№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 262/2022г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Варна, чрез юрк.Д.О.,
против Решение № 1172/22.12.2021г. на ВРС,
ХХХVІ-ти състав, постановено по НАХД № 3026/2021г. по описа на същия съд, с
което е отменено НП № 03-012719/25.06.2020г. на директора на ДИТ-Варна, с което
на Специализирано предприятие „Опитна станция по лозарство и винарство“ - Варна
към Държавно предприятие „Научно-производствен център“, /СП „ОСЛВ-Варна“ към ДП
„НПЦ“/, за нарушение на чл.128, т.2, вр.чл.270, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ и
на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв.
Касаторът твърди неправилност
на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че съдът неправилно е тълкувал
качеството „работодател“ като е приел, че такъв се явява физическото лице,
заемащо длъжността „директор“ на специализираното поделение на държавното
предприятие, а не юридическото образувание - специализирано поделение „Опитна
станция по лозарство и винарство Варна“. По същество твърди, че с изготвената
от счетоводителя на предприятието и подписана от работодателя справка, се
признава допуснато нарушение към всички служители, които са положили
добросъвестно труд [през съответния месец] и на които към момента на проверката не им е било изплатено
трудовото възнаграждение за положения труд. По силата на действащото
законодателство и представените при проверката Вътрешни правила за организация
на работната заплата, възнаграждението за положения труд е следвало да бъде
изплатено в срок до 25-то число на следващия месец, като съобразявайки почивни
и работни дни, за дата на нарушението е приет денят, следващ деня на изтичане
на законоустановения срок за плащане. Безспорно е установено и че нарушението
не е било отстранено веднага след извършване на документалната проверка и преди
съставяне на АУАН.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от юрк.О., която поддържа жалбата. Моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди
наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът - СП
„ОСЛВ-Варна“ към ДП „НПЦ“, чрез процесуалния си представител адв.Д.В., оспорва
касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор вх.№ 5750/28.01.2022г.
Намира за правилен извода на ВРС, че неправилно е определен субектът на
административнонаказателна отговорност и излага подробни съображения в тази
връзка. Сочи и че в АУАН и НП не са описани фактите, които са пряко относими
към съставомерността на деянието. Не е ясно на кои лица не са били изплатени
трудовите възнаграждения, дали са били изплатени изцяло, или отчасти, съответно
– каква е неизплатената част от възнагражденията. Счита, че непосочването на
кое лице какво трудово възнаграждение се е дължало, препятства възможността на
санкционираното лице да обори твърденията на АНО относно размера на трудовите
възнаграждения, респ. да представи доказателства, че същите са били изплатени. Твърди
и че в АУАН и НП не са описани фактите, въз основа на които е направен извод,
че нарушението е извършено именно на 26.07.2019г. Навежда доводи и за липса на
осъществен състав на нарушение от обективна страна, т.к. неизплащането на
възнагражденията се дължи на липсата на преведени средства от държавното
предприятие, като специализираното поделение не разполага със собствени
средства и бюджет. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че ВРС е постановил решението си при спазване на процесуалните правила и
на закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства ВРС е установил от фактическа страна, че на
05.05.2020г. служители на ДИТ-Варна извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на СП „ОСЛВ-Варна“ при ДП „НПЦ“, в обект - „Винарска изба“,
гр.Варна. При проверката било установено, че не са изплатени дължимите трудови
възнаграждения за периода м.януари - м.декември 2019г. на различни работници на
поделението. При извършване на проверката присъствал директорът на
предприятието Ф.Г.К.. На проверяващите били представени следните документи:
Подписана от К. Справка от 26.05.2020г. за
начислени, изплатени и неизплатени трудови възнаграждения в СП „ОСЛВ-Варна“ към
ДП „НПЦ“ за периода януари 2019г. - април 2020г; заверено за вярност авизо за бюджетно платежно нареждане от
03.08.2020г., за преведени суми както следва: 3587,75лв. по сметка на РАП;
3684,11лв. по сметка на И.С.И.; 1412,30лв. по сметка на АМГ; 4973,48лв. по
сметка на МНД; 2912,47лв. по сметка на НГР; 2542,68лв. по сметка на СКС.
Проверката била документирана с Протокол № ПР2009344 от 26.05.2020г., с който в
т.6 било констатирано, че за м.юни 2019г. не са изплатени дължимите уговорени
трудови възнаграждения на четирима работници и служители, в размер на
1491,65лв. Прието било, че на 26.07.2019г. (към която дата е следвало да се
изплати възнаграждението в пълен размер) е извършено нарушение на чл.128, т.2,
вр.чл.270, ал.3 от КТ, за което срещу СП „ОСЛВ-Варна“ към ДП „НПЦ“ е съставен
АУАН № 03-012719/29.05.2020г., а въз основа на него е издадено НП №
03-012719/25.06.2020г., с което на поделението е наложена имуществена санкция в
размер на 2000лв.
От правна страна ВРС е
приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи, при спазване на
сроковете по чл.34 от ЗАНН и на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, но при
неправилно определяне на субекта на административнонаказателна отговорност и
при съществено нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
За да приеме, че
неправилно е определен субекта на отговорността, ВРС се е аргументирал със
следното: Съгласно чл.6, ал.2 от Закона за селскостопанската академия /ЗСА/,
Държавно предприятие „Научно-производствен център“ е юридическо лице със статут
на държавно предприятие по чл.62, ал.3 от ТЗ. Според чл.9, ал.3 от ЗСА, ДП „НПЦ“
има двустепенна структура: 1/ централно управление и 2/ специализирани поделения
/СП/, като последните съгласно ал.6 на с.р. се ръководят и представляват от
директори, назначени от директора на държавното предприятие за срок от 4
години. По силата на чл.9, ал.6, т.4 от ЗСА, СП са работодатели по смисъла на
§1, т.1 от ДР на КТ. Според чл.64, ал.2 от Устройствения правилник на
Селскостопанската академия, директорът на СП е работодател на служителите в
специализираното поделение по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. При така
очертаната правна уредба ВРС е приел, че субект на административното нарушение е
директорът на СП, а не самото предприятие. Изложени са и мотиви, че в нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление не съдържа точно
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, т.к. не са
посочени имената на работниците и служителите с неизплатено за м.06.2019г.
трудово възнаграждение, като по този начин е нарушено правото на защита на
санкционираното лице. От описанието на нарушението следва, че не са изплатени в
срок трудовите възнаграждения на четирима работници в различен размер, т.е.
налице са четири отделни деяния, осъществяващи поотделно състав на
административно нарушение.
Така постановеното
решение е правилно.
Основателно касаторът
твърди, че изводът на ВРС за погрешно определяне на субекта на
административнонаказателна отговорност е неправилен.
Разпоредбата на чл.64,
ал.2, т.7 от Устройствения правилник на Селскостопанската академия не следва да
се тълкува изолирано, а в съответствие с разпоредба на чл.9, ал.6, т.4 от ЗСА,
според която макар да не са отделни юридически лица, специализираните поделения
съгласно приложение № 3 към ДП „НПЦ“, са работодатели по смисъла на §1, т.1 от
ДР на КТ. Поради това правилно АНО е приел, че след като има качеството на
работодател, именно СП следва да носи отговорност по чл.414, ал.1 от КТ за
нарушение на чл.128, т.2, вр.чл.270,
ал.2 от КТ.
Правилно обаче ВРС е
приел, че процесното НП е съставено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Отговорността
на СП
„ОСЛВ-Варна“ към ДП „НПЦ“ е ангажирана за нарушение на чл.128, т.2 от КТ,
вр.чл.270, ал.3 от КТ - за това, че в качеството на работодател, не е изплатило
дължимите трудови възнаграждения за месец юни 2019г. на четирима работници в общ
размер 1491,65лв.
Разпоредбата
на чл.128 от КТ задължава работодателя в установените срокове да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд (т.1) и да изплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа (т.2). Съгласно чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение
се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или
по писмено искане - на негови близки.
При
тази правна регламентация и доколкото трудовото възнаграждение е елемент и
дължима престация по конкретен трудов договор, неизплащането му на всеки един
работник или служител представлява самостоятелно административно нарушение.
Тоест, както правилно е приел ВРС, в случая са извършени 4бр. отделни
административни нарушения, поради което от съдържанието на АУАН и НП не става
ясна волята на АНО за кое от всички нарушения се санкционира предприятието.
Отделно,
нарушена е и императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН, изискваща за всяко
отделно нарушение да се налага отделно наказание, като без значение е
обстоятелството, че се касае за идентични по вид изпълнителни деяния,
осъществени в един и същ период от време.
По
отношение на всеки един работник и служител е допуснато самостоятелно
административно нарушение, което е следвало да бъде индивидуализирано и
санкционирано поотделно. Няма пречка всички извършени нарушения да се
констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление, но при
определяне на санкция за всяко едно от нарушенията, което в случая не е
сторено.
Като
е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като
валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН полза на
СП
„ОСЛВ-Варна“ към ДП „НПЦ“ следва да се присъдят сторените в касационното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., които
видно от представения договор за правна защита и съдействие серия Б №
302375/18.01.2022г., са изплатени изцяло в брой. Извършването на разноски пред
ВРС не е доказано.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2, Варненският административен съд,
I-ви тричленен състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1172/22.12.2021г. на ВРС, ХХХVІ-ти
състав, постановено по НАХД № 3026/2021г.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда“ - Варна да заплати на Специализирано поделение „Опитна станция по
лозарство и винарство – Варна“ към „Държавно предприятие „Научно-производствен
център“, БУЛСТАТ 2054076780016, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
кв.Вл.Варненчик, „Винарска изба“, представлявано от директора Ф.Г.К., разноски
за касационното производство в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.