Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.02.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия:
Невена Чеуз
при секретаря Маргарита Димитрова и в присъствието на прокурора Малинова,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 15 850/18 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 във вр. с
чл.4 от ЗОДОВ.
Исковата молба е предявена
от Ю.С.М.. В същата се твърди, че с постановление от 12.04.2013 г. на прокурор
при СГП срещу него било образувано досъдебно производство за престъпление по
чл. 387 ал.3 вр. с ал.2 от НК. С последващо постановление от 24.10.2013 г. на
СГС същото продължило за престъпление по чл. 302 ал.1 вр. чл. 301 от НК.
Изложени са твърдения, че със заповед 2/04.02.2014 г. на ГД „НП“ – МВР и на
основание чл. 59 вр. с чл. 40 ал.1 т.5 от ЗЗКИ му бил отнет достъпа до
класифицирана информация, ниво „секретно“, а със заповед от 06.02.2014 г. бил
отстранен от длъжност. Впоследствие със заповед от 07.03.2014 г. на МВР срещу
ищеца било образувано дисциплинарно производство.
В исковата молба се твърди, че с постановление на СГП от
02.04.2014 г. наказателното производство, водено срещу ищеца било спряно, а
впоследствие на 09.05.2014 г. било възобновено като на 05.08.2014 г. същият бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302 ал.1 т.1 вр. с чл. 301 ал.1
пр.1 от НК и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. Бил разпитан
като обвиняем и спрямо него били приложени специални разузнавателни средства.
Твърди се, че с постановление от 15.05.2015 г. на СГП воденото срещу него
наказателно производство било прекратено. Постановлението за прекратяване било
потвърдено и от състав на СГС, НО и влязло в сила на 23.07.2015 г. По повод на
същото и в периода 12.04.2013 г. – 23.07.2015 г. бил възпрепятстван да работи и
се развива професионално. С оглед воденото срещу него наказателно производство
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в липсата на възможност да получава
трудовите си възнаграждения в сочения период от време, които възлизали на сума
в размер на 38 635 лв.
При тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен
интерес от иска и иска от съда да осъди ответника П.на РБ да му заплати сумата
от 38 635 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено
трудово възнаграждение в периода 12.04.2013 г. – 23.07.2015 г. Претендира се
законна лихва и сторените в производството съдебни разноски.
Ответникът – П.на Р България,
чрез своя представител оспорва иска в писмен отговор, депозиран в срока по чл.
131 от ГПК.
Съдът след като обсъди
становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По естеството си с претенцията си, ищецът
цели да уреди последиците от временното му отстраняване от длъжност, което е
предприето с оглед образуваното и воденото срещу него наказателно производство.
Следва да се има предвид, че нормите на чл. 215 – 237 от ЗМВР предвиждат специален режим
на обезщетяване на служители на МВР в случаите
на отстраняване от длъжност по реда на
НПК, когато наказателното производство спрямо
тях бъде прекратено или при
прекратяване на воденото срещу същите дисциплинарно производство, а
именно - имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 от ЗМВР или им се изплаща възнаграждението за периода на
отстраняването им от работа. Нормата на чл. 8 ал.3 от ЗОДОВ предвижда, че
когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение ЗОДОВ не се
прилага. При изрична регламентация относно
обема на отговорността за имуществени вреди, определена от специален
закон/какъвто е ЗМВР/ е
недопустимо да се прилагат правни норми, уредени в друг специален закон,
какъвто е ЗОДОВ респ. при наличие на нарочна регламентация в специален закон
за обема на отговорността за обезвреда на вреди от неполучаване на месечен
доход само за определен отрязък от време, този обем не може да се разшири / в този смисъл определение 701/03.06.2011 г. по гр.д.
1812/2010 г. на Трето ГО на ВКС/.
Предвид което настоящият съдебен състав
намира, че заявеният иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю.С.М., ЕГН **********,***, офис 18 – адв. Т.Т. иск с правно
основание чл. 2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ срещу П.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 за
заплащане на сумата от 38 635 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение в периода 12.04.2013 г. –
23.07.2015 г. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
СЪДИЯ: