдимата Г. - Л., последната
започнала да говори наведена надолу, като три пъти се прекръстила и три пъти се
изплюла върху главата на преминаващата свидетелка. След това в 15:42 часа
подсъдимата замахнала по посока на св. Л. и хвърлила към нея парче гипсокартон,
което я ударило в горната част на дясната седалищна област. Вследствие на удара св.
К. Л. получила кръвонА.дане и оток в горно външния квадрант на седалището вдясно,
което й причинило болка и страдание. Св. К. Л. веднага започнала да вика за помощ на
сина си. Св. Х.Л. чул от дома си как майка му вика отвън, че подсъдимата я е ударила.
Тогава излязъл обратно на двора от своя вход, като възприел майка си, стресната и
уплашена, да се държи за дясното бедро, както възприел и падналото на земята парче
гипсокартон. Мястото на удареното скоро почервеняло и посиняло. Навън излязла и
св. К. Л., която също констатирала състоянието на баба си, както и парчето
3
гипсокартон.
Св. Х.Л. веднага подал сигнал на спешен телефон 112 за случилото се. На
мястото на инцидента пристигнали полицейски служител от 05 РУ – СДВР. Подс. Й. Г.
– Л. била отведена до сградата на районното управление, където на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР била задържана за срок от 24 часа.
Заради честите конфликтни ситуации св. Х.Л. бил поставил охранителна
камера, която обхващала къщата, в която живее, като била насочена към фасадата на
втория етаж, който бил обитаван от семейството на подсъдимата. С протокол за
доброволно предаване от 12.06.2020 г. св. Х.Л. предал 1 бр. флашка, бяла на цвят,
марка „Robats”, съдържаща видеозапис от посочената камера, заснети на 09.06.2020 г.
от 15:02 до 15:45 часа.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:
гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимата Й. С. Г. – Л. (л. 42 от
съд. д.) и показанията на свидетелите К. Х. Л. (л. 40-42 от съд. д.), Х.А. Ленков (л. 42-
44 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 21 от
ДП отчасти), И. А.Л. (л. 44 от съд. д.), К. Х. Л. (л. 44-46 от съд. д., вкл. приобщените на
осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 22-23 от ДП отчасти), П.А. А. (л. 46 от съд.
д.), К.И.Л. (л. 76-77 от съд. д.); писмени доказателства и доказателствени средства:
копие на решение от 14.09.2018 г., постановено по гр. д. № 52666/2018 г. по описа на
СРС, III ГО, 92-ри състав (л. 8-12, 28-37 от ДП), заповед за задържане на лице от
09.06.2020 г. (л. 13 от ДП), протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР от
21.09.2018 г. (л. 38 от ДП), справка за съдимост на подс. Й. Г. – Л. (л. 39, 43, 108-109 от
ДП, л. 13-15 от съд. д.), протокол за доброволно предаване от 12.06.2020 г. (л. 50 от
ДП), копие на съдебномедицинско удостоверение № 199.06/2020 г. (л. 51 от ДП),
протокол за доброволно предаване от 12.06.2020 г. (л. 54 от ДП), копие документ от
проведена психиатрична консултация от 15.03.2019 г. (л. 54-56 от съд. д.), копия на
заявление и обяснение от Й. С. Г. (л. 57-58 от съд. д.), копие на експертни решения от
„СБАЛОЗ“ ЕООД по отношение на И. А.Л. (л. 59, 103, 104 от съд. д.), копие на
нотариална покана от К. Л. до И.Л. от 05.01.2018 г. (л. 60-61, 96-97 от съд. д.), копие на
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том LXXXI, дело № 16131/1994 г.
(л. 62 от съд. д.), копия на съдебномедицински удостоверения и фишове за спешна
медицинска помощ (л. 63-66, 91, 93 от съд. д.), копие на заповед за незабавна защита
от 27.11.2020 г., постановена по гр. д. № 57682/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти
състав (л. 67, 86 от съд. д.), копие на молба за закрила от домашно насилие от
23.11.2020 г. (л. 68-70 от съд. д.), копие на жалба от Й. С. Г. до началника на 05 РУ –
СДВР (л. 71-75 от съд. д.), копие на решение от 24.07.2019 г., постановено по гр. д. №
474/2018 г. по описа на СРС, ГК, 159-ти състав (л. 87-90 от съд. д.), копие на
разпореждане от 05.11.2020 г. на основание чл. 64 от ЗМВР (л. 92 от съд. д.), копие на
декларация от И. А.Л. от 16.11.2020 г. (л. 94-95 от съд. д.), копие на социален доклад от
09.03.2021 г. от Агенция за социално подпомагане (л. 98-100 от съд. д.), копие на молба
за защита от домашно насилие от Й. Г. – Л. срещу К. Л. (л. 101 от съд. д.), копие на
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от Й. Г. – Л. (л. 102 от съд. д.); експертни способи
на доказване: съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 56-60 от ДП),
съдебно-техническа експертиза (л. 69-78 от ДП), оглед на оптичен носител – флаш
памет марка „Robats“ (л. 105 от съд. д.).
В хода на въззивното съдебно следствие по делото е извършен оглед на
приложена по делото флаш памет „Robats“ с помощта на системен администратор към
отдел „Информационно обслужване и технологии“ и е разпитано вещото лице Д. Н.,
изготвило съдебномедицинска експертиза по писмени данни.
4
Въззивната инстанция намира, че при извеждането на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени събраните доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.
Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК
при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от
тях, а други отхвърля. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с
правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното
си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за
тяхното установяване.
При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подс. Й. Г. – Л., контролираният съд е анализирал
подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от
кредитираните гласни доказателствени средства, писмените доказателства и
доказателствени средства и заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство съдебно-техническа и съдебномедицинска експертизи.
Настоящата съдебна инстанция се съглА.ва изцяло с направените от
първоинстанционния съд доказателствени изводи, като при собствения си прочит на
доказателствата по делото достигна именно до същите.
Фактите и обстоятелствата, свързани с издаването и съдържанието на
процесната заповед за защита, първият съд правилно е установил, като е взел предвид
приобщеното копие на решение № 488573/14.09.2018 г., постановено по гр. дело №
52666/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 92 с-в, влязло в сила на 26.10.2018 г.
Обстоятелството, че съдържанието на издадената заповед за защита е станало известно
на подс. Й. Г. – Л., се установява от отразената дата, вписана в решението, на която
подсъдимата го е получила, и от приложената по делото извадка от журнал на
полицейски инспектор П.А..
На следващо място въззивният съд, подобно на първоинстанционния,
установи, че показанията на всички свидетели са еднопосочни по отношение на силно
влошените отношенията между семейството на подс. Й. Г. Л., от една страна, и това на
св. Х.Л. и св. К. Л., от друга страна, както и че на процесните дата и място е
възникнала поредната конфликтна ситуация между подсъдимата и св. К. Л., но както е
констатирал и първоинстанционният съд, са налице съществени противоречия между
показанията на свидетелите по отношение на поведението на подсъдимата.
Подобно на първата инстанция, и настоящата съзря противоречия между
показанията на свидетелите К. Л., Х.Л. и К. Л., от една страна, и показанията на
свидетелите И.Л. и К.Л., от друга, като обосновано първоинстанционният съд е дал
предпочитание на показанията на първата условно обособена група свидетели.
Настоящият съдебен състав след прецизен анализ на доказателствената съвкупност
достигна до извод, че към показанията на втората условно обособена група свидетели
следва да бъдат присъединени и обясненията на подс. Й. Г. – Л., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие. Отчитайки двойствената им същност като
доказателствено средство и като средство за защита, съдът счете обясненията на
подсъдимата, че не е хвърляла предмет по св. К. Л. през процесния прозорец, за нейна
защитна позиция, неотговаряща на обективната истина. Въззивният съд не се довери и
на показанията на свидетелите И.Л. и К.Л., че подсъдимата не е осъществявали
никакви вербални или физически действия от прозореца, тъй като противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал.
5
Правилно в основата на установените факти по отношение на разглежданите
събития са поставени показанията на св. К. Л., които въззивният съд анализира във
връзка със заключението на съдебно-техническата експертиза, която изследва
приложения по делото видеозапис от камерата за наблюдение, в чийто обсег е дома на
подс. Й. Г. – Л.. Възприетото от настоящия съдебен състав при огледа на записа е в
пълно съответствие на данните, проверени и закрепени във видео - техническата
експертиза . При извършеното обследване и направените извадки от файловете, ясно и
безпротиворечиво се виждат конкретните действия на подсъдимата, която се навежда
напред, прави заканителни действия с ръце, плюе и хвърля предмет. Тези
обстоятелства са съхранени по безпристрастен и обективен начин чрез видеозаснемане
от статично разположена камера за наблюдение.
Във връзка с предявените от страна на подсъдимата възражения, че в съдебно
заседание при огледа не е констатирано преминаването на св. К. Л., съдът намира, че
действително не е протоколирал такова събитие, т.к. цел на огледа е поведението на
лицата от втория етаж на къщата и в частност на подсъдимата, като за установяване на
същото се наложи и увеличаване на картината, като визуалните възприятия в тази
част са тъждествени на изготвената експертиза. Освен това, времето отделено от
съда в съдебно заседание за наблюдение може да се определи като кратко и
недостатъчно за цялостно възприемане на запечатените на носителя събития. Такова
фиксиране е извършено от вещите лица / отделили 7 часа труд/, които в изготвения
протокол за времевия период от 15:40:27 до 15:42:36 са отразили следното „…за
момент отдолу преминава лицето от женски пол с прошарената коса. Лицето от горния
етаж отново гледа в посоката на оттеглянето й, след което за момент се прибира,
показва се отново и в посоката на оттегляне на жената с прошарената коса хвърля
тъмен обект, който не може да бъде конкретизиран, след което се прибира.“ / л. 75, д.-
п./.
Заключението на съдебномедицинската експертиза, изяснява травматичните
увреждания на св. К. Л.. Експертизата е изготвената по писмени данни, същата е
пълна, ясна и обоснована. Един от източниците на информация, проверен от вещото
лице е СМУ № 199.06/2020, удостоверяващо извършен преглед на 10.06.2020г. в
15:50ч. на К. Л. в съдебномедицински кабинет. Възраженията на страната, първо че
посещението не е направено още на 09.06.2020г. и второ, че са налице съмнения в
обективния подход на специалиста по съдебна медицина, извършил преглед на
пострадалата, не се споделят от състава.
Основен аргумент се черпи от показанията свидетелите Х.Л. и К. Л., които не
са видели самия удар с парчето гипсокартон, хвърлено от подсъдимата, но са
възприели лично състоянието на св. К. Л. непосредствено след това, както и предмета,
с който е бил ударена, който към този момент се е намирал на земята до нея. В
показанията си св. Х.Л. константно пред разследващия орган и пред съда описва
възприетото от него увреждане, причинено на майка му, както и в показанията на св.
К. Л., от двете фази на производството, се съдържа описание мястото, на което е
била ударена К. Л., с конкретизиране в с.з. и на неговото естество. Отчита се от този
състав и това, че показанията на К. Л., на Х.Л. с посочено съдържание са дадени още
в самото начало на разследването - на 09.06.2020г., поради което не може да се
възприеме теза за предварителна съгласуваност на изявленията им с цел да навредят на
подсъдимата.
Във връзка с давността на причиненото увреждане на пострадалата се отчита
нарочно заявеното от вещото лице пред въззивния съд, че въз основа на данните, може
да се приеме за достоверно причиняване в деня на твърдяното травмиране.
Отговорите на вещото лице в съдебно заседание, както и съдебномедицинската
6
експертиза от което се установява травматичното увреждане на св. К. Л.: кръвонА.дане
и оток в горно външния квадрант на седалището вдясно, което й е причинило болка и
страдание, изцяло се възприемат. Кредитира се посоченото, че описаната травма е
получена в резултат на действието на твърд, тъп предмет по механизма на удар с
такъв. Възприема се и заключението и относно това , че при достатъчна маса (тегло)
на посочения предмет – парче гипсокартон, същият е възможно да причини
установеното увреждане при падането му от високо.
Въззивният съд напълно се солидаризира с изводите на първостепенния да не
дава вяра на показанията на св. К. Л. в частта, че по време на процесните събития
подсъдимата й е показала среден и е прекарала показалеца си през гърлото, тъй като,
от една страна, такива действия не се наблюдават на видеозаписа, а от друга – св. Х.Л.
заявява, че не е убеден дали прекарването на показалец през гърлото от страна на
подсъдимата е от инкриминираната дата или от друг случай.
След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите
доказателствени източници не съдържат противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3
от НПК.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя крайния правен извод на
първоинстанционния съд, че подс. Й. Г. – Л. е осъществила състава на престъплението
по чл. 296, ал. 1 от НК.
В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че на инкриминираните време и място подс. Й. Г. – Л. не
изпълнила заповед за защита от домашно насилие, издадена въз основа на решение №
488573, постановено по гр. д. № 52666/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 92-ри състав,
изразяваща се в задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на св. К. Л., като осъществила акт на насилие спрямо нея – замерила я и я
ударила с парче гипсокартон в горната част на дясната седалищна област,
причинявайки й болка и страдание.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимата е съзнавала, че по отношение на нея е било налице
изрично задължение да се въздържа от физически и психически тормоз спрямо св. К.
Л., материализирано в издадена заповед за защита по ЗДДН, която й е връчена лично
срещу подпис на 21.09.2018 г., съзнавала е, че го нарушава, при което е осъществила
активно поведение, явяващо се в разрез с правната забрана, като пряко е целяла
настъпването на резултата при това свое поведение.
Доколкото по делото липсва съответен протест по отношение на
оправдателната част от присъдата е безпредметно обсъждането на правните изводи на
първоинстанционния съд относно тази част от първоначално повдигнатото обвинение.
На следващо място, въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимата и наложеното й наказание по вид и размер.
Първоинстанционният съд законосъобразно е изяснил, че за престъплението по
чл. 296, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или
глоба до пет хиляди лева.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на следващото се
на подс. Й. Г. - Л. наказание районният съд правилно е установил, че към момента на
деянието е приложим институтът на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. Няма
настъпили съставомерни имуществени вреди, към датата на деянието подсъдимата не
7
е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност и не са били налице и
отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК.
Чистото съдебно минало на подсъдимата неправилно е прието като
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото липсата на предишни осъждания
за престъпления от общ характер и на наложени наказания по реда на глава VIII от НК
е отчетено от законодателя като предпоставка за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Настоящият съдебен състав отчете като смекчаващо отговорността на
подсъдимата обстоятелство продължителността на наказателното производство по
независещи от нея причини – касае се за производство без каквато и да е фактическа и
правна сложност, приключването на досъдебната и съдебната фаза на което е отнело
повече от четири години, през който период подсъдимата е имала изрядно
процесуално поведение. Като отегчаващо отговорността на подсъдимата
обстоятелство въззивният съд отчете, че в процесния случай е и наплюла св. К. Л..
Определеният от СРС размер на глобата – 1 000 (хиляда) лева, изцяло
съответства на целите, визирани в нормата на чл. 36 от НК, като с наложеното
наказание в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и
предупредително върху подсъдимата и наред с това ще се въздейства възпитателно и
предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В същото време ще се
даде възможност на подсъдимата да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивирана от едно ненужно тежко наказание.
С оглед изхода на делото законосъобразно районният съд е присъдил в тежест
на подсъдимата направените по делото разноски. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимата следва да заплати и направените във въззивното производство разноски в
размер на 200 (двеста) лева, представляващи възнаграждение за вещото лице Д. Н.,
изготвило съдебномедицинската медицинска.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което
прие, че следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.06.2023 г., постановена по н.о.х.д. №
7381/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Й. С. Г. – Л. да
ЗАПЛАТИ в полза на Софийски градски съд направените във въззивното
производство разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляващи възнаграждение
за вещото лице Д. Н. Н., изготвило съдебномедицинска експертиза по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9