РЕШЕНИЕ
№1183/14.6.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесети май
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 834 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Ж.А. –
ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 18-0819-006121/ 05.12.2018г. на Началника на
група в сектор „ПП“ при ОД-МВР -Варна,
с което са му наложени следните административни наказания- по пункт 1 - „Глоба” в размер на 200лв. на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП и по пункт 2
- „Глоба” в размер на 80 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДП.
В жалбата се твърди, че въз.А. не помни на датата, посочена в
постановлението да е управлявал автомобила си, но ясно си спомня, че около
22.00ч. в дома му са го потърсили униформени полицаи, които му заявили, че е
посочен от трети лица като участник в леко ПТП и трябва да отидат на
местопроизшествието , за да изяснят случая.Твърди се още, че след като се
върнали на мястото, въззивникът заварил няколко души,
които твърдели, че подминавайки ги по-рано е имал досег с техния автомобил, при
което е увредил вратата му.Те го заплашили със съд и му отправили предложение
за заплащане на 500лв., за да не занимават полицейските служители.Въз.А. сочи,
че се е стресирал от това и се доверил на полицаите, които го посъветвали да
подпише двустранен протокол.В жалбата се твърди, че заради късния час въззивникът не могъл да възприеме написаното в протокола ,
а полицейските служители не го били уведомили какви били последиците от
съставения му акт.Навеждат се доводи, че по автомобила на А. нямало щети, както
и че в постановлението липсвали данни за това, че скоростта му е била
несъобразена.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание , въз. А., редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв.П. отново излага доводи, че в хода на производството
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че въз.А.
перфектно познава пътната обстановка в района, че той и неговия спътник не са
усетили досег с друго превозно средство, че не е доказано безспорно
настъпването на ПТП, както и допускането на нарушение на чл.20 от ЗДП.Поради
това и пледира постановлението да бъде отменено като неправилно.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален
представител, който да ангажира становище по жалбата.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 24.09.2018г. около 21.40 часа
въз.А. управлявал собствения си л.а.
„ Фолксваген Голф“
с рег. № В 13 08 СК и се движел
по бул.“Трети март“ в посока жк.“Възраждане“, където
живеел.Заедно с него в автомобила бил св.Д. З., който стоял на предната дясна
седалка.На кръстовището с ул.“Поп Д.“ въз.А. следвало да направи десен
завой.Той обаче управлявал автомобила си със скорост, която не била съобразена
с конкретния пътен участък, а именно с наличието на „ остър завой“.За това,
когато извършвал маневрата той употребил спирачки и с предната лява част на колата ударил
страничната лява част на автомобил, който бил спрял за изчакване в лявата
лента.След това въз.А. не спрял, а продължил движението си.Оставил св.З. пред
дома му и се прибрал.За случилото се бил подаден сигнал в КАТ-Варна.На място
пристигнали полицейски служители, един от които св.И.М..При разговор с лицата
от ударения автомобил , всички те заявили, че ги е ударил автомобил с рег. № В
13 08 СК.След направена справка станало ясно, че това превозно средство е
собственост на въз.А..Св.М. и колегата му отишли до дома на въззивника, който
бил наблизо.Визуално св.М. възприел наличието на щети по колата на въззивника,
която била пред блока, като направил и снимки.След това , след разговор с въз.А.
, той заедно с полицейските служители се върнал на мястото на инцидента.Св.М. съставил против въззивника акт за
установяване на нарушение, за това че при извършване на завой на дясно по
ул.“Поп Д.“ при движение с несъобразена скорост с релефа на местността / остър
завой/ и с характера и интензивността на движението и след употреба на
спирачки, се отклонил на ляво и блъснал престояващият в лявата лента друг
автомобил, вследствие на което е
възникнало ПТП с материални щети , както и че напуснал ПТП без да установи
какви за последиците от него.
Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.20 ал.2 от ЗДП и
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП.При личното предявяване на акта , като
и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въ.А. не направил и
не депозирал възражения.Бил изготвен и протокол за ПТП, в който били описаните
установените по превозните средства деформации.Били направени снимки и на
другия автомобил.
Въз основа на така съставения
акт против въз. А. било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 18-0819-006121/
05.12.2018г., в което наказващият орган
приел изцяло описаните в акта фактически констатации, както и правната
квалификация на нарушенията.За това по чл.20 ал.2 от ЗДП на въззивника било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДП, а за това по чл.123 ал.1 т. 1 от ЗДП- „Глоба” в размер на 80 лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. И.М. -актосъставител , чиито показания съдът кредитира изцяло като
дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика
, като описа механизма за настъпване на произшествието.Той изрично посочи, че
по пътното платно е имало оставени спирачни следи, както и че деформациите по
двата автомобила са съответствали като местоположение и следи от боя. Като свидетел бе разпитан и св.Д.З., който е
бил пътник в автомобила и чиито показания
относно липсата на произшествие, съдът не кредитира, доколкото се
опровергават от останалите доказателства по делото.Съдът служебно изиска и
приобщи към доказателствата по делото направените на автомобилите снимки, които
кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление 18-0819-006121/
05.12.2018г. е издадено от компетентен орган - от Началника на
група в сектор „Пътна полиция“
при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. То е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок и е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на закона реквизити. Нарушенията, вменени във вина на
въз. А. са конкретизирани в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.От
фактическа страна са посочени всички обстоятелства, при които са допуснати
нарушенията, като наложените наказания
са индивидуализирани. При предявяване на акта, а и в последствие, не са били
депозирани възражения, които да са
съдържали конкретни спорни обстоятелства, които да се нуждаят от
проверка и разследване. Съдът не споделя становището на процесуалният
представител на въззивника, че след като е бил потърсен в дома си от полицаи ,
които са му казали, че е участвал в ПТП,
на А. е било създадено напрежение и той не е успял да се защити.От приложените
по делото акт и протокол за ПТП е видно, че същите са подписани от нарушителя,
като дори и да се приеме, че към него момент е бил притеснен, той съгласно ЗАНН
е имал възможност да подаде писмени възражения срещу акта в тридневен срок.
Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на
въззивника, респективно че възраженията в тази насока са неоснователни.
По пункт 1 от наказателното
постановление :
Съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че въз. А. е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП. В
тази норма е предвидено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.От писмените и гласни
доказателства по делото безспорно се установява, че въз.А. е управлявал автомобила си със
скорост, която не му е позволила , при извършване на десен завой, да остане в
своята пътна лента, а е навлязъл в съседната , където е престоявал друг
автомобил. Това обстоятелство се доказва по категоричен начин от протокола за
ПТП, от местоположението на установените по двете превозни средства деформации
и от показанията на св. М., който сочи ,
че по пътното платно е имало спирачни следи.
Именно от тези писмени и гласни доказателства съдът прави извод, че
механизма за настъпване на ПТП е бил такъв,какъвто е описан в акта и
постановлението. Поради това съдът приема, че въз. А. се е движел по пътния
участък с несъобразена скорост, в следствие на което е допуснал настъпването на
ПТП. Съобразно константната съдебна
практика, за „ съобразена” скорост следва да се приеме онази, при която ПТП не
би могло да бъде допуснато. Тази скорост
е обективно понятие и следва да се изясни дали е налице причинна връзка
между движението с несъобразена скорост и допускането на ПТП.Доколкото пък в
постановлението скоростта е приета за несъобразена, а не за превишена, то съдът намира, че възраженията за това, че
скоростта не е била измервана от актосъставителя, са неотносими. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че скоростта, с
която въз. А. е управлявал автомобила, очевидно е била
несъобразена с релефа на местността, а именно с наличието на остър завой, както
и с характера и интензивността на движението, доколкото в съседната пътна лента
е престоявало друго превозно средство, тъй като след като е използвал спирачки,
се е отклонил в ляво и е блъснал това превозно средство. В този смисъл съдът намира, че произшествието
е настъпило именно поради движението на въз.
А. с несъобразена скорост, като в
следствие на възникналия удар е настъпил и съставомерния резултат-били са
причинени материални щети по
автомобилите. Поради изложеното до тук съдът намира , че правилно
действията на въз. А. са квалифицирани като нарушение на чл.20 ал.2 от
ЗДП.
Съдът не споделя възраженията на
процесуалният представител на въззивника, за това че между двете превозни
средства не е възниквал инцидент.Действително, в показанията си св.З. сочи, че
не е вярно, че са ударили другата кола, тъй като въобще нямало нищо
притеснително при движението им в този пътен участък.Съдът обаче не кредитира
тези показания, тъй като те категорично се опровергават от съдържанието на
протокола за ПТП и от приложените по делото снимки.От тях се установява, че
щетите по автомобила на въз.А. са в предната
лява част в областта на фара, калника и бронята, като на две от снимките
е видно, че е нарушена целостта на предния ляв фар.След като св.З. е
категоричен, че по колата на въззивника не е имало никакви щети, а само ръжда,
то следва да се приеме, че деформациите, документирани от полицейските
служители, са възникнали именно при пътно-транспортното произшествие.Тези
увреждания, а и охлузването и
деформирането на страничната лява част на другия автомобил, са такива, че причиняването им обективно изключва
възможността водача на превозното средство да не ги възприеме, доколкото са
съпроводени с триене в метална повърхност и натиск.В този смисъл субективното
отношение на пътника в автомобила, че не е имало нищо притеснително, не може по
никакъв начин да обори обективните находки и по двете превозни
средства.Обстоятелството, че въз.А. от дълги години живее в този квартал и
познава пътя изключително добре, не води до извод, че същия не е причинил
пътно-транспортно произшествие, а възраженията , касаещи поведението на другия
участник в произшествието , са ирелевантни към
предмета на делото.Поради изложеното до тук съдът намира за неоснователни
възраженията на адв.П., свързани с обективната и субективна съставомерност на
нарушението.
Правилно административно-наказващият орган
е приложил и санкционната норма- чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП, тъй като именно в нея
е предвидена санкцията за водач на МПС , който поради движение с несъобразена
скорост , причини пътно-транспортно произшествие, каквото именно виновно
поведение от страна на въз. А. е
налице.
Правилно наказващият орган е
наложил на въз. А. наказание „Глоба“ в размер на 200лв., който е императивно
предвиден в закона и за съда няма правна възможност за неговото намаляване
предвид забраната на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Поради това съдът намира, че
атакуваното постановление в пункт 1 е правилно, обосновано и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По
пункт 2 от наказателното постановление:
От доказателствата по делото се установява, че
след настъпване на пътно-транспортното произшествие, въз. А., макар и да е бил
участник в него, го е напуснал без да установи какви са последиците от него.
Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП задължава водача, който е участник в ПТП
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.От доказателствата по делото се установява, че
въз.А. не е изпълнил именно това си задължение, като дори св.З. не сочи водача
на автомобила да е преустановявал движението си поради някаква причина.Именно
напускането на мястото на произшествието е наложило въззивника да бъде търсен
от полицейските служители на домашния си адрес.Поради изложеното до тук съдът
намира, че правилно наказващият орган е приел, че въз. А. е допуснал нарушение
и на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП.
Правилно е била наложена и
санкционната норма, тъй като именно чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП предвижда санкция за
водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП.На това законово
основание на въз. А. е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 80лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 месеца.При определяне на размера на наложените наказания , които са
малко над минималните предвидени в закона, наказващият орган се е съобразил с
данните за личността на въззивника.От приложената по преписката справка за
нарушител се установява, че той е бил санкциониран и за предходни нарушения на
ЗДП, едно от които е отново за причиняване на ПТП поради управление с
несъобразена скорост.Поради това съдът намира, че наложените наказания са съответни на извършеното
нарушение и в цялост ще изпълнят целите на ЗАНН.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
18-0819-006121/ 05.12.2018г. на Началника на група в сектор „ПП“ при
ОД-МВР -Варна, с което на И.Ж.А.
са наложени следните
административни наказания- по пункт 1 -
„Глоба” в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в размер на 80 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДП.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След
влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: