Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на пети юни през
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Долапчиева гр. дело № 16875 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение от 09.04.2015 г., постановено по гр. д. № 20898/2011 г., по
описа на СРС, 42 състав, ответникът Л.С.С. е осъден да заплати на основание чл.
31, ал. 2 ЗС на ищцата Е.Н.Д. сумата от 1071,17 лева – обезщетение за лишаване
от ползване на съсобствен имот за периода 17.05.2008 г. – 31.10.2008 г., като
искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1071,17 лева до пълния
предявен размер от 9 349 лева и за периода 01.11.2008 г. – 17.05.2011 г. С
решението ответникът Л.С.П. е осъдена да заплати на ищцата Е.Н.Д. на основание
чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 535,58 лева – обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот за периода 17.05.2008 г. – 31.10.2008 г., като искът за
отхвърлен за разликата над уважения размер от 535,58 лева до пълния предявен
размер от 9 349 лева и за периода 01.11.2008 г. – 17.05.2011 г. Отхвърлен
е и предявеният от И. Н. Д. срещу Л.С.П. и Л.С.С. иск с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС за осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца при
условията на солидарност сумата от 9 349 лева – обезщетение за ползване на
съсобствен имот за периода 17.05.2008 г. – 17.05.2011 г. С решението на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК двамата ответници са осъдени да заплатят на Е.Н.Д.
сумата от 184,57 лева – разноски по делото.
Срещу решението в частта, в която са отхвърлени
предявените срещу ответниците искове, е постъпила въззивна жалба от Е.Н.Д. и от
И.И.Д. и Ф.И.Д. - наследници на И. Н. Д., починал след приключване на устните
състезания пред СРС. Жалбоподателите поддържат, че по делото е установено
отправянето на писмена покана от наследодателя на И.И.Д. и Ф.И.Д. до двамата
ответници, поради което и последните дължат плащане на обезщетение. Считат, че
нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС не поставя изискване искането да бъде изрично
формулирано в отделно самостоятелно изявление и че не е налице пречка
съсобственик да се присъедини към вече отправена писмена покана от друг
съсобственик. По отношение на предявения от Е.Д. иск се поддържа, че по делото
е установено, че ответниците са препятствали достъпа на ищцата до имота и в
периода след м.11.2008 г., за което са изложени подробни съображения. По така
изложените доводи жалбоподателите молят за отмяна на решението на СРС в
обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в
цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от Л.С.С., починал в хода на въззивното производство, като на
осн. чл. 227 ГПК в правата му са конституирани наследниците по закон – С.Л.С. и
С.Л.С.. В отговора на жалбата е изразено становище за правилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част, с искане въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС потвърдено в тази част.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.
При изпълнение
правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият състав намира обжалваното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо, а по същество за частично
неправилно по следните съображения:
Предмет на въззивна
проверка е първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени
предявените искове, като в останалата част решението на СРС не е обжалвано и е
влязло в сила.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с предявени обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен между страните имот.
За да възникне притезателното право за заплащане на
обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в
обективната действителност да са възникнали следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена; 2) тя да се ползва лично
само от един от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез
фактически и правни действия останалите съсобственици да ползват вещта
съобразно нейното предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да
е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати
обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик
съобразно неговите вещни права. Тези правнорелевантни обстоятелства, от които
възниква спорното притезателно право, следва да бъдат установени в процеса на
доказване чрез главно и пълно доказване от страната, която ги навежда.
По делото не е спорно,
а и от представените съдебни решения се установява, че страните по делото са
съсобственици на недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. София, бул. „*********,
със застроена площ 147,09 кв. м., ведно с 33,33% от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място при следните дялове – 4/12 идеални части
за Л.С., чиито правоприемници са С.Л.С.
и С.Л.С., 2/12 идеални части за Л.П., 3/12 идеални части за Е.Д. и 3/12 идеални
части за И.Д., чиито правоприемници са И.И.Д. и Ф.И.Д.. Не се спори на етапа на
въззивното производство и че до м.11.2008 г. ответниците Л.П. и починалия в
хода на делото С.С. са ползвали процесния имот.
Основният спорен по
делото въпрос е относно наличието на писмено поискване от страна на И.Д. до С.С.
и Л.П. по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползите от използването на процесния апартамент, както и дали е било налице
препятстване на ползването от страна на последните в периода от м.11.2008 г. до
17.05.2011 г., т.е. след отправяне на нотариалната покана от тях до Е.Д. и И.Д.
за предоставяне на ключовете от имота, до датата на подаване на исковата молба.
Претеницята си,
встъпилите в правата на починалия ищец И. Н. Д. - И.И.Д. и Ф.И.Д., основават на
представените по делото нотариални покани – първата отправена от ищцата Д. до
ответницата П. и до С.С., връчена на 17.05.2008 г., с която ищцата отправя
искане до последните за заплащане на месечно обезщетение за ползване на имота в
размер на ½ част от пазарния наем, а именно сумата от 600 евро месечно.
Втората покана, на която се позовават жалбоподателите е адресираната до
ответниците нотариална покана от И.Д. и Е.Д., надлежно връчена на 16.07.2008
г., с която същите канят адресатите в тридневен срок от получаването на
поканата да определят ден и час, в които да им предоставят ключовете за
процесния имот, а ако не се отзоват на поканата, са посочили, че „остава в сила
обезщетението“, което им дължат съгласно нотариалната покана, връчена на
17.05.2008 г. При тези обстоятелства не могат да бъдат споделени изводите на
първоинстанционния съд, че така отправеното изявление във втората нотариална
покана не представлява писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС от
страна на И.Д. за заплащане на обезщетение.
Съгласно разясненията на ТР № 7/2012 год. на ОСГК на ВКС по приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС
задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. В този смисъл в
разглеждания случай изявленията в поканата от 16.07.2008 г. са достатъчни за
извод, че е налице писмено поискване и от страна на И.Д. за заплащане на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. На следващо място съгласно задължителната за
съдилищата практика е достатъчно съсобственикът веднъж да отправи покана за
плащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС и тя има действие занапред,
неограничено във времето (в този смисъл решение № 351/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановеното по реда на чл. 290 ГПК). При това положение независимо от
посоченото в поканата от 16.07.2008 г. за дължимост на обезщетението по чл. 31,
ал. 2 ЗС от датата на предходната покана – 17.05.2008 г., дължимото такова на И.Д.
е именно от датата на получаване от адресатите на втората нотариална покана –
16.07.2008 г., доколкото първата е отправена единствено от ищцата Е.Д..
По отношение на крайния период на дължимост на обезщетението по чл. 31,
ал. 2 ЗС следва да бъдат споделени изводите на СРС, че такова се дължи до м.11.2008
г., когато е отправена и нотариалната покана от ответницата Л.П. и от Л.С. до Е.Д.
и И.Д. за предаване на последните на ключа от съсобствения имот.
Съгласно
ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС правото на обезщетение се дължи само за времето,
през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ
съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му или му
е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай
няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Ето защо и отправянето на
нотариалната покана до Е.Д. и И.Д. за среща, на която да им бъде предаден ключа
от апартамента, наред с изричния отказ на Д., обективиран в констативния
протокол от 18.11.2008 г. за получаването му, налагат извод, че от този момент
насетне за ответницата П. и за Л.С. е налице основание за освобождаването им
отговорност за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Такова е налице,
както по отношение на претенцията на ищцата Д. /с оглед изричния й отказ да
приеме ключа, отразен в Констативния протокол/, така и по отношение на тази на
правоприемниците на И.Д. /с оглед отбелязванията в Констативния протокол, че
нотариалната покана от 11.11.2008 г. е редовно връчена на адресатите, което
сочи за надлежно отправено и до двамата предложение да ползват имота според
правата им в съсобствеността/. Поради това са неоснователни доводите на
жалбоподателите, че с предаването на ключовете не било налице надлежно
предаване на владението. Именно с получаването на ключовете Е.Д. и И.Д. биха
имали достъп до процесния имот, като извод в обратен смисъл не се обуславя от
останалите събрани по делото доказателства при дължимото от ищците главно и
пълно доказване на възпрепятстването на ползването на имота в периода от
м.11.2008 г. насетне.
При така изложените съображения следва
да се приеме, че предявените искове за периода от м.11.2008 г. до 17.05.2011 г.
са неоснователни, поради което и правилно са били отхвърлени. От друга страна предвид
изложеното по-горе предявеният от първоначалния ищец И.Д. иск, в чиито права са
конституирани наследниците му по закон И.И.Д. и Ф.И.Д., се явява основателен за
периода от 16.07.2008 г. до м.11.2008 г. Съгласно заключението на приетата по
делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза средната пазарна
месечна наемна цена за целия процесен имот за периода 17.05.2008 г, до
31.12.2008 г. е в размер на 1 179 лева. Следователно за периода, в който
предявеният от И.И.Д. и Ф.И.Д. иск е основателен – 16.07.2008 г. – м.11.2011
г., месечният наем е в общ размер на 4 069 лева или съразмерно на притежавания
от праводателя им дял от имота дължимото им обезщетение възлиза на сумата в общ
размер на 1 017,24 лева. Или Л.П. дължи на И.И.Д. и Ф.И.Д. сумата в общ размер
на 339,08 лева, т.е. по 169,54 лева на всеки от двамата, а С.С. и С.С. като
правоприемници на починалия в хода на производството Л.С., дължат сумата в общ
размер на 678,16 лева, т.е. всеки от двамата ответници дължи на всеки от
двамата ищци по 169,54 лева, които суми са определени съразмерно на
притежаваните от тях части от съсобствнеия имот, респ. съразмерно на
наследствените им права.
При това положение поради несъвпадане на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да отменено
в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от И.Д., в чиито права са
конституирани И.И.Д. и Ф.И.Д., срещу Л.П. и конституираните в правата на Л.С. -
С.С. и С.С. за сумата в общ размер над 1 017,24 лева и за периода 16.07.2008 г.
– м. 11.2008 г., като исковете бъдат уважени за посочените по-горе суми.
В
останалата обжалвана част решението, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на И.И.Д. и Ф.И.Д. се дължат направените в първоинстанционното
производство разноски, които съразмерно на уважената част от предявения от
наследодателя им иск възлизат на сумата в общ размер на 116,86 лева.
На основание чл. 273, вр. 78, ал. 1 ГПК в полза на И.И.Д.
и Ф.И.Д. се дължат и направените от тях разноски във въззивното производство,
които съразмерно на уважената част от жалбата възлизат на сумата в размер на
103,04 лева.
Разноски в полза на Е.Д. не се дължат, доколкото в
частта относно нейната претенция жалбата е неоснователна.
Разноски не следва да бъдат присъждани и в полза на
ответниците по жалбата поради липсата на претенция за такива.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от
09.04.2015 г., постановено по гр. д. № 20898/2011 г., по описа на СРС, 42
състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. Н. Д., в правата на който на осн. чл. 227 са
конституирани И.И.Д. /ЕГН **********/ и Ф.И.Д.
/ЕГН **********/, срещу Л.С.П. /ЕГН **********/ и Л.С.С., в правата на който на
основание чл. 227 ГПК са конституирани С.Л.С. /ЕГН **********/ и С.Л.С. /ЕГН **********/,
иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 1 017,24
лева, представляващо обезщетение за ползване на ½ идеална част от
следния имот: апартамент на трети етаж, находящ се в гр. София, ул. „*********за
периода от 16.07.2008 г. до м.11.2011 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л.С.П., с ЕГН **********, да заплати на И.И.Д., с ЕГН ********** и Ф.И.Д.,
с ЕГН ********** /конституирани на осн. чл. 227 ГПК като законни наследници на
починалия в хода на производството И. Н. Д./, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, на
всеки от тях сумата в размер на по 169,54 лева -
обезщетение за ползване на ½ идеална част от следния имот:
апартамент на трети етаж, находящ се в гр. София, ул. „*********за периода от 16.07.2008 г. до м.11.2011 г.
ОСЪЖДА С.Л.С., с ЕГН ********** /конституирана на основание чл. 227 ГПК като законен
наследник на починалия в хода на производството Л.С.С./, да заплати на И.И.Д.,
с ЕГН ********** и Ф.И.Д., с ЕГН ********** /конституирани на осн. чл. 227 ГПК
като законни наследници на починалия в хода на производството И. Н. Д./, на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, на всеки от тях сумата в размер на по 169,54 лева -
обезщетение за ползване на ½ идеална част от следния имот: апартамент на
трети етаж, находящ се в гр. София, ул. „*********за периода от 16.07.2008 г.
до м.11.2011 г.
ОСЪЖДА С.Л.С., с ЕГН ********** /конституиран на основание чл. 227 ГПК като законен
наследник на починалия в хода на производството Л.С.С./, да заплати на И.И.Д.,
с ЕГН ********** и Ф.И.Д., с ЕГН ********** /конституирани на осн. чл. 227 ГПК
като законни наследници на починалия в хода на производството И. Н. Д./, на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, на всеки от тях сумата в размер на по 169,54 лева -
обезщетение за ползване на ½ идеална част от следния имот: апартамент на
трети етаж, находящ се в гр. София, ул. „*********за периода от 16.07.2008 г.
до м.11.2011 г.
ОСЪЖДА Л.С.П., с ЕГН **********, С.Л.С., с ЕГН ********** и С.Л.С., с ЕГН **********,
да заплатят на И.И.Д., с ЕГН ********** и Ф.И.Д., с ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 116,86 лева – разноски в
производството пред СРС и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 103,04 лева – разноски в производството пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.04.2015 г., постановено по гр. д. № 20898/2011 г., по описа
на СРС, 42 състав, в останалата обжалвана част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
2.