Решение по дело №2192/2023 на Административен съд - Варна

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна срещу Решение № 1278/31.08.2023 г., постановено по АНД № 20233110201337/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателното постановление № 03-013769/20.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция от 3000 лева на „Д.Б.“ ЕООД за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във вр. чл. 71, т. 4 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

С касационната жалба решението на Районен съд – Варна се оспорва като неправилно – постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, което е довело и до неправилно приложение на закона. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП.

Ответникът – „Д.Б.“ ЕООД, с управител Г.П.Г., чрез адв. Е.С. в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли. В условията на евентуалност моли за изменение на наложената имуществена санкция в минимален размер. Отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на РС - Варна.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

На 12.04.2021 г., служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от „Д.Б.“ ЕООД. Поводът за проверката бил получен сигнал за възникнал инцидент в строителен обект: жилищна сграда с гараж, находящ се в гр. Варна, УПИ ХII-74, кв. 22, по плана на ж.к. Бриз. При проверката инспекторите установили наличието на полицейски служители, както и няколко лица, организирани от полицията, които изчаквали пристигането на Дирекция „Инспекция по труда“. Било установено, че „Д.Б.“ ЕООД в качеството му на работодател не бил изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършената работа по безопасност без риск за живота и здравето, тъй като допуснал лицето Тодор Станев да извършва дейност по декофриране на строителния обект без да е предотвратена опасността от падане от височина на работещия обект чрез ограждения – достатъчно високи. Било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във вр. чл. 71, т. 4 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, и чл. 16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, за което му е съставен АУАН № 03-013769/13.05.2021 г., а въз основа на него било издадено НП № 03-013769/20.05.2021 г.

Районен съд – Варна е приел, че при издаване на процесното НП е било допуснато съществено нарушение, опорочаващо твърденията на актосъставителя и наказващия орган като фактически състав на обвинението. Изложени са мотиви, че не са били събрани категорични доказателства да е извършено процесното нарушение, предвид липсата на доказателства, че лицата заварени в обекта, както и откарания в болницата Станев, са полагали труд преди това. Не са събрани доказателства, че пострадалият Станев е полагал труд в полза на „Д.Б.“ ЕООД, за да бъде прието, че именно дружеството го е допуснало до работа. Въззивният съд се е позовал на показанията на пострадалия Станев, според които твърди, че не работи на обекта, а е отишъл там с цел да бъде нает на работа, които показания се подкрепят от твърденията на дружеството. Приел е, че АНО не е установил, съответно посочил елементите на трудово правоотношение между Станев и „Д.Б.“ ЕООД, за да има задължението последния като работодател да осигури контрол за извършваната от Станев работа по безопасен за здравето и живота му начин. Фактът, че Станев се е намирал на строителния обект на процесната дата и е пострадал там, не е достатъчен, за да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение между него и дружеството. Въззивният съд е приел, че липсват безспорни доказателства какво точно е правил Станев в проверявания обект, каква точно дейност е извършвал на обекта. С тези мотиви е отменено НП.

Решението е правилно. Същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, т. 1, б. "б" от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, строителят безспорно е този, за който е налице задължение да осигури комплексни здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба. Административнонатказателна отговорност на „Д.Б.“ ЕООД е ангажирана именно в качеството му на строител и работодател, без да са били събрани доказателства в подкрепа на тези констатации от АНО, който дължи яснота при описание на нарушението и убедително доказване на същото. В представените с административнонаказателната преписка доказателства липсват такива, от които да се установи, че именно дружеството „Д.Б.“ ЕООД е работодател на Станев.

Налице е неяснота относно обстоятелствата, мотивирали административнонаказващият орган да ангажира отговорността на „Д.Б.“ ЕООД в качеството му на субект на нарушението.

В НП са посочени единствено санкционните разпоредби относно отговорността на работодателя по Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във вр. Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като са цитирани съответните текстове. Не е направено описание на фактите, чрез които е установено, че именно лицето е полагало труд в полза на „Д.Б.“ ЕООД. Предвид обстоятелството, че наказанието е наложено на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, то наказаното лице следва да е и работодател – факт, който не е доказан.

Неправилно касатора се позовава на изводи на въззивния съд, с които не е съгласно - „макар лицето да е установено на обекта да полага труд“. Такива изводи липсват в мотивите на оспореното решение. Тези твърдения са в противоречие със свидетелските показания на Петкова пред въззивния съд, която сочи, че при посещение на обекта, пострадалото лице вече е било откарано в болнично заведение.

По изложените съображения настоящия състав на Административен съд – Варна приема, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Ответникът „Д.Б.“ ЕООД е претендирал присъждане на сторено възнаграждение за един адвокат. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 31.10.2023 г. между „Д.Б.“ ЕООД и адв. Е.С. е договорено и е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева. Процесуално представителство е извършено. При този изход на спора своевременно направеното от процесуалният представител на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно, поради което следва Дирекция “Инспекция по труда“ – Варна да бъде осъдена да му заплати сумата от 400 лева, съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1278/31.08.2023 г. по АНД № 20233110201337/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, да заплати в полза на „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: