Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. С., …………...2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IІ-ри брачен ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и шести май през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Георгиева
Гинка
Венева
като разгледа докладваното от съдия Венева гражданско
дело № 207 по описа на СГС за 2011г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С
решение №ІІІ-113-140 от 27.10.2010г., постановено по гр.д.№8298/2010г. Софийският
районен съд, 113-ти състав е осъдил В.Т.Ж. да заплати на В.В. Ж., чрез неговата
майка и законен представител М.В.У. месечна издръжка от 200 лв. за периода 18.06.2009
год. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното и
изплащане, като е отхвърлил предявения иск до пълния предявен размер от 300 лв.
месечно и е допуснал предварително изпълнение на присъдената издръжка.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от В.Т.Ж., досежно частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплаща издръжка над 100лв. до уважения размер от 200лв. за периода
от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2010 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, както и присъдената
издръжка в размер на 200 лв. месечно за минал период от време от 18.06.2009 г.
– една година преди подаване на исковата молба на основание чл. 149 от СК.
Жалбоподателят излага становище,
че в тези части решението е незаконосъобразно и неправилно - издръжката от 200 лв.
се явява прекомерно завишена като в същото време твърди, че дължи издръжка само от датата на подаване на
исковата молба, тъй като от този момент признава, че не е давал никакви пари за
издръжката на детето си, но преди това редовно е подпомагал майката с парични
средства, както за обикновените, така и за специалните нужди на детето. Не
оспорва бащинството над детето, както и че дължи издръжка, но излага, че може
да заплаща такава само в размер от 100 лв.
Жалбоподателят излага, че има и
други две деца, едното, от които е с ТЕЛК 100 % , което е неподвижно и с
умствена изостаналост и е изцяло на негова издръжка от 8 години. В същото време
излага, че наистина пред СРС е казал, че работи като таксиметров шофьор и има
месечен доход около 400 лв., но трябва да се има предвид, че след като е паднал
от строеж, което е доведено до знанието на СРС в отговора на исковата молба, е
претърпял сериозна травма и операции и от 01.09.2009 год. е бил нетрудоспособен
за период от шест месеца.
Излага, че първоинстанционният
съд като е определил месечна издръжка на В. Ж. в размер на 350 лв. не е взел
предвид, че майката му получава 168 лв. заради ТЕЛК, с който е определена 100% намалена социална адаптация с чужда помощ. На детето и 70 лв. двойни детски
добавки, поради наличието на заболяванията при детето.
В съдебно заседание проведено на
26.05.2011 г. жалбоподателят излага, че от 10.02.2011 г. вече работи на трудов
договор и има брутно месечно възнаграждение в размер на 700 лв. Заявява, че към
момента е без свидетелство за управление на МПС, тъй като същото му е било
отнето по съответния ред и е работил като таксиметров шофьор само в рамките на
трите месеца от май до юли 2010 г. с доход около 300-400 лв. месечно. Не
оспорва факта, че през май месец 2010 г.се е разделил с майката на детето, а от
месец септември 2009, след като е паднал от строеж е престанал да живее заедно
с нея и с детето, но оспорва твърдението на последната, че не е издържал сина
си от този момент до датата на подаване на исковата молба. Твърди, че редовно е
предоставял парични средства на майката и е купувал в натура всичко необходимо
за детето, поради което счита, че не дължи издръжка за минал период, а само от
момента на подаване на исковата молба.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор на подадената въззивна жалба. В
съдебно заседание процесуалният представител на М.У. оспорва изцяло
основателността на подадената въззивна жалба, като представя актуална
информация за доходите на доверителката си под формата на служебна бележка.
Съдът,
след обсъждане на доводите на страните и след преценка на доказателствата по
делото намира следното:
Предявени са обективно съединени искове е
правна квалификация чл. 143 от СК и с чл. 149 СК и с правна квалификация чл.
146, ал. 1, изр. 2 от СК за законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
В исковата молба се
твърди, че ответникът В.Т.Ж. е
баща на детето, родено от съвместното му съжителство с майка му М.В.У.. Сочи се, че скоро след като се родило
детето и били установени неговите заболявания, майката и бащата се разделили и
детето останало изцяло на грижите на майката като ответникът не полагал никакви
грижи за него, вкл. не плащал издръжка. Разходите по отглеждането на детето обаче са много големи- същото има сериозни здравословни
проблеми-страда от детска церебрална парализа, поради което за майката е непосилно да се справя сама. От друга страна
ответникът има доходи, позволяващи му да
заплаща издръжка размер на 300 лева, считано от 18.06.2009г. ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Същият не оспорва, че е баща на детето, не оспорва, че същото страда от
посочените в ИМ заболявания, като твърди, че от месец
септември 2009 год. не живее заедно с майката и детето, но през това време е
давал пари и всичко необходимо за него. Признава, че от датата на подаване на
исковата молба не е плащал „ нито лев” за издръжката на детето си.
Първоинстанционният
съд, за да постанови решението си, с което е осъдил ответника да заплаща
месечна издръжка от 200лв. считано от 18.06.2009 год. и в която част за
разликата над 100лв. до уважения размер от 200лв. се обжалва решението е приел,
че за детето с оглед на неговото тежко и влошено здравословно състояние са
необходими за издръжка около 350лв. месечно, от които 200лв. следва да заплаща
бащата и останалата част - майката, която и непосредствено полага грижи за
детето. Съдът е приел, че ответникът не е изплащал издръжка от 18.06.2009 г. –
една година преди датата на исковата молба.
Подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е постъпила в предвидения за обжалване срок
от страна в първоинстанционото производство, имаща правен интерес от
обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
С оглед на разпоредбата на чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В случая се
обжалва първоинстанционното решение, в осъдителната част за разликата над 100 лв.
до присъдения размер на издръжката от 200лв. за периода от 18.06.2010 год. , както
и частта, в която е присъдена издръжка от 200 лв. за минал период от време- за
една година назад на основание чл. 149 от СК. В тези части решението е
допустимо. В останалата част решението, в осъдителните части, за издръжка от
100 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2010 г. до
настъпване на обстоятелства, които да основават нейната промяна или
прекратяване, както и в отхвърлителната част за разликата над 200лв. до пълния
предявен размер от 300 лв. месечна издръжка, като необжалвано е влязло в сила.
Не се спори между страните, а това е видно
и от представеното копие от удостоверение за раждане от *** г. изд. въз основа
на акт за раждане № 125/ 15.05.2008 г. от СО, район "С.", че детето В.В.
Ж., е родено на *** г. като негови родители са ответника В.Т.Ж.
и М.В.У..
Видно от удостоверение № 1098 от
08.06.2010г. от изд. от СДВР, майката
на ищеца М. В. У. ***010г. е имала средномесечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 484, 07 лв.
В постъпилия на осн. 15 от ЗЗДт социален
доклад от АСП. ДСП М. е посочено, че В. страда от „детска церебрална
парализа" с 100% намалена социална адаптация с чужда помощ. Майката
работи, като бабата по майчина линия с назначена като „личен асистент" на
детето. В интерес на детето било да получава такъв размер издръжка, който съответства на специфичните му потребности.
По делото са представени множество
медицински документи относно влошеното здравословно състояние на детето, взети
предвид при изготвяне на допуснатата СМЕ. От изслушаното заключение по СМЕ на
в.л. д-р Н., което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и от разпита му в с.з., се установява,
че ищеца страда от множество заболявания, за които е необходимо от 20-30 лв. дневно за всяко действие, насочено към възстановяване на детето, а именно:
рехабилиация и кинезитерапия и логопедичнарехабилитация.
В с.з. проведено на 16.08.2010г. ответникът
по реда на чл.176 от ГПК е заявил, че
получава месечно възнаграждение в размер 400 лв.
По делото не са представени
доказателства, подкрепящи твърдението на ответника, че има още две деца, нито
че има друго дете, което има ТЕЛК с 100% намалена социална адаптация, което е неподвижно и умствено
изостанало, за което той да е поел изцяло издръжката през последните осем
години.
Не са представени доказателства в
подкрепа на твърдението на ответната страна, че е пострадал тежко при
нараняване на строителен обект, в резултат от което шест месеца е бил
нетрудоспособен, както и че са му направени медицински манипулации в тази
връзка, за които е направил разходи, нито са представени доказателства, че към
момента и за в бъдеще същият трябва да
закупува редовно специални медикаменти във връзка със здравословното си
състояние, както и че има намалена трудоспособност.
По делото ответникът, не е
доказал при условията на главно и пълно доказване, че е полагал грижи за детето
под формата на парични средства или в натура след момента, в който е спрял да
живее заедно с майката и детето.
Във
въззивното производство не са навеждат доводи и доказателства, които се отнасят
за нови обстоятелства, настъпили след приключването на първоинстанционното
производство, като част от приложените доказателства и направени искания са
неотносими към настоящия спор. Поради това не е допуснат до разпит свидетел,
поискан от ответната страна и извършването на тройна съдебно – медицинска
експертиза.
Страните
са представили данни за актуализацията на получаваните от тях доходи, като
майката на детето, получава доход от около 400 лв. месечно, към който се
прибавят 70 лв. детски добавки за болното дете и 168 лв. по линия на ТЕЛК.
Ответникът и баща на детето получава брутно трудово възнаграждение в размер на
700 лв., считано от 10.02.2010 г.
Представеният доклад от Агенция
за социално подпомагане дирекция „социално подпомагане” район М., гр. С.,
съответства напълно на представения такъв в хода на производството пред СРС.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира, че се налагат следните правни
изводи:
Относно размера на присъдената
издръжка от датата на подаване на исковата молба до настъпването на
обстоятелства, които могат да доведат до нейната промяна или прекатяване, като
жалбоподателят оспорва присъденият размер над 100 лв. :
Първоинстанционният съд е сезиран
с иск с правно основание чл.143 от СК за издръжка на малолетното дете В. Ж.,
дължима от ответника, като негов баща
и след като родителите му не живеят заедно. Разпоредбата на чл.143, ал.1
и ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си и са длъжни съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурят условия на живот, необходим за развитието на
детето.
Правото да получи издръжка е
безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице” по
отношение на претендиращия издръжката. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142
от СК се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите
на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете,
равна на една четвърт от минималната работна заплата, месечно. Нуждите на
детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното
състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и
задоволяване на неговите потребности. Тук следва да се преценяват нормалните,
ежедневните нужди на детето от храна, облекло, детски пособия, след като детето
не е ученик и специфичните нужди на детето от непрекъснат прием на лекарства,
нуждата ежедневно да осъществява рехабилитация, кинезитерапия и логопедична
рехабилитация, за които е необходимо допълнително поне по 20-30 лв. на ден,
нуждата постоянно някой да бъде с него и да го обгрижва. С оглед на тези критерии
общата издръжка на детето, като се отчита социалната и икономическата
обстановка и стандарта в държавата е приблизително около 350лв. на месец.
По отношение на възможностите на родителя,
който дължи издръжка, същия е обективен показател и се определя от доходите му,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, като
се има предвид, че и двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземе предвид и непосредствените грижи на родителя, при когото са оставени
за отглеждане и възпитание децата.
При определяне на конкретния
размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка
и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане,
възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите
живееха заедно. В случая ответникът, към момента на постановяване на
първоинстанционното решение, сам е декларирал, че получава средно месечно
възнаграждение в размер на 400 лв., няма други непълнолетни деца, на които да
дължи издръжка, тъй като твърдението му за наличие на още две деца, едното, от
които също има здравословни проблеми и е изцяло на негова издръжка от осем
години, остана недоказано, както и не са
доказани негови специфични разходи, свързани със здравословното му състояние,
поради което имайки предвид и специфичните нужди на детето, съдът правилно е
определил месечна издръжка в рамките на 350 лв. като я е разпределил между
майката и бащата с оглед възможностите им и с оглед това, че майката
осъществява и непосредствени грижи за детето. Именно затова и сумата от 200 лв.
е правилно определена в тежест на ответника, макар и да му създава затруднения,
тъй като нуждите на собственото му дете налагат по-големи разходи и той следва
да разполага със средствата си съобразно на необходимите разходи за здравето и
развитието на детето си. Следва да се има предвид, че на детето следва да се
осигурят средства и начин на съществуване, такива каквито би имало и при двама
родители, които живеят заедно.
Във връзка с горното съдът има
предвид и факта, че към постановяване на този съдебен акт, жалбоподателят е
декларирал пред съда, че получава месечен брутен доход от 700 лв., с оглед на
което присъдената издръжка в размер на 200 лв.
следва да се потвърди на още по-голямо основание, както и че същият не е
доказал, при условията на пълно и главно доказване, че е предоставял издръжка
на детето за който и да било моментн от процесния период.
Изложеното горе се отнася и
досежно присъдената издръжка в размер на 200 лв. за периода от една година
назад от датата на подаване на исковата молба, а именно от 18.06.2009 г- до
18.06.2010 г.
Пред съда не са депозирани
искания за присъждане на съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №ІІІ-113-140 от 27.10.2010г.,
постановено по гр.д.№8298/2010г. Софийският районен съд, 113-ти състав, в обжалваните
части, тази, с която съдът е осъдил В.Т.Ж. да заплати на В.В. Ж., чрез неговата
майка и законен представител М.В.У. месечна издръжка над сумата от 100лв. до
присъдения в решението размер от 200лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.06.2010 год. до настъпване на причина за нейното изменение
или прекратяване на основание чл. 143 от СК, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане и в частта, с която е
осъдил В.Т.Ж. да заплати на В.В. Ж., чрез неговата майка и законен представител
М.В.У. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 18.06.2009 г. до
18.06.2010г. – датата на подаване на исковата молба на основание чл. 143 във
вр. с чл. 149 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното и изплащане.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.