Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, десети тричленен
състав, в открито заседание, проведено на шестнадесети февруари, две хиляди и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при секретаря Т.Ч. и с участието на
прокурора В.Т, като разгледа докладваното от съдия Кожухарова КАНД № 2760 по описа на Административен съд – Варна за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник Сектор Второ РУ при ОД
на МВР Варна срещу Решение № 1468 от 07.11.2022 г., постановено по АНД № **********2336 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което
е отменено НП № 22-0436-000075/ 03.06.2022 г., с което на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104 „б“., т. 2, от
ЗДвП, и ОД на МВР –
гр. Варна е осъдено да заплати на В.Д.К. сумата от 300 лева, представляваща
разноски по делото.
В
касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение,
поради противоречие с материалния закон. Сочи се, че наказателното
постановление съдържа изискуемите реквизити, издадено е при спазване на всички
нормативни изисквания. Релевират се съображения за наличие на предпоставките за
ангажиране отговорността на административно – наказателната отговорност на ответника. Отправя се искане за отмяна на въззивното
решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да
се потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – В.Д.К., депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на
жалбата, респ. за правилност на постановеното решение.
Представителят на ОП – Варна, в съдебно
заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане
оспореното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното
от фактическа страна:
Производството пред Варненски
районен съд е образувано по жалба от В.Д.К. срещу НП № 22-0436-000075/ 03.06.2022 г., на основание чл. 175, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б., т.2, от ЗДвП .
За да постанови обжалваното
решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка: На 26.04.2022 г. около 21: 45 часа,
жалбоподателя управлява лек автомобил марка "Фиат Браво" с рег. № *******
в гр. Варна, ЖК "****", пред блок № **. На
посоченото място жалбоподателя извършва
маневра, като ненужно и демонстративно поднася автомобила (дрифт), образувайки кръгове.
Действията на водача са наблюдавани от свидетеля М. Н. и друг служител
на ОД на МВР-Варна. Водачът е спрян за проверка. Във връзка с възприетото от
свидетели поведение, на 27.04.2022 г. от свидетеля Г. М. е съставен АУАН. Актът е съставен в присъствието на водача, предявен е и
подписан без възражения. Писмени такива не са епозирани
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, на 03.06.2022 г. е
издадено и наказателно постановление, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение на чл. 104 „б“, т. 2 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
За да отмени наказателното
постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП е допуснато
съществено процесуално нарушение – липса на пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Касационната
жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за
нейната процесуална допустимост, поради което и следва да
бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган - от Началник сектор в ОДМВР– Варна, видно от Заповед
№ 365з-958/16.02.2022 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл.
34, ал. 1 и 3 ЗАНН.
При проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира,
че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но
постановено в противоречие с приложимия материален закон и процесуалните
правила.
Този извод се налага по следните
съображения:
В хода на
административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на ответника по касация нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочено е нарушение материално правна норма, наказанието
за което е индивидуализирано.
Доводите за неясно
описание на нарушението не се споделят от решаващия състав. Видно от
съдържанието на АУАН и НП мястото на извършване на деянието е конкретно
означено с посочване наименованието на населеното място, както и наименованието
на улицата и пътния участък, в който е извършено деянието. Дали се касае за
управление в локалното платно (намиращо се пред блок 31 в ЖК „Чайка“) или по
главно пътно платно на булеварда в съответния пътен участък не е от значение за
съставомерността на деянието, поради което евентуалната липса на прецизност в
тази посока не води до ограничаване правото на защита на лицето.
В настоящата
хипотеза, установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, а така също и от показанията на
актосъставителя и на свидетеля, при установяване на нарушението и при съставяне
на акта.
При преценка на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите, съдебният състав приема, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия, събран по делото, доказателствен
материал.
Съгласно
разпоредбата на чл.
104 „б“, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
По силата на § 6,
т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата, като е безспорно,
към това понятие се отнася и пътния участък - локалното платно пред блок ** в ЖК „Чайка“, гр. Варна.
В настоящия случай,
от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството
гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на
посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *********, използва път - отворен за обществено ползване за
друга цел, като ненужно и демонстративно поднася автомобила (дрифт), образувайки кръгове, като по този начин
застрашава намиращите се в момента на извършване на нарушението множество
паркирали автомобили и хора. Така изложеното налага извода за използване на
пътя от водача не в съответствие с неговото предназначение, а за описаните
по-горе цели - за извършване на демонстративни маневри, изразяващи се в
демонстративно поднасяне на автомобила (дрифт),
образувайки кръгове на няколко различни места, като по този начин застрашава
намиращите се в момента на извършване на нарушението паркирани автомобили и хора.
Ноторно известен
факт, че дрифт е техника на шофиране, чрез
презавиване и така довежда до загуба сцеплението на задни гуми, съответно
посоченият резултат се постига чрез различни техники, вкл. без използване на
ръчна спирачка. В тази връзка, ирелевантни се явяват възраженията на
процесуалния представител на ответника по касация относно техническите
характеристики на процесното МПС.
В предвид
изложеното, извода на наказващия орган, за допуснато от водача виновно опасно шофиране,
чрез ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила (дрифт), образувайки кръгове на няколко различни места, като по
този начин застрашава намиращите се в момента на извършване на нарушението
паркирани автомобили и стоящите край тях лица, следва да се сподели изцяло.
Подобно поведение в населените места застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението и находящи се на паркинга лица и автомобили, поради
което се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Поради изложените
съображения, налага се извода, че използвайки пътя, отворен за обществено
ползване за други цели, а не в съответствие с неговото предназначение - за
превоз на хора и товари, от страна на ответника е осъществен от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.
104 „б“, т. 2 от ЗДвП.
Правилно
отговорността на водача е ангажирана от административно-наказващият орган по
силата на санкционната разпоредба на чл.
175 „а“, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, която предвижда нарушението в диспозицията
си.
Извършеното
нарушение безспорно не разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла
на чл.
28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от
обичайните нарушения от същия вид.
След като съобрази,
че кумулативно предвидените в посочената норма санкции са определени в твърд
размер, съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същите.
По изложените съображения, поради
несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да
бъде отменено, а вместо това да бъде постановено друго, с което наказателното
постановление да се потвърди.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63
„д“, ал. 1 ЗАНН.
Водим от горното, касационният
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1468
от 07.11.2022
г., постановено по АНД № **********2336 по
описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е отменено НП № 22-0436-000075/ 03.06.2022 г., издадено от Началник Сектор
Второ РУ при ОД на МВР Варна, с което на основание чл. 175 “а“, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, с което на на В.Д.К., ЕГН: **********, с адрес *** е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 3 000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104 „б“., т. 2, от
ЗДвП, и ОД на МВР –
гр. Варна е осъдено да заплати на В.Д.К. сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски по делото, а вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0436-000075/ 03.06.2022 г., издадено от Началник Сектор Второ РУ при ОД на МВР Варна, с което за нарушение по чл. 104 „б“., т. 2, от
ЗДвП на В.Д.К., ЕГН:
**********, с адрес ***, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 (дванадесет) месеца, на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН: **********, с адрес ***
да заплати ОД на МВР Варна на сумата от 80.00 (осемдесет) лева,
представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК,
приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.