Р
Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр. Кюстендил, 09.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова и в присъствието на прокурора:
Михаил Крушовски, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД
№ 58/2022г., за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ),
представлявана от директора, чрез пълномощника му ст. юрисконсулт Е. Т., срещу
решение № 5 от 10.01.2022 г., постановено по а.н.д. № 1179 по описа на Районен
съд – Дупница.
В касационната
жалба са изложени доводи за наличие на основания за отмяна на решението на
районния съд поради постановяването му при несъобразяване със събраните
доказателства, в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се
аргументи, че в производството правото на защита на наказаното лице не е
ограничено, както и че административнонаказателното обвинение е пълно и
конкретно, основано в относими писмени доказателства, кореспондиращо с
приложения материален закон. Иска се
отмяна на оспореното решение и делото да се реши по същество, като се потвърди
процесното наказателно постановление.
Ответната
страна – кмет на община Дупница, чрез процесуалния си представител, моли съда
да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на
касационната жалба.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Кюстендил, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно
обжалване е наказателно постановление (НП) № 11-01-5872020/30.03.2021 г.,
издадено от директора на АДФИ – гр. София, с което на М.Х.Ч., в качеството му
на кмет на община Дупница, за извършено административно нарушение по чл. 128,
ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), във вр. с чл. 94, ал. 3, т. 1
от ЗПФ, във вр. с чл. 7, ал. 5 и във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗПФ е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 35, ал.
1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ).
От приетите по
делото доказателства, безспорно се установява, че след извършена проверка в
сградата на община Дупница от органите на АДФИ било констатирано, че към
31.12.2019 г. ответника по касация, в качеството си на кмет на община Дупница и
първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗПФ,
който организира и ръководи съставянето, внасянето в общинския съвет и
изпълнението на бюджета на общината по смисъла на чл. 7, ал. 5 от ЗПФ, не е
привел показателя за "наличните в края на 2019 г. задължения за
разходи" на община Дупница в съответствие с ограничението по чл. 94,
ал. 3, т. 1 от ЗПФ.
С оглед направената
констатация, св. П. съставила АУАН от 02.10.2020 г., като във връзка със
съставения акт директорът на АДФИ изготвил процесното наказателно постановление,
с което на ответника по касация било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 (двеста) лева. Наказващият орган е приел, че
кметът на община Дупница е извършил административно нарушение по чл. 128,
ал. 2 във вр. с чл. 94, ал. 3. т. 1 от ЗПФ, във връзка с чл. 7, ал. 5
и във вр. с § 2 от ДР на ЗПФ във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1
от ЗДФИ.
Районният съд е приел за установена описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Фактите и обстоятелствата са установени въз основа
на приобщените доказателства по административнонаказателната преписка и от разпита пред съда на актосъставителя.
На основание чл. 283 НПК, съдът чрез
прочитането им е приобщил всички доказателства по
административнонаказателната преписка и тези,
приети при първото разглеждане на жалбата срещу процесното НП по а.н.д. № 437/2021
г. на Районен съд - Дупница, както и тези
по к.а.н.д. № 304/2021 г. на Административен съд - Кюстендил. С решение № 271/12.11.2021
г. по последното дело на Административен съд - Кюстендил е обезсилено решение №
260271 от 12.08.2021 г., постановено по а.н.д. № 437/2021 г. по описа на
Районен съд – Дупница и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
ДРС.
При новото
разглеждане на делото, въззивният съд е отменил наказателно постановление (НП)
№ 11-01-5872020/30.03.2021 г. на директора на АДФИ, като е приел за
установени от фактическа страна всички обстоятелства, съдържащи се в НП,
описани по-горе. При така установеното от фактическа страна районният съд, след
извършена служебно цялостна проверка за процесуална и материална
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и производството по
неговото издаване, е приел от правна страна, че актът за процесното нарушение
(АУАН) и издаденото въз основа на него НП, са издадени от компетентни органи. Районният
съд е установил допуснати в производството по издаване на наказателното
постановление съществени процесуални нарушения, поради липсата в съставения
АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление наказателно
постановление на точно описание на обстоятелствата при извършване на нарушението,
в частта относно формата и конкретните действия на субекта представляващи
според АНО изпълнително деяние на нарушението. При извършената проверка на
обстоятелствената част на акта във връзка с вмененото със същия административно
нарушение районният съд е направил извод, че описанието на нарушението в АУАН и
в процесното НП само формално покрива фактическия състав на административно
нарушение на чл. 128, ал. 2, вр. чл. 94, ал. 3, т. 1 от ЗПФ във вр.
с чл. 7, ал. 5 във вр. с § 2 от ДР на ЗПФ, тъй като в същите не
са отразени обстоятелствата по извършването на самото деяние, каквото е
императивното изискване на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и че за същите не са ангажирани съответните доказателства. Прието е
в решението е, че в производството по делото е останало неизяснено какви
конкретни действия, респ. бездействие е извършил кметът на община Дупница
свързани със съставянето, внасянето или изпълнението на бюджета, тъй като
съгласно цитирания в АУАН и наказателното постановление чл. 7, ал. 5 от ЗПФ
кметовете организират и ръководят съставянето, внасянето в общинския съвет и
изпълнението на бюджетите на общините. Прието е, че единствено общо и
некоректно е посочено, че не е привел показателя „за наличните в края на 2019
г. задължения за разходи“ на община Дупница в съответствие с ограничението
посочено в чл. 94, ал. 3, т. 1 от ЗПФ. С тези мотиви районният съд е приел, че
е налице абсолютно и непреодолимо несъответствие между посочената за нарушена
правна норма в издаденото наказателно постановление и описанието на извършеното нарушение. На това
основание решаващият първоинстанционен състав е приел предявеното с АУАН
административнонаказателно обвинение, възприето от наказващия орган в НП, за
бланкетно, в което не са отразени съответни релевантни факти и обстоятелства,
които са гаранция за пълната индивидуализация на административното нарушение. Изложил
е, че производството страда от съществен процесуален порок, тъй като е
ограничено правото на защита на нарушителя.
Решението е
правилно.
Правилни са
изводите на Районен съд – Дупница за допуснато в хода на производството
нарушение, което обуславя отмяната на процесното наказателно постановление,
като постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до съществено нарушаване на
процесуалните права на уличения, в това число да разбере в какво конкретно
деяние е обвинен и въз основа на какви доказателства. Описанието на
нарушението в акта, съответно в наказателното постановление, формално изпълва
фактическия състав на административно нарушение по чл. 128, ал. 2 от ЗПФ, вр.
с чл. 94, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 7, ал. 5 във вр. с § 2
от ДР на ЗПФ. Не могат да се направят такива изводи обаче по отношение
"предявените" обстоятелства по извършване на нарушението, които
следва да са и във връзка с доказателствата, събрани в хода на производството.
В акта и атакуваното НП не е описано точно в какво се състои нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, което изискване гарантира пълнота на
административнонаказателното обвинение, съответно обосновава приложението на
материалния закон. Принципно
нормата на чл. 128, ал. 2
от ЗПФ,
по която е подведено административнонаказателното обвинение на ответника по
касация има за адресат кметовете на общини, но за наличието на съставомерни
обективни елементи, визирани от тази норма, е необходимо субектът на
административното нарушение да "не е допуснал" поемането на
ангажименти за разходи, ако общината не е привела показателите си за поети
ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3,
т. 1
и т. 2 от ЗПФ. Описаното в
АУАН и НП действие "поети" обаче не представлява самостоятелно
предвидено от законодателя като форма на изпълнителното деяние на
горепосочената правна норма. Неправилната индивидуализация на състава на
извършеното нарушение в АУАН и НП, съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5
от ЗАНН, представлява
процесуално нарушение, препятстващо защитата на нарушителя, както правилно е
приел и районният съд.
Мотивите на съда
за неправилно приложение на материалния закон изцяло се споделят от
касационната инстанция. Нормите на чл. 94, ал. 3,
т. 1 от ЗПФ
и § 2 от ДР на ЗПФ
нямат за адресат кметовете на общини, същите касаят приемането на бюджетите на
общините от общинските съвети. Поради това действията на кмета на общината не
биха могили да бъдат квалифицирани като нарушение на чл. 94, ал. 3,
т. 1 от ЗПФ
и на § 2 от ДР на ЗПФ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от
ЗПФ
кметовете организират и ръководят съставянето, внасянето в общинския съвет и
изпълнението на бюджетите на общините. След като се твърди извършено нарушение
във връзка със задълженията на кмета по чл. 7, ал. 5 от
ЗПФ,
надлежното описание на нарушението изисква да се посочи какви конкретни
действия свързани със съставянето, внасянето или изпълнението на бюджета е
извършил, респ. не е извършил нарушителят. При описание на нарушението по
конкретното наказателно постановление приетият от общинския съвет бюджет,
максималният размер на новите задължения за разходи определени в същия, не са
елемент от описаното нарушение, а същото се свързва с размера на показателите,
които общинския съвет при приемане на бюджета е следвало да определи съгласно чл. 94, ал. 3, т. 1 от ЗПФ. С оглед на
това описаното като нарушение в АУАН и наказателното постановление не е във
връзка с нормата на чл. 7, ал.5 от
ЗПФ,
което е съществено процесуално нарушение.
Неоснователно
се явява касационното оплакване, че обжалваният съдебен акт е постановен при
несъобразяване със събраните доказателства и в нарушение на процесуалния закон.
Настоящият касационен състав на Административен съд – Кюстендил приема, че районният
съд е постановил решението си в процесуално законосъобразно производство и без
нарушения, които да съставляват основание за неговата отмяна. Районният съд се
е произнесъл при съблюдаване на процесуалния ред, след проведено в пълнота
съдебно следствие и на база приобщените доказателства, като е изпълнил
задължението си по чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 18 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила.
С оглед
изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Воден от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 5/10.01.2022 г., постановено по а.н.д. № 1179/2021 г. по описа на Районен съд
– Дупница.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: