№ ***
гр. Ш, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТ МАРЧЕВА
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от ЖАНЕТ МАРЧЕВА Гражданско дело №
************** по описа за 2023 година
Производство по положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1
от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от “*********” ЕАД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.В, В ***** – Г, бул.”В В” № ***, представлявано от П С,
Я Д и А С, предявена чрез юрисконсулта П И срещу „С ****“ ЕООД с ЕИК ******* с адрес:
гр. Ш, ул. “С” № 12.
В исковата молба се сочи, че между страните имало подписан Договор за
комбинирани услуги № МПМТ – **********/**/**/****г. за покупко-продажба на
ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт Е - П с С – SM +. Договорът бил сключен за обект с абонатен №
***************** със срок на действие 12 месеца, като автоматично можело да бъде
продължаван. С Допълнително споразумение № МПМТ **********#1/**/**/****г. се
постигнала договореност само за цената, считано от **/**/****г., като била посочена
формула. Ищецът получил уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на
доставчик от **/**/****г. за процесния обект. Поради това считал, че ответникът не
изпълнил задължението си по договора за уведоми в срок от три работни дни при промяна
собствеността или правото на ползване на обекта. С това следвало да се приложи чл.19, ал.6
от Договора и ответникът дължал неустойка в размер на 350 лв. За горното бил издаден
счетоводен документ от **/**/****г. с падеж на **/**/****г. Ответникът дължал и лихва в
размер на 20.45 лв. за периода от датата на падежа до **/**/****г.
Предвид неизпълнението на поетите задължения от ответника, по инициатива на
ищеца било учредено заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена
1
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № ****/****г. по
описа на ШРС. След депозиране на възражение от длъжника, на ищеца било указано да
предяви искове за вземанията си.
В заключение моли да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответното дружество за сумата
от 350 лева, представляваща неустойка на основание чл.19, ал.6 от Договор за комбинирани
услуги № МПМТ – **********/**/**/****г., поради неизпълнение на чл.8, ал.3 от договора,
както и мораторна лихва върху главницата в размер на 20.45 лв. за периода от **/**/****г.
до **/**/****г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК – **/**/****г. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодните
разноски по заповедното и исковото производство.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения срок постъпил писмен отговор. В него се посочва, че
исковата молба е допустима, но изцяло неоснователна. Сочи се, че процесния обект с
абонатен номер *****************, представлявал поземлен имот, находящ се в гр.Ш,
ул.“С“ № ** като ответникът ползвал само част от него под наем. С договор за делба от
**/**/****г. собственик на имота било лицето Т Н П, или собствеността е била придобита
преди сключване на процесните договори, като към момента няма промяна в собствеността
на имота или в правото на ползване. Поради това за ответника не е възниквало задължение
за уведомяване на ищеца, тъй като няма настъпила промяна в горните обстоятелства. В
заключение се моли исковете да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и деловодните
разноски.
В съдебното заседание за ищецът се явява юрисконсулт П И, която конкретизира
исковата молба с твърдението, че претендираната неустойка е начислена за неизпълнение на
ответника да уведоми ищеца за настъпила промяна в ползването на имота, а именно, че
договорът за наем сключен от ответника със собственика на имота бил прекратен. В хода на
съдебните прения се излагат доводи за основателността на исковете и се претендират
разноските в производствата.
В съдебно заседание за ответника се явява представляващия лично. Същата поддържа
писмения отговор, като твърди, че настъпила промяна в собствеността няма, а ответникът не
е ползвател, а наемател на обекта. За обекта нямало учредено право на ползване.
Претендират се разноски, за което се представя списък.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС по
заявление подадено от ищецът „*********“ ЕАД била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № ***/**/**/****г. в полза на дружеството. Заповедта включвала
сумата от 350 лв., представляваща неустойка, съгласно чл.19, ал.6 от Договор за
2
комбинирани услуги от **/**/****г. за обект в гр.Ш, ул.“С“ № 12 и сумата от 20.45 лв.,
представляваща мораторна лихва от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – **/**/****г. до
окончателното изплащане, както и сторените разноски в размер на 75 лв. Поради подадено в
срок възражение срещу заповедта, съдът дал указания на заявителя да предяви искове за
вземанията си, което ищецът сторил в срок.
Страните не спорят, а и видно от Договор за комбинирани услуги № МПМТ –
**********/**/**/****г. между тях възникнали облигационни отношения за продажба на
електроенергия за обект за потребление - охраняем паркинг, находящ се в гр.Ш, ул.“С“ № 12
с клиентски номер **********, с коодинатор ищцовото дружество. Договорът за
комбинирани услуги е сключен на основание чл. 11, т. 10 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, в сила от **/**/**** г., издадени от ДКЕВР (ПТЕЕ). Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Договора, продавачът продава и доставя, а купувачът получава и заплаща
количества нетна активна ел. енергия. Продавачът, в качеството си на координатор на
стандартна балансираща група, регистрира купувача като участник в нея – непряк член,
съгласно ПТЕЕ. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора, същият е сключен за срок от 12 месеца, а
в съответствие с клаузата на чл. 4, ал. 3 от същия, след изтичане на първоначалния срок (т. е.
на **/**/**** г.) действието на договора е било автоматично продължено за неопределен
срок. При сключването на договора от страна на „*********“ ЕАД не били изискани
документи относно собствеността или правото на ползване върху обекта, като не е
представено и заявлението за сключване на договора. Единствено в писмения отговор се
посочва, че ответникът ползвал част от процесния обект на основание предходно сключен
устно договор за наем.
Съгласно чл.8, ал.3 от договора, купувачът се задължавал в срок от три работни дни
да уведоми продавача при забава или невъзможност да изпълнява задълженията си по
договора, промяната в собствеността или правото на ползване на обектите, промяна в
лицата, които го представляват и други. При неизпълнение на задължението чл.19, ал.6 от
договора предвиждал че, неизправната страна дължи неустойка в размер на 350 лв.
Относно прекратяването на договора били въведени клаузи в Раздел VIII от същия,
като в чл.18 се изброявали изричните хипотези относно реда и начина на прекратяването,
измежду които били: изпращане на уведомление в съответствие чл.4, ал.3 от договора
(предизвестие един месец преди изтичането му) или получаване потвърждение от мрежовия
оператор за осъществена смяна на коодинатор, във връзка с инициирана процедура от
купувача, считано от датата, от която се осъществявала промяната или от всяка от страните с
отправено едностранно писмено предизвестие от 30 дена, считано от първо число на месеца
следващ месеца, през който изтича предизвестието.
На **/**/****г. било подписано Допълнително споразумение към договора, което
касаело единствено промяна в цената на предоставяната ел.енергия.
Видно от изпратено писмо до ответника от **/**/****г. от „Е П Е С“ ЕАД (находящо
се на лист 13 от заповедното дело) договорът се считал прекратен поради смяната на
3
доставчик/коодинатор, считано от **/**/****г. Със същото писмо се претендирала и
неустойка в размер на 350 лв. за нарушение на чл.8, ал.3 от договора, а именно
неуведомяване в тридневен срок при промяна на собствеността или правото на ползване на
обектите, предмет на договора. За вземането била издадена фактура № ********* от
**/**/****г. В отговор ответното дружество изпратило писмо, че оспорва неустойката, тъй
като нямало промяна в собствеността и ползвателя на обекта, а причината за прекратяването
на договора е преустановяването на дейността за този обект.
Представени са още уведомителни писма до ответника, като с писмо изх.№ *******
от **/**/****г. се уведомява „С ****“ ООД, че неустойката е начислена във връзка с
неспазен 30 дневен срок за предизвестие при прекратяване на договора. С второто писмо се
уточнява, че уведомлението от ответника за прекратяване постъпило на **/**/****г., но
договорът бил прекратен по друга причина, а именно потвърждаване от мрежовия оператор
за отпадане на точката от балансиращата група, а не на база получено предизвестие за
прекратяване, затова и неустойката била начислена основателно.
Във връзка със собствеността на обекта, предмет на договора е представен Договор за
доброволна делба, съставен под Акт 90, том IV, вх.№ ****/**/**/****г., с който в дял на
съделителя Т Н П се поставя обекта предмет на договора, находящ се в гр.Ш, ул.“С“ № 12.
От представената справка за физическо лице от Служба по вписвания – Ш, се установява, че
през периода на действие на договора, включително и към датата на прекратяване на същият
няма настъпила промяна в собствеността на обекта. Представен е и Договор за доставка на
електрическа енергия от доставчик последна инстанция от 1**/**/****г., сключен между
„**********“ ЕАД и собственика Т Н П, в качеството й на клиент, като видно от
Приложение № 1 към него е сключен договор по отношение на обект, предмет на договора
за комбинирани услуги.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени
доказателства.
По допустимостта на исковете: Правното основание на исковете е чл.422 от ГПК,
като същите са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, във
връзка с чл.414 от ГПК и са процесуално допустими.
По основателността на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД: За
основателността на заявените главна претенция за неустойка по чл.422, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.19, ал.6, вр.чл.8, ал.3 от договора и акцесорна претенция за главница по чл.422,
ал.1, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД ищцовото дружество следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че между страните е съществувала облигационна връзка, както и
неизпълнението на клаузи от договора от ответника, водещи до възникване на задължение за
заплащане на неустойка, както и забавата в изпълнението на главното задължение.
По делото безспорно се установява възникването на облигационна връзка между
страните на основание сключен между тях Договор за комбинирани услуги № МПМТ –
**********/**/**/****г., на основание чл.11, т.10 от Правилата за търговия с електрическа
4
енергия. По делото не е спорен и въпросът, че към момента договорът е прекратен, като
ищецът счита, че е прекратен на основание чл.18, ал.1, б.“б“ от договора, считано от
**/**/****г., а ответникът, че е прекратен на основание писмено предизвестие от негова
страна. Преки доказателства за изпратено такова до купувача-ищец липсват по делото, но са
налични косвени такива, видно от съдържанието на уведомителните писма изпратени до
него. В тях се потвърждава обстоятелството, че е получено предизвестие от „Е П Е С“ ЕАД
за прекратяване на договора на **/**/****г., като ответникът сочел, че договорът се
прекратявал считано от **/**/****г. В конкретния случай основанието и датата на
прекратяване на договора не са релевантни по делото, доколкото неустойката не се
претендира във връзка с това, но за пълнота съдът следва да отбележи, че съобразно
установеното по делото и съобразно чл.18 от договора, то съдът намира, че същият е
прекратен на основание чл.18, ал.1, б.“а“ от него, считано от **/**/****г., предвид
препращането към чл.4, ал.3 където е уговорен тридесет дневен срок за предизвестие.
В конкретния случай неустойката се претендира на основание чл.19, ал.6, във връзка
с чл.8, ал.3 от договора. Клаузата на чл.8, ал.3 от договора въвежда задължението купувача
да уведомява продавача и координатор в срок от три работни дни при промяна в
собствеността или правото на ползване на обектите. С оглед разпределената
доказателствена тежест ищеца следва да докаже възникването на задължението и
пропускането на срока. При сключване на договора купувача – ищец не е изискал
доказателства чия е собствеността или правото на ползване върху обекта. Този въпрос е
изяснен в хода на настоящото производство, като се представя документа, въз основа на
който титуляр на правото на собственост е трето по договора лице, а именно Т Н П, която е
сключила по данни от представляващия ответното дружество устен договор за наем с
дружеството по отношение на част от обекта. Видно от представената справка за лице от
Служба по вписвания - Ш промяна в собствеността за обекта не е настъпила. Представения
обаче Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик, сключен на 1**/**/****г.
между „**********“ АД и Т Н П доказва настъпила промяна в ползвателя на обекта, за
който е сключен договора за комбинирани услуги № МПМТ **********#1/**/**/****г., тъй
като касае доставяне на ел.енергия за потребление от Павлова именно в този обект. От този
момент за ответното дружество е възникнало задължението за уведомяване за настъпилата
промяна, още повече, че представляващия дружеството С Г Н е упълномощеното лице,
подписало договора от името на пълномощника си Т Н П. Дори и да приемем, че с
изпращането на писменото предизвестие за прекратяване на договора на **/**/****г. „С
****“ ЕООД е уведомила за настъпилата промяна ищеца, то отново не е спазен тридневния
срок, изтичащ на **/**/****г.
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението, като в това се изразява
обезпечителната й функция, а именно да стимулира страните по договора да изпълняват
задълженията си под заплаха, че в противен случай, неизправната страна ще е задължена да
я плати, още повече, че се касае за неустойка по договор между търговци. Съгласно чл.92,
ал.1 от ЗЗД, неустойката има и за цел да покрие претърпените от изправната страна вреди
5
без да е нужно те да се доказват. Същата има обезпечителен характер и в този смисъл,
изправната страна няма задължение да доказва реалния размер на вредите, които е понесла в
резултат на неизпълнението, а единствено основанията за нейното реализиране. Поради
изложеното съдът намира, че искът за неустойка се явява основателен.
По отношение на възражението на ответната страна, че не е настъпила промяна в
правото на ползване на обекта, то съдът намира същото за неоснователно. В случая се касае
за право на ползване в смисъла на ползвател – клиент на ел.енергия, какъвто без съмнение с
оглед сключения договор е било ответното дружество.
По основателността на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД:
С исковата молба ищецът е поискал от съда да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи сумата в размер на 20.45 лева, представляваща мораторна лихва за забава за
периода от **/**/****г. до **/**/****г. върху начислената на ответника неустойка. Видно от
приложения по делото договор, в чл. 19, ал. 7 от същия страните са постигнали съгласие,
начислената неустойка да се дължи в срок от 10 дни, считано от датата на писменото им
предявяване. Предвид представеното по делото Уведомително писмо от **/**/****г., то
съдът намира за спазена от ищеца писмена форма за действителност на уведомяването,
съгласно чл.22 от договора. Поради това и намира претенцията за основателна и доказана по
размер.
По разноските: Предвид изхода на делото ответникът дължи на основание чл.78, ал.1
от ГПК на ищеца съдебни разноски в исковото производство в общ размер на 175 лв., от
които 75 лв. заплатена държавна такса, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното производство,
съобразно изхода на настоящия спор. Поради това и ответникът следва да бъде осъден да
заплати и разноските в заповедното в размер на 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че „С ****“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. Ш, ул. “С” № ** представлявано от С Г Н дължи на “Е
П Е С“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.В, В ***** – Г,
бул.”В В” № ***, представлявано от П С, Я Д и А С, чрез юрисконсулта П И сума в размер
на 350 лв.(триста и петдесет лева), представляваща неустойка по чл.19, ал.6 от Договор за
комбинирани услуги № МПМТ – **********/**/**/****г., сключен между страните за
6
неизпълнение на задължение по чл.8, ал.3 от него, както и сумата от 20.45 лв.(двадесет лева
и четиридесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва от **/**/****г. до
**/**/****г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане ан вземането, за които суми
на основание чл.410 от ГПК е издадена Заповед за парично изпълнение № ***/**/**/****г.
по ч.гр.д.№ ****/****г. на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „С ****“ ЕООД с ЕИК******* да
заплати на “*********” ЕАД с ЕИК ********** разноски, направени в исковото
производство в общ размер на 175 лв.(сто седемдесет и пет лева), и в заповедното
производство в общ размер на 75 лв. ( седемдесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
7