Решение по дело №98/2008 на Районен съд - Свищов

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 152

гр. Свищов, 15.07.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                       

Свищовският районен съд в публично заседание на 08.07.2009 година в състав:

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ : М.С.

при секретаря А. Е., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 98 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взема предвид:

 

            Производство по реда на чл. 105 и сл. от ГПК (отм.), приложим в настоящото производство на основание §2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК (в сила от 01.03.2008г.).

 

Предявени са обективно свързани искове с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 152 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС).   

    

Ищецът Л.З.П. твърди, че с ответника подписали договор за отпускане на заем от 13.08.1999г., по силата на който получил от последния сумата от 15 000 лв. Посочва, че при получаване на сумата подписал нотариални актове за продажба на собствените си недвижими имоти – жилище и гараж в гр. Свищов в полза на ответника. Заявява, че се уговорили при изплащане на заема да му бъдат върнати имотите, като му ги прехвърлят обратно. Твърди, че след изплащане на сумата потърсил ответника, за да му прехвърли обратно имотите, но същият отказал, като поискал да му бъде заплатена допълнително значителна сума. Посочва, че на 31.05.2000г. получил нотариална покана от ответника да освободи и предаде владението на процесните имоти. Твърди, че страните по договора са действали със съзнанието, че имотите се прехвърлят като обезпечение по кредит и ще му бъдат върнати. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт на нотариус И.А. в гр. Свищов на 13.08.1999г. НА № 12, т. 5, рег. № 7996, дело № 2287/ 1999г. на същия нотариус, вписан с вх. № 934 от 13.08.1999г. на Службата по вписванията при Свищовски районен съд, по силата на който ищецът е продал на ответника ЖИЛИЩЕ (апартамент) № 4, находящо се на втори етаж в жилищна сграда блок *****, вход А, построена върху държавна земя в кв. **** по плана на гр. Свишов, състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, дрешник, две антрета, коридор, две тераси, със застроена площ на жилището от 58,70 кв. м., при граници : изток – ***** на *****, запад – ведомствен апартамент, север – *****”, юг – парцел на Б.A. и Х.Д., заедно с прилежащото към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 18, със застроена площ от 6,26 кв. м., при граници : изток – ведомствена изба, север – *****”, запад – ведомствена изба и юг – коридор, заедно с 2,8498 % идеални части от общите части на сградата и 2,8498% идеални части от отстъпеното право на строеж и договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт на нотариус И.А. в гр. Свищов на 13.08.1999г.- НА № 11, т. 5,, рег. № 7995, дело № 2286/ 1999г. на същия нотариус, вписан във вх. Рег. № 935 от 13.08.1999г. на Службата по вписванията при Свищовски районен съд, по силата на който ищецът е продал на ответника ГАРАЖНА КЛЕТКА № **** от групови гаражи в кв. **** по регулационния план на гр. Свищов, с площ от 18,37 кв. м., при граници : изток – гараж № **** на Ц.Т.Ц., запад – гараж № 17 на И. И.М., юг – дворно място на Х.Д. и север – държавно място прикриват обезпечаването на договор за заем между ищеца и ответника и съглашението между страните, че при неизпълнение на задължението за връщане на получения заем ще се придобие собствеността върху имотите вместо връщането на заема. Моли съда да обяви за нищожни договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт на нотариус И.А. в гр. Свищов на 13.08.1999г. НА № 12, т. 5, рег. № 7996, дело № 2287/ 1999г. на същия нотариус, вписан с вх. № 934 от 13.08.1999г. на Службата по вписванията при Свищовски районен съд, по силата на който ищецът е продал на ответника ЖИЛИЩЕ (апартамент) № 4, находящо се на втори етаж в жилищна сграда блок *****, вход А, построена върху държавна земя в кв. **** по плана на гр. Свишов, състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, дрешник, две антрета, коридор, две тераси, със застроена площ на жилището от 58,70 кв. м., при граници : изток – ***** на *****, запад – ведомствен апартамент, север – *****”, юг – парцел на Б.A. и Х.Д., заедно с прилежащото към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 18, със застроена площ от 6,26 кв. м., при граници : изток – ведомствена изба, север – *****”, запад – ведомствена изба и юг – коридор, заедно с 2,8498 % идеални части от общите части на сградата и 2,8498% идеални части от отстъпеното право на строеж и договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт на нотариус И.А. в гр. Свищов на 13.08.1999г.- НА № 11, т. 5,, рег. № 7995, дело № 2286/ 1999г. на същия нотариус, вписан във вх. Рег. № 935 от 13.08.1999г. на Службата по вписванията при Свищовски районен съд, по силата на който ищецът е продал на ответника ГАРАЖНА КЛЕТКА № **** от групови гаражи в кв. **** по регулационния план на гр. Свищов, с площ от 18,37 кв. м., при граници : изток – гараж № **** на Ц.Т.Ц., запад – гараж № 17 на И. И.М., юг – дворно място на Х.Д. и север – държавно място. Моли съда да осъди ответника да му предаде владението на имотите, като предадени му без правно основание. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените разноски. В представените писмени бележки излага подробни съображения.

Ответникът И.Р.В. чрез процесуалния си представител адв. Д. от ВТАК оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски. Оспорва истинността на договор за заем от 13.08.1999г., като твърди, че не е подписвал такъв документ. В представените писмени бележки излага подробни съображения.

           Съдът, като изслуша становището на страните и като разгледа и обсъди представените по делото доказателства, намери за установено следното:

            На 13.08.1999г. в гр. Свищов между страните по делото е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 12, том V, рег. № 7996, дело № 2287/ 1999г. на нотариус И.А., рег. № 295 на Нотариалната камара (НК). По силата на същия ищецът е продал на ответника собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Свищов, а именно : ЖИЛИЩЕ (апартамент) № 4, находящо се на втори етаж в жилищна сграда блок *****, вход А, построена върху държавна земя в кв. **** по плана на гр. Свишов, състоящо се от две стаи, кухня, баня, клозет, дрешник, две антрета, коридор, две тераси, със застроена площ на жилището от 58,70 кв. м., при граници : изток – ***** на *****, запад – ведомствен апартамент, север – *****”, юг – парцел на Б.A. и Х.Д., заедно с прилежащото към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 18, със застроена площ от 6,26 кв. м., при граници : изток – ведомствена изба, север – *****”, запад – ведомствена изба и юг – коридор, заедно с 2,8498 % идеални части от общите части на сградата и 2,8498% идеални части от отстъпеното право на строеж за сумата от 3 963 лв, изплатена напълно и в брой от купувача.

На същата дата между същите страни е сключен втори договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 11, том V, рег. № 7995, дело № 2286/ 1999г. на нотариус И.А., рег. № 295 на Нотариалната камара (НК). По силата на същия ищецът е продал на ответника собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Свищов, а именно : ГАРАЖНА КЛЕТКА № **** от групови гаражи в кв. **** по регулационния план на гр. Свищов, с площ от 18,37 кв. м., при граници : изток – гараж № **** на Ц.Т.Ц., запад – гараж № 17 на И. И.М., юг – дворно място на Х.Д. и север – държавно място за сумата от 936,10 лв изплатена напълно и в брой от купувача.

От приложената по делото нотариална покана от 31.05.2000г. се установява, че ответникът В. е отправил покана до ищеца П. да освободи процесния апартамент № 4 и принадлежащото му избено помещение и да предаде владението им в срок до 09.06.2000г. Поканата е получена от ищеца на 31.05.2000г. срещу разписка, като това обстоятелство е удостоверено на 01.06.2000г. от нотариус рег. № 349 на НК.

По делото е приложена и нотариална покана от 31.05.2000г., от която се установява, че ответникът В. е отправил покана до ищеца П. да освободи процесната ГАРАЖНА КЛЕТКА № **** и да предаде владението й в срок до 09.06.2000г. Поканата е получена от ищеца на 31.05.2000г. срещу разписка, като това обстоятелство е удостоверено на 01.06.2000г. от нотариус рег. № 349 на НК.

От приложеното гр. дело № 654/ 2000г. на Свищовския районен съд се установи, че ответникът в настоящото производство е предявил против Л.З.П. иск с правно основание чл. 108 от ЗС с искане да бъде осъден П. да му предаде владението върху процесните недвижими имоти, находящи се в гр. Свищов – апартамент № 4, заедно с принадлежащато му избено помещение № 18, както и ГАРАЖНА КЛЕТКА № ****, подробно описани по-горе. С решение № 501/ 02.11.2001г. Свищовският районен съд е осъдил П. да предаде владението върху процесните имоти. Решението е обжалвано пред Великотърновския окръжен съд, който с решение от 11.04.2003г. по В. гр. дело № 428/ 2002 по описа на съда е оставил в сила решението от 02.11.2001г. на Свищовския районен съд. С решение № 653/05г. от 29.07.2005г. по гр. дело № 80/ 2004г. ВКС е оставил в сила обжалваното пред него решение от 11.04.2003г., постановено по гр. дело № 428/ 2002г. на Великотърновския окръжен съд.

По делото е приложено изпълнително дело № 36/ 2006г. по описа на ЧСИ М. Михова с район на действие Окръжен съд В. Търново. Изпълнителното производство е било образувано на 10.07.2006г. въз основа на издаден изпълнителен лист по влязло в сила решение № 501/ 02.11.2001г. по гр. дело № 654/ 2000г. на Свищовския районен съд. С обезпечителна заповед от 19.07.2006г., издадена по гр. дело № 857/ 2006г. на Великотърновския окръжен съд производството по изп. дело № 36/ 2006г. е било спряно по молба на Л.З.П..

По делото е представен договор за заем от 13.08.1999г., сключен между И.Р.В., като заемодател и Л.З.П., като заемополучател, по силата на който В. е предоставил на П. заем в размер на 15 000 лв за срок от една година. П. от своя страна се е задължил да възстанови на заемодателя сумата от 15 000 лв, но не по-късно от 15.08.2000г.

Ответникът В. оспорва автентичността на договора за заем от 13.08.1999г. , поради което по делото е открито производство по чл. 154 от ГПК (отм.).

По делото е изслушано заключението на графологическа експертиза (л. 31), от което се установи, че подписът, положен в договор за отпускане на заем от 13.08.1999г., положен след ЗАЕМОДАТЕЛ е на лицето И.Р.В., но не е положен от същия. Подписът е положен чрез използване на способ на техническа подправка с използване на пишещо средство със слаба интензивност на багрилото и увеличен натиск върху хартиения носител.

По искане на ищеца е допусната тройна графологическа експертиза, от чието заключение (л. 110) е видно, че подписът срещу ЗАЕМОДАТЕЛ в договор от 13.08.1999г. вероятно е положен от И.Р.В. при мека повърхност на подложката и ъгъл между пишещото средство и повърхността на писане по-малък от 40 градуса. В съдебно заседание на 21.05.2009г. вещото лице М. заяви, че според заключението е по-голяма вероятността да е положен подписа от лицето, защото същите признаци са наблюдавани и при една евентуална имитация на подписа.

По делото е разпитана като свидетел И.А., която е изповядала в качеството си на нотариус, сключените между страните договори за покупко-продажба на процесните недвижими имоти на 13.08.1999г. Същата заяви, че сделките били сключени през лятото. Свидетелката била на почивка в гр. Поморие и оттам я взел ищецът Л.П.. Сделката била изповядана в рамките на работното време, но не може да посочи в колко часа. Имало още една сделка на К. П. Страните дошли с проект на нотариален акт и свидетелката извършила проверка на самоличността и дееспособността на страните, изчела проекта на глас, страните го одобрили и подписали. Страните заявили, че това е действителната им воля и ако имало някакви условия на сделката, те трябвало да бъдат записани в нотариалния акт. Сделката била вписана, след което свидетелката била закарана обратно в гр. Поморие, но не може да си спомни от кого.

Свидетелката М. А. заяви, че през 1999г. работела в Службата по вписванията при Районен съд гр. Свищов, но не си спомня конкретни вписвания и отдавна не работи там.

Свидетелят К. П. заяви в съдебно заседание на 21.05.2008г., че с ищеца П. се познават от много години и са съученици. През 1999г. имали нужда от пари и отишлив гр. В. Търново във фирма „Н.”. По-късно служителките от тази фирма им се обадили и казали, че са намерили човек, който е съгласен да им даде 25 000 лв. Свидетелят и  ищецът се свързали с нотариус А., която по това време била на море, и се уговорили да дойде и да изповяда сделката. Когато се обадили във фирмата да уговорят час за сделката служителката им обяснила, че ще им бъдат дадени 15 000 лв и „няма да бъде залог за кредит, а желание да прехвърлим нотариалните актове на Р.”. Сделките били сключени и вписани, след което между сградата на съда и Дирекция „Социални грижи” ответникът им броил 15 000 лв, удържал си 300 лв разходи, извадил два листа и ги подписал. Това били договори, че им отпуснал пари за залог. От дадената в заем сума ищецът П. взел 10 000 лв, а свидетелят – останалите 4 700 лв. Уговорката им с ответника била всеки месец да се плащат по 2 000 лв, като всеки месец ще им спада по 50 лв. първата вноска била 2 150 лв, а всяка следваща с 50 лв по-малко. Парите за вноските по заема били плащани във фирма „Н.” н Д. или Д. С. Няколко пъти свидетелят придружавал ищеца при плащането и няколко пъти не бил с него. След като изплатили цялата сума през месец май 2000 г. се срещнали с ответника и поискали да им прехвърли обратно имотите. Ответникът обещал, но не се явил в гр. Свищов. Свидетелят заяви, че все още живее в апартамента, който е продал на ответника, както и Л.П. и не му е известно някой от двамата да е плащал наем на В..

В съдебно заседание на 22.10.2008г. същият свидетел заяви, че присъствал на едно от плащанията в края на месец октомври, когато заедно с П. отишли във фирма „Н.”. Там бил и ответника, на когото платили 2 150 лв, защото първата вноска била по-голяма. След като сделката била сключена и вписана между сградата на съда и бившия родилен дом на едно куфарче на крак Р. подписал „едни договори”. Вече било след 20 часа вечерта и когато направили документите при нотариуса вече било тъмно.

Свидетелят К. П., син на свидетеля К. П. заяви, че знаел, че баща му и Л.П. имали планове да вземат заем от И.Р.. Лично свидетелят присъствал, когато Р. пристигнал в Свищов заедно с две жени. След като излезли от съда, където била сключена сделката, свидетелят, който бил настрани видял, че се броят пари и се подписвали някакви документи. След това в края на януари месец ходили с П. до В. Търново в офиса на „Н.” да дадат пари. По късно двете жени идвали у тях, за да водят купувачи за апартамента.

Свидетеля Д. Д. *** 1999г. трябвало да влиза в казармата. Отишъл с Л.П. във В. Търново, за да си купува дрехи. Към 10 часа отишли във В. Търново и отишли до бар „Славяни”. При тях дошла една жена и П. й броил пари. По-късно П. му обяснил, че са си заложили апартаментите и трябвало всеки месец да внасят вноски.

Свидетелката П. – съпруга на ищеца заяви, че през месец август 1999г. целия следобед заедно със съпругата на св. П. били пред съда. Твърди, че съпругът й и Р. се разделили към 19,30 – 20 часа вечерта. Заяви, че не е видяла лично подписването на договорите за заем. Посочва, че не е имала намерение да продават жилището, тъй като то било единственото, с което разполага семейството й.

Свидетелката П.а, съпруга на К. П. заяви, че присъствала при нотариуса, когато се сключила сделката на нейния съпруг. Не била присъствала на подписването на други документи. Заяви, че не е имала намерение да продаде жилището си, тъй като нямат друго.

            При тези данни от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

            По отношение предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, във вр. чл. 152 от ЗЗД.

            Ищецът твърди, че процесните договори за покупко-продажба на недвижим имот са нищожни поради сключване на привидна сделка. Същият посочва, че действителната воля на страните не е била сключване на договори за покупко - продажба за прехвърляне на недвижими имоти срещу цена, а действителната воля на договарящите е да се обезпечи даден му от ответника заем. При преценка на представените доказателства обаче съдът намира, че твърденията на ищеца остават недоказани и предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 127 ГПК (отм.) всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Поради което страна, която участва в сключване на симулативна сделка, носи тежестта да я докаже, включително да си осигури "обратен документ". Доказването става чрез т.нар. начало на писмено доказателство по чл. 134, ал. 2 от ГПК (отм.) или чрез "обратен документ". Началото на писмено доказателство е свързано с допустимост на свидетелски показания при симулация, независимо от забраната на чл. 133 от ГПК (отм.).

Представеният по делото договор за заем с дата на издаване 13.08.1999 г., от който ищецът се опитва да черпи права, е надлежно оспорен от ответника, по повод на което е открито производство по чл. 154 от ГПК (отм.). Безспорно от заключението на вещото лице Пламен П. по назначената графологична експертиза се установява, че подписът за "ЗАЕМОДАТЕЛ" в договора не е положен от ответника В.. Вещото лице подробно е установило структурата на подписа на ответника в представените му сравнителни образци. Установило е начина, по който ответникът полага подписа си. При изследване на подписа в процесния договор за заем вещото лице е установило забавяне на темпа на движение на пишещото средство на необичайни места, при което се получава нетипично удебеляване на линията на подписа. Вещото лице задълбочено и обективно защити представеното заключение в съдебно заседание и отговори обосновано на всички поставени от страните въпроси.

Съдът счита, че заключението на тройната графологична експертиза не следва да се възприема, тъй като предмет на изследване от вещите лица е била единствено възможността подписът на ответника да е бил положен, ако листът хартия е бил поставен върху мека повърхност. Представеното заключение (за разлика от заключението на в. лице П.) не дава категоричен отговор относно авторството на оспорения подпис.

В своето изследване вещото лице П. е използвал сравнителни образци от подписа на ответника от процесните нотариални актове, съставени през 1999г., както и от приложените по делото нотариални покани, съставени през 2000г. Докато в съдебно заседание на 21.05.2009г. (стр. 128) вещото лице М. заяви, че при изследването си вещите лица не са взели предвид сравнителен материал от същия период, през който е положен подписа. Освен това същото вещо лице заяви, че установените особености в изследвания подпис могат да се дължат както на необичайния ъгъл, под който е било пишещото средство, така и на евентуална имитация на подписа.

От изложеното следва, че процесният документ, представляващ частен диспозитивен такъв е неавтентичен, т. е. негов автор не е посоченият в текста И.Р.В.. Ето защо съдът приема, че направеното оспорване е доказано и на основание чл. 156 от ГПК (отм.) изключва обсъждания документ, като неистински, от доказателствата по делото.

Воден от горното съдът приема, че по делото не е представено писмено доказателство, което да прави вероятно твърдението на ищеца, че съгласието по процесните договори за покупко-продажба е привидно. Поради което изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от ГПК (отм.) е неприложимо. На основание чл. 133, ал. 1, б. „в” от ГПК свидетелските показания в частта относно действителните уговорки между страните, както и относно твърденията за получена сума в заем от 15 000 лв и за направени плащания на стойност над 1 000 лв са процесуално недопустими и не следва да се обсъждат от съда.

По отношение предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

При изложените по-горе съображения предявеният обективно съединен иск по чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Поради установената по делото валидност на прехвърлителните сделки за процесните недвижими имоти, сключени с атакуваните нотариални актове, съдът счита за установено, че ищецът не е техен собственик. От друга страна по делото не се спори между страните, че към момента на постановяване на съдебното решение по делото недвижимите имоти се владеят от ищеца по делото. Поради което не са налице предпоставките за уважаване на предявения собственически иск и същият следва да бъде отхвърлен.

При решаване на делото съдът констатира, че при предявяване на исковата молба ищецът не е внесъл държавна такса за предявения обективно съединен при условията на кумулативност иск по чл. 108 от ЗС. Поради което с решението по делото същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Свищовски районен съд държавна такса за разглеждане на този иск от 425 лв.

При този изход на делото на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в общ размер на 470 лв, от които 420 лв – платено адвокатско възнаграждение и 50 лв – платен депозит за вещо лице.

Въз основа на гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

           

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.З.П., ЕГН  **********,*** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 във вр. чл. 152 от ЗЗД с р е щ у И.Р.В., ЕГН **********,***, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на В., че договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт на нотариус И.А. в гр. Свищов на 13.08.1999г. НА № 12, т. 5, рег. № 7996, дело № 2287/ 1999г. на същия нотариус, вписан с вх. № 934 от 13.08.1999г. на Службата по вписванията при Свищовски районен съд, по силата на който ищецът е продал на ответника ЖИЛИЩЕ (апартамент) № 4, находящо се на втори етаж в жилищна сграда блок *****, вход А, построена върху държавна земя в кв. **** по плана на гр. Свищов, състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, дрешник, две антрета, коридор, две тераси, със застроена площ на жилището от 58,70 кв. м., при граници : изток – ***** на *****, запад – ведомствен апартамент, север – *****”, юг – парцел на Б.A. и Х.Д., заедно с прилежащото към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 18, със застроена площ от 6,26 кв. м., при граници : изток – ведомствена изба, север – *****”, запад – ведомствена изба и юг – коридор, заедно с 2,8498 % идеални части от общите части на сградата и 2,8498% идеални части от отстъпеното право на строеж, както и договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт на нотариус И.А. в гр. Свищов на 13.08.1999г.- НА № 11, т. 5,, рег. № 7995, дело № 2286/ 1999г. на същия нотариус, вписан във вх. Рег. № 935 от 13.08.1999г. на Службата по вписванията при Свищовски районен съд, по силата на който ищецът е продал на ответника ГАРАЖНА КЛЕТКА № **** от групови гаражи в кв. **** по регулационния план на гр. Свищов, с площ от 18,37 кв. м., при граници : изток – гараж № **** на Ц.Т.Ц., запад – гараж № 17 на И. И.М., юг – дворно място на Х.Д. и север – държавно място прикриват обезпечаването на договор за заем между същите страни и съглашението, че при неизпълнение на задължението за връщане на получения заем ще се придобие собствеността върху имотите вместо връщането на заема, както и да бъдат обявени описаните договори за покупко-продажба за нищожни, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.З.П., ЕГН  **********,*** иск   с правно основание чл. 108 от ЗС с р е щ у    И.Р.В., ЕГН **********,***, с който се иска да бъде осъден В. да му предаде владението върху следните недвижими имоти : ЖИЛИЩЕ (апартамент) № 4, находящо се на втори етаж в жилищна сграда блок *****, вход А, построена върху държавна земя в кв. **** по плана на гр. Свищов, състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, дрешник, две антрета, коридор, две тераси, със застроена площ на жилището от 58,70 кв. м., при граници : изток – ***** на *****, запад – ведомствен апартамент, север – *****”, юг – парцел на Б.A. и Х.Д., заедно с прилежащото към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 18, със застроена площ от 6,26 кв. м., при граници : изток – ведомствена изба, север – *****”, запад – ведомствена изба и юг – коридор, заедно с 2,8498 % идеални части от общите части на сградата и 2,8498% идеални части от отстъпеното право на строеж, както и ГАРАЖНА КЛЕТКА № **** от групови гаражи в кв. **** по регулационния план на гр. Свищов, с площ от 18,37 кв. м., при граници : изток – гараж № **** на Ц.Т.Ц., запад – гараж № 17 на И. И.М., юг – дворно място на Х.Д. и север – държавно място, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

 

            ОСЪЖДА Л.З.П., ЕГН  **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.В., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 470 лв (четиристотин и седемдесет лв).

 

ОСЪЖДА Л.З.П., ЕГН  **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Свищовския районен съд държавна такса от 425 лв (четиристотин двадесет и пет лв) за разглеждане на предявения иск по чл. 108 от ЗС.

 

Решението подлежи на обжалване чрез Свищовския районен съд пред Великотърновския окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :