Р
Е Ш Е Н И Е
№84/27.4.2021г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
първи административен състав, в публично
заседание на дванадесети април 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА
СТАМАТОВА
при Секретаря Стефка Панайотова, като разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 226 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на
„БИО ПОСЕВИ 2015“ ЕООД, - гр. Б., представлявано от управителя Х.И.К., против Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 01-2600/3249 от 06.08.2019 г. на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – София,
с който на дружеството е определено парично
задължение, представляващо публично държавно вземане в размер на 399 192,43
лева.
В жалбата се сочи, че атакуваният административен акт е
нищожен и незаконосъобразен, тъй като е издаден при неспазване на изискваната
от закона форма, в нарушение на материалните и процесуалните разпоредби, при което
грубо е нарушено правото на защита на дружеството, както и при несъобразяване с
целта на закона. Твърди се, че управителят на „БИО ПОСЕВИ 2015“ ЕООД за пръв
път узнал за съществуването на оспорения АУПДВ при получаване на съобщение за
доброволно изпълнение от публичния изпълнител при ТД на НАП, гр. Бургас, офис
Ямбол. Претендира се отмяна на оспорения АУПДВ и присъждане на разноските по
делото.
В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален
представител на оспорващия - адвокат Г.Г. от САК,
поддържа жалбата и направените искания. Допълнително представя подробни писмени
бележки.
За
ответната страна – Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“ - София се явява
юрисконсулт Б., редовно упълномощена, която застъпва тезата за неоснователност
на жалбата и иска нейното отхвърляне. В депозирано по делото становище от друг редовно упълномощен процесуален представител на
ответника, обективирано в придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда,
е изразено мнение за недопустимост на жалбата като просрочена с посочване на
подробни аргументи в тази насока, в която връзка е отправено искане съдът да
прекрати съдебното производство на това основание. По съществото на спора
явилият се в проведеното на 12.04.2021 г. открито съдебно заседание процесуален представител заявява, че в случая
материално компетентният орган е съобразил всички изисквания за
законосъобразност на процесния АУПДВ. Отправя искане при решаване с крайния си
съдебен акт съдът да не кредитирана изготвената по делото експертиза,тъй като
счита, че отразените в нея констатации са извършени след един значителен период от време
между проверката и настоящия момент, в който е било възможно да настъпят значителни
изменения и промени в земеделското стопанство. Счита също, че в случая констатациите на
вещите лица не опровергават категорично и безспорно направените от
административния орган изводи, поради което моли съдът да постанови акт, с който да потвърди
законосъобразността на оспорения АУПДВ. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител
на оспорващия.
ЯАС,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено
следното от фактическа страна:
На 25.01.2016 г. „БИО ПОСЕВИ 2015“ ЕООД с УРН ***, чрез управителя Х.И.К. подало заявление
за предоставяне на финансова помощ по Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната
програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор
2014 – 2018 г. с приложени
към него План за преструктуриране и конверсия, (ППК №
210/21.01.2016 г., утвърден със Заповед № РД 12-71 от 23.01.2016 г. на ИД на
ИАЛВ), и инвестиционен проект (л. 57-91).
Със Заповед № 03-РД/1204 от 11.04.2016
г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ, на основание
чл. 20, т. 2 и т. З, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 13, ал. 9 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова
помощ по Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода
2014 - 2018 г. на Министъра на земеделието и храните, заявлението на дружеството било одобрено за дейностите „Засаждане с права от Националния
резерв” и „Изграждане на хидромелиоративни съоръжения – система за капково
напояване” върху площ от 29,9970 ха, с размер на финансовата помощ 1 205 900,90 лева (л. 138). За това
обстоятелство оспорващият е уведомен с Писмо изх. № 01-2600/2606 от 11.04.2016 г.
(л.136), изпратено на посочения в заявлението за подпомагане адрес за контакт в
гр. Ямбол, ул. „***“ № 35, а не на адреса по седалището на дружеството.
На 20.04.2016 г. между жалбоподателя и
ДФЗ е сключен Договор № 201626 за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране
и конверсия на лозя“ по НППЛВС 2014-2018 г. за извършване на агротехническите
мероприятия по процесните дейности (л. 140-172) с посочен общ размер на
първоначално одобрената БФП от 1 205 900,90 лева. В договора освен адреса, на
който се намира седалището на
дружеството е посочен също и адрес за контакт в гр. Ямбол, ул. „***“ № 35.
На 20.06.2016 г. от жалбоподателя е
подадено Заявление за авансово плащане по сключения договор (л. 173), в която
връзка от Изпълнителния директор на ДФЗ е издадена Заповед № 03-РД/2223 от
15.07.2016 г. за одобряване на заявлението за авансово плащане по мярката (л.
191). С Писмо изх. № 01-2600/4340 от 15.07.2016 г., изпратено на адреса за
контакт в гр. Ямбол, ул. „***“ № 35, жалбоподателят е уведомен за одобреното
авансово плащане в посочения в писмото размер - до 80 % от пълния размер на
първоначално одобрената финансова помощ от 803 933,96 лева (л. 193). Видно от съдържащите
се в приобщената по делото административна преписка Оторизационно
писмо № SVI 1096 от 18.07.2016 г., Приемо-предавателен
протокол за оторизирани плащания № 26 от 19.07.2016 г. (л. 198-200) и Справка
за извършени плащания за 25.07.2016 г. (л. 206), размерът на общо оторизираната
и изплатена сума за ползвателя „БИО ПОСЕВИ 2015“ ЕООД по заявлението за
авансово плащане е в размер на 803 933,96 лева.
С Писмо вх. № 02-2600/1192 от
23.02.2018 г. по описа на ДФЗ (л. 216)
ползвателят „БИО ПОСЕВИ 2015“ ЕООД уведомил фонда, че по силата на сключен
между тях Договор № 201626 от 02.04.2016 г. е невъзможно засаждане на обявените
в ППК № 210 от 21.01.2016 г. площи, като
изрично е посочено, че за целта са направени промени в Плана за
преструктуриране и конверсия пред ИАЛВ, с реалната възможност за засаждане, като
общата площ остава непроменена. Със Заповед № РД-12-1 от 02.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (л. 217) са
утвърдени други части към утвърдения План за преструктуриране и конверсия № 210
от 21.01.2016 г. на „БИО ПОСЕВИ 2015“
ЕООД, като е разпоредено новоутвърдените
части по т. I от заповедта да заменят включените такива в ППК №
210/21.01.2016 г., утвърден със Заповед № РД 12-71 от
23.01.2016 г. на Изпълнителния директор на ИАЛВ. Разпоредено
е също засаждането на одобрените за участие в ППК № 210/21.01.2016 г. имоти,
описани в таблиците, утвърдени в т. 2 и т. 3 от т. I на
заповедта от 02.01.2018 г., да се извърши с Разрешение за засаждане № 173 от 11.01.2017
г. (л. 408), с което се преобразуват права за засаждане от Националния резерв,
(изпратено в ДФЗ с Писмо изх. № 15-00-16-1 от 03.07.2018 г. – л. 410). В т. IV от заповедта от 02.01.2018 г. изрично се сочи, че
одобрените за участие в плана имоти с обща площ от 29,9970 ха, включени в
таблиците по в т. 2 и т. 3 от т. I, отговарят на условията за участие в Мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ за дейности „Преструктуриране на лозята
чрез засаждане с разрешение за засаждане, с което се преобразуват права за
засаждане от Националния резерв“ и „Изграждане на хидромелиоративни съоръжения
– системи за капково напояване“. Видно от текста на заповедта от 02.01.2018 г.,
същата е неразделна част от Заповед № РД 12-71 от 23.01.2016 г., Удостоверение
№ 210/21.01.2016 г. за участие по Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“
и ППК № 210 от 21.01.2016 г. В административната преписка не се съдържат данни
за оспорване на така издадената заповед, следователно същата е влязла в сила.
Във връзка с Писмо вх. № 02-2600/1192 от 23.02.2018 г. по описа на ДФЗ, с Писмо
изх. № 02-2600/1192 от 11.05.2018 г. (л. 234), подписано от
Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, „БИО ПОСЕВИ 2015“ ЕООД е уведомено, че
фондът приема предложените от дружеството промени по Договор № 101626/20.04.2016
г., като всички останали параметри по договора остават непроменени, а размерът
на одобрената площ и финансова помощ се запазва.
На
19.06.2018 г. от жалбоподателя е
подадено Заявление за окончателно плащане по сключения договор (л. 251-255),
впоследствие коригирано (л. 414-418), в размер на 401 966,94 лева. След
извършената проверка на място за времето от 03.08.2018 г. - 23.08.2018 г. и
съставяне на контролни листи за кадастралните имоти (л. 430-449), от
Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ до ИД на ДФЗ - РА е изготвена Докладна
записка (л. 450), в която е посочено, че на основание документалните проверки и
проверката на място кандидатът е допустим за изплащане на финансова помощ след
изпълнение на инвестицията. В докладната записка е посочено също, че е
извършено изчисление на финансовата помощ за доплащане по договора, което
възлиза на 399 192,43 лева, в тази връзка на ИД на ДФЗ - РА са представени за
подпис заповед за одобрение и уведомително писмо за одобрение на заявлението за
окончателно плащане. На 19.09.2018 г. от Изпълнителния директор на ДФЗ е
издадена Заповед № 03-РД/375 (л. 451), с която на основание чл. 18, ал. 4 от
Наредба № 2/2014 г. е одобрено изплащане на финансова помощ по заявлението за
окончателно плащане в размер на 399 192,43 лева за
площ от 29,9734 ха, като е отказано изплащане на сума в размер на 2 774,51 лева
с мотив, че при извършената проверка на място от Дирекция „Технически
инспекторат“ е констатирана площ в размер на 29,9734 ха, т.е. с 0,0236 ха по-малко
от договорираната. Заповедта е съобщена на управителя на „БИО ПОСЕВИ 2015“ ЕООД
с Писмо изх. № 01-2600/4767 от 19.09.2018 г. (л. 454), изпратено с обратна
разписка отново на посочения в заявлението за подпомагане и в сключения договор
адрес за контакт в гр. Ямбол, ул. „****“ № 35, връчено на представител на дружеството
на 26.09.2018 г. (л. 453), като по делото липсват данни същата да е обжалвана в
частта ѝ относно посоченото неодобрение.
Видно от съдържащите се в приобщената по делото административна преписка Оторизационно писмо № SVI 1621 от 25.09.2019 г., Приемо-предавателен протокол за оторизирани плащания № 41
от 25.09.2019 г. (л. 464-466) и Справка за извършени плащания за 27.09.2018 г.
(л. 471), определената във връзка със
заявлението за окончателно плащане сума в
размер на 399 192,43 лева е изплатена на „БИО ПОСЕВИ
2015“ ЕООД.
На управителя на дружеството на адреса по седалище в гр. Б., **, вх. А, ет. 2 е
изпратено Писмо с изх. № 01-2600/3249 от 10.06.2019 г. (л. 483), с което на основание
чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на
АУПДВ във връзка с направена констатация по подадено заявление за окончателно
плащане с ИН 29020300039 от 19.06.2018 г. по Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“. Като мотиви за
откриване на производството административният орган посочил, че след получен доклад от Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските
земеделски фондове” на проекти по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. по Мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя” е установено следното, че при извършена
проверка на място от страна на ИАСОСЕЗФ е констатирано, че земеделските парцели,
заявени за подпомагане за дейностите „Засаждане с разрешения за засаждане, с
които се преобразуват права от Национален резерв“ и „Изграждане на хидромелиоративни
съоръжения - система за капково напояване“ по Договор № 201626/20.04.2016 г. не
са в добро агротехническо състояние и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба №
2 от 04.04.2014 г. са били недопустими за подпомагане
по мярката, тъй като живите лози в насажденията са под 60 на сто и не покриват
минималните изисквания. Според § 1, т. 6 от ДР на Наредбата „добро
агротехническо състояние на лозовите насаждения“ е състояние на лозовото
насаждение, при което са налични минимум 60 на сто живи лози от вида Vitis Vinifera, с видимо добро фитосанитарно състояние, прилагани са необходимите
агротехнически мероприятия, като обработка на почвата в междуредието и вътре в
реда, резитбени операции и подпорната конструкция е
налична. Въз основа на проверката е прието, че предвидените
в Договор № 201626 от 20.04.2016 г. дейности не са извършени в съответствие с
разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 2/04.04.2014
г. и реално получените средства по този договор са изплатени в разрез с
българското и европейско законодателство. Общият размер на задължението е 399
192,43 лева (триста деветдесет и девет хиляди сто деветдесет и два лева и
четиридесет и три стотинки).
По делото липсват данни кога горепосоченото
писмо за откриване на производство по издаване на
АУПДВ е получено от управителя на дружеството, но същият е подал Възражение вх.
№ 02-281-2600/228 от 24.06.2019 г. по описа на ДФЗ – ОД - Ямбол (л. 485), с
което е възразил срещу откриването на производството
с посочване на подробни аргументи, както следва: проверката е извършена през месец януари, в период, в
който е натрупан сняг по лозовите насаждения и извън периода на плододаване. Сочи се също, че от писмото не става ясно в
какво точно се изразява нарушението на цитираната от ДФ „Земеделие“ разпоредба
на § 1, т. 6 от Наредба № 2 от 2014 г., като се твърди, че препис от изготвения
протокол от извършената проверка не е предоставян на управителя или негов
представител, поради което дружеството не е запознато с точните констатации на
проверяващите експерти. В тази връзка е направено позоваване на чл. 43 от
Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. с твърдение, че проверяващите
експерти не са предоставили копие от доклада, нито представител на бенефициера се е подписвал на такъв доклад, както и че не е
предоставена информация и за съдържанието на доклада и за констатираните
нарушения, което според представляващия дружеството, води до опорочаване на производството
по издаване на АУПДВ. Във възражението изрично се сочи още, че както
по време на проверката, така и към настоящия момент заявените площи отговарят
на изискванията за добро агротехническо състояние, налични са повече от изискуемия минимум от 60
на сто живи лози от вида Vitis Vinifera, както
и че е налична и подпорната конструкция. По отношение фитосанитарното
състояние и това дали са прилагани необходимите агротехнически мероприятия, (като
обработка на почвата в междуредието и вътре в реда и резитбени
операции), във възражението се сочи, че същите се извършват в сезони пролет и есен, в периода март - октомври на
съответната винарска година; от дневниците на стопанството, (приложени към
възражението), се установява, че всички тези операции са извършвани и се
извършват в посочените периоди, а от приложените снимки се вижда, че лозята
отговарят на всички изисквания по наредбата. В заключение е посочено, че констатации
за несъответствие на състоянието на имотите във връзка с операциите по
обработката им е невъзможно да бъдат правени в период, в който такива не се
извършват. По така изложените съображения е застъпено становище, че не са
налице основания за стартиране на производство по издаване на акт за установяване
на публично държавно вземане, като е посочено, че в случай, че такова
производство е стартирано, същото следва да бъде прекратено. Поискано е извършване
на допълнителна проверка от контролиращия орган.
Така направените възражения са приети за неоснователни от страна на
ДФЗ, в резултат на което на основание чл. 20а, ал. 2, вр. чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и
т. 9 от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, както и на основание т. 4.5,
предложение второ, във връзка с т. 8.3 от Договор № 201626 от 20.04.2016 г., от ИД на ДФЗ е издаден процесният АУПДВ № 01-2600/3249 от 06.08.2019 г. (л. 500-503), с който на „БИО ПОСЕВИ 2015“ ЕООД е определено парично задължение, представляващо
публично държавно вземане в размер на 399 192,43 лева.
АУПДВ
е изпратен на дружеството на адрес по седалище и адрес на управление в гр. Б., **
с писмо с обратна разписка с бар код PS 1618 00KGRG,
върнато на 28.08.2019 г. с отбелязване „непотърсена“ (л. 513). В тази връзка с
ДЗ вх. № 01-2600/3249 от 09.09.2019 г. (л. 508)
Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ направил предложение до ИД на ДФЗ за
прилагане разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от утвърдените Вътрешни правила на ДФЗ
за издаване на АУПДВ и решение за финансова корекция, според който текст, когато
писмото не е връчено след две изпращания на един и същ адрес, писмото се
поставя на таблото за обявления в съответната областна дирекция на ДФЗ или на
интернет страницата на ДФЗ - РА се поставя, респ. публикува съобщение по
образец (Приложение № 5); съобщението се оставя 14 дни от датата на
поставянето, респ. публикуването му, за което се съставя и подписва от поне две
длъжностни лица констативен протокол по образец (Приложение № 6); писмото се
счита за връчено на деня, следващ изтичане на посочения срок, освен когато
ползвателят се яви, за да получи екземпляр от писмото. С Уведомление
№ 4 от 09.09.2019 г. (л. 510), на основание чл. 61,
ал. 3 от АПК, АУПДВ № 01-2600/3249 от 06.08.2019 г. е обявен
на таблото за обявления в ОД на ДФЗ – София град, за което е съставен Констативен
протокол № 4 от същата дата (л. 512); на 25.09.2019 г. в присъствието на трима
служители на дирекцията обявеният АУПДВ е свален.
По
делото е приета цялата преписка по издаване на оспорения административен акт, в
която се съдържа и Доклад за нередност № 9 от 29.08.2019 г. (л. 505), като
видно от указаната в него дата същият е съставен след издаването на АУПДВ №
01-2600/3249 от 06.08.2019 г.
По
делото са назначени съдебно–техническа и агротехническа експертизи, при които
вещи лица съответно - по програми на Европейските фондове и инженер агроном ,
след запознаване с цялата административна преписка, извършване на всички
необходими справки и проверка на място, дават заключение по поставени в нарочна
молба от процесуалния представител на оспорващия въпроси, относими
към повдигнатия спор. Експертните заключения по назначените експертизи са
изслушани в проведеното по делото на 12.04.2021 г. открито съдебно заседание, в
което вещите лица поддържат изготвените от тях заключения, като уточняват
начина на изготвянето им. Заключенията по назначените експертизи, ведно с
направените уточнения, са приети и приобщени към доказателствения материал по
делото.
При
тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в срок. Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответната страна за
недопустимост на жалбата като просрочена, предвид следното: макар оспореният
акт да е бил изпратен на адреса по седалището на дружеството с писмо с обратна разписка с бар код PS 1618 00KGRG, (посочен още в заявлението за подпомагане, където е
изпращана и получавана част от кореспонденцията във връзка със заявената безвъзмездна
финансова помощ по мярката, в т.ч. и
Писмо изх. № 01-2600/3249 от 10.06.2019 г. на ИД на ДФЗ за откриване на
административното производство), то видно от отбелязаното в известието за
доставяне пратката се е върнала като непотърсена на 28.08.2019 г. В тази връзка
е пристъпено директно към провеждане на процедура за
обявяване на АУПДВ по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК (отменен, в сила от 10.10.2019 г.), което според съда е неправилно, тъй като
разпоредбата недвусмислено сочи, че към този способ за връчване се пристъпва, когато
адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес, какъвто не е настоящият случай. При тази законова
уредба следва да се приеме, че за да се пристъпи към съобщаването на акта чрез
поставянето на съобщение на таблото за обявления по чл. 61, ал. 3 от АПК,
следва да се установи, че лицето е напуснало адреса и не може да се установи
новият му адрес; временното отсъствие от адреса не е основание за прилагане на
изключението от правилото за уведомяване на заинтересованата страна чрез устно
или писмено съобщение. Връщането на пратката с отбелязване, че същата не е била
потърсена в срок не е основание за прилагане на реда за съобщаване на акта чрез
поставяне на съобщение на таблото в разглеждания случай. Този извод е верен с
оглед обстоятелството, че от съдържащите се в приобщената по делото
административна преписка материали не се установява да са предприети действия
по връчване на акта чрез друг предвиден в закона способ, както изисква
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК в относимата
редакция, например, по електронна поща, каквато е посочена в заявлението за подпомагане,
или чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, или пък чрез изпращане на
писмото на другия известен адрес за контакт, на който е осъществявана част от
кореспонденцията със заявителя , посочен и в сключения с фонда Договор № 201626
от 20.04.2016 г., нито пък чрез повторно изпращане на писмото на същия адрес,
както изисква и цитираният в Докладна записка вх. № 01-2600/3249 от 09.09.2019 г. текст на
чл. 6, ал. 10 от утвърдените Вътрешни правила на ДФЗ за издаване на АУПДВ и
решение за финансова корекция. Напротив, вместо това, както се посочи, директно
е пристъпено към обявяване на АУПДВ по реда на чл.
61, ал. 3 от АПК, с оглед на което не би могла да се възприеме тезата на
ответната страна, че актът е редовно връчен на деня, следващ изтичане на разписания
срок. При това положение, предвид липсата на доказателства за надлежно връчване
на акта по описания ред и с оглед заявеното в жалбата, че за първи път за
издадения АУПДВ управителят на дружеството-жалбоподател е узнал на 20.08.2020
г. (при получаване на съобщение за доброволно изпълнение във връзка с
образувано с оспорения акт изпълнително дело), а жалбата е депозирана на
26.08.2020 г. директно в съда, следва да се приеме, че оспорването е извършено
в преклузивния законов срок и жалбата не е просрочена.
Разгледана
по същество жалбата се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Проверката
за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт
съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК следва да бъде извършена на
всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на посочените от оспорващия в
жалбата му.
Атакуваният
административен акт е издаден от материално компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Фонда, който
е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи
дейността и я представлява. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП ДФЗ
изпълнява функциите на Разплащателна агенция (РА). По силата на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т.
9 от ДОПК вземанията за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени и неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от оперативни програми на ЕС, и лихвите върху
тях, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Доколкото ЗПЗП
не посочва специален ред за издаването на АУПДВ във връзка с прилагането на
мерките от „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018
г., то по аргумент от чл. 166, ал. 2 от ДОПК приложим
е общият ред по Глава пета от АПК. В тази насока е и разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, с
която е въведено задължение на РА да предприеме необходимите действия за
събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК
представляват публично държавно вземане (в този смисъл Решение № 14649 от
31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2019 г.,
Решение № 6488 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. №
1069/2020 г. и други). Следователно, Изпълнителният директор на ДФЗ има
правомощие да издава АУПДВ по всички схеми и мерки за финансово подпомагане,
включително и по „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната
програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор
2014–2018 г. При това положение се налага извод, че процесният АУПДВ е
произнесен от компетентен орган.
Оспореният акт е издаден и в предписаната от закона писмена форма
с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. В разглеждания
случай конкретните факти, въз основа на които административният орган приема,
че са налице материалноправните предпоставки за
упражняване на предоставена му от закона компетентност, са изложени чрез
възпроизвеждане на констатациите, съдържащи се в Годишен доклад на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата
от
Европейските земеделски фондове“, изготвен
в резултат на годишен
сертификационен одит за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на РА BG 01 за финансовата 2018 г. Видно от обстоятелствената част на АУПДВ № 01-2600/3249 от 06.08.2019 г. на ИД на ДФЗ – София, същият изцяло преповтаря
констатациите и заключенията в доклада, в т. 9.2.3.6 „Недобро
агротехническо състояние на лозови насаждения
- 2“ (стр. 87 от Доклада, л. 559 от кориците на делото) от който се съдържат
конкретни констатации за допуснати от
бенефициера „БИО ПОСЕВИ 2015“ ЕООД с УРН **** нарушения, както следва: при извършените
проверки на място в периода 07.01.2019 г. -
09.01.2019 г. е установено, че
два от заявените
от бенефициера земеделски парцели - №
57652-0-100 и № 57652-0-131, не са в добро агротехническо
състояние, като живите лози в насажденията
са под 60 на сто и не
покриват минималните изисквания съгласно § 1, т. 6 от ДР на Наредба
№ 2 от 04.04.2014 г.; при извършения преглед и анализ на резултатите
и документацията от проведената на 10.08.2018 г. ПнМ на РА преди
окончателното плащане и приложения към проверката снимков материал е направено заключение, че не може да
бъде потвърдено, че посочените два
парцела са били в добро агротехническо
състояние преди извършване на окончателното
плащане. Другата констатация, съдържаща се в доклада досежно
бенефициер с УРН , е следната: съгласно техническия проект за изграждане на
системата за капково напояване е следвало да бъдат
поставени и монтирани 2 броя модулни сглобяеми
резервоари с обем 186 куб. м, а при проверката е установено, че същите са
с обем 100 куб. м и 105 куб. м;
в тази връзка в доклада е посочено, че резервоарите са били проверени
от РА и е потвърдено, че са изградени
в съответствие с одобрения проект и условията на договора за
финансиране. За извършената в посочения
период проверка от одитиращия орган е съставен и Контролен лист за ПнМ
на УРН ***, приложен на л. 679 от кориците
на делото, (ведно със снимков материал), в който е вписано и обстоятелството, че при осъществяване
на проверката бенефициера не е присъствал. При
тези установявания като заключение в доклада е посочено, че РА е изплатила недопустими разходи в размер на 204 106,98 евро, или 399 192,43 лева. При това положение следва да се
приеме, че фактическите основания за издаване на
оспорения административен акт са посочени по начин, изпълващ разписаното в закона съдържание. Коректно
са посочени и правните основания за издаване на процесния АУПДВ, а именно - разпоредбите
на чл. 20а, ал. 2, вр. чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП,
чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, т. 4.5, предложение второ, вр.
т. 8.3 от Договор № 201626 от 20.04.2016 г., като в обстоятелствената част е
направено позоваване на резултатите от извършената от ИАСОСЕЗФ проверка и е
възпроизведено заключението на одитиращия орган, че
предвидените в Договор № 201626/20.04.2016 г. дейности не са извършени в
съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10, вр.
§ 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2 от 04.04.2014 г. и
реално получените средства в размер на 399 192,43 лева по този договор са
изплатени в разрез с българското и европейското законодателство. По силата на визираните в процесния АУПДВ
текстове на т. 4.5 и т. 8.3 от Договор № 201626 от 20.04.2016 г.,
Фондът има право да намали размера на помощта по договора и/или да поиска
връщане на вече изплатената финансова помощ, ведно със законната лихва, в
случаите на раздел VIII от договора. Когато ползвателят на финансовата помощ не спазва т. 4.25 от
сключения договор или не е привел своето стопанство в съответствие с посочените
в т. 4.25 изисквания, същият дължи връщане на изплатената финансова помощ
частично или изцяло в зависимост от тежестта, степента, продължителността и
системността на изпълнението, установени чрез проверки от Фонда. Размерът на финансовата помощ, която подлежи
на връщане от ползвателя, се определя съгласно методика за прилагане на
кръстосаното съответствие на Министъра на земеделието и храните, издадена по
реда на ЗПЗП, публикувана на интернет страницата на МЗХ (т. 8.3 от договора).
Според т. 4.25 от Договор № 201626 от 20.04.2016 г. в срок от три години след
окончателното плащане на финансовата помощ ползвателят се задължава да спазва
условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Това
задължение за ползвателите е нормативно уредено в чл. 30, ал. 1 (изм. - ДВ, бр.
67 от 2017 г., в сила от 18.08.2017 г.) от Наредба № 2 от 04.04.2014 г., съгласно който ползвателят на финансова помощ
по Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ е длъжен да спазва условията за
поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние съгласно
Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански
продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) №
1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ, L 347/671 от 20.12.2013 г.) и
заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл. 42 от ЗПЗП,
както и законоустановените изисквания за управление
по смисъла на Приложение II на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО)
№ 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20.12.2013 г.) в срок
до края на петата календарна година, следваща годината на окончателно изплащане
на финансовата помощ, в рамките на своето стопанство. В случай че ползвателят
на финансова помощ не спазва или не е привел своето стопанство в съответствие с
изискванията по ал. 1, същият дължи връщане на изплатената финансова помощ
частично или изцяло в зависимост от тежестта, степента, продължителността и
системността на неизпълнението, установени чрез проверки от ДФЗ (ал. 2 на чл.
31 от Наредбата). Изложеното сочи на извод, че в разглеждания случай е
изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на
административния акт, тъй като същият съдържа описание на онези обстоятелства,
които имат значение на релевантни юридически факти за произнасянето на органа и
които обосновават съдържанието на обективираното в
акта волеизявление за определяне на парично задължение, представляващо публично
държавно вземане в размер на 399 192,43 лева, съставляващи оторизираната и
изплатена във връзка със заявлението за окончателно плащане финансова помощ по
сключения договор, с посочване на относимата към
казуса нормативна уредба.
Съдът обаче констатира допуснато
от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила
при издаване на оспорения АУПДВ. Съгласно трайната съдебна практика,
съществени нарушения на процесуалните правила са тези, които са довели до
нарушаване правото на защита на лицето, за което издаденият административен акт
е неблагоприятен, както и тези, които ако не бяха допуснати, би се стигнало до
издаване на акт с различно съдържание. В случая административният
орган
е допуснал
нарушение, довело до нарушаване правото на защита на оспорващия, което право последният
не е могъл да реализира в пълен обем в административното производство. Става
дума за следното:
Съгласно чл.
30, ал. 3 от Наредба № 2/04.04.2014 г., (изм. ДВ, бр.
92 от 2015 г., в сила от 27.11.2015 г.), проверките по ал. 2 се извършват по
реда на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014
г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета относно интегрираната система за
администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното
съответствие (ОВ L 227/69 от 31 юли 2014 г.). Конкретната регламентация се
съдържа в Дял III, Глава III, Раздел II, чл. 41 от Регламент
(ЕС) № 809/2014 г.
на Комисията, съгласно който текст за всяка проверка на място по този раздел се
изготвя доклад за проверка, даващ възможност да се прегледат детайлите на
извършените проверки и да се направят заключения относно спазването на
критериите за допустимост, ангажиментите и другите задължения, като в доклада
се посочват по-специално: проверените схеми за помощ или мерки за подпомагане,
заявления за помощ или искания за плащане; присъстващите лица; проверените
земеделски парцели, измерените земеделски парцели, включително, когато е
приложимо, резултатите от измерванията за всеки измерен земеделски парцел и
използваните измервателни методи; където е приложимо, резултатите от
измерването на неземеделска земя, за която се иска подпомагане по мерките за
развитие на селските райони, и използваните измервателни методи; дали бенефициерът е бил уведомен предварително за проверката и,
ако е така, какъв е бил срокът на предварителното уведомление; данни за конкретните
мерки за контрол, които трябва да се предприемат във връзка с отделните схеми
за помощ или схеми за подпомагане; данни за допълнителните мерки за контрол,
които трябва да се предприемат; данни за всички установени случаи на
неспазване, които биха могли да изискват взаимно уведомяване с оглед на други
схеми за помощ, мерки за подпомагане и/или кръстосаното съответствие; данни за
всички установени случаи на неспазване, които биха могли да изискват последващи действия през следващите години. Видно от
съдържанието на доклада от Изпълнителна агенция „Сертификационен
одит на средствата от европейските земеделски фондове“, (на който административният
орган се позовава в оспорения АУПДВ), и приложените към него контролен лист и
снимков материал за извършена проверка на място в периода 07.01.2019 г. -
09.01.2019 г., тези изисквания не са изпълнени в цялост. От друга страна, съгласно т. 2 на чл.41 от Регламент (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията, на бенефициера се
дава възможност да подпише доклада по време на проверката, за да удостовери
присъствието си по време на проверката и да добави забележки; когато държавите
членки използват доклад за проверка, изготвен чрез електронни средства по време
на проверката, компетентният орган дава възможност за подписване на доклада с
електронен подпис от страна на бенефициера или
докладът за проверката се изпраща незабавно на бенефициера,
като му се дава възможност да го подпише и да добави забележки; когато бъде
установено неспазване, бенефициерът получава копие от
доклада за проверката. Доказателствата по делото недвусмислено сочат на
неизпълнение и на така заложеното в регламента изискване - оспорващият не е бил
поканен да присъства на проверката, нито е присъствал на ПнМ,
което обстоятелство е изрично посочено и в съставения Контролен лист за ПнМ на УРН ****. Липсват данни съставеният доклад да е
подписан от бенефициера или да му е изпратен, респ. -
да е получил копие от същия. Преди произнасяне на спорния АУПДВ, където за
първи път подробно са описани конкретните констатации от извършената от одитиращия орган проверка, единствено в уведомителното
писмо за откриване на производството по издаване на АУПДВ е направен опит за
възпроизвеждане на съответните констатации на одитиращия
орган, но описанието е извършено по начин, лишаващ адресата от възможност да
разбере какво точно нарушение е установено, в каквато връзка е и направеното от
ползвателя „БИО ПОСЕВИ 2015“ ЕООД възражение с приложени към него конкретни
доказателства с цел опровергаване изводите за недобро агротехническо състояние
на заявените парцели, което възражение предвид липсата на данни за надлежно
връчване на уведомителното писмо за откриване на производството, е внесено с
оглед на проявената от ползвателя процесуална активност. В този смисъл
наведените в жалбата доводи за допуснати нарушения са основателни, но доколкото
все пак е подадено възражение и същото, макар и формално, е обсъдено в
произнесения административен акт, както и с оглед на упражненото право на
защита пред съда, ЯАС в настоящия си състав приема, че така посочените нарушения
на процесуалните правила не са от категорията на съществените, предпоставящи отмяната на акта на това основание.
Допуснато е обаче нарушение на залегналия в разпоредбата на чл. 35 от АПК принцип, повеляващ индивидуалният
административен акт да се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата
от значение за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. Както се посочи по-горе, след изпращане на Писмо с изх. № 01-2600/3249 от 10.06.2019 г. за откриване
производство по издаване на АУПДВ, на 24.06.2016 г. управителят на дружеството
е изготвил и депозирал възражение, с което оспорва времето и начина на
извършване на проверката, като сочи, че от писмото не става ясно в какво точно се изразява нарушението на
цитираната от ДФ „Земеделие“ разпоредба на § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2 от
04.04.2014 г., с оглед твърдението, че заявените
за подпомагане земеделски парцели за дейностите „Засаждане с разрешения за
засаждане, с които се преобразуват права от Национален резерв“ и „Изграждане на
хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване“ по Договор № 201626/20.04.2016
г. не са в добро агротехническо състояние. Към възражението са приложени дневниците за проведени химични обработки и
употребени торове за 2019 г. и копия от документи за обработка на почвата, удостоверяващи
доброто състоянието на насажденията, като е направено искане за извършване на
допълнителна проверка. Това възражение нито е проверено, нито е обсъдено в
издадения административен акт, връчен не по надлежния ред в един много по-късен
момент след издаването му, като административният орган формално е посочил, че не
приема релевираните в него аргументи. В тази връзка
не са установени в пълнота и относимите към казуса
факти. Тези нарушения в крайна сметка са довели до произнасяне на оспорения
АУПДВ в разрез с материалния закон и с неговата цел.
По същество спорният по делото
въпрос е свързан с това да се установи налице ли са основания за установяване
на публично задължение в размер на 399 192,43 лева, респ. за прилагането на т.
4.5, предложение второ, вр. т. 8.3 от Договор №
201626 от 20.04.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярката.
Както се посочи по-горе, по силата
на т. 4.5, предложение второ от договора, Фондът има право да поиска връщане на
вече изплатената финансова помощ, ведно със законната лихва, в случаите на
раздел VIII от договора; според т. 8.3 от Договор № 201626 от 20.04.2016 г., когато
ползвателят на финансовата помощ не спазва т. 4.25 от сключения договор или не
е привел своето стопанство в съответствие с посочените в тази точка изисквания,
същият дължи частично или изцяло връщане на изплатената финансова помощ в
зависимост от тежестта, степента, продължителността и системността на
изпълнението, установени чрез проверки от Фонда, като размерът на подлежащата
на връщане финансова помощ се определя по реда на нарочно издадена от Министъра
на земеделието и храните методика за прилагане на кръстосаното съответствие,
достъпна на интернет адрес https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/07/27/metodika_za_krstosano_sotvetstvie.pdf (консолидирана
версия към 24.07.2020 година). Съобразно т. 4.25 от сключения договор в срок от три години след
окончателното плащане на финансовата помощ ползвателят се задължава да спазва
условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние,
което задължение е нормативно уредено в чл. 30, ал. 1 от Наредба № 2/2014 г., а
санкциите за неизпълнението му са регламентирани в ал. 2 на този текст и се
изразяват именно в задължението за връщане на изплатената финансова помощ
частично или изцяло в зависимост от тежестта, степента, продължителността и
системността на неизпълнението, установени чрез проверки от Държавен фонд
„Земеделие“.
По делото е безспорно, а и от доказателствата се
установява, че по договора от 20.04.2016 г., сключен между жалбоподателя и ДФЗ,
е заявено окончателно плащане на остатъка от финансовата помощ, одобрено за
сумата от 399 192,43 лева за площ от
29,9734 ха, която е оторизирана и изплатена на 27.09.2018 г. Видно от Годишния доклад от ИАСОСЕЗФ
за 2018 г., (издаден през февруари 2019 г.), и представения Контролен лист за ПнМ на УРН **** от страна на одитиращия
орган е извършена проверка на място на 08.01.2019 г., т.е в рамките на
тригодишния срок след окончателното плащане на финансовата помощ. Именно при
тази проверка е констатирано, че лозовите насаждения в заявените от ползвателя парцели
с номера 57652-0-100 и 57652-0-131 не са в добро агротехническо състояние, тъй
като не са налични минимум 60 на 100 живи лози и не са прилагани необходимите фитосанитарни мероприятия за обработка на почвата и резитбени операции, за които обстоятелства е приложен и
снимков материал. Горните констатации на одитиращия
орган са направени след преглед и анализ на резултатите, документацията и
снимковия материал от извършената преди окончателното плащане на 10.08.2018 г.
проверка на място от РА, въз основа на което е направено заключение, че не може
да се потвърди, че въпросните два земеделски парцела са били в добро
агротехническо състояние по смисъла на наредбата преди извършване на
окончателното плащане. Установено е също, че монтираните 2 бр. модулни
сглобяеми резервоари са с обем 100 куб. м и 105 куб. м, а е следвало да бъдат с
обем от по 186 куб. м. всеки.
Според заключението на вещото лице –
специалист по програми на Европейските фондове, от предоставения снимков
материал, както и от контролните листи от проверките от 10.08.2018 г. и от
07-09.01.2019 г. не може еднозначно да се определи агротехническото състояние
на парцелите, както и процента на живите
лози в тях. В тази връзка не е за пренебрегване обстоятелството, че в доклада
на одитиращия орган и съпътстващите го документи, в
т.ч. и снимков материал, липсва отразяване по какъв точно начин при проверката
в периода 07.01.2019 г. – 07.01.2019 г. е установено, че живите лози в
насажденията са под 60 на сто, което сочи на необоснованост на изведения в тази
насока извод за липса на изискуемия по наредбата минимум на процента живи лози
в насажденията. Освен това, според заключението на вещото лице по агротехническата експертиза при отговора на първия въпрос, към момента на
осъществената на 10.08.2018 г. (преди окончателното плащане) ПнМ от експерти на РТИ при ДФЗ в междуредията на лозовите
масиви в спорните парцели се вижда ниска тревна растителност, но не се виждат
житни и широколистни плевели, нито храстовидна растителност. Посочено е
също, че поради наклона между двата спорни парцела е следвало да бъдат
осъществявани дейности за ограничаване на ерозията на площи с наклон, като за трайните
насаждения, каквито са процесните, при посещението на място от вещото лице на
05.02.2021 г. е установено, че е извършвано укрепване на междуредията чрез
пълно/частично затревяване съгласно Национален стандарт 5, с оглед на което е
дадено заключение, че парцелите отговарят на условията за поддържане на земята
в добро земеделско и екологично състояние; прилагани са необходимите обработки
на почвата в междуредието и вътре в реда, резитбени
операции и растително-защитни мероприятия; приложените дневници за проведените
химични обработки и употребените торове, подобрители на почвата и биологично
активни вещества в процесните имоти са заверени от представители на ОДБХ–Ямбол.
Вещото лице
посочва също, че при извършената от одитиращия орган проверка
на място в периода 07-09.01.2019 г., процесните парцели с номера 576252-0-100 и
576252-0-131 са покрити със снежна покривка. Заключението по
агротехническата експертиза е изготвено въз основа на съдържащите се в съставените
контролни листи от проверките отразявания и приложения към тях снимков материал,
като в тази
връзка изрично се сочи, че не е възможно отразеното
на снимките през месец август да показва състоянието на лозовите масиви през
месец януари, тъй като за времето между двете проверки растенията (лозичките) са преминавали своите фенофази
на развитие - външни морфологични изменения, свързани с процеса на развитие на
растенията.
Така посоченото също сочи на извод за необоснованост на съдържащото се в
доклада заключение за несъответствие на двата спорни парцела с изискванията на
наредбата, възпроизведено и в спорния АУПДВ. При отговора на втория въпрос –
какъв е бил процентът на живите лози и покриват ли към 10.08.2018 г., респ. –
към 07-09.01.2019 г. минималните изисквания по § 1, т. 6 от ДР на Наредба №
2/2014 г., вещото лице – инженер агроном, след описване начина на извършване на
проверка на тези обстоятелства при посещението на 05.02.2021 г., дава
заключение, че процесните парцели с номера 576252-0-100 и 576252-0-131 са в
добро агротехническо състояние по смисъла на посочената разпоредба, тъй като процентът
на живите лози покрива минималните изисквания, разписани в текста от наредбата.
Тук отново следва да се отбележи обстоятелството, че такова описание на начина,
по който е установена липса на изискуемия по наредбата минимум на живите лози в
насажденията липсва, което както се посочи по-горе, сочи на необоснованост на
този извод. Изложеното до тук показва, че към момента на първата проверка –
преди окончателното плащане, насажденията в спорните
парцели са били в добро агротехническо състояние и са отговаряли на заложените в §
1, т. 6 от ДР на Наредба № 2 от 2014 г. изисквания, което опровергава
заключението в Доклада на ИАСОСЕЗФ в обратната насока, възприето и в издадения АУПДВ,
въз основа на което е счетено, че дейностите по договора не са извършени в
съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № 2/2014 г. и
реално получените средства за тази дейност са изплатени в разрез с българското и
европейското законодателство.
На следващо място, според заключението на вещото лице -
специалист по програми на Европейските фондове при отговора на втория въпрос, спрямо
приложените от бенефициера „БИО ПОСЕВИ“ ЕООД документи
към заявлението за окончателно плащане по Договор № 201626 от 20.04.2016 г., в
парцелите - предмет на инвестиционното намерение, са доставени и монтирани 2
броя модулни сглобяеми резервоари всеки с обем от по 186 куб. м. Същите са предадени
с Приемо-предавателен протокол от 21.05.2018 г., като
са извършени 72-часови изпитания при експлоатационни условия. Според теренна
проверка № 363427 от 10.08.2018 г., извършена от служители на РТИ-Ямбол и
снимков материал към нея, в процесните парцели са монтирани 2 броя модулни
сглобяеми резервоара в съответствие с Договор № 201626 от 20.04.2016 г., а
според извършената проверка на земеделски парцели 57652-0-100 и 57652-0-131 в
периода 07-09.01.2019 г. от служители на ИАСОСЕЗФ е установено наличието на 2
броя модулни сглобяеми резервоара с обем съответно 100 куб. м и 105 куб. м,
като в тази връзка в констативно-съобразителната част на експертизата изрично
се сочи, че в приложения снимков материал с дати 08.01.2019 г. и 24.01.2019 г.
няма снимки на резервоарите и не става ясно как са изчислени обемите им, а от
снимковия материал, приложен към извършената на 10.08.2018 г. теренна проверка
№ 363427 от РТИ-Ямбол се виждат добре всички модулни сглобяеми резервоари,
поради което, логично, при тази проверка не са установени несъответствия - от
контролните листи и снимковия материал е видно, че заложеното по договор
капково напояване е изградено и работи. При това положение необосновано е
заключението в доклада предвид констатациите от проверката на одитиращия орган, възпроизведено и в процесния АУПДВ, че
изградените два модулни сглобяеми резервоара не отговарят на техническия проект
за изграждане на системата за капково напояване по отношение на техния обем. Вещото лице потвърждава наличието на място
на два модулни
сглобяеми резервоара и към момента на посещението (05.02.2021
г.), като установява техните размери по цитирана
формула за обем, съгласано която обемът на
резервоарите, (еднакви
по размер), е 194,38 куб. м всеки от тях, което отговаря на договореното спрямо документите, приложени от бенефициера
„БИО ПОСЕВИ 2015“ ЕООД.
От изложеното до тук може да се направи заключение, че
към момента на извършване на проверката на място от страна на служители на одитиращия орган (07.01.2019 г. – 09.01.2019 г.) не е
установено по несъмнен и категоричен начин твърдяното несъответствие на лозовите
насаждения на изискванията за добро агротехническо състояние по смисъла на § 1,
т. 6 от ДР на Наредба № 2 от 04.04.2014 г., както и
несъответствието на доставените и монтирани 2 броя модулни сглобяеми резервоара
със заложеното в техническия проект за изграждане на системата за капково
напояване досежно обема им, от което следва, че не е
налице твърдяното в процесния АУПДВ неспазване на т. 4.25, вр.
т. 8.3 от сключения между жалбоподателя и ДФЗ Договор № 201626 от 20.04.2016 г. и в този смисъл не са налице условията по
т. 4.5, вр. т. 8.3 от същия този договор, при които
Фондът има право да поиска връщане на вече изплатената финансова помощ до
размера на оторизираната и изплатена сума по заявлението за окончателно плащане
от 399 192,43 лева, респ. не са налице
основания за установяване на публично задължение в този размер. При това
положение, процесният АУПДВ № 01-2600/3249 от 06.08.2019 г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, с който на „БИО ПОСЕВИ 2015“
ЕООД е определено парично задължение, представляващо публично държавно вземане
в размер на 399 192,43 лева, се явява издаден в нарушение на материалния закон,
както и в разрез с неговата цел, поради което същият следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
При
този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане и разпоредбата
на чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сума в общ размер на 9 214 лева за направените по делото разноски,
от които: 50 лева – за внесена държавна такса; 1 004 лева – за платено
възнаграждение за вещи лица и 8 160 лева
– за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът приема за неоснователно
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, който при наличие на
материален интерес от 399 192,43 лева, е в съответствие с разписания в чл. 8,
ал. 1, т. 5 от посочената наредба минимум.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи
административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-2600/3249 от 06.08.2019 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ – София, с който на „БИО ПОСЕВИ 2015“ ЕООД е определено
парично задължение, представляващо публично държавно вземане в размер на 399
192,43 лв. (триста деветдесет и девет хиляди сто деветдесет и два лева и
четиридесет и три стотинки).
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ГР. СОФИЯ да заплати
на „БИО ПОСЕВИ 2015“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., **, представлявано от управителя Х.И.К.,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат
Г.Г. от САК, сумата от 9 214 (девет хиляди двеста и
четиринадесет) лева за направените по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
не се чете