Решение по дело №1210/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260118
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20202150201210
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260118

гр. Несебър, 28.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 1210 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н.М.Л., срещу наказателно постановление № 20-0304-001817 от 05.10.2020г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца. Жалбоподателят счита, че НП противоречи на материалния закон и е издадено в нарушение на процесуалните правила. Излага собствена трактовка относно реализираните факти. Сочи, че липсва състав на извършено нарушение. Навежда, че проба не му е взета поради некоректното поведение на полицейските служители, а след това – поради поведението на служителите от национална служба 112 и от ФСМП Несебър. Развива съображения в тази насока. С тези доводи моли да се отмени обжалваното НП. Претендира разноски.

Ответната страна в производството – РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде потвърдено. Отправя възражение за прекомерност на претенцията за разноски на жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

На 09.09.2020г., около 00:50 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, по главна алея до бензиностанция „Петрол“, с посока на движение към гр. Несебър, жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „Мерцедес Бенц”, с рег. № ****Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители - св. П. – младши автоконтрольор в РУ Несебър и Орхан Ибрям – също автоконтрольор в РУ Несебър. Полицейските служители установили самоличността на водача и го приканили да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с алкотест. Л. отказал, поради което от Охран Ибрям му бил съставен АУАН № 891251 от 09.09.2020г. (на л. 64 от делото). Жалбоподателя вписал в графата за възражения срещу този АУАН следния текст: „Искам да дам“, което впоследствие било задраскано. С този АУАН му били иззети СРМПС и 2 бр. табели за автомобила. При това положение свидетелят П. приканил Л. да се яви в сградата н.Р.Н. където да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества и техни аналози - с Дрегер Дръгтест 5000 № 0041. Л. отказал да му бъде извършена проверка. Св. П. му издал талон за изследване № 0067545 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. В талона било вписано, че Л. отказва да му бъде извършена проверка с посочения тест. Жалбоподателят вписал „отказвам“ и се подписал собственоръчно в графата „подпис на провереното лице“ (видно от заключението на протокол за изготвена съдебно-почеркова експертиза на л. 50 – л. 58 от делото). Подписал се също така собственоръчно в графата „доказателствен анализатор“ и в „подпис на провереното лице“ (отново видно от същата експертиза), като с последния подпис удостоверил, че екземпляр от талона му е връчен в 01:15 часа на 09.09.2020г. В талона било вписано, че трябва да се яви във ФСМП Несебър в срок от 30 минути от връчването на този талон и да даде кръв за анализ. При тези данни от св. П. бил съставен АУАН № 891068 от 09.09.2020г. – за отказ на жалбоподателя, да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, който му бил връчен лично. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

От постъпила по делото справка от „Районен център 112“ – Бургас към дирекция „Национална система 112“ към МВР (на л. 48 от делото) се установява, че на 09.09.2020г., за времето между 00:50 часа и 04:00 часа, от лицето Н.М.Л. са отправени три повиквания на ЕЕН 112, а именно: в 03:44 часа, в 03:46 часа и 03:55 часа. Към справката е приложен диск със запис на проведените разговори. Същият е приобщен по реда на чл. 284 от НПК като веществено доказателство по делото, чрез изслушването на записите в съдебно заседание от 31.03.2021г., в присъствието на процесуалния представител на жалбоподателя. От прослушаните разговори се установява, че в 03:44 часа Л. се свързал с оператор на ЕЕН 112, на който обяснил, че бил спрян на пътя в к. к. „Слънчев бряг“ от патрул на КАТ, с който стигнали до разправия, искали да му направят тест за наркотици, но се скарали и жалбоподателят написал, че отказва теста за наркотици. Отправил запитване може ли да отиде до районно управление или някъде другаде, за да му направят такъв тест и да докаже, че не е употребявал наркотици. Не получил отговор на въпросите си, тъй като от оператора на ЕЕН 112 бил проведен разговор (също записан) с дежурно лице от РУ Несебър, но впоследствие връзката между ЕЕН 112 и телефона на Л. се разпаднала. При разговора в 03:46 часа от оператора на ЕЕН 112 била дадена информация на Л.,*** заявил, че ако иска може да се върне на място и да даде проба за наркотични вещества. От оператора на ЕЕН 112 било заявено на жалбоподателя, че ако желае може да отиде на другия ден в РУ Несебър. По време на третия разговор от 03:55 часа Л. заявил на оператора на ЕЕН 112, че не желае да отиде при същия екип от полицейски служители, за да даде проба пред тях, тъй като се е скарал именно с тези служители. Отправил запитване има ли друг екип, при който да отиде, или трябва да се яви сутринта при началника. Получил отговор, че може да подаде сигнал в РУ Несебър и на другия ден – в работно време. 

От показанията на св. К. (дежурен лекар във ФСМП Несебър към 09.09.2020г. след 00:50 часа – видно от изпратена информация от ЦСМП Бургас н л. 43 – л. 47 от делото) се установява, че във филиала се явило лице с „Мерцедес“, в промеждутъка от време след 03:30 – 04:00 часа, което искало да бъде тествано за употреба на алкохол, но тъй като лицето не било придружено от полицейски служители, му било обяснено, че проба не може да бъде взета.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства: АУАН № 891251 от 09.09.2020г. (съставен за друго нарушение), АУАН № 891068 от 09.09.2020г., талон за изследване № 0067545, заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, писмо от ЦСМП – Бургас, ведно с приложения към него, писмо от „Районен център 112“ – Бургас към дирекция „Национална система 112“ към МВР.

Посочените писмени доказателства се потвърждават от изслушваните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите П. и К.. Същите се кредитират от съда като съответни на всички други събрани по делото доказателства, вкл. писмените, веществените и експертното заключение.

Съдът кредитира и заключението на съдебно-почерковата експертиза, което е прието и не е оспорено от страните. Същото се основава на обективен и задълбочен анализ на вещото лице, вкл. на образци от подписа на жалбоподателя, дадени лично от него пред съда в съдебно заседание, както и независими образци, изискани от О.н.М.С.З.

За установяване на фактите по делото допринася вещественото доказателство – 1 бр. диск за проведени разговори между жалбоподателя и оператори на ЕЕН 112, приобщено по надлежния ред на чл. 284 от НПК, чрез изслушването му в открито съдебно заседание, в присъствието на процесуалния представител на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични вещества. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата наркотични вещества и техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Следователно ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно. В случая водачът е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, а впоследствие е отказал да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което с извършеното в АУАН и НП описание нарушението е описано по ясен и пълен начин.

Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1 от Наредбата установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. В случая безспорно Л. е отказал да бъде тестван за наркотични вещества по предложения от св. П. начин – с Дрегер Дръгтест 5000 № 0041. Това се потвърждава и лично от жалбоподателя в проведените от него разговори с оператори на ЕЕН 112. При това положение самото изследване се извършва по реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице да се яви (в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата) в съответното медицинско заведение (арг. от чл. 15, ал. 6 от Наредбата). В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити по чл. 6 от Наредбата. Този талон е връчен лично на жалбоподателя по реда на чл. 6, ал. 6 от Наредбата, като в него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да се яви за изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. Както се установи от фактическа страна, Л. собственоръчно е вписал, че отказва да бъде тестван, като се е подписал. Подписал се е, че е получил екземпляр от талона в 01:15 часа на 09.09.2020г. При това положение и в изпълнение на чл. 15, ал. 6 от Наредбата, той е следвало да се яви в ФСМП Несебър най-късно в 01:45 часа, за да може валидно да му бъде взета кръвна проба за анализ. Налага се извод, че за жалбоподателя е станало ясно, че следва да се яви във ФСМП Несебър в рамките на 30 минути от 01:15 часа на 09.09.2020г., но въпреки това не се е явил в даденото време, за да даде кръв за анализ. Последното обстоятелство се установява от факта, че в периода 03:44 – 03:55 часа Л. е провеждал разговори с оператори на ЕЕН 112, от които е продължил да изисква информация за това къде може да се яви да бъде тестван. Т.е. очевидно към тези часове (2 часа след 01:45 часа) той все още не се е бил явил, за да даде кръв за анализ. От показанията на св. К. също се установява, че жалбоподателят се е явил едва след 03:30 – 04:00 часа. При тези данни напълно законосъобразно, при спазване на чл. 15, ал. 6 от Наредбата, служителите на ФСМП Несебър са отказали да му вземат проба за анализ. Възраженията на жалбоподателя, свързани със спазване на процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г., са неоснователни. Още при попълване на талона жалбоподателят е вписал, че отказва да бъде подложен на медицинско изследване и химическо или химико-токсикологично изследване. Следователно неявяването му във ФСМП Несебър в дадения му срок е резултат на неговото желание, а не на обективни фактори.

Не могат да се приемат и доводите на жалбоподателя, че е бил подведен от различните органи, с които е контактувал. Очевидно е, че между него и полицейските служители е възникнал конфликт, но проба за употреба на наркотични вещества може да бъде дадена само при спазване на Наредба № 1 от 19.07.2017г. Дори и при наличието на конфликт с полицейските служители към 01:15 часа на 09.09.2020г. Л. е разполагал с екземпляр от надлежно съставен талон по чл. 6 от Наредбата, в който му е указано изрично, че следва да се яви в рамките на 30 минути от този час във ФСМП Несебър, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. При това положение не се приема тезата, че за него не е било ясно какви действия следва да извърши. Впрочем изобщо не е било необходимо над 2 часа по-късно той да провежда разговори с оператори на ЕЕН 112, от които да иска информация за това какви действия следва да предприеме. Видно от чл. 2 от Закон за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 осигурява на гражданите, намиращи се на територията на Република България, непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им“. Т.е. в рамките на правомощията на националната система влизат спешни ситуации, при които е необходимо да се осъществи защита на живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Операторите на този телефон не са оторизирани и оправомощени да дават информация на лицата за начините, по които следва да им бъде извършвано тестване за употреба на наркотични вещества. От установените по делото факти става ясно, че жалбоподателят не е имал и нужда от допълнителни сведения за това как следва да процедира, тъй като му е бил връчен екземпляр от талон за изследване, в който е било вписано всичко необходимо. Не е имало пречка той да се яви до 01:45 часа във ФСМП Несебър и даде кръв за анализ пред съответните медицински лица. Последните не са част от системата на МВР и дори Л. да е имал разногласия с полицейските служители, изследването на кръвната му проба е щяло да бъде осъществено от съвсем други органи. С оглед изложеното не се приемат за основателни доводите, че Л. е искал да съдейства, но е бил подведен от различни органи. Както се посочи – не се установява съществуването на реална пречка за жалбоподателя да се яви във ФСМП Несебър в посоченото време във връчения му талон за изследване.

Обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този извод са следните:

В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят, като водач на МПС, е отказал да бъде изпробван с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и че е отказал да даде кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване. Т.е. поведението му безспорно попада в обхвата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП има характер и на санкционна, като наказанието в нея е фиксирано и за наказващия орган не съществува възможност да се отклонява от него. При правилно определена квалификация на извършеното от Л. административно нарушение наказващият орган му е наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП напълно съответства на материалния закон и следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора на жалбоподателят не се дължат разноски, а на наказващия орган не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Така мотивиран, съдът

Р   Е   Ш   И

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0304-001817 от 05.10.2020г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на Н.М.Л., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца.

След приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт да се върнат н.О.н.М.С.З. приложените по делото 2 броя заявления в оригинал за издадени документи от О.н.М.С.З.н. лицето Н.М.Л..

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: