Р Е Ш Е Н И Е
№
…………
гр.
Варна, 16.11.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
гр. Варна, ХХIХ състав, в публично заседание на втори ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Камелия
Александрова като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
административно дело № 2157/2021 г. по описа на Административен съд – гр.
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по
жалба от "М. “ ООД, ЕИК ****, с управител и
представляващ Б.М.А. срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №162-ФК/16.09.2021 г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ - запечатване на търговски обект – магазин за продажба на изделия от
благороден материал, на златни и сребърни бижута, находящ се в гр. Варна, ****,
стопанисван от „М. “ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
посочва, че заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби и
целта на закона. При определяне срока на ПАМ са изложени общи, бланкетни мотиви, които не са съобразени с установеното
нарушение. Налагането на мярката за 14 дни ще доведе до нереализиране
на продажби и вреди за фиска, както и до загуба на работа и доходи за персонала,
който се състои от две лица на длъжност бижутер. Оспорва констатациите с
констативен протокол от 14.09.2021 г. Нарушението е извършено непосредствено
след отваряне на обекта и неиздаването на касов бон
се дължи на недоразумение между двете продавачки, тъй като поради излизане на
клиентите направили покупката, преди издаване на касовия бон, втората бижутер –
продавач, която е трябвало да го издаде не е разбрала за извършената покупка.
Издаден е сертификат – гаранция за златното изделие, което е закупено. Нарушението
е извършено за първи път, няма данни за вреди на фиска от нарушението, поради
което определяне на срок от 14 дни за запечатване на обекта намира за
прекомерен. Нарушен е принципа за съразмерност – чл. 6, ал.5 от АПК. ПАМ ще
доведе до пропуснати приходи на държавата от данъчни и осигурителни плащания.
Счита, че следва да се издаден НП, тъй като заплащането на наложената
имуществена санкция ще е доказателство, че нарушителя се е поправил – чл.187,
ал.4 от ЗДДС. Липсата на НП препятства права на жалбоподателя. Отправено е
искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторени разноски в
производството. В съдебно заседание, чрез адв. Н.Б. жалбата се поддържа.
Ответник – Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуален представител – упълномощен главен юрисконсулт К. Т. Д.
оспорва жалбата. Счита оспорената заповед за мотивирана. ПАМ е за 14 дни, който
срок е към средния размер предвиден с чл.187, ал.1 от ЗДДС. Налице е неиздаване на фискален бон за покупка в размер на 49 лева,
поради което в условията на обвързана компетентност ответника е наложил ПАМ. Отправено
е искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – гр. Варна, след като обсъди доводите на страните и прецени представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.09.2021
г. от 10,27 до 12,00 часа от двама служители на НАП - Н.И.Д. и П.Г. Д. Б. е
извършена проверка в търговски обект по см. на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин
за продажба на изделия от благороден материал, на златни и сребърни бижута,
находящ се в гр. Варна, ****, стопанисван от „М. “ ООД. В 10,21 часа е
извършена контролна покупка на 1 бр. златна висулка от 0,5 грама на стойност 49
лева, която е платена в брой от проверяващия Н.Д. на служител в обекта – Ф. С.
П. с банкноти 3 х 20 лева, върнато е ресто, но не е издаден фискален касов бон
от наличното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство №
4431013/29.07.2020 г., също така не е издадена касова бележка от кочан. Изведен
е дневен отчет, установена е разчетна касова наличност 5 лева – служебно
въведени. От ФУ е изведен служебен бон, от който се установява, че покупката за
49 лева не е отразена, тъй като видно от финансовия отчет за деня, оборотът на
обекта е 0 лева.
Съставен е Протокол за извършена проверка АА №
0437369/14.09.2021 от инспектори
по приходите в ТД ЦУ на НАП, в присъствието на А. М. Б. , която в декларация от
14.09.2021 г. е посочила, че е съдружник в „М. “ ООД, като на адрес ****6 се
помещава и дружеството „М. груп 1“ ЕООД, на което тя е управител. Към протокола са приложени: междинен финансов
отчет от „М. “ ООД, от 14.0.2021 г. в 10,26 часа, чрез който се установява, че
дневния отчет е с налични 5 лева от служебно въведени пари, дневния оборот е 0
лева и сторно оборот – 0 лева; Опис на паричните средства в касата към момента
на проверката общо 54 лева, издаден от Ф. С. П. , изпълняваща длъжността бижутер
в „М. “ ООД; Гаранционен сертификат за злато 0,51 грама, изделие – висулка от
14.09.2021г., като срещу цена е записано ръкописно „Италия“, Декларации от 14.09.2021 г. от Х. С. У. и Ф.
С. П. , които са декларирали, че работят по трудов договор в „М. “ ООД на
длъжност бижутер.
Издадена
е оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 162-ФК/16.09.2021 от
началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
Издаден
е АУАН № F628286/21.09.2021 г. от
инспектор по приходите в НАП, относно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118,
ал.1 от ЗДДС.
Издадено
е Наказателно постановление № 696315-F628286/14.10.2021 г. от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП с което на „М. “ ООД е
наложена имуществена санкция 700 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на
основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС с оглед установено неиздаване
на фискален бон на 14.09.2021 г. при покупка на златна висулка 0,51 грама на
стойност 49 лева в търговски обект – гр. Варна, ****. С молба от 08.11.2021 г.
от жалбоподателя са представени доказателства за заплащане на имуществената санкция
в размер на 700 лева.
Представено
е писмено обяснение от Иван И.Д. инспектор по приходите в отдел „Оперативни
дейности“ – Варна, подадено на 13.10.2021 г. до началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна, в което посочва, че „М. “ ООД не използва софтуерен продукт
за управление на продажбите. Това е заявил и при разпита му в качеството на
свидетел по делото.
За
обосноваване продължителността на срока на ПАМ от ответника е представена
справка за задълженията на „М. “ ООД към
НАП към 15.09.2021 г. в общ размер на 591,13 лева и погасени по давност
задължения в размер на 995,67 лева.
От
жалбоподателя е представено Удостоверение изх. № 030202100200008/29.09.2021 г.
издадено от ТД на НАП – Варна, в което е посочено, че към 29.09.2021 г.
дружеството няма задължения.
От
справка за актуално състояние на действащите трудови договори към 14.09.2021 г.
издадена от НАП се установява, че „М. “ ООД има наети две лица по трудови
договори на длъжност бижутер.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна
страна:
Оспореният
административен акт е връчен на жалбоподателя на 21.09.2021 г. Жалбата е
депозирана на 30.09.2021 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Подадена е от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, пред надлежен
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния директор
на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. е
определено началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на
Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ
запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. Предвид делегираните правомощия
оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част
определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на
ПАМ, срок и ред за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. Същата съдържа фактически и правни основания, като
изложените мотиви са достатъчни само в частта относно установеното нарушение. Относно
продължителността на ПАМ също са изложени мотиви, но от тях не се доказва
необходимостта от посочената продължителност на ПАМ. С оглед установеното съдът
приема, че са спазени процесуалните правила за издаване на оспорената заповед.
Като относно необосноваване продължителността на
срока за налагане на ПАМ е допуснато нарушение на материалния закон, за което
ще бъдат изложени мотиви по-нататък в решението.
Съставен
е АУАН № F628286/21.09.2021 г. от старши инспектор по приходите в НАП, относно
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да
се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ. Съставяне на АУАН в административното производство по налагане на ПАМ
не е задължително, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС,
който предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице. Следва, че налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на
административно наказание, поради което съставения АУАН в случая служи само за
потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокол за
извършена проверка АА № 0437369/14.09.2021 г. и в оспорената заповед.
Наказателно
постановление е издадено на 14.10.2021 г., т.е. след издаване на оспорената
заповед, която е от 16.09.2021 г. Издаване на процесната заповед не е обвързано
с издаването на НП, а с обективно извършване на нарушението, което в случая е
налице. Също така при издаване на ПАМ не са предвидени давностни
срокове, поради което липсата на издадено НП или издадено такова след
процесната заповед не опорочава производството по налагане на ПАМ и забрана
достъпа до търговския обект. В този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения
по адм. дела №№ 11060/2011 г., 9593/2011 г. и 6970/2012 г. След приключване на
съдебното дирене са представени доказателства от жалбоподателя за заплащане на
наложената имуществена санкция от 700 лева на 05.11.2021 г. На основание
чл.187, ал.4 от ЗДДС е налице предпоставка за прекратяването
действието на принудителна административна мярка, наложена с процесната
заповед. Жалбоподателят изрично е заявил с молба от 10.11.2021 г., че не
оттегля жалбата. Прекратяване действието на ПАМ не представлява оттегляне на
административния акт в хода на съдебното производство. То е от значение за
изпълнение на мярката, не и за законосъобразността на акта за налагането й и е неотносимо към допустимостта на жалбата. Правният интерес
на жалбоподателя е налице, с оглед проверка налице ли са били предпоставките за
налагане на ПАМ и с оглед възможността за предявяване на иск за обезщетение по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като съгласно чл. 204, ал.1 от АПК предпоставка за
предявяване на иска е отменен административен акт.
Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за продажба
на изделия от благороден материал – златни и сребърни бижута е търговски обект,
тъй като е място, от което се извършват продажби на стоки. Описанието на
търговския обект в оспорената заповед е направено в достатъчна пълнота и дава
възможност на жалбоподателя да разбере за неиздаване
на фискална касова бележка, относно кой обект е наложена ПАМ. Жалбоподателят не
оспорва, че стопанисва търговския обект.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съобразно
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата:
по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл.3, ал.1.
От
събраните по делото доказателства се установява, че в процесния търговски обект
е налице въведено в експлоатация фискално устройство, от което не е издаден
фискален бон за сумата на контролната покупка от 49 лева. Жалбоподателят е
посочил, че оспорва констатациите в констативен протокол. Съдът е дал указания
за представяне на доказателства, че на 14.09.2021 г. в 10,27 г. в процесния
търговски обект при покупка на 1 бр. златна висулка - 0,5 грама на стойност 49
лева е издадена фискална касова бележка след заплащане на сумата в броя, от
наличното и въведено в експлоатация ФУ. Такива не са ангажирани от
жалбоподателя.
Чрез
разпита на свид. Н.И.Д. е установено, че той е
заплатил 49 лева за златна висулка в присъствие на другия проверяващ – свид. П. Д. Б. , бил му е издаден сертификат за златното
бижу. Не е издаден фискален бон. Напуснали са обекта. След около една минута се
връщат и започват проверката. Установили са, че в обекта не се използва софтуер, включен в списъка
по чл.
118, ал. 16 от ЗДДС. Свид. П. Д.
Б. потвърждава твърденията му. Въпреки, че са оспорени описаните в протокола за извършена
проверка (ПИП) от 14.09.2021 г. констатации, същите не са опровергани с
доказателства от жалбоподателя, поради което съдът приема че описаните факти са
налице. Посоченият ПИП е съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им и се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. В случая от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед
фактическа обстановка.
Въз
основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, за
осъществен фактическия състав на законово предвиденото материалноправно
основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б "а" от ЗДДС,
доколкото дружеството-жалбоподател не е спазило реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба.
Установено е, че
жалбоподателя не използва
само софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16,
поради което не може да се възползва от привилегията по чл. 186а от ЗДДС.
При
установено нарушение от вида на процесното, административният орган е длъжен да
наложи принудителната административна мярка "запечатване на търговския
обект", за обекта в който е осъществено противоправното деяние – т.е.
органът действа в условията на обвързана компетентност. Единствено при
определяне срока на ПАМ ответника има оперативна самостоятелност.
Ответникът
относно продължителността на ПАМ в размер на 14 дни е приел, че обекта е
централната част на голям областен град, със значителен клиентопоток,
описано е работното време, както и установените неплатени данъчни задължения в
размерна 591,13 лева, като е направен извод, че следва да се осигури защитата
на обществения интерес, като се предотврати възможността за нарушения и
ощетяване на фиска, като не се отчитат продажби. Направен е извод от ответника,
че ПАМ следва да се наложи с оглед извършване промяна в организацията на
дейността в обекта, което изисква срок.
Така
изложените мотиви са общи и не дават възможност да се установи, защо точно в
рамките на 14 дни ответника е приел, че жалбоподателя ще поправи поведението си
и ще промени организацията на работа. Няма спор, че в обекта работят две лица на
длъжност бижутер, т.е. създаване на организация за издаване на фискални бонове
няма да изисква време. Установено е, че към 15.09.2021 г. жалбоподателят е имал
задължения за ДДС, ДОО и здравно осигуряване в общ размер на 591,13 лева, като
най – голямото задължение за ДДС е възникнало на 10.09.2021 г. и било със срок
за плащане 14.09.2021 г. в размер на 583,73 лева, т.е. непосредствено преди
установяване на процесното нарушение. От представеното от жалбоподателя
удостоверение е доказано, че към 29.09.2021 г. всички данъчни задължения са
заплатени от жалбоподателя. Погасяване на публични задължения по давност е
правна възможност, поради което наличие на погасени по давност задължения на
жалбоподателя в размер на 995,67 лева, не следва да се тълкуват, че той е
извършил противоправно действие. На същия не е налагана ПАМ за неиздаване на документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, т.е.
нарушението е извършено за първи път. Непосредствено след връчване на
издаденото НП наложената имуществена санкция е заплатена от жалбоподателя, от
което следва, че същият е осъзнал противоправното си поведение и го е
коригирал, т.е. целта на ПАМ е постигната. Този факт е настъпил след издаване
на оспорената заповед, но съгласно чл. 142, ал.2 от АПК следва да се съобрази
при преценка изпълнени ли са целите на закона. Установеното води до извод, че изложените
мотиви относно срокът за налагане на ПАМ в размер на 14 дни са необосновани и
не доказват необходимост принудителната мярка да е в този срок. ПАМ е наложена
в нарушение принципа за съразмерност, установен с чл.6, ал.2 от АПК, тъй като
от събраните доказателства не се установява, че запечатване на търговски обект
за срок от 14 дни е най-краткия срок, в който жалбоподателят би се поправил, така
че да отчита всички извършени продажби. Налагане на ПАМ не може да предотврати
бъдещи нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската
дейност в обекта, съответно осъществяване на приходи и заплащане на данъци. ПАМ
в случая не съответства на предвидените в чл.22 от ЗАНН цели и на
регламентирания в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност. В случая засегнатите
права и интереси на жалбоподателя ще са по-големи отколкото е необходимо за
постигане целта на закона. Следвало е ПАМ да се наложи в срок за три дни, с
което би се постигнала целта на закона.
Допуснатото нарушение на чл.6, ал.2 от АПК
води до извод, че оспорената заповед е в нарушение с целта на закона, което е
основание за отмяната й, съгласно чл. 146, т.5 от АПК. В този смисъл е
съдебната практика на ВАС: решения по адм. дела № № 4077/2021 г., 3798/2021 г.,
3858/2021 г., 2193/2021 г., 3469/2021 г., 2219/2021 г.,3612/2021 г., 3306/2021
г. и други.
Съгласно
чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден
при оперативна самостоятелност /какъвто е настоящия случай/, съдът проверява
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил
ли е изискването за законосъобразност на административния акт. При установяване
нарушение на чл.6 от АПК, съдът следва да отмени административния акт изцяло,
като няма правомощие да намалява определения срок. Това налага отмяна на
оспорената заповед.
Жалбоподателят е заплатил
държавна такса – 50 лева. Видно от Договор за правна защита и съдействие от
19.10.2021 г. сключен между „М. “ ООД и адв. Б. е договорено и платено възнаграждение
за адвокат в размер на 500 лева, което е в минимален размер съгласно чл.8, ал.3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Процесуално представителство е извършено. На основание чл. 143,
ал.1 от АПК администрацията към която се числи ответника – НАП следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 550 лева представляваща сторени
разноски и възнаграждение за един адвокат.
Предвид
изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал.3 от АПК искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно,
поради което се отхвърля от съда.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК, съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №162-ФК/16.09.2021 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на "М. “
ООД, ЕИК **** е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект –
магазин за продажба на изделия от благороден материал, на златни и сребърни
бижута, находящ се в гр. Варна, ****, стопанисван от „М. “ ООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186,
ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати в полза на "М. “ ООД, ЕИК
**** сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева,
представляваща сторени разноски и възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: