Р Е Ш Е
Н И Е
№186
гр. Несебър, 26.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на единадесети април две
хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Евгени Узунов
при участието на секретаря Красимира Любенова, като
разгледа АНД №251 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е висящо пред РС Несебър след отменително
решение на БАС по КНАХД №207/2018г. по описа на Административен съд Бургас и е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с твърдение за констатация,
че РС Несебър е изгладил изводите си в Решение №524/02.11.2017г. по НАХД
№2140/2017.г по описа на РС Несебър възоснова на писмени доказателства на чужд
език.
Настоящият състав на съда, намира следното:
Производството е било образувано по жалба,
подадена от ЕТ „П.– П.М.”, срещу наказателно постановление № 1600 от 20.07.2017г.,
издадено от заместник - директора на ТД на НАП гр. Бургас, с което на жалбоподателя
на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. Жалбоподателят
сочи, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно кой е приел плащането и
дали проверяващите са присъствали на плащането, за да се твърди, че е следвало
да бъде издаден фискален бон. Твърди, че такова плащане не е извършвано.
Излага, че дори и да е извършено нарушение, то актосъставителят е приел, че се
касае за едно плащане по всички договори, а наказващият орган е издал три
отделни наказателни постановления. Сочи, че е издадена една заповед за налагане
на ПАМ, а не три такива. С тези доводи моли НП да бъде отменено. Алтернативно
отправя искане за изменение на НП и налагане на наказание към предвидения
минимум.
Ответната страна в производството – ТД на НАП - Бургас, оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
На 24.06.2017г.
от свидетеля С. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, съвместно със
Славчо Димитров – инспектор в ОД на МВР Бургас, била извършена проверка на търговски
обект – пункт за отдаване на електрически триколки за ползване от туристи,
находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, пред хотел „Фиеста”, на крайбрежната алея,
стопанисван от ЕТ „П.– П.М.”. За резултатите от проверката бил съставен
протокол за извършена проверка № 0228521 от 24.06.2017г. От проверяващите била
извършена проверка на документите, съставени от търговеца, при която се установило,
че в пункта се намира кочан с договори, на който бланките са индигирани, като
единият екземпляр отива за клиента, а другият остава към кочана. Проверката
била извършена в присъствието на П.М., който пред проверяващите вписал дата
23.06.2017г. на три от установените договори. Св. С. възприел, че в договорите
е вписано извършването на услуга – отдаване на триколки под наем. Установил, че
електрическите триколки по тях са използвани и са заплатени съответните суми –
15 лв. по договор № 12 от 23.06.2017г., 10 лв. по договор № 14 от 23.06.2017г.
и 20 лв. по договор № 15 от 23.06.2017г. Впоследствие от проверяващите била
извършена проверка и на документи, издадени от касовия апарат в обекта, при
която се установило, че за 23.06.2017г. няма регистриран оборот. С оглед
констатираните обстоятелства св. С. съставил на дружеството АУАН № F309175 от 26.06.2017г. за
извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г., който бил връчен на физическото лице търговец. Въз основа на
АУАН е издадено и процесното НП, с което жалбоподателят е наказан за неиздаване
на фискален бон във връзка с получено плащане по договор № 14 от 23.06.2017г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства АУАН № F309175 от 26.06.2017г., протокол за извършена проверка №
0228521 от 24.06.2016г., разпечатки от използваното в обекта фискално
устройство, заповед № ЗЦУ – 1582/23.12.2015г. на изпълнителния директор на НАП,
свидетелските показания на актосъставителя С.. Посочените доказателства си
кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин. Самият жалбоподател възразява за първи път срещу
установените факти едва с жалбата до съда, като твърди, че не е извършвано
плащане. На първо място за резултатите от проверката е съставен протокол, който
представлява официален документ, съставен по реда на чл. 110, ал. 4 от ДОПК и
чл. 50, ал. 1 от ДОПК. С него се удостоверяват резултатите от дадена проверка,
извършена от органи на НАП. В качеството си на такъв документ и по арг. от чл.
50, ал. 1 от ДОПК протоколът е доказателство за извършените от и пред органа по
приходите действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В
протокола изрично са вписани констатациите на проверяващите относно наличието плащане.
Физическото лице търговец е подписало протокола без възражения. Впоследствие
тези факти са намерили отражение и в АУАН, който също е подписан без възражения
от П.М.. Показанията на св. С. потвърждават съдържанието на съставения
протокол, като освен това същият не е оспорен в процеса. Ето защо са налице
достатъчно доказателства в насока, че при извършена проверка на документите,
съхранявани в обекта на жалбоподателя, проверяващите са констатирали извършени
плащания за услуга, за които не са издавани фискални бонове.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед №
ЗЦУ – 1582/23.12.2015г. на изпълнителния директор на НАП) в
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка съдът не възприема възраженията на жалбоподателя, че
издаването на три наказателни постановления въз основа на един АУАН
представлява нарушение.
Видно от АУАН за предоставени услуги за наем на триколки,
са извършвани плащания в брой на 23.06.2017г. Отразено е, че за тези продажби
не са издавани фискални бонове. Ето защо не може да бъде споделена тезата на
жалбоподателя, че актосъставителят е приел наличието на едно плащане по всички услуги.
Точно обратното – актосъставителят е приел, че във връзка с три различни
плащания, направени на три различни основания, не са издадени фискални бонове.
Същевременно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата е изрична и е в насока,
че касова бележка следва да се издава за всяка продажба. Следователно от текста
на АУАН за жалбоподателя е станало ясно, че му се вменява извършването на три
нарушения по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Съдът не споделя и
възражението на жалбоподателя, че след като му е съставена една Заповед за
налагане на ПАМ, то нарушението му е едно. Издаването на сочения
административен акт не може да бъде вземано предвид при формиране на изводите
по настоящото дело, доколкото няма никаква връзка с
административнонаказателното производство. Наред с това от текста на АУАН и НП
се установяват всички елементи от обективната страна на претендираното
нарушение, а именно: отдаване на електрически триколки под наем от търговец,
заплащането в брой на цените по тези договори в полза на търговеца и
неиздаването на касов бон за това плащане. Както се установява от фактическа
страна по делото нарушението е установено при проверка на документи в обекта и
установяването му е документирано в официален документ, подписан без възражения
от физическото лице търговец. Налага се извод, че всички релевантни за
процесното нарушение факти са установени и доказани по настоящото дело, поради
което липсата в текста на АУАН и НП на посочените в жалбата факти не
представлява нарушение на процесуалните правила.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния закон, които
да обуславят неговата отмяна.
За извършеното от ЕТ нарушение в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС се предвижда наказание „имуществена санкция”
в размер от 500 лв. до 2000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя
санкция в размер от 1000 лв. При определяне на наказанието при условията на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което
следва да се наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния
предвиден размер в санкционната норма - 500 лв.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание
„имуществена санкция”, като размерът се намали от 1000 лв. на 500 лв., а в
останалата част следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1600 от 20.07.2017г.,
издадено от заместник - директора на ТД на НАП гр. Бургас, с което на ЕТ „П.- П.М.”, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС,
за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 1000 лв., като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 1000 лв. на 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: