и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 47/06.04.2006 год., постановена по Н.о.х.дело № 52/2006 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Райчо Русков Димитров от с.Пенковци, общ.Кирково, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 18.03.2006 год. в с.Метличка, общ.Кирково, в съучастие с Гюрсел Мустафа Дурмуш от гр.Момчилград, като извършител отнел чужди движими вещи - метална оградна врата, катинар – обикновен, и желязна "ЖП" релса, на обща стойност 126.12 лв., от владението на Фикри Феизи Емин от гр.Момчилград, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено чрез разрушаване на прегради,здраво направени за защита на имот, за извършването му е използвано МПС и кражбата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.З, т.4, пр-ние 1-во и т.5, във вр.с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдилна наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда съдът е признал и подсъдимия Гюрсел Мустафа Дурмуш от гр.Момчилград за виновенв това, че на 18.03.2006 год. в с.Метличка, общ.Кирково, в съучастие с Райчо Русков Димитров от с.Пенковци, общ.Кирково, като извършител отнел чужди движими вещи - метална оградна врата, катинар – обикновен, и желязна "ЖП" релса, на обща стойност 126.12 лв. от владението на Фикри Феизи Емин от гр.Момчилград, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е изÔършено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, за извършването му е използвано МПС, кражбата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, като случаят не е маловажен и същата е извършено повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.195 ал.1т.З, т.4, пр-ние 1во, т..5 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдилна наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.На основание чл.68 ал.1 от НК съдът е постановилподсъдимия Гюрсел Мустафа Дурмуш да изтърпи и наказанието "лишаване от свобода" за срок от осем месеца, наложено му с Присъда по НОХД № 58/2004 год. по описа на Момчилградския районен съд, влязла в сила на 10.05.2004 год., изпълнението на което е било отложено за срок от три години, като е определил първоначален “общ” режим на изтърпяване на това наказание. Осъдил е подсъдимите да заплатят солидарно по сметка на Момчилградския районен съд сумата от 54 лв., представляваща разноски по делото; а само подс-Райчо Димитров – да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ - гр.София сумата от 250 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Райчо Русков Димитров от гр.Кърджали, който я обжалва като неправилна – необоснована и постановена при допуснато нарушение на материалния закон, а наложеното наказание счита за явно несправедливо. Твърди, че не е извършвал описаното в обвинителният акт престъпление, като съдът го признал за виновен и го осъдил без никакви доказателства. Твърдо също, че подс.Дурмуш го излъгал, че ще го води до градината на неговата майка и оттам ще вземат стари железа, който били нейна собственост. Счита, че не са налице квалифициращите признаци “разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот” и “предварителен сговор”. Излага съображения за неправилно определяне на наказанието на 8 месеца “лишаване от свобода”, което да изтърпи ефективно, тъй като същото не съответствувало на обществената опасност на деянието и дееца и било явно несправедливо, тъй като откраднатото желязо струвало 126 лева и имал положителна характеристика. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде оправдан. Алтернативно прави искане за изменение на обжалваната присъда, като бъде оправдан по обвинението по чл. 195 ал.1 т.т.3,4 и 5 от НК и бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, за което да му бъде наложено наказание “пробация”, или да бъде намален размера на наложеното му наказание “лишаване от свобода” на 3 месеца. В съдебно заседание поддържа жалбата си така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Присъдата е обжалвана и от подсъдимия Гюрсел Мустафа Дурмуш, който счита, че същата е неправилна – необоснована и постановена при допуснато нарушение на материалния закон, а наложеното наказание намира за явно несправедливо. Твърди, че само отишъл да помогне на подс.Димитров и брат му Митко да превозят събрани от тях преди това железа. Излага съображения, че не следва да изтърпява ефективно наказание за кражба на стойност 126 лева, а и освен това следвало да изтърпи и предишна присъда, тъй като имал семейство – безработна съпруга и две деца, едното от които със заболяване. Твърди, че признавал вината си, разкайвал се и съдействувал напълно на разследващите органи за изясняване на обективната истина. Моли да бъде намалено наложеното му наказание. В съдебно заседание поддържа жалбата си така, както е предявена, като твърди, че не е виновен. Моли за справедливост. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбите са основателни в частта им относно оплакванията за неправилно приложение на материалния закон, досежно квалификацията на деянието на всеки от подсъдимите по чл. 195 ал.1 т.3 от НК. Счита, че такава квалификация не е налице, тъй като не е установено при извършване на кражбата двамата подсъдими да са разрушили прегради, здраво направени за защита на им¯т, а са отнели части от самата ограда, представляваща метална конструкция. По отношение оплакванията за явна несправедливост на наложените им наказания, намира същите за неоснователни, тъй като първоинстанционният съд е съобразил обстоятелствата, определящи обществената опасност на деянието и дейците, като наложените им наказания са справедливи и съответствуващи на обществената опасност на деянието. Моли подсъдимите да бъдат признати за невиновни да са извършили престъплението чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, като в останалата част присъдата намира за правилна и обоснована и моли да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и доводите на жалбодателите, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбите са частично основателни. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатите на подсъдимите обвинения, събрал е необходимите и посочени от страните доказателства, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивната инстанция. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 16.03.2006 год. подс.Райчо Русков Димитров отишъл в гр.Момчилград на гости на брат си. На 18.03.2006год. при брата на подс.Димитров дошъл подс. Гюрсел Дурмуш - негов приятел, който предложил на подс.Димитров и брат му да отидат с лекия автомобил - "ВАЗ" с ДК № К 64 06 АК, собственост на майката на двамата братя, да събират метални отпадъци в района на с.Чорбаджийско. Подс.Димитров и брат му се съгласили и тримата потеглили с лекия автомобил към с.Чорбаджийско, общ.Кирково, като автомобила бил управляван от подс.Дурмуш. По пътя се отбили към с.Метличка - родното село на подс.Дурмуш. Близо до селото се намирала градината на св. Фикри Емин, което обстоятелство било известно на подс. Дурмуш. Същата била оградена с метална мрежа, затваряла се с метална врата, заключена с катинар, а за кол на мрежата служела метална релса /траверса/. След като се приближили до градината, подс.Дурмуш започнал да дърпа вратата, заедно с металната каса, а подс.Димитров му помагал. Двамата измъкнали от земята металната врата, заключена с катинара, заедно с касата й, като я натоварили в лекия автомобил, на който предварително били махнати задните седалки. След това се върнали и взели и металната релса, която също натоварили в автомобила. Потеглили обратно към гр.Момчилград, като автомобила отново управлявал подс.Дурмуш. Отнетите вещи закарали на сметището край гр.Момчилград, където ги укрили. На следващия ден - 19.03.2006год., подс.Дурмуш и подс.Димитров решили да продат откраднатите вещи като вторични суровини в гр.Кърджали, като за целта двамата подсъдими и един от братята на подс.Димитров се качили в същия автомобил и потеглили към гр.Кърджали, но в района на частната автогара в гр.Момчилград им свършило горивото и спрели колата пред един магазин. В този момент покрай тях преминал познат на подс. Дурмуш, когото помолили и същият се съгласил да ги закара заедно с инкриминираните вещи до гр.Кърджали със собствения си автомобил, който имал и ремарке. След като потеглили отново, в района на стадиона в гр.Момчилград автомобила бил спрян за проверка от полицейски патрул, състоящ се от св. Раев и Коруев. Двамата полицаи забелязали металната врата и релсата, натоварени в ремаркето, като им направило впечатление, че не изглеждат като старо желязо. Попитали шофьора на автомобила на кого принадлежат и след като същия казал, че са на подс.Димитров, последния слезнал от колата и потвърдил, че са негови, като казал че ги е намерил и взел от сметището. Същевременно подс.Дурмуш пък обяснил на свидетелите, че е помогнал на подс.Димитров да ги изкопаят от земята, близо до сметището. Поради противоречията в обясненията на подсъдимите относно произхода на вещите, за изясняване на случая всички били заведени в РПУ-Момчилград. Там в разговор със св. Сашо Димитров, който бил уведомен за случая от оперативния дежурен на управлението, двамата подсъдими признали, че всъщност металната врата, със закачения на нея катинар, и металната релса не са намерени, а са ги взели от градина, за която подс. Дурмуш обяснил, че е на св.Фикри Емин. Двамата подсъдими обяснили и подробно как точно са извършили кражбата и къде са оставили вещите, преди да решат да ги превозят до гр.Кърджали.Същият ден - 19.03.2006год., св. Фикри Емин отишъл до градината си и видял, че металната врата на оградата на градината му е изкарана от основите, мрежата на оградата била паднала, тъй като липсвала металната траверса, която служела за кол и я крепяла. След като получил обаждане от РПУ-Момчилград, свидетеля отишъл и видял, че вратата и траверсата му са там.Там били и двамата подсъдими.Св.Емин познавал подс.Дурмуш, който му казал, че съжалява за стореното и обещал да поправи вредите,които бил нанесъл. От назначената в хода на предварителното производство съдебно-счетоводна експертиза и показанията на вещото лице в съдебно заседание е установено, че стойността на откраднатите вещи възлиза на 126.12 лв. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – обясненията на подс.Димитров и Дурмуш, които следва да бъдат кредитирани частично; от показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд св. Сашо Димитров, Коруев, Раев и Емин, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Тенев по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза и от показанията му в съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подс.Димитров и Дурмуш са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.3, т.4, предложение 1-во, т.5 /а за подс.Дурмуш и по т.7/, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. За да направи тези изводи, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, отчел е противоречията в доказателствените материали, като е посочил кои от тях кредитира и кои отхвърля, и защо, излагайки подробни и убедителни съображения в тази връзка. При тези данни, настоящата инстанция намира, че подсъдимите Димитров и Дурмуш са осъществили от обективна и субективна страна в съучастие като извършители престъпния състав на престъплението квалифицирана кражба по чл. 195 ал.1 т.4, предл.1-во /а за подс.Дурмуш – и по т.7, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК/, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК. Факта на отнемането от подсъдимите на движимите вещи, посочени по-горе – метална врата, катинар и “ЖП” релса, от владението на св.Фикри Емин от гр.Момчилград, без негово съгласие и с намерение да ги присвоят /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи, с намерение да ги присвоят, е видно от последващото поведение на подсъдимите – закарването им с лекия автомобил до гр.Момчилград, укриването им на сметището на града, респ. последващите им действия за пренасянето им до гр.Кърджали, с цел да ги предадат срещу заплащане на пункт за изкупуване на вторични суровини/, чрез използуване на МПС, е безспорно установен, като направените въз основа на установената фактическа обстановка правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието по възведеното на подсъдимите обвинение в частта му относно извършването на квалифицирана кражба, чрез използуване на МПС /чл. 195 ал.1 т.4, предл.1-во, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 от НК/ от обективна и субективна страна от подсъдимите, в съучастие като извършители – относно авторството на деянието и формата на вината, са обосновани и законосъобразни, вкл. и по отношение на квалифициращото деянието обстоятелство – извършването му чрез използуване на МПС /лек автомобил “ВАЗ”, собственост на майката на подс.Димитров/, без което осъществяването на деянието би било невъзможно или значително затруднено, и се споделят напълно от настоящата инстанция. Такива са и изводите на първоинстанционния съд относно квалифициращото деянието на подс.Дурмуш обстоятелство – че е извършил кражбата при условията на повторност, в немаловажен случай, тъй като същият е осъждан с влязла на 10.05.2004 год. в сила присъда по Н.о.х.дело № 58/2004 год. по описа на Момчилградския районен съд на наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила, за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, т.е. за друго такова престъпление по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК, за което не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК. От друга страна, случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като не е налице липса или незначителност на вредните последици, нито пък такива смекчаващи отговорността на подс.Дурмуш обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Този извод се налага от степента на обществената опасност на дееца, от начина на извършване на деянието, квалифициращите деянието на подс.Дурмуш обстоятелства, в т.ч. и обстоятелството, че подсъдимите са откраднали вещи, които служат за защита и за ограничаване достъпа на трети лица до имота на св.Фикри Емин. Следва да се отбележи още, че само по себе си не представлява такова обстоятелство ниската стойност на откраднатите вещи. В тази връзка следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подс.Димитров в частта им, в която обяснява, че бил подведен от подс.Дурмуш, който му бил казал, че отиват на градината на майка му, откъдето ще вземат железа, т.е. че не знаел, че извършва кражба от градината на св.Емин. Обясненията му в тази им част се опровергават както от обясненията на подс.Дурмуш, така и от показанията на св.Коруев и Раев, пред които подс.Димитров казал, че е намерил инкриминираните вещи на сметището. Още повече, че поведението на подс.Димитров /измъкването от земята на метална врата с касата, заключена с катинар, вземането на релсата и по този начин развалянето на оградата на градината, укриването на отнетите вещи на сметището, стремежа на подсъдимия да укрие истинския произход на стоките от проверяващите ги полицаи/, не намира опора и логично обяснение в твърденията на подс.Димитров, като същото не отговаря и на нормалната житейска логика, ако се възприеме, че е смятал отнетите железа за собственост на майката на подс.Дурмуш. Не следва да бъдат кредитирани и обясненията на подс.Дурмуш в частта им, в която твърди, че само отишъл да помогне на подс.Димитров и брат му, тъй като същите в тази им част са противоречиви, непоследователни и нелогични, а още повече самият подсъдим е заявил пред първоинстанционният съд, че е знаел, че градината, от която са отнели металната врата с катинар и релсата, е на св.Фикри Емин, когото познавал. Ето защо, съдът намира, че обясненията на подсъдимите в посочените им части представляват защитни версии и опит на същите да се оневинят, поради не следва да бъдат кредитирани, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на извършеното от подсъдимите деяние - за осъществяване на престъплението по чл. 195 ал.1 т.4, предл.1-во, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК /а за подс.Дурмуш и по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК/ при форма на вината – пряк умисъл: същите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване, като са съзнавали и квалифициращите деянието обстоятелства /извършването на деянието чрез използуването на МПС, а за подс.Дурмуш - и при условията на повторност, в немаловажен случай/, както и е налице общност на умисъла на подсъдимите - всеки от тях освен своя собствен умисъл, е съзнавал умисъла и на другият подсъдим. При квалификацията на деянието, обаче, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Така, съдът е квалифицирал деянието на подсъдимите освен по чл. 195 ал.1 т.4, предл.1-во, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК /а за подс.Дурмуш и по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК/, още и по т.3 и т.5 на чл.195 ал.1 от НК, т.е. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и извършена от две лица, предварително сговорили се за нейното осъществяване, в немаловажен случай. Изводите на първоинстанционния съд относно тези квалифициращи деянието обстоятелства, са незаконосъобразни и необосновани. Това е така, тъй като съдът не е съобразил, че за извършване на кражбата подсъдимите не са разрушили каквито и да било прÕгради, направени за защита на имот, а са откраднали елементи на самата ограда, т.е. на преградата, направена за защита на имота на св.Емин, като за това не са преодолели /разрушили или повредили/ никакви други прегради. Не са събрани доказателства по делото още и относно другото квалифициращо деянието обстоятелство – че двамата подсъдими предварително са се сговорили за осъществяване на кражбата. От доказателствата по делото се установява, че по принцип подсъдимите са тръгнали с автомобила на майката на подс.Димитров да събират железа в района на с.Чорбаджийско, които да предадат за вторични суровини, като са отишли в района на с.Метличка, където виждайки оградата на градината на св.Емин, са решили да извършат кражбата на металните елементи от нея – вратата и релсата, т.е. деянието е извършено при условията на внезапен пряк умисъл, а не при предварителен сговор да извършат инкриминираното деяние. Ето защо, следва обжалваната присъда да бъде изменена, като следва двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни и оправдани по предявеното им обвинение в частта му относно чл.195 ал.1 т.3 и т.5 от НК – за това, кражбата да са извършили чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и да е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, в немаловажен случай. При налагане на наказанието за извършеното от подсъдимите престъпление, първоинстанционния съд е извършил преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността на всеки от тях обстоятелства, като е приел, че по отношение и на двамата подсъдими са налице многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК е наложил на подсъдимите наказания, както следва: на подс.Димитров – наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване; и на подс.Дурмуш – наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието. Съдът е взел предвид миналите осъждания на двамата подсъдими, като правилно е намерил, че наложените им наказания следва да изтърпят ефективно. Съобразявайки, че подс.Дурмуш е извършил престъплението в изпитателния срок на предходно осъждане, на основание чл. 68 ал.1 от НК съдът е постановил същия да изтърпи и наказанието “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца по присъда по Н.о.х.дело № 58/2004 год. по описа на Момчилградския районен съд, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила, при първоначален “общ” режим на изтърпяването му. Изводите на първоинстанционния съд относно приложението на разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.1 от НК по отношение на двамата подсъдими, както и относно необходимостта наложените им наказания да бъдат изтърпени ефективно, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което се споделят напълно и от настоящата инстанция. Така, налице са множество смекчаващи отговорността им обстоятелства - частичните им самопризнания и съдействие за разкриване на обективната истина; тежкото семейно и имотно състояние на подсъдимите; причините и мотивите за извършване на деянието – за да се снабдят със средства за препитание на семействата си, заради което се принуждават да събира метални отпадъци, които да предават срещу заплащане; много ниската стойност на откраднатите вещи /което само по себе си представлява изключително такова/, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко.Налице са формални пречки за приложение на института на условното осъждане по отношение на подсъдимите – и двамата са осъждани на наказания “лишаване от свобода” за извършени умишлени престъпления от общ характер. С оглед наложителното изменение на присъдата досежно квалификацията на деянието, посочено по-горе – признаването на подсъдимите за невиновни и оправдаването им по предявеното им обвинение в частта му относно чл. 195 ал.1 т.3 и 5, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК - за извършване на кражбата чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и от две лица, предварително сговорили се за нейното осъществяване, в немаловажен случай, следва да бъде изменена обжалваната присъда и в частите й, с които на всеки от подсъдимите са наложени наказания “лишаване от свобода” за срок от по 8 месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване, като следва да бъде намалено наказанието на всеки от подсъдимите на 5 месеца “лишаване от свобода”. Настоящата инстанция намира, че така намалените наказания на подсъдимите са в състояние да постигнат изцяло целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като напълно отговарят на степента на обществена опасност на деянието и на дейците. В тази връзка, и с оглед изложеното по-горе в мотивите относно квалификация на деянието по чл. 195 ал.1 т.4, предл. 1-во, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, съдът намира за неоснователно искането на подс.Димитров да му бъде наложено наказание “пробация”, тъй като при приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК /наложително с оглед обстоятелството, че предвиденото в закона наказание има определен минимален размер/, съдът може само да определи наказание под минималния предвиден в закона размер, но не и да заменя наказанието “лишаване от свобода” с друго по вид, по-леко наказание наказание. В останалата й част, извън посочените наложителни изменения в частите й относно квалификацията на деянието и намаляването на наложените на подсъдимите наказания, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.3, във вр. с чл.337 ал.1 т.1 и 2, и чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 47/06.04.2006 год. по Н.о.х.дело № 52/2006 год. по описа на Момчилградския районен съд, както следва: В ЧАСТТА, с която РАЙЧО РУСКОВ ДИМИТРОВ от с.Пенковци, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН **********, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, т.4, предл.1-во, т.5, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, като го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение в частта му относно квалификацията на деянието по чл. 195 ал.1 т.3 и т.5 – за това да е извършил престъплението чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и деянието е извършено от две лица, предварително сговорили за неговото осъществяване, в немаловажен случай, иНАМАЛЯВА наложеното му наказание на “лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ месеца; както и В ЧАСТТА, с която ГЮРСЕЛ МУСТАФА ДУРМУШ от гр.Момчилград, с ЕГН **********, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, т.4, предл.1-во, т.5 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, като го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение в частта му относно квалификацията на деянието по чл. 195 ал.1 т.3 и т.5 – за това да е извършил престъплението чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и де нието е извършено от две лица, предварително сговорили за неговото осъществяване, в немаловажен случай, иНАМАЛЯВА наложеното му наказание на “лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |