№ 2066
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110122432 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 12.12.2022г., подадена от ответника “ЕОС Матрикс“
ЕООД, с която се иска изменение в частта за разноските на постановеното по делото
Решение от 15.11.2022г. Молителят сочи, че бил признал предявения иск, поради което и на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следвало да бъдат възложени в тежест на ищеца, в
каквато насока била формираната съдебна практика. Моли съдът да отмени изцяло
решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищцата М. П. Л. е подала отговор на молбата, с който
развива съображения за нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ответник в производството – който не
е претендирал присъждане на разноски, освен това искането му касае изменение на
присъдените в полза на насрещната страна разноски, поради което допустимостта на
молбата не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК. Ето защо молбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда две кумулативни предпоставки за възлагане
на разноските в тежест на ищеца – ответникът да е признал иска и със своето
извънпроцесуално поведение да не е дал повод за завеждане на делото. Както е посочено в
мотивите на съдебното решение, към които съдът препраща, в случая е налице само първата
от така посочените предпоставки. Съгласно цитираната от ответника съдебна практика,
ответникът дава повод за завеждане на делото, когато е образувал производство по
принудително изпълнение на процесното вземане. В случая ответникът се е конституирал
като взискател в такова производство и е поддържал неговата висящност до последното
действие по изпълнение, от който момент е започнал да тече процесният давностен срок.
Към датата на предявяване на иска изпълнителното производство все още се е водело
висящо и за ищцата е липсвала друга процесуална възможност да релевира възражението си
за изтекла погасителна давност, освен чрез предявяване на отрицателен установителен иск
по чл. 439 ГПК. По делото липсват доказателства за предприети от ответника действия по
прекратяване на изпълнителното дело с оглед изтеклата погасителна давност, следователно,
ако дължимостта на вземането не бъде отречено със сила на пресъдено нещо, за ответника е
открита възможността да възобнови изпълнението по делото или да образува ново дело,
1
/включително чрез подаване на искане за предприемане на нови действия по изпълнение
съобразно съдебната практика/ във всеки момент.
Ето защо съдът намира, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2
ГПК и искането за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставено
без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 12.12.2022г. за
изменение в частта за разноските на Решение от 15.11.2022г. постановено по гр.д. №
22432/2022г. по описа на СРС, 175 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2