Определение по дело №1998/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 880
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 17 септември 2021 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20215300501998
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 880
гр. Пловдив , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300501998 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Адвокатско дружество
„Гърбев“, с адрес- гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ №1, представлявано
от управителя С.А.Г., против Определение №263165/30.06.2021г.,
постановено по гр.д.№14937/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,
с което е оставена без уважение молбата му за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските. В жалбата се
излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като
се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество като
определеното по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение бъде присъдено в полза на адвокатското
дружество, а не в полза на упълномощения от дружеството адвокат,
оказал безплатната правна помощ.
Ответната страна по жалбата- „Макроадванс“ АД, ЕИк *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ №147,
ап.14, чрез пълномощника си по делото юрк. М.К., в писмен отговор на
същата иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
1
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване. Разгледана по същество, е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Г.М.П.,
представляван от адв. Д.Б., против „Макроадванс“ АД. Към исковата
молба е приложен договор за правна защита и съдействие и
упълномощаване, сключен между ищеца и Адвокатско дружество
„Гърбев“, в който е уговорено адвокатското дружество да окаже
безплатна правна помощ на ищеца при условията на чл.38, ал.1 от ЗА,
както и пълномощно, с което управителят на адвокатското дружество е
преупълномощил съгласно чл.71, ал.1, изр.2 от ЗА трима адвокати, сред
които и адв. Д.Б. да представляват ищеца по делото. С решението, чието
изменение в частта за разноските се иска, предявеният от ищеца иск е
бил уважен, като съдът е осъдил на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответното
дружество да заплати на адв. Д.Б. адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. В срока по чл.248 от ГПК Адвокатско дружество „Гърбев“ е
поискало изменение на така постановеното решение в частта му за
разноските, като определеното адвокатско възнаграждение се присъди в
полза на дружеството, а не на адвоката, оказал безплатната правна
помощ. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е
оставил молбата му без уважение.
Така постановеното определение е неправилно.
В случая договорът за правна защита и съдействие, в който е
уговорено оказването на безплатна правна помощ съгласно чл.38, ал.1 от
ЗА, е бил сключен между ищеца и адвокатското дружество, и
последното е било упълномощено съгласно чл.71, ал.1 от ЗА да
представлява ищеца, като управителят му е преупълномощил съгласно
изр.2 от същата разпоредба конкретен адвокат. При това положение
определеното съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение
следва да се присъди в полза на адвокатското дружество, което е страна
по сключения договор, тъй като замества дължимата по него престация,
2
а не в полза на преупълномощения от дружеството адвокат, осъществил
процесуалното представителство. В този смисъл е било и изричното
искане на адв. Д.Б., направено както в исковата молба, така и в хода на
устните състезания, с което първоинстанционният съд е следвало да се
съобрази. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено,
като вместо него се постанови изменение на решението в частта за
разноските, като определеното адвокатско възнаграждение бъде
присъдено в полза на адвокатското дружество, а не в полза на
упълномощения от дружеството адвокат, оказал безплатната правна
помощ.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №263165/30.06.2021г., постановено по гр.д.
№14937/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е оставена без
уважение молбата на Адвокатско дружество „Гърбев“ за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №261557 от 21.05.2021г., постановено по гр.д.
№14937/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив в частта му, с която
„Макроадванс“ АД е бил осъдено да заплати на адв. Д.Б. сумата от 300
лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, като ОСЪЖДА
„Макроадванс“ АД да заплати посочената сума на Адвокатско дружество
„Гърбев“, с адрес- гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ №1, представлявано
от управителя С.А.Г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3