Р Е Ш Е Н И Е
№ 2380
град Пловдив, 13.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети
състав, в открито заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 1789 по описа за 2022 година, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Делото е образувано по искова
молба, предявена от К.Н.А., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив,
със съдебен адрес:***, чрез адв.В.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания за здравето и живота му, обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологичен дискомфорт и т.н., причинени му при пребиваването му за
периода от 01.01.2021г. до 06.07.2022г. /датата на подаване на исковата молба/
в Затвор гр.Пловдив. Ищецът посочва следните оплаквания: през цялото време на
изтърпяване на наказанията е бил в пренаселени килии - под 3 кв. м. нетна площ;
липса на постоянно течаща топла; наличие на гризачи и дървеници и хлебарки.
Редовно призован, ищецът, в
съдебното заседание се явява лично и с адв.С. и поддържа исковата молба. С
исковата молба претендира за присъждане на направените по делото разноски в
размер на 10 лева за внесена ДТ.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, чрез процесуалния си представител ст.юрк.Ч., в съдебно
заседание и в представен по делото писмен отговор оспорва предявените искови претенции
по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция
по основание и размер.
По данни от писмен отговор и
справка рег.№ 3918/29.07.2022г. /л.34/ от Затвор Пловдив, се установява, че К.Н.А.
търпи наказание „лишаване от свобода” в Затвора-Пловдив от 19.02.2021г. до 28.06.2022г.,
когато е освободен.
В становища /л.35-36, л.37-38 и
л.40-41/ е посочена подробна информация за спалните помещения, в които е
настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението,
квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя
настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м. Видно от приложеното, за периодите от
02.03.2021г. до 15.03.2021г., от 20.04.2021г. до 26.04.2021г., от 21.05.2021г.
до 22.06.2021г., от 25.06.2021г. до 12.07.2021г., от 20.07.2021г. до
09.12.2021г., от 05.01.2022г. до 09.01.2022г., от 14.01.2022г. до 16.01.2022г.,
от 19.01.2022г. до 26.01.2022г., от 28.01.2022г. до 06.02.2022г., от
22.03.2022г. до 27.03.2022г., от 21.04.2022г. до 06.06.2022г. и от 09.06.2022г.
до 15.06.2022г. в помещение №58 на пост V и помещение №27 в трета група,
ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него се е
проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали под 4 кв. м.
нетна площ на човек.
За останалата част от исковия
период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от
свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 и
повече кв. метра нетна площ на човек.
В представените от ответника и
неоспорени становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор
Пловдив, се посочва, че всяко спално помещение е обзаведено с легло и шкаф. На
всички л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно график за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а
работещите имат достъп до баня всеки работен ден. За всеки от настанените л.св.,
има постоянен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. Отоплението се
извършва посредством централно-локално парно отопление. Проветряването е по
желание на лишените от свобода като могат да правят това и чрез отваряне на
прозорците. Редовно се извършват ДДД обработки. На пост V е извършен
ремонт, при който са подменени изцяла подова настилка, боя и дограма в спалните
помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета. През периода 21.05.2021г. до
29.06.2022г., когато е бил настанен в трета група, л.св. А. не е подавал молби
против условията в Затвора-Пловдив.
В становището сесочи, че на всеки
л.св. се осигурява комплект спално бельо и завивки като при желание от страна
на л.св. домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими, а л.св. има
право и да получава от близките си бельо и завивки. През периода на изтърпяване
на наказанието на л.св. А., не са
правени основни ремонти на стаите, в които е пребивавал същия /становище на л.43/,
но са извършвани текущи ремонти като се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др., не се
допускат счупени прозорци /същите се подменят своевременно/. По данни от ГДИН е
сключен договор за ДДД обработка на всички помещения в затворите, която се
извършва по утвърден график. По делото са представени приемо-предавателни
протоколи по месеци, за извършена ДДД обработка през 2021г. и 2022г.
По делото е разпитан като
свидетел М.Р.Л.. Свидетелят Л. заявява,
че познава ищеца, защото през цялата 2021г. били в една килия. Сочи, че
килията, в която били заедно била пренаселена и тясна. Имало само тясни
пътечки, по които да се минава. Твърди, че вечерно време в Затвора-Пловдив
токът се спира по режим и в стаите става непрогледен мрак и е трудно да се
отиде до тоалетна. Свидетелят сочи и че в килиите има дървеници, които хапят по
цяла нощ. Има и хлебарки. Топла вода няма, има само студена, но и тя спирала
лятото за по няколко часа. Свидетелят е виждал, че често се пръска често против
хлебарки и дървеници, но няма ефект.
Административен съд – гр.
Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Както вече
се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за
периода от 01.01.2021г. до 06.07.2022г. /датата на подаване на исковата молба/
в Затвор гр.Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На първо място следва да бъде
съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се
разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото
производство – ГДИН, със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
На следващо място е необходимо да
се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като
предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение,
действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като
противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета основателност
на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да
бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3
ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода
като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би
могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата
на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС осъдените
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
като в ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Все в тази насока следва да се
посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Според ал.5 от посочената разпоредба,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и
материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през
1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за
третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на
обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на
престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и
социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от
13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за
зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:
“10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят
и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете
трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е
задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат.“.
При разрешаване на настоящия
правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на
Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани
срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията,
произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода/решение от
10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по
делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу
България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение
от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К. срещу България, решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/. В посочените съдебни
решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение
на чл. 3 от Конвенцията.
С оглед посочения в исковата
молба период и представените от ответника доказателства, съдът констатира, че
ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив в периода от 19.02.2021г. до
28.06.2022г., като на 29.06.2022г. ищецът е бил освободен. Поради посоченото,
исковата претенция по отношение Затвор-Пловдив, която е за периода от 01.01.2021г.
до 18.02.2021г. и от 29.06.2022г. до 06.07.2022г. следва да бъде отхвърлена,
доколкото не се установява в така посочения период, лицето да е било на
територията на Затвора-Пловдив.
Искът следва да бъде разгледан по
същество за периода от 19.02.2021г. до 28.06.2022г. когато ищецът е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив. За посочения
исков период от събраните и описани по-горе доказателства се установява, че
ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., изключение правят периодите
от 19.02.2021г. до 01.03.2021г., от 16.03.2021г. до 19.04.2021г., от
27.04.2021г. до 21.05.2021г., от 23.06.2021г. до 24.06.2021г., от 13.07.2021г.
до 19.07.2021г., от 10.12.2021г. до 04.01.2022г., от 10.01.2022г. до
13.01.2022г., от 17.01.2022г. до 18.01.2022г., на 27.01.2022г., от 07.02.2022г.
до 21.03.2022г., от 28.03.2022г. до 20.04.2022г., от 07.06.2022г. до
08.06.2022г. и от 16.06.2022г. до 28.06.2022г.
Последното, съгласно практиката
на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази насока са и показанията на разпитаните по
делото свидетели.
През исковия период не се
установява нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения, в
които е пребивавал А. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща
студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от
ответника становища, се сочи, че в Затвора-Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода.
Неоснователни са оплакванията за
наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков период. Това е
така, защото от страна на ответника са изложени твърдения за извършени в
Затвора-Пловдив ДДД обработки, като за това са представени доказателства по
месеци и години, а именно за годините 2021г. - 2022г., че такива дейности са
били договорени, съответно изпълнени.
При така изложеното действително се
установяват част от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС,
както са описани по-горе, при което на ищецът следва да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част
от периодите, както са посочено по-горе, съответно и за отделни части от
доказаните периоди, както и поради това, че са доказани само част от твърдените
нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид
частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на
обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността
на периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието,
естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през
който е търпял неприемливите условия в Затвор-Пловдив, (общо 299
дни), според настоящия състав обезщетението, което е най-справедливо в този
случай да се присъди, е в размер на 2 392
лева при съобразяване цялостната практика на ВАС по идентични дела.
Съдът счита същата за основателна претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за
условията в затвора Пловдив. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД № 3/2004 от ОСГК: „При незаконни актове
на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението … е влизане в сила на решението,
с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е
моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи – от момента на преустановяването им“. В случая
преустановяването на процесните незаконосъобразни действия и бездействия е
станало на 29.06.2022г., когато К.А. ***. Ето защо лихви върху сумата на
обезщетението в размер на 2 392, следва да му бъдат присъдени от 29.06.2022г.
до окончателното изплащане на съответните задължения.
С оглед изхода от спора,
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски,
съгласно разпоредбата на чл.286, ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се
уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира се, че разноските,
направени и претендирани от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената
държавна такса.
По отношение на претендираното от
ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да
се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е
водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е
предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286
ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка
с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че
такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на К.Н.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, сумата от 2 392 (две хиляди триста
деветдесет и два лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на
престоя му в Затвор Пловдив,
за периода от 01.01.2021г. до 06.07.2022г. ведно със законна лихва, считано от 29.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен
размер от 50 000 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на К.Н.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, сумата от 10
(десет) лв., представляваща направените по делото разноски за ДТ.
ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на
разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- София.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: