Р Е Ш Е Н И Е
№1255
гр. Перник, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на десети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 00401 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу Л.К.Й., с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 900 лева – главница по договор за кредит № ********** от 01.11.2017 г., сумата 435,36 лева – възнаградителна лихва и 1080,48 лева – възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за кредит от 01.11.2017 г. , с който на ответника били предоставени парични средства в размер на 900 лева. За срока на договора било уговорено заплащането на възнаградителна лихва в общ размер на 435,36 лева. Ответникът поел задължение за заплащане на сумата от 1080,48 лева за предоставен пакет от допълнителни услуги по договора за кредит. Ответникът се задължил на 24 месечни вноски да върне главницата, възнаградителната лихва и възнаграждението за предоставен пакет от допълнителни услуги. Твърди се, че ответникът не е извършвал никакво плащане по кредита, за което на 20.02.2018 г. е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Назначеният особен представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за което излага подробни доводи. Изразява доводи за недействителност на договора, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК. Счита за нищожна клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги, за което излага подробни доводи.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Профи кредит България”
ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК срещу К.А.К. за вземания, за които са предявени настоящите искови
претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 05237 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото
заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на процесните вземания.
По делото е представен
договор за кредит № ********** от 01.11.2017 г., сключен
между Профи кредит България” ЕООД и Л.К.Й..
По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит в
размер на 900 лева. В т. VI „Параметри“ от договора се съдържа
следното: сума на кредита: 900 лева; срок на заема: 24 месеца; размер на вноска
55,64 лева; ГПР 49,90 %; годишен лихвен процент 41,17 % и общо задължение: 1335,36
лева. Съдържа се още клауза за поето задължение за заплащане на сума в размер
на 2415,84 лева за предоставен пакет от допълнителни услуги „Бонус“.
Предоставено е
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, от което се установява, че обсъжданите
услугите на стойност 2415,84 лева се израяват в следното: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Приложени са още общи
условия към договор за кредит, както и погасителен план подписани от страните
по делото.
Представено е платежно нареждане от 02.11.2017 г., от което се установява, че ответникът е получил сумата в размер на 900 лева, която е предмет на обсъждания кредит.
В материалите по
делото се намира уведомление от ищеца, адресирано до ответника, с което го
информира, че счита кредитът за предсрочно изискуем. Обсъжданото уведомително
писмо е получено на 18.04.2019 г. от назначения особен представител на
ответника, доколкото този документ е приложен към исковата молба.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и
валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от
услуги.
От
предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода,
че е
налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори,
които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът
е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в
който се съдржа информация за тези обстоятелства (погасителна вноска в размер
на 55,64 лева; падеж на вноската на 15 – то число на съответния месец, 24 равни
месечни вноски, считано от 15.12.2017 г. до 15.11.2019 г.), т. е. съдът приема,
че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
По
делото се установи, че ответната страна е получила 900 лева, представляваща
заемна сума по кредита. Уговореният размер на възнаградителната лихва възлиза
на 435,36 лева, а ГПР е 49,90 %, което
е съобразено с максималните размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Налице е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Нейното обявяване става с изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не
са били изискуеми. Волеизявлението на кредитора следва да е изрично и
недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за
едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до
другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Законодателят
не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните
по договорните правоотношения. Исковата
молба безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до
длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай
назначеният особен представител е получил на 18.04.2019 г. исковата молба заедно с уведомлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуемост. Връчването на особения
представител представлява лично връчване на ответната страна (в този смисъл
разясненията в решение от 10.08.2018 г. по в. гр. д. № 41 по описа за 2018 г.
на Окръжен съд – Перник; по този въпрос е образувано т. д. № 193 по описа за
2018 г. на ВКС, I – во т. о., но към настоящия момент не е поставено решение).
Предвид на това следва да се приеме, че препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника и с това изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост
на остатъка от кредита е достигнало до длъжника.
Горното
налга извод, че главницата по кредита в размер на 900 лева е с настъпил падеж,
което налага нейното връщане, тъйкато не се представиха доказателства за
нейното връщане. В този смисъл е основателна исковата претенция за главница.
В
т. 2 от тълкувателно решение по т. д. № 3 описа за 2017 г. на ВКС, ОСГТК, са
дадени разяснения, че не се дължи уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост. Това означава, че след 18.04.2019 г. (датата на получаване на
уведмолението за предсрочна изискуемост, преиложено ким исковата молба) не се
дължи възнгарадителна лихва, т. е. не следва да се заплаща лихвата посочена в
месечни вноски № 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24, която е в общ размер на 48,41
лева. Исковата претенция е основателна за сумата от 386,95 лева, а разликата от
тази стойност до предявения размер от 435,36 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
След като процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата
на ЗПК, които важат за всички договори
за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото
когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на
договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на
нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о., ГК).
Според чл. 21, ал. 1
от Закона за
потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. С цитираното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги „бонус“ се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК,
тъй като начисляването и събирането на подобно възнаграждение не представлява
плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които
би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР.
Същевременно
следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението
от потребителя, без значение е дали тези услуги ще бъдат използвани от
потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
услуги: 1. приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Принципите
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично
ползване на такава.
Също
така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от
посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя
да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните
да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на
вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни
вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в
облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна -
потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор за
изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна -
кредитора.
Всичко
това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл. 10а, ал.2
ЗПК.
В този смисъл следва да се отхвърли изсковата претенция за сумата от 1 080,48
лева – възнаграждение за предоставен
допълнителен пакет от услуги.
Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковете.
В настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 48,32 лева – държавна такса, 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 200 лева – депозит за
възнаграждение за особен представител, т. е. направените разноски са в общ
размер на 348,32 лева.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 5237
по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както
следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 49,04 лева – държавна такса,
т. е. общо 99,04 лева.
Като се взе предвид уважената част на
исковете, техният общ размер и направените разноски, се достига до извод, че
ответникът следва да заплати на ищеца направени разноски както следва: 185,55
лева за исковото производство и 52,76 лева в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.К.Й., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в
размер на 900 лева, представляваща главница (отпуснатите парични
средства) по договор за кредит № ********** от 01.11.2017 г., сключен между
страните по делото, както и сумата в размер на 386,95 лева – възнаградителна
лихва по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на
сумите, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 05237 по описа за 2018 г.
на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция
за разликата от 386,95 лева до предявения размер от 435,36 лева - възнаградителна
лихва по договора за кредит, както и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
исковата претенция за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 1080,48 лева– възнаграждение за предоставен допълнителен
пакет от услуги по посочения договор за кредит.
ОСЪЖДА Л.К.Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи
кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в размер на 185,55
лева - разноски в исковото
производство и 52,76 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 05237 по описа за 2018 г.
на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 05237 по описа за 2018 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИИНАЛА: В.А.