Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.Т., 24.10.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Районен съд – Г.Т.на тридесет и
първи май две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател: Росен С.
при участието на секретаря Радостина
Стоянова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 28 по описа
за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба с вх.№282/24.01.2020г. от Д.И.В. с ЕГН - **********,***, чрез адв. В.К. *** със съдебен адрес:***, срещу „С.-1” ЕООД с
ЕИК/ПИК: ***, седалище и
адрес на управление: с. В., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „Втора” №2, представлявано
от управителя С.Р.С., да заплати незаплатена рента за стопанската 2017/2018г,
равняваща се на 80.00 лева на декар или общо за годината на стойност 1480.08
лева, в едно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба да окончателното плащане.
Претендират се сторените
разноски. Релевирани са доказателствени искания.
По искане на страните предвид
разпоредбите на чл. 229, ал.1, т.1 от ГПК производството е било спряно. По
искане на ищеца производството е възобновено на 04.01.2021г.
С определение от 31.05.2022г.
съдът е допуснал исканото от ищеца изменение в размера на исковата претенция, а
именно предявява се иск в размер на 1203.17лева.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства:
Ищецът твърди, че е собственик на
земеделски земи: нива, представляваща имот № 011025 в масив 011, парцел 025 с
площ от 15,001 дка, в землището на с.В., общ.Г.Т., обл.Д.
и нива, представляваща имот № 011026 в масив 011, парцел 026 с площ от 11,625
дка, в землището на с.В., общ.Г.Т., обл.Д., които се
обработвали от ответника, на основание договор за наем подписан на 30.01.2017г.
за срок от 1 /една/ стопанска година, в който договор е уговорено наемно
възнаграждение в размер на 35% /тридесет и пет процента/ от паричната стойност
на продукцията, дължимо след изтичането на всяка стопанска година и след
реализацията на продукцията.
Твърди се, че към момента на
подаването на исковата молба ответника по делото е получил сума в размер на
650лева, като договора е подписан за стопанската 2017/2018г. и се претендира за
сумата от 1480,08лева.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба, с който се
оспорва размера на предявения иск и заявява, че не е дал повод за завеждане на
иска, като в същото време са изложени следните твърдения и възражения:
Твърди се, че през стопанската
2017/2018г. са обработвани от ответното дружество 26,627 дка земеделска земя,
собственост на ищеца представляващи общата площ от имот 011025 с площ от 15,002
дка и имот №011026 с площ от 11,625 дка в землището на с. В., общ.Г.Т..
Твърди се, че ищеца е извършвал
комуникация с управителя на ответното дружество чрез своя брат В. И.В..
Твърди се, че дължимата по
договора наемна цена от ответното дружество към ищеца за стопанската
2017/2018г. , съгласно договора е в размер на 1331,35 лв. / хиляда триста
тридесет и един лева тридесет и пет стотинки/, т.е. по 50 лв. на декар
земеделска земя, съгласно счетоводните записвания на дружеството за 35 % от
паричната стойност на продукцията.
Твърди се, че през 2019г.
ответното дружество чрез брата на ищеца В. И.В. е заплатило чрез РКО, в брой
сума в размер на 1300 /хиляда и триста / лева , разпределена по 650 /шестотин и петдесет/ лева за двамата, представляваща
частично заплащане на наемна цена за стопанската 2017/2018г. за наетите под
наем имоти 011025 дка с площ от 15,002 дка и имот №011026 с площ от 11,625 -
собственост на Д.И.В. и имот 011024 с площ от 15,001 дка и имот №011027 с площ
от 11,625 дка собственост на В. И.В. в землището на с. В., общ.Г.Т..
Твърди се, че за заплащането на
другата част е бил уведомен брата на ищеца, както са се провеждали за начина на
плащане на оС.алата част от
задължението, а след проведената последна среща В. И.В., братът на ищеца отказал
да получи дължимата сума за наемни вноски по двата договора за всеки един от
двамата братя по 680, 35 лв. /шестотин и осемдесет
лева тридесет и пет стотинки/, изрично забранил да бъдат преведени по банков
път, като претендирал за по 80 лв. на декар.
Районен съд – Г.Т., като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за уС.овено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 232 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на наемни възнаграждения
за стопанската 2017/2018г. съгласно договор за наем на земеделска земя,
приложен и подробно описан в исковата молба, ведно със законната лихва считано
от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното заплащане.
Претендират се и направените
разноски в исковото производство.
Не оспорва, че между ответника и ищеца
е сключен Договор за наем на земеделска земя, на процесния имот, чийто срок на
действие е изтекъл с приключване на стопанската 2017/2018 година.
Не се оспорва, че ответникът е
получил сума в размер на 650лева, представляваща част от наемната цена.
Не се оспорва, че собствеността
на имотите.
Оспорва се размера на дължимата
сума
Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК, ищецът следва да уС.ови
при условията на пълно и главно доказване, че ответникът му дължи неиздължено
възнаграждение по договор за наем на земеделска земя за стопанската 2017/2018
година съобразно сключен Договор за наем на земеделска земя от 12.11.1917г.
В тежест на ответникът е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението си
за заплащане на наемно възнаграждение по процесния договор надлежно и изцяло, и
не дължи такова възнаграждение на ищеца.
От приложените по делото
доказателства съдът намира за уС.овена следната фактическа
обС.овка:
Съдът приема, че с оглед на
приетите доказателства по делото се уС.овява, че ищецът
В. е собственик на 26,627 дка земеделска земя, собственост на ищеца
представляващи общата площ от имот 011025 с площ от 15,002 дка и имот №011026 с
площ от 11,625 дка в землището на с. В., общ. Г.Т.. Ответникът е получил
сума в размер на 650лева, представляваща част от дължимо наемно възнаграждение
по процесния договор.
От заключението на вещото лице се
уС.овява, че на ищеца е изплатена авансово за
стопанската 2017/2018г. сума в размер на 650.0 лева.
Дължимото наемно възнаграждение по процесния договор е общо в размер на 1853.17
лева, като оставаща дължима сума след спадане на плащането в размер на 650 лева
е 1203.17 лева.
Дължимия остатък за неплатено
наемно възнаграждение за стопанската 2017/2018г е в размер на 1203.17 лева.
Поради това, предявеният иск се
явява доказан по основание, а размерът им е уС.овен
от заключението на вещото лице по ССЕ.
С оглед основателността на иска,
основателна се явява и претенцията по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Съгласно договора за
наем, ответникът изпада в забава след изтичане на стопанската година - или от
01.01 на годината следваща изтичането на стопанската година.
При горните мотиви съдът намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 232 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора на ищеца
се следват разноски. Срещу разноските, заплатени от ищеца за адвокатско възнаграждение,
ответникът е предявил възражение за прекомерност. Съдът намира, че заплатеното
възнаграждение в размер на 600лева с включен ДДС, се явява адекватно с оглед
естеството на воденото производство, неговата правна и фактическа сложност. Ответникът
дължи и 59.20 лева, представляващи заплатена държавна такса и сумата в размер
на 300лева. представляващи депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното, Районен
съд – Г.Т.,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
„С.-1” ЕООД с ЕИК/ПИК: *********,
седалище и адрес на управление: с. В., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „Втора”
№2, представлявано от управителя С.Р.С. с ЕГН - **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.В.
с ЕГН - **********,***, сумите от:
1) 1203.17 (хиляда двеста и
три лева и седемнадесет стотинки), представляваща главница по Договор за наем
на земеделска земя от 12.11.1917г., ведно със законната лихва върху сумата, от
датата на подаване на исковата молба 24.20.2020г. до окончателно изплащане на
вземането.
2) 959.20 лв. /деветстотин петдесет и девет
лева и двадесет стотинки/, от които: 59.20 лв. - платената държавна такса, 300
лв. – депозит вещо лице, 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Банкова
сметка, ***ата сума в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, IB AN: BG 08 FINV 9150
10BGN0LVE6, BIC : ***.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Окръжен съд – Д., в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
препис от решението да се връчи на страните.
Съдия: