Р Е Ш Е Н И
Е
Номер……
Година 2020
Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На дванадесети февруари
Година две хиляди и двадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:
ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 187
по описа за 2020 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „А.Т.“ЕООД
против НП № 23-0000574 от 29.10.2019г. на Началник ОО АА в ГД ДАИ - Варна, с
което на осн. чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр на „А.Т.“ЕООД е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Въззивната страна иска отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно. Не ставало ясно защо е приета дата на
нарушението 08.08.2019г.; не следвало дружеството да е субект на нарушението, а
виновното длъжностно лице; не била конкретизирана хипотезата на нарушената
правна норма и не ставало ясно за какво е наказано дружеството; следвало да се
приложи чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не
изпраща представител. Упълномощеният адв.А. с писмена молба поддържа жалбата и
по същество моли НП да бъде отменено на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна се представлява от И.Г.,
който моли потвърждаване на НП. Становище по същество изразява в писмото,
придружаващо преписката. Прави искане за присъждане на възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.08.2019 г. при проверка на „А.Т.“ЕООД
се установило, че превозвачът е
осъществил обществен превоз на товари с
водача Митьо Димов Митев на 26.09.2018 г. За периода от 18.04.2018 г. до
12.10.2018г. М.Митев не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност. В този период със същия водач били извършени и други превози на
товари.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно
писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, регистър на
психологическите изследвания, трудов
договор, справка за нарушител, приемо-предавателен протокол, констативен протокол, заповед за компетентност,
тахографски лист, пътен лист и др.
Като логични и непротиворечиви съдът
кредитира и показанията на св.К..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
При провеждането на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения .
АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица. Нарушението
е описано пълно и точно както от правна, така и от фактическа
страна, като са посочени всички съставомерни елементи и всички относими към тях
факти. Обстоятелствената част на НП съответства напълно на диспозитивната и
въззивникът е могъл да разбере в какво се изразява нарушението и срещу
какви факти се защитава. Възраженията на жалбоподателя за съществени
процесуални нарушения са несъстоятелни. Става ясна датата на нарушението, като
изрично от фактическа страна и в АУАН и в НП е описано, че превозът е извършен
на 26.09.2018 г. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като АУАН е съставен в
тримесечен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от една година от
извършването му. За да е осъществен състава на нарушението следва да е извършен
превоз. В административно наказателното право не е познат института на
продължавано нарушение, поради което всяко отделно деяние осъществява състав на
отделно административно нарушение и
подлежи на самостоятелна санкция. Поради това и сроковете следва да се броят
считано от датата 26.09.2018 г., когато нарушението е извършено чрез
осъществяване на превод от същия водач и от 08.08.19 г., когато е установено.
Съставът на нарушението се съдържа в нормата на чл. 7а ал.2 пр.3 от ЗАвПр и непосочването на
конкретна норма от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. не е
попречило на въззивната страна да разбере в какво се изразява нарушението, нито
срещу какви факти се защитава.
Правилно е приложен и материалният закон.
Според чл. 7а ал.2 от ЗАвПр, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т.
2 от Закона за движението по пътищата. Според чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДвП условията на които трябва да отговаря водача за да се счита психологически
годен се определят от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Допускането на обществен превоз на товар от водач, който не
притежава удостоверение за психологическа годност, е нарушение и е наказуемо по
чл. 96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр.
Правилно
е определен субекта на нарушението. Осъществяването на изпълнителното деяние
чрез допустителство не изключва възможността да бъде наложено наказание
едновременно и на дружеството – превозвач и на виновното длъжностно лице.
Преценката за това е изцяло в рамките на оперативната самостоятелност на
административнонаказващия орган.
Съдът
намира, че случаят не е маловажен. Видно от справката за нарушител, към датата
на деянието на превозвача е били налагани и множество други наказания, което е
отегчаващо отговорността обстоятелство. Отегчаващо отговорността обстоятелство
е и факта, че водачът бил назначен именно на длъжност шофьор на тежкотоварен
автомобил, както и това, че при проверката са били установени и други
нарушения. Смекчаващо отговорността обстоятелство е единствено липсата на
вредни последици. С оглед на това, случаят не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи от този род.
Размерът
на наказанието е законосъобразен и справедлив, като чл.96г от ЗАвПр
предвижда императивно санкцията да е 3000 лева.
НП
следва да бъде потвърдено и предвид
изрично направеното искане, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, в полза на
административнонаказващия орган следва да бъде присъдено възнаграждение. С
оглед липсата на правна сложност и
разглеждането на делото в едно съдебно заседание, съдът намира, че същото
следва да е в размер на 80 лева.
Според
чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 15.05.2015г., бр. 7 от 2020
г., в сила от 1.02.2020 г.) ал.1 т.2 от Устройствен правилник на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" , специализираната администрация
е организирана в дирекция "Автомобилни превози и международна
дейност", дирекция "Пътни превозни средства", дирекция
"Водачи на моторни превозни средства", дирекция "Автомобилна
инспекция" и осем регионални дирекции "Автомобилна администрация“,
сред които регионална дирекция "Автомобилна администрация – Варна" с
териториална компетентност областите Варна, Добрич и Шумен и със седалище ***.
С оглед горното, ОО АА – Варна при ГД
АА и РД АА-Варна са един и същ правен
субект и разноските следва да се присъдят в полза на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация – Варна".
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0000574 от 29.10.2019г. на Началник ОО АА в ГД
ДАИ - Варна, с което на осн. чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр на „А.Т.“ЕООД е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД да заплати на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация – Варна"
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /
осемдесет / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: