Решение по дело №2793/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 132
Дата: 3 февруари 2023 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20227050702793
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

............/............2023 г., гр. Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на деветнадесети януари 2023 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

при секретар Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян И. от Варненска окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело 2793/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от Началника на отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – гр. Варна, чрез процесуален представител мл. експерт Виктория Станчева, срещу решение № 1452/04.11.2022 г. на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по АНД № 2648/2022 г., с което е отменено наказателно постановление (НП) № 23-0000218/12.04.2022 г., с което за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба (за краткост – Наредбата) № Н-32/16.12.2011 г. на Министерството на транспорта и съобщенията, вр. чл. 18, ал. 10 от същата Наредба и на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено на „Дими 60“ ООД, ЕИК *********, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим по изричното препращане на чл. 63в от ЗАНН. Счита се в жалбата, че въззивният съд неправилно е  намализирал фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в процесното НП, като неправилно е приел, че е засегнато правото на защита на наказаното дружество. Излагат се съображения за законосъобразно проведено административно-наказателно производство, което обосновава неправилност на мотивите на въззивния съд относно отмяната на процесното НП. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, както и за присъждане на направените по делото разноски. Моли се размерът на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна да бъде редуциран до определения минимум.

В открито съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответната страна – „Дими 60“ ООД, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно. В представени писмени бележки поддържа изложеното в писмения отговор, като претендира присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Пледира решението на ВРС да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон предвид установената фактическа обстановка по делото и, съответно  да бъде потвърдено процесното НП.

Обжалваното решение е валидно като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районен съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, както повеляват правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на оспорване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на оспореното решение с материалния закон, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното пред въззивната инстанция НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Дими 60“ ООД за това, че на 09.11.2021 г. дружеството, притежаващо лиценз за извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, не е уведомило писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез ръководителя на Регионалната дирекция в гр.Варна, за настъпила промяна в обстоятелствата, а именно – удостоверение с документ по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС – изтекъл срок на свидетелство за съответствие за годност на димомер, което е изтекло на 30.10.2021 г. Нарушението е установено при извършена на 27.01.2022 г. проверка от длъжностни лица от РД „АА“ – Варна. За гореописаното срещу дружеството е съставен АУАН, в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл.24, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32/16.11.2011 г. на МТИТС. Административно-наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка и правната квалификация в АУАН, за което издал процесното НП, с което на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. първо от ЗДвП наложил на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. За да отмени процесното НП, въззивният съд е обосновал извод за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно, че административният орган в противоречие с процесуалните правила не е описал нарушението, неговите дата и място, както и обстоятелствата, при които е извършено. Посочва се, че липсата на пълно и точно описание на  нарушението препятства неминуемо правото на защита, което се явява самостоятелно основание за отмяна на НП. В допълнение е уточнено, че нормата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата предвижда, че 7-дневният срок от извършената промяна на обстоятелствата, удостоверена с документите по чл. 18, ал. 1 от същия нормативен акт, започва да тече от извършването на промяната или от узнаването ѝ. Следователно, според състава на ВРС, е налице неяснота досежно кога е започнал да тече срокът, което се дължи на липса на посочени в НП обстоятелства и липса на представени доказателства. По изложените съображения въззивната инстанция е отменила процесното НП.

Обжалваното решение на ВРС е неправилно.

Според посочената в НП за нарушена разпоредба на чл. 24, ал. 1 от Наредбата, при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6-10 лицето по чл. 16 от същата наредба, писмено следва да уведоми изпълнителния директор на ИА „АА“, чрез ръководителя на РД на „АА“ в 7-дневен срок от извършването на промяната или от узнаването ѝ, като приложи документите, които я удостоверяват.  

Видно от горното, в изпълнение на изискването по чл. 24, ал. 3 от Наредбата, санкционираното дружество е следвало в срок до 09.11.2021 г.  /който е започнал да тече на първи ноември 2021г. и е изтекъл на 8 ноември 2021г./ да уведоми писмено Изпълнителния директор на ИА „АА“, чрез Ръководителя на РД „АА“, за промяната в обстоятелствата по отношение на  документ по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС относно свидетелство за проверка за годност № 0217/30.10.2021 г. на димомер „САР 3200-ОРА“, с ид. № 15499 и одобрен тип 4380, чиято валидност е изтекла на 31 октомври 2021г. Наказаното дружество се явява лице по чл. 16 от Наредбата и като такова е извършило нарушение на чл. 24, ал. 4 от същата наредба.

За процесното нарушение на „Дими 60“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. първо от ЗДвП,  която предвижда имуществена санкция в размер на 1000 лева на лице, получило разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства по реда на чл. 148, ал. 2 от ЗДвП, което не изпрати уведомление или документ, свързани с дейността по извършването на периодични прегледи до съответните компетентни органи. Размерът на санкция за този вид нарушения е във фиксиран от закона размер, поради което не подлежи на намаляване.  

Настоящата инстанция не споделя изводите на ВРС за нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съдът счита, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е посочване на мястото на осъществяване на нарушението, датата на извършването му, нарушената норма и описание на деянието. Последното е направено в степен, че санкционираното дружество да разбере точно за какво деяние е ангажирана административно-наказателната му отговорност, което  от своя страна, обосновава извод, че чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е спазен в процесния случай. Извършеното нарушение е правилно квалифицирано от административно-наказващия орган като такова по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. В допълнение, следва да се има предвид, че с НП е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, поради което въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса.

Правилно административно-наказващият орган е обосновал липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. По делото не са представени доказателства за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид.

Съдът приема, че процесното НП е законосъобразно. Въззивната инстанция е достигнала до противоположния извод, с което е постановила неправилно решение.

При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за процесуално представителство се явява основателна. Същото следва да се определи по реда на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1452/04.11.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 2648/2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000218/12.04.2022 г. на началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „Дими 60“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. първо от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА „Дими 60“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Херцен“ № 7 да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 2.