Решение по дело №38445/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14358
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20221110138445
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14358
гр. С, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П. Н. А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110138445 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от “ДЗИ- О З” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.”В” № 89Б, представлявано от К Ч и Б В, чрез адв.С., със съдебен адрес гр.С, ул.”Х А” №
35, ат.1, офис 3, насочен срещу С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М” № 33, представлявана от
кмета Й Ф за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 129.92 лв.,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №... от 114.92 лв.
и 15.00 лв. разходи по определянето му, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 15.07.2022 г., до окончателното изплащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 20.08.2021 г. в гр.С, на път, стопанисван от
ответника С О, е настъпило ПТП с л.а.С с рег.№..., който при движение по ул.“Д М” в
ж.к.М, попада в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Сочи се, че по този начин са нанесени имуществени вреди по застрахования при
ищеца л.а.С, а именно увредена е предната дясна гума, което е наложило подмяната й. Това
е установено след подадено от водача на МПС уведомление за щета. Отбелязва се, че по така
заведената щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 114.92 лв., което е
прихванато срещу вземането на застрахователя от увреденото лице за вноска по премия по
застраховка Каско.
Отговорността на ответника се аргументира с факта, че С О е отговорна за
поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си в тази насока.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но
последният не е сторил това.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
По същество ответникът оспорва освен описания в исковата молба механизъм на
настъпване на процесното произшествие и наличие на причинно-следствена връзка между
него и претендираните увреждания. Отбелязва се, че липсва протокол за ПТП, съставен от
служител на отдел „Пътна полиция”, което е в нарушение на Общите условия на ищеца –
1
т.9.6.1. В този смисъл се твърди, че липсват доказателства за настъпване на самото описано
в исковата молба застрахователно събитие, както и на конкретните обстоятелства – точно
местонахождение на дупката, нейните размери и т.н.
Ответникът обраща внимание, че ищцовото дружество е признало и изплатило
обезщетение по щета, по която обстоятелствата са установени единствено въз основа на
подадено от застрахованото уведомление за щета, което представлява частен свидетелствещ
документ и не обвързва съда с материална доказателствена сила. Позовава се и на
Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда на информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.
Неводат се и възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
увредения автомобил, поради нарушение от негова страна на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове и да присъди на
ответника направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност, ако съдът уважи иска, се прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателства полица по автомобилна застраховка
„Каско” №..., е видно, че между ищцовото дружество и П. Р. П., е сключен договор за
застраховане на л.а.С SX4 с рег.№..., с валидност на полицата от 00.00 ч. на 28.05.2021 г. до
23.59 ч. на 27.05.2022 г. Ищецът е представил заверено копие от Общи условия за
автомобилна застраховка ”Каско+”, от които е видно видът на покритите застрахователни
рискове и изключенията от тях
На 20.08.2021 г. е настъпило ПТП със застрахования автомобил, при което по време
на движение е преминал през пропаднала шахта в ж.к.М на ул.“Д.М“. Във връзка с
настъпилите щети по автомобила, на 21.08.2022 г., собственикът му е подал до ищеца
уведомление за щета. От страна на застрахователното дружество са съставени опис-
заключение по щета №... и калкулация на претенция.
По заведената щета е определено и изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 114.92 лв., за което е съставен ликвидационен акт от 23.08.2021 г. Плащането е
извършено на 23.08.2022 г., видно от приложения на л.16-18 от делото опис към платежно
нареждане за масов превод /стр.3 от същия/.
С регресна покана, изпратена на 12.10.2021 г. ищецът е претендирал от ответника
връщане на заплатеното по процесната щета застрахователно обезщетение, както и 15.00 лв.
ликвидационни разноски по определянето му. На 19.10.2021 г. ответникът с нарочно писмо е
отказал изплащането на претенцията.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на св.П. Р П., се
установява, че през лятото на 2021 г. в ж.к.М 1, до бл.29, при извършване на маневра с
управлявания от нея л.а.С, е попаднала в шахта, която е била под нивото на асфалта.
Свидетелката обяснява, че шахтата е била с квадратна форма с размери около 45/45 см.,
имала е капак, но нивото й е под това на асфарта с повече от педя, при което се образува
дупка с остри ръбове. Разположението на шахтата св.П. описва като гарично между пътното
2
платно и паркинга пред блока. При разпита си зявява, че при настъпване на увреждането, тя
е правела маневра с автомобила и с предната дясна гума е попаднала в дупката, при което тя
се е спукала и се е увредила джантата.
Според свидетелката, дупката не е била обозначена.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че щетите по
л.а.С с рег.№..., описани в описа на застрахователя се намират в причинно-следствена връзка
със заявения механизъм на получаването им при конкретното ПТП. Вещото лице е
изчислило стойността на уврежданията по процесния автомобил на 139.10 лв., като
застрахователят е извършил допълнителни разходи по определяне на обезщетението в
размер на 15.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.410 от КЗ вр.
чл.49 и чл.45 от ЗЗД. Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател
срещу прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя
по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице
следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения
срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на
чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с
увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място -
извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите
вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица № ....), със срок, покриващ датата на настъпване на вредите. В
същото време настъпилото застрахователно събитие е част от поетите от ищеца рискове.
Случаите като този, предмет на настоящия иск, са изрично посочени в чл.2.1.3.1, р.ІІ от
Общите условия, поради което следва да се приеме, че се покриват от “ДЗИ-О З” АД.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на
увредения автомобил.
Страните не спорят и че именно ответникът е стопанин на пътя, където е настъпило
произшествието. Извод в тази насока се налага и от разпоредбите на чл.8, ал.3 от Закона за
пътищата и пътищата и §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Поради това и на основание чл.19, ал.1,
т.2 и чл.31 от Закона за пътищата ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането на пътя, включително - да означи с необходимите пътни знаци ако се
извършва ремонт и/или има неравност, с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Ответникът релевира възражение за липсата на пасивна
материалноправна легитимация, тъй като произшествието било причинено от шахта, която
не е негова собственост. Действително, данни в тази насока се събраха от показанията на
допуснатия до разпит свидетел, но фактите, които той излага навеждат на извод, че сама по
себе си шахтата не е причина за настъпване на уврежданията по л.а.С, а задигнатия около
нея с над педя асфалт, при което се образува дупка. В този смисъл налице е неизпълнение
на задължението на ответника за поддържане в безопасно състояние на пътя, при движение
по който са настъпили процесните щети, като от заключението на автотехническата
експертиза се установява, че те са в причинна връзка с изяснения механизъм на
произшествието.
В тази насока следва да се отбележи, че според § 1, т.37 от ДР на ЗДвП,
"Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
3
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В случая, установената шахта, както се посочи вече е с капак, като свързването й с пътя не е
плавно, в една равнина, а е оставена под нивото на пътната настика, поради което
представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, като създава опасност за
движението. В същото време ответникът не доказа това препятствие да е сигнализирано или
обезопасено по предвидения ред. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не
доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно, като без значение за
отговорността му е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово
задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които изпълнението му е
възложено. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на препятствието и премахването му е довело и до неизпълнение на
задължението по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП, поради което и на основание чл.49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Ответникът е направил възражение, че липсва протокол за ПТП или друг
документ, установяващ, че органите на МВР са уведомени. В тази насока следва да се
отбележи, че чл.6 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на
Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, предвижда задължение за служителите на отдел Пътна полиция да
посещават само определени пътнотранспортни произшествия, като след изрично посочените
в т.5 на чл.6 е и произшествие при изяснения по делото механизъм, а именно само с един
участник, при което МПС не е в състояние да се придвижва на собствен ход. В този смисъл
не съществува законов ред, по който да бъде осигурено издаването на документ от
компетентните органи за регистриране на процесното ПТП и няма как да бъде изискван
такъв като условие за изплащане на застрахователното обезщетение.
По така изложените съображения и доколкото размерът на извършеното
застрахователно плащане е по-малък от размера на действителните вреди (съгласно
заключението на автотехническата експертиза), то съдът счита, че в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане за пълния размер на платеното застрахователно обезщетение,
т. е. за сумата в размер на 114.92 лв., както и за извършените обичайни разноски по
определянето му в размер на 15.00 лв. Ето защо, искът следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на спор единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направил. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ
размер на 578.00 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса, 300.00 лв. за депозит за СТЕ,
60.00 лв. за депозит за разпит на свидетел и 168.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М” № 33, представлявана от кмета Й А Ф,
да заплати на “ДЗИ- О З” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”В” №
89Б, представлявано от К Ч и Б В, сумата от 129.92 лв., представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета №... от 114.92 лв. и 15.00 лв. разходи по определянето
му, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 15.07.2022 г., до
окончателното изплащане на дължимото.
4
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М” № 33, представлявана от кмета Й А Ф,
да заплати на “ДЗИ- О З” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”В” №
89Б, представлявано от К Ч и Б В, сумата от 578.00 лв., представляваща направени от ищеца
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5